№ 420
гр. Русе, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520102873 по описа за 2021 година
Ищецът Т. КР. ХР. твърди, че на 23.08.2018 година, около 17,15 часа, в
гр.Русе настъпило ПТП, при което МПС марка „Опел“, модел „Кадет“, с рег.
№ ..., управлявано от АНТ. Т. АНТ. , спускайки се по ул.“Стефан Стамболов“
(пътен възел „Охлюва“), се включило в движението по бул.“България“ в
посока към Дунав мост.По същото време МПС с марка “БМВ“, с рег. № ...,
управлявано от Д. ЕМ. К., се движило в дясната лента на южното платно на
бул.“България“ в посока София-Дунав мост.Попътно зад него се движели
МПС с марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег.№ ..., управляван от
А.Р., и МПС-мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ ..., управляван от ищеца.Твърди,
че л.а.“Опел“ продължил навлизането си на ляво по бул.“България“,
отнемайки предимството на намиращите се в дясна лента л.а.„БМВ“ и л.а.
“Фолксваген“, за да извърши обратен завой в близкото отклонение в
ляво.Към него момент в отклонението обаче неправомерно било спряло МПС
марка „Рено“, модел „Меган“, с рег.№ ..., управлявано от ХР. Д. ИВ. , който в
този момент извършвал неправомерна маневра обратен завой по
бул.“България“, с посока на движение от платното “Дунав мост–София“ към
платното “София-Дунав мост“.
За да не се блъсне в задницата на л.а.марка „Опел“, водачът на л.а.
марка „БМВ“ предприел аварийно спиране в дясна пътна лента и успял да
1
предотврати сблъсък.Движещият се зад него л.а. марка „Фолксваген“ също
предприел аварийно спиране, съпроводено с отклонение на ляво-от дясна към
лява пътна лента. Ищецът, движещ се в лява пътна лента с мотоциклет марка
„Ямаха“, предприел аварийно спиране и се отклонил леко към бордюра
отляво, но в този момент водачът на л. а. „Фолксваген“ също отклонил своето
МПС на ляво.Така между мотоциклет „Ямаха“ и автомобил „Фолксваген“
настъпил удар-в дясна странична част на мотоциклета и в заден ляв калник на
лекия автомобил.В резултат на удара се нарушило устойчивото движение на
мотоциклета и същият се отклонил напред и наляво, спрямо посоката си на
движение, навлязъл в отбивката за обратен завой-в ляво и се ударил в
неправомерно навлязлото и спряло там МПС марка „Рено“.При описания
инцидент ищецът претърпял телесни увреди.
Счита, че произшествието е причинено от виновните и противоправни
действия на водача на МПС марка „Опел“, модел „Кадет“, с рег. № ...-АНТ. Т.
АНТ., на водача на МПС марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ... -ХР. Д.
ИВ., на водача на МПС с марка „Фоксваген“, модел „Тигуан“, с рег. № ...-
А.Р..
Намира, че основна причина за настъпване на ПТП били действията на
А.А.-водач на л.а. марка „Опел“, който навлязъл с ниска скорост от път без
предимство на главен път, отнемайки предимството на движещите се по
главния път л.а. марка „БМВ“ , л.а марка „Фолксваген“ и мотоциклет марка
„Ямаха“, създавайки по този начин опасната пътна ситуация, довела до ПТП.
Второстепенна причина за настъпване на ПТП били и действията на
Х.И.-водач на МПС марка „Рено“, който извършвайки забранена маневра-
обратен завой по бул. „България“ с посока на движение от платното „Дунав
мост - София“ към платното „София-Дунав мост“, бил спрял в отбивката и
така възпрепятствал водача на МПС марка „Опел“ да влезе в нея, а
същевременно спирайки неправомерно в отбивката, реализирал в нея ПТП с
МПС-мотоциклет „Ямаха“.
На трето място счита, че причина за настъпване на ПТП са и действията
на А.Р.-водач на МПС с марка „Фоксваген“, модел „Тигуан“, с рег. № ...,
която предприела рязко спиране и отклонение на ляво, без да се съобрази с
разположението на МПС-мотоциклет „Ямаха“ в този момент-в ляво от нейния
автомобил.
2
За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 661-181/23.08.2018 г. по описа на ОД на МВР-Русе.По
случая било образувано ДП № 2060/2018 г. по описа на РУ на МВР-Русе,
съответно пр. пр. № 4914/2018 г., по описа на РРП.
Твърди, че непосредствено след пътното произшествие той бил приет
по спешност в „УМБАЛ - Канев“ АД с оплаквания от болки в ляво рамо, гръб
и ляв крак.След направените му изследвания, лекарите установили, че
вследствие на пътния инцидент, ищецът получил следните травматични
увреждания: фрактура на лява ключица, охлузни рани по гърба и охлузни
рани по ляво коляно.Предвид установеното счупване на ключицата му била
поставена мека превръзка.Ищецът бил освободен да се прибере в дома си.Там
продължил лечението си.
По време на възстановителния период ищецът имал силни болки в
областта на счупената ключица и наличните охлузвания. Същите били най-
интензивни през първите три седмици от настъпване на инцидента, през което
време той разчитал изцяло на помощта на семейството си за задоволяване на
битовите му нужди-хранене, къпане и обличане.Болковият синдром в
областта на ръката се появявал при всяко движение, като възпрепятствал и
нормалния му сън.Ищецът трудно намирал подходяща поза за сън, в която да
не усеща болка.След тридесетия ден меката превръзка, обвързваща лявата
ръка и раменен пояс, била премахната.Започнало постепенно раздвижване и
рехабилитация. Твърди, че понастоящем все още изпитва болка при
физическо натоварване на ръката и при промяна на времето.
Сочи, че инцидентът се отразил негативно и върху психическото му
здраве.Продължителен период от време той се оплаквал от понижено
настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на
съня и вниманието.
Твърди, че виновният за процесното ПТП водач на МПС марка „Опел“,
модел „Кадет“, с рег. № ... - АНТ. Т. АНТ. попада в кръга лица, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховка „Гражданска отговорност“ - № ВG/06/118000029826, валидност
от 04.01.2018 г. до 03.01.2019 г., сключена с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.
Виновният за процесното ПТП водач на МПС марка „Рено“, модел
„Меган“, с рег. № ... - Х.И., попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
3
причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховка „Гражданска
отговорност“ - № ВG/02/117003224963, валидност от 08.12.2017 г. до
07.12.2018 г., сключена със „ЗД Бул Инс“ АД.
Виновният за процесното ПТП водач на МПС марка „Фоксваген“,
модел „Тигуан“, с рег. № ...- А.Р. попада в кръга на лицата, чиято отговорност
за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховка
„Гражданска отговорност“ - № RО/07/07YDI115833547, валидност от
18.09.2017 г. до 17.09.2018 г., сключена с румънският застраховател „Allianz
tiriac asigurari S.А. - Romania - 07“.
Ищецът подал Молба с вх. №0-92-12428/12.09.2018 г., по описа на „ДЗИ
- Общо застраховане“ ЕАД, Молба с вх. № ОК-665169/12.09.2018 г., по описа
на „ЗД Бул Инс“ АД, Молба с вх.№ 200-00-3820/11.09.2018 г., по описа на
„ЗАД Алианц България“ АД, като кореспондент на „Allianz tiriac asigurari S.А.
- Romania - 07“, с които претендирал да му бъде изплатено обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП.Въз основа
на молбите били образувани щети, по които застрахователите не платили
търсената от него репарация.С оглед на непроизнасянето в срок на „ЗАД
Алианц България“ АД, като кореспондент на „Allianz tiriac asigurari S.А. -
Romania - 07“, ищецът насочил претенцията си към НББАЗ.Бюрото също не е
платили търсената обезвреда.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД да му заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2018 г., в
гр.Русе, в размер на 1 000 лв., частично предявени от общ размер на 40 000
лв., ведно със законната лихва върху нея,считано от 13.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.Търсят се разноски за
производството.
В случай, че съдът отхвърли предявения иск срещу „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, насочва иска си срещу „ЗД Бул Инс“ АД.
В случай, че съдът отхвърли предявените искове срещу “ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД и срещу “ЗД Бул Инс“ АД, насочва претенцията си към
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.
В хода на производството ищецът е увеличил размера на частичния иск
спрямо главния ответник до 10 000 лв., предявени от обща стойност 40 000
4
лв.
Ответникът “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София оспорват
исковете.Твърдят, че водачът на застрахования при тях л.а.“Опел Кадет“, с
рег.№...-АНТ. Т. АНТ., няма вина за процесното ПТП.Това било установено в
хода на разследването на досъдебно производство-прокурорска преписка №
4914/2018 г., ДП №1307/2018г. (вр. ДП №2060/2018 г. по описа на ОДМВР-
Русе), където се приело, че лицето не е осъществило престъплението по
чл.343, ал.1, б."б" пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.Посоченият
престъпен състав от обективна страна изисква с поведението си деецът да е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, което да се
явява в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Нарушения на чл.20 ал.1, чл.116 и чл.117 от ЗДвП, като диспозиции,
запълващи бланкетната норма на престъпния състав, съответно за наличието
на изискуемата от него причинно-следствена връзка между тях и настъпилия
вредоносен резултат, не се обосновават.Твърдят, че в него производство се
установило, че причината за настъпването на съставомерното телесно
увреждане на ищеца е собственото му поведение, свързано с неспазване на
необходимата дистанция при управление на моторно превозно
средство.Опасната зона за спиране на управлявания от него мотоциклет
„Ямаха" с рег.№ ... при скорост от 70 км/ч била 52,7м.Преди пътно-
транспортното произшествие лицето се намирало на разстояние от около 15 м
зад движещия се пред него л.а. марка „Фолксваген Тигуан" с рег.№....Това
поведение на ищеца препятствало възможността му своевременно да спре, за
да предотврати настъпването на инцидента, при който Х. получил телесни
увреждания.
Евентуално, считат, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15
от НК, като изключващо вината обстоятелство, така, както е приела РРП.
Оспорват твърденията на ищеца относно физическото му състояние
след инцидента, както по отношение вида, времетраенето и характера на
вредите, така и по отношение на причинно – следствената връзка между
увреждащото действие от страна на водача на застрахования автомобил и
посочените в исковата молба вреди, включително настъпили за лицето
психологични травми.
В условия на евентуалност, твърдят, че е налице съпричиняване от
5
страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.Правят
възражение за намаляване на размера на дължимото обезщетение, на
основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, поради наличие на съществен принос от страна
на Х. за възникналите щети.
Оспорват момента, от който се търси лихва за забава, считано от датата
на възникване на ПТП, като считат, че в случая приложение трябва да намери
разпоредбата на чл.497 ал.1 и чл.380 ал.1 от КЗ.Претендират отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски по делото.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД-София оспорват исковете.Твърдят, че
водачът на застрахования при тях по застраховка “Гражданска отговорност“
лек автомобил марка “Рено Меган“, с рег.№ ...-ХР. Д. ИВ., няма вина за
процесното ПТП.
Оспорват описания по исковата молба механизъм на ПТП.Считат, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на инцидента извън съставения констативен
протокол за ПТП, който обаче не се ползва материална доказателствена сила
за настъпване на ПТП.
Оспорват изложените от ищеца твърдения за принос и вина на водача на
МПС „Рено", както и относно механизма на ПТП.Считат, че инцидентът е
настъпил изключително по вина на водача на МПС “Опел Кадет“ с рег. № ....
Твърдят, че всички движещи се по главния път водачи, в това число и
ищецът, са станали причина за ПТП, тъй като са управлявали МПС с
несъобразена с пътните условия скорост, която направила аварийното им
спиране невъзможно.Намират, че единственият участник, без какъвто и да е
принос в ПТП, е водачът на МПС “Рено Меган", ситуиран по време на
инцидента в отбивката в ляво, тъй като ударът настъпил преди който и да е от
водачите да се насочи в тази отбивка.Твърдят, че застрахованият при тях
автомобил е бил аварирал към него момент, за което водачът няма вина и
което представлява случайно събитие.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на
водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност", оспорват да е налице осъществен деликтен фактически състав
по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и
вина в поведението на водача на МПС “Рено Меган“.Твърдят, че събитието е
6
случайно (чл.15 НК) за лицето Х.И., като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.Оспорват
правните доводи на ищеца за допуснати от водача на застрахованото при тях
МПС нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
Твърдят, че ищецът е допринесъл за настъпване на противоправния
резултат, тъй като управлявал мотора с превишена и несъобразена скорост с
интензивността на движението и е бил без протектори, в противоречие с
императивните изисквания на ЗДвП.
Оспорват, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял
цитираните в исковата молба телесни повреди-по вид и степен.Считат, че те
не са резултат на реализираното ПТП, а в следствие на предходни
заболявания на лицето или причини, настъпили преди ПТП.В случай, че се
установи, че оздравителният процес на ищеца е бил с по-голяма
продължителност, то това се дължи на неспазване от страна на Т.Х. на
дадените му лекарски предписания. Оспорват твърденията за изживян стрес и
душевни страдания на лицето.В случай, че такива се установят, считат, че те
са резултат от лабилна психика и предходна обремененост на пострадалия.
Оспорват претенцията за забава, като твърдят, че ищецът не е сезирал
дружеството им с претенция за изплащане на обезщетение по чл.380
КЗ.Съгласно ал.3 от същата разпоредба,непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не
дължи лихва.Претендира се отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски по делото.
Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ оспорват претенциите.Признават
валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на
застрахователен договор „Гражданска отговорност"-зелена карта за лек
автомобил марка „Фолксваген", модел „", с рег.№ В ... 8УК, сключен с „Alliaz
tiriacasigurari S.A-Romania-07, валиден към датата на ПТП.
Оспорват изцяло основанието и размера на предявения иск за
неимуществени вреди, претърпени от Т. КР. ХР. от пътен инцидент на
23.08.2018 г.
Оспорват отговорността на водача на МПС „Фолксваген", модел
7
"Тигуан“ с рег.№ В ......-А.Р. за настъпилото произшествие, механизма на
реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент.
Считат, че причината за настъпване на процесното ПТП са действията
водача на л.а. марка „Опел", модел „Кадет" , рег. № ... и водачът на л.а. марка
„Рено", модел „Меган", рег. № ....
В условия на евентуалност оспорват изключителната отговорност на
водача А.Р. за реализиране на произшествието и настъпилите от него
последици, предмет на настоящото производство.Твърдят, че основна
причина за инцидента са действията на водачите на л.а. марка „Опел" и на л.а.
„Рено".Наведени са доводи за съпричиняване от страна на ищеца на
вредоносния резултат.
Оспорват Т.Х. да е претърпял сочените по исковата молба
неимуществени вреди, като считат, че размерът на претенцията не е
съобразена с критериите на чл.52 от ЗЗД.Претендира се отхвърляне на
исковете-главен и акцесорен, както и присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
По делото няма спор и са ангажирани доказателства (л.36) относно
валидно възникналите застрахователни правоотношения по застраховки
“Гражданска отговорност“ между съответния ответник и водачите, заявени
по исковата молба, чиито действия според ищеца са допринесли за
настъпване на пътно-транспортното произшествие от 23.08.2018 г.
Приложени са схеми на хоризонталната и вертикалната сигнализация на
ул.“Стефан Стамболов“ и пътен възел “Охлюва“ към 23.08.2018 г., издадени
от Община-Русе (л.175,л.176).
Всички разпитани в производството свидетели установяват, че на
23.08.2018 г. пътят в процесния участък е бил сух, времето-хубаво.В часовия
диапазон 17/18,00 часа е имало добра видимост.Трафикът в района бил
интензивен.
Св.Д.К. установява, че тогава се движил с л.а. марка “БМВ“ с рег.№ ... в
дясно по бул.“България“ в гр.Русе в посока от “Метро“ към Дунав мост.Зад
него един след друг в същото направление пътували автомобил с румънска
регистрация и моторист (ищеца).В същото време, в намиращата се в района
8
отбивка в ляво, в нарушение на ЗДВП, бил спрян л.а.„Рено“, като се създавало
впечатление, че водачът ще предприема обратен завой в посока към Дунав
мост. Св.Д.К. уточнява, че в нито един момент автомобилът с румънска
регистрация не е започвал маневра, за да завие в посока към “Метро“, а
л.а.“Рено“ по никакъв начин не блокирал пътя на останалите участници в
движението.
Свидетелят счита, че се е движил с разрешената скорост за този
участък.След разклона, който идва от пътен възел “Охлюва“, Д.К. възприел
навлизащият по главния път водач на л.а. „Опел“.Поискал да го задмине.В
един момент обаче последният неочаквано му препречил пътя, за да премине
в ляво, като скоростта му била по-ниска от тази на свидетеля.Това
принудило водачът на “БМВ“ да използва спирачки, за да не последва
сблъсък между тях, както и да се измести в дясно.Спирачки по същата
причина се наложило да задейства и водачът на автомобила с румънска
регистрация.Неговата скорост била по-висока от тази на останалите две
МПС.Водачът на л.а.“Опел“ не успял да се върне към дясна пътна лента.Това
принудило автомобилът с румънска регистрация да се отклони към лявата
пътна лента.В този момент, на около 10-15 м от отбивката за обратен завой,
последвал сблъсък между това МПС и управлявания от ищеца
мотоциклет.Последният загубил равновесие, паднал на земята и по силата на
инерцията достигнал до л.а.“Рено“, където последвал втори удар.Водачът на
л.а.“Опел“ видял инцидента и преустановил движението си.
Св.Д.К. уточнява, че с оглед изминалия период от три години не помни
подробностите по случая така, както когато е давал показания пред
разследващия орган.
Св.Хр.И., водач на л.а.“ „Рено“, модел „Меган“, с рег.№ ..., установява,
че ранната вечер на 23.08.2018 г. се движил по бул.“България“ от Дунав мост
в посока “Метро“. Когато наближил района на бившето училище “Лиляна
Д.а“, колата му започнала да прекъсва и да гасне. Трафикът бил интензивен и
за да не пречи на движението, свидетелят преценил, че е по-добре, в
нарушение на ЗДвП, да спре в отбивката за обратен завой в ляво, като
предната част на МПС била на около 5-6 м от главния път.Хр.И. изключил
двигателя и започнал разговор по мобилен телефон със свой приятел как да
разреши възникналия технически проблем.Тогава забелязал как движението
9
на преминаващите МПС се забавя, няколко автомобила рязко набили
спирачки и свидетелят видял моторист, плъзгащ се по асфалта с висока
скорост, който се ударил в л.а.“Рено“.Хр.И. установява, че ищецът бил с каска
и протектори.Той помолил свидетеля да му подложи нещо под гърба, защото
много го боли.Скоро след това дошла Бърза помощ.Междувременно Хр.И.
видял спрелия в близост автомобил с румънска регистрация.По него имало
видими следи от одраскване от дръжката на мотора.Свидетелят уточнява, че
от момента на спирането му и до последвалия удар на мотоциклетиста, нито
едно МПС не е навлизало в отбивката за обратен завой.Хр.И. установява, че
на мястото на инцидента имало мъж, който изчакал идването на полицията.
Станало ясно, че това лице е искало да направи обратен завой с автомобила
си.
Св.А.А., водач на л.а.“Опел“ с рег.№ ..., установява, че на 23.08.2018 г.,
около 18,00 часа, навлязъл от възел “Охлюва“ по бул.“България“ в посока към
Дунав мост. Движил се със скорост около 50-60 км/ч.Първоначално
свидетелят е посочил, че искал да отиде към магазин “Джъмбо“. При
навлизането си от “Охлюва“, А.А. се ситуирал в средното платно, като
трябвало да премине в дясната лента за движение, за да завие по старото
Разградско шосе. В него момент там било свободно от автомобили, докато в
лявата лента преминавали с висока скорост много МПС.
Впоследствие свидетелят е заявил, че “може и тогава да е искал да
отиде към “Метро“ и да направи ляв завой, но това било невъзможно“, поради
изключително интензивното движение. Според него, водачът на л.а.“ Рено“
допълнително усложнил обстановката, опитвайки се да навлезе неправомерно
в насрещното движение.Свидетелят твърди, че дори имало опасност двамата
да се сблъскат челно.Други МПС заобикаляли този автомобил.Според А.А. в
него момент никой, дори и да искал, не можел да навлезе в отбивката, широка
не-повече от 5 м, защото л.а.“Рено“ препречвал пътя.По-нататък в
показанията на свидетеля е казано, че е имало момент, в който се е движил в
лява пътна лента. В някакъв период от време, докато бил в средната лента за
движение, зад него пътувал л.а.“БМВ“.Румънският водач карал изключително
в лявата пътна лента.
След като отминал отбивката, А.А. видял в огледалата възникналия
инцидент с моториста.Свидетелят отбил в дясно, качил се с автомобила на
10
тротоара и спрял.Слязъл и отишъл при ищеца, за да види състоянието му.
А.А. уточнява, че показанията му пред разследващия орган, като дадени
скоро след инцидента, са били по-точни и подробни.
В съдебно заседание ищецът е пояснил, че той се движил между лявата
и средна пътна ленти, по-скоро в ляво, когато автомобилът с румънска
регистрация набил спирачки, за да предотврати друго ПТП с
л.а.“Опел“.Имало свободни около 1,5-2 метра в ляво и Т.Христво се опитал
да заобиколи „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег.№ ....Водачът обаче
също свил на ляво.Така ищецът останал между автомобила и тротоара и
последвал първият сблъсък.
В показанията си, дадени пред разследващия орган, Т.Х. е казал, че
първоначално се движил с около 70 км/ч. Бил изпреварен от автомобила с
румънска регистрация и разстоянието помежду им станало около 50 м.В един
момент ищецът решил да увеличи скоростта.Приближил се до автомобила на
около 10-15 м, когато другият водач се принудил да задейства спирачките.
За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 661-181/23.08.2018 г. по описа на ОД на МВР-Русе.По
случая било образувано ДП № 2060/2018 г. по описа на РУ на МВР-Русе,
съответно пр. пр. № 4914/2018 г., по описа на РРП.
Назначените по делото единична и тройни технически експертизи, след
запознаване със събраните в производството доказателства, са се произнесли,
че ширината на пътното платно в процесния участък е 10,40 м, без
маркировка.Между двете платна за движение на булеварда има разделителна
ивица.В участъка е ситуиран пътен знак “В26“, въвеждащ ограничение на
скоростта до 60 км/ч.Посоките на движение и траекториите на движение на
МПС, участници в инцидента, са показани в приложена мащабна скица на
мястото на ПТП (л.258). Експертите са приели, че преди произшествието
мотоциклетът и л.а.“Фолксваген Тигуан“ са се движили с около 70
км/ч.Посочено е, че отбивката за “Метро“ е широка около 12 м. Така
л.а.“Рено“ не е препятствал траекторията на желаещите да направят обратен
завой в този участък.Предната част на автомобила била ситуирана на около 5-
6 м от бул.“България“. Според вещите лица, ако св.А.А. беше пропуснал
движещите се по път с предимство в посока към Дунав мост л.а.“БМВ“,
л.а.“Фолксваген“ и мотоциклет „Ямаха, е имало техническа възможност да се
11
предотврати произшествието. Експертите са посочили, че в случай, че
водачът на л.а.“Рено“ не беше спрял в отбивката, то тогава, след удара в
л.а.“Фолксваген“, ищецът щеше да се удари в крайпътните
съоръжения.Разяснено е, че ако водачът на л.а.“Фолксваген“ не е предприел
намаляване на скоростта на автомобила си и ако двете превозни средства са
се движили с еднаква скорост и на безопасна дистанция едно от друго,
технически не е било възможно между тях да настъпи
съприкоснование.Вещите лица са определили, че ищецът е имал ограничена
видимост към л.а.“Опел“.Безопасната дистанция, която технически ищецът е
трябвало да поддържа от румънския автомобил, за да се предотврати
произшествието, е следвало да бъде по-голяма или равна на 28 м.
По делото няма спор и е ангажирана медицинска документация (л.32-
л.35), че при ПТП Т.Х. е получил фрактура на лява ключица, охлузни рани по
гърба и охлузни рани по ляво коляно.
Назначената в производството медицинска експертиза се е произнесла,
че във връзка с първата травма при ищеца са били проведени клиничен
преглед, рентгенова изследване и имобилизация с мека превръзка за тридесет
дни.При такива счупвания обичайният основен възстановителен период е
около 3 месеца, а за охлузванията-около 3 седмици. Експертът е пояснил, че е
възможно ищецът да продължи да има болки в областта на ключицата и след
посоченото време.Болките са били най-силни непосредствено след
получаване на травмата и продължават със значителен интензитет до
имобилизация на счупването и превързване на охлузванията, след което
постепенно намаляват в рамките на няколко денонощия.Болки с по-силен
интензитет се усещат и в процеса на раздвижване, след сваляне на
имобилизацията.Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер
може да има за по-дълъг период от време (месеци и години), особено при
физически натоварвания и при промяна на атмосферните условия.Към датата
на прегледа ищецът съобщил, че няма болки в областта на травмите.
Експертът е докладвал, че при Т.Х. е настъпило пълно функционално
възстановяване и не е налице “остатъчен дефицит в обема на движение на
левия му горен крайник“.Вида на охлузванията налагат извод, че лицето не е
било оборудвано с протективна екипировка в тези области.Експертът е
потвърдил причинната връзка между инцидента и получените от Т.Х.
увреждания.
12
Разпитаната по делото св.А.Б., партньор при фактическо съжителство с
ищеца, установява, че видяла Тихомир непосредствено след инцидента.След
като му била поставена мека превръзка, същият ден той бил изписан за
домашно лечение.Една седмица на ищеца се налагало да се предвижва с
патерици в дома им, тъй като го болял крака.Не можел да се обгрижва сам.За
това пет месеца разчитал на помощта на свидетелката. А.Б. сочи, че счупената
ключица създавала големи неудобства на ищеца-тъкмо започвала да калцира
и при резки движения пак се спуквала.Болките отшумели напълно след една
година.Свидетелката сочи,че ищецът не е ходил на рехабилитации и
раздвижвания.Инцидентът се отразил зле на психиката му, имал проблеми
със съня.Изпитвал страх да се качи отново на мотора.Стресът бил преодолян
след една година.
Между страните няма спор, че ищецът предявил претенции да му бъде
заплатено застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди при инцидента към всеки от ответниците, съответно на 12.09.2018 г. и
на 09.03.2020 г.В искането до “ДЗИ-Общо застраховане“ има посочена
банкова сметка, както и че се прилага констативен протокол за ПТП от
23.08.2018 г. Отказът на първия ответник е на 15.11.2019 г., като до него
момент били събирани доказателства относно вината на
застрахования.постановлението на РРП, с което е прекратено наказателното
производство е от 07.10.2019 г.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност“ при спазване изискванията на чл.380
от КЗ.Според последната разпоредба, лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, ведно с пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя.В случаите по застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, когато не са били представени всички доказателства по
чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496 ал.1 от КЗ.Срокът за окончателното
произнасяне по претенцията не може да бъде по-дълъг от три месеца от
предявяване на претенцията пред застрахователя.Последният дава мотивиран
13
отговор, когато отказва плащане или когато основанието на претенцията не е
било напълно установено, или размерът на вредите.В ал.3 е казано, че
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията за обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, когато за удостоверяване на пътнотранспортното произшествие
към искането е бил представен някой от визираните в нормата документи,
сред които констативен протокол за ПТП.Според ал.4, когато данните са
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с
настъпване на пътнотранспортното произшествие, застрахователят може да
поиска представянето на документи и доказателства, изготвени от други
компетентни органи и лица.Съгласно чл.497 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако него е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете
дати:1.изтичането на срока от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл.106 ал.3 и 2.изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на предходно цитираната разпоредба.
По делото безспорно се установява, че на 23.08.2018 г., при възникнало
ПТП в гр.Русе, ищецът е претърпял описаните по исковата молба телесни
увреждания, причинили му болки и страдания.Между страните няма
разногласие относно валидно възникналите застрахователни правоотношения
по застраховки “Гражданска отговорност“ между съответния ответник и
водачите, заявени по исковата молба като участници в инцидента. Основният
спорен въпрос е чия е била вината за ПТП.
Съдът намира, че събраните в производството доказателства могат да
обосноват извод , че инцидентът е бил причинен от св.А.А.. Същият,
навлизайки от пътен възел “Охлюва“ към бул.“България“, не пропуснал
движещите се там с предимство л.а.“БМВ“, рег. № ..., управлявано от
св.Д.К., л.а.„Фолксваген“ с рег.№ ..., управляван от А.Ротариу, и мотоциклет
„Ямаха“,управляван от ищеца. Макар А.А. да е управлявал своето МПС с
разрешената за участъка скорост, същият предприел неудачни маневри, които
принудили останалите водачи да променят траекторията си на движение,
което довело до сблъсък между автомобила с румънска регистрация и
мотоциклета.При разпита му в това производство свидетелят се опита да
изгради версия, че още в началото е възнамерявал да отиде до магазин
14
“Джъмбо“, минавайки по старото Разградско шосе, което изключва той да
има участие в ПТП, настъпило в лявата пътна лента. Впоследствие от
показанията му става ясно и това се подкрепя от останалите доказателства по
делото, че още при навлизането по бул.“България“ целта на водача е била да
направи обратен завой по посока “Метро“.Именно поради тази причина А.А.
е бил преустроен в дясната страна на пътен възел “Охлюва“ и е навлязъл в
бул.“България“ в средното, а не в дясното пътно платно, където всъщност е
следвало да се намира, ако още в началото желаната посока е била към
магазин “Джъмбо“.Св.Д.К., участникът с най-преки и непосредствени
впечатления за поведението на водача А.А., установява, че когато поискал да
задмине навлизащия от второстепенен път л.а.“Опел“, последният неочаквано
му препречил пътя в средната пътна лента, като скоростта му била по-ниска
от тази на л.а.“БМВ“.Това принудило Д.К. да използва спирачки, за да не
последва сблъсък между тях, както и да се измести в дясно.Спирачки по
същата причина задействал и водачът на автомобила с румънска
регистрация.Тъй като А.А. не успял да се върне към дясна пътна лента,
автомобилът с румънска регистрация бил принуден да се отклони
допълнително към лявата пътна лента, където последвал сблъсъка с ищеца.С
оглед изложеното,съдът намира, че по отношение на лицето са налице всички
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност спрямо увредения, ангажиращо от своя страна тази на
застрахователя.
Съдът намира, че независимо, че е допуснал нарушение на правилата на
ЗДвП, с поведението си св.Х.И. не е допринесъл за настъпилия вредоносен
резултат. Действително същият неправомерно бил спрял в отбивката, но така,
че не е навлязъл в насрещното движение по бул.“България“ и не е
възпрепятствал подстъпа за обратен завой към магазин “Метро“. Към
момента на сблъсъка л.а.“Рено“ е бил в покой. Ударът на мотоциклета в него
е втори за ищеца, след като преди това Т.Х. загубил равновесие при
съприкосновението си с л.а.“Фолксваген“ и паднал на земята.
Първият ответник счита, че по отношение на застрахованото при тях
лице може да се приложи чл.15 от НК.В съдебната практика се приема, че за
да бъде изключено виновното поведение на водача, е необходимо
кумулативното наличие на няколко предпоставки: първо деецът да е
15
съобразил предписанията на правно регламентирана дейност, която
осъществява при управлението на МПС и второ-да са налице условията, при
които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да
предотврати настъпването на вредните последици.С оглед общия правен
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, водачът на л.а.“Опел“ не би могъл да се позове успешно на
случайно деяние щом е допуснал нарушения на правилата за движение,
намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия деликт.
Главният ответник е навел доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.Съдът намира, че събраните в производството
доказателства могат да обосноват такъв извод.
На първо място Т.Х. е управлявал мотоциклета със скорост над позволената
за този участък в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.Действително в случая се
касае само за 10 км/ч, но водачът е следвало да съобрази цялостната пътна
обстановка в него момент, а именно наличния интензивен трафик.Отделно от
това, съдът съобразява дадените показания от ищеца в досъдебното
производство в частта им, където лицето изнася неизгодни за себе си факти-
че в един момент е увеличил още скоростта, застигайки движещият се пред
него на около 50 метра л.а.“Фолксваген“ с румънска регистрация.Когато
водачът на последния задействал интензивно спирачките си, разстоянието
между превозните средства било най-много 15 м.Така ищецът е допуснал
нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП.Същият не се е движил на такова разстояние
от л.а.“Фолксваген“, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.Съдът намира, че приносът на ищеца за настъпилия
вредоносен резултат е 30 %, с колкото на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД следва
да бъде намалено дължимото застрахователно обезщетение.Според чл.52 от
ЗЗД, причинените на лицето неимуществени вреди се определят от съда по
справедливост.С оглед данните по делото, съобразявайки характера и
степента на уврежданията, периода на възстановяване на мъжа, интензитета
на претърпените от него болки, страдания и уплаха, за които свидетелства
А.Б., както и обстоятелството, че към настоящия момент ищецът е напълно
възстановен, съдът намира, че в полза на ищеца трябва да се определи
обезщетение в размер от 21 000 лв.Тази стойност следва да се намали с 30 %
до 14 700 лв. Ищецът е претендирал по това дело от “ДЗИ-Общо
застраховане“ заплащане на сумата от 10 000 лв., частично предявена от общ
16
размер на 40 000 лв.Искът за главницата следва да се уважи така, както е
предявен.
По отношение на търсената законна лихва, според КЗ застрахователят
уведомява увреденото лице за доказателствата, които трябва да представи за
установяване на основанието и размера на претенцията му.Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай, че необходимостта от тях
не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-
късно в срок на 45 дни от датата на представяне на доказателствата.Чл.496
ал.1 от КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.В случая претенцията на ищеца е била депозирана при
ответника на 12.09.2018 г.Представени са доказателства, че дружеството е
уведомило Т.Х., че е необходимо да бъдат ангажирани и други
документи.Съдът намира за основателни наведените доводи от ответника, че
е било нужно да се съберат допълнителни доказателства, тъй като в
приложения към искането констативен протокол не фигурирало името на
застрахованото при тях лице.Независимо от това обстоятелство обаче, по-
ранната от двете дати за изискуемост на вземането се явява 13.12.2018 г.,
така, както е заявил ищеца.
С оглед уважаване на претенцията срещу главния ответник, съдът не
следва да се произнася по отношение на евентуалните ответници.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК главният ответник дължи в полза на ищеца
направените от него разноски за производството.Неоснователно е
възражението на ответника по чл.78 ал.5 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б, да
заплатят на Т. КР. ХР., ЕГН **********, от гр.Русе, *********, със съдебен
адрес: гр.София, район Слатина, ул.“Кадемлия“ № 1, ет.3, чрез АД “Димов и
Христво“, Булстат *********, представлявано от адв.Г.Б. Х., сумата от 10 000
лв., частично предявена от общ размер на 14 700 лв., представляваща
17
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП,настъпило на 23.08.2018 г. в гр.Русе по бул.“България“, ведно със
законната лихва върху нея от 13.12.2018 г., както и 1 755 лв.-разноски за
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
18