№ 244
гр. Плевен , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430200451 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 491527-F532749/22.01.2020
година на ***“ – Велико Търново в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на „*** ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от
*** е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. на осн. чл. 185,
ал. І от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 25, ал. І, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 год. на МФ във вр. с чл. 118, ал. IV от ЗДДС.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от Управителя ***. В жалбата му е реливирано оплакване за
неправилно ангажиране на административно-наказателната отговорност на
санкционираното дружество. Наведени са и доводи за неспазване на
изискванията на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, както и е представено възражение
относно установяването по несъмнен начин на факта на извършеното
нарушение и останалите обстоятелства по чл. 53 от ЗАНН.
За ответната страна – ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен,
редовно уведомена, се представлява от юрк. ***, която взема становище, че
жалбата е неоснователна. Същата счита, че извършеното нарушение е
1
доказано по безспорен начин и моли съда да постанови решение, с което да
потвърди като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №
491527-F532749/22.01.2020 година на ***“ – Велико Търново в Централно
управление на Национална агенция за приходите.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2019 година в 13:25 часа, актосъставителят М. М. М., ***,
извършил проверка заедно със своя колега В. Ц. С. на дестационарен
търговски обект, находящ се в ***, т.нар. **, стопанисван и експлоатиран от
„***“ ЕООД с ЕИК: ***. Направена била контролна покупка на 1 бр. шал на
стойност 6 лв., която била заплатена в брой, но за същата не им бил издаден и
предоставен фискален касов бон /ФКБ/ от действащото в търговския обект
фискално устройство, с което е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал.1 от
ЗДДС. След легитимацията на лицата бил изведен дневен финансов отчет „Х“
№ *** година и било извършено преброяване на касата. Изведена била и
контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за посочената дата, от която
било видно, че няма отразена такава продажба на стойност 6 лв. В обекта бил
налице монтиран, въведен в експлоатация, свързан дистанционно с НАП и
работещ към момента на проверката касов апарат, модел ***. Проверяващи
счели, че е извършено нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г.
във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Установили, че жената, която извършила
продажбата работи в друга фирма, в съседния обект. Въпреки това бил
съставен протокол за извършената проверка и констатираното нарушение.
Гореизложеното обусловило съставянето на АУАН срещу дружеството
„*** ЕООД - гр. Пловдив на 02.01.2020г. в сградата на ЦУ на НАП и същият
бил връчен на посочената дата на представляващият дружеството ***.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН е издадено и
атакуваното наказателно постановление в предвидената от закона форма и от
компетентния орган, в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа
обстановка и на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС във
връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е наложено административно наказание –
имуществена санкция в минималения размер от 500,00 лева за извършено на
19.12.2019г. в 13:25 часа нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 год. на МФ.
2
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административно - наказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него
също не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя
М. М. М. и свидетелите В. Ц. С., П. Г. П. и Г. А. Д., чиито показания съдът
приема с доверие като непротиворечиви и взаимно допълващи се. Всички
свидетели възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно
релевантните за делото факти. От показанията им се установява по несъмнен
и категоричен начин описаната в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка, както и обстоятелствата във връзка със същата.
Безспорно е, че към момента на извършената проверка не е издаден касов бон.
Така обсъдените гласни доказателства изцяло кореспондират с
приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства, а именно: копие от известие за доставяне,
наказателно постановление № 491527-F532749/22.01.2020 година, акт за
установяване на административно нарушение № F532749/02.01.2020 година,
протокол за извършена проверка № 0374513/19.12.2019 година, възражение
вх. № 73/03.01.2020 година, обяснение от ***, копие от извлечение от книга
за дневни финансови отчети на „***“ ЕООД Пловдив, копие от препис-
извлечение от акт за смърт от 19.12.2019г., копие от служебна бележка изх. №
ГР-12-8925/20.12.2019г., опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката от 19.12.2019г., копие от дневен отчет, протокол №
1338651/30.12.2019г., протокол № 1338668/02.01.2020 г., заверено копие от
заявка договор от 12.12.2019г., заверено копие от фактура №
**********/16.12.2019г. ведно с касов бон, заверено копие от фактура №
**********/19.12.2019г. ведно с касов бон, справка за оборотите от
01.12.2018г. до 31.11.2019г. на „***“ ЕООД, копие от 3 броя съкратен отчет
на фискална памет, заверено копие от касова бележка № 01/06.03.2019г. и
касов бон от 06.03.2019г. и известие за доставяне копие от заповед № ЗЦУ –
ОПР – 17/17.05.2018г. към доказателствата по делото.
Настоящият съдебен състав приема за установено от показанията на
актосъставителя, а и от писмените доказателства по преписката- протокол за
проверка, разпечатка от ФУ, че след като е направена контролната покупка и
е извършено плащане в брой, за което “КЛИЕНТЪТ“ не е получил касов бон,
3
това несъмнено води до извода, че вмененото нарушение е било извършено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по
чл.118, ал. І от ЗДДС, т.к. не е изпълнил задължението си да издаде фискални
касови бонове от фискално устройство, с което е нарушил реда и начина за
регистриране и отчитане на продажби в търговският обект чрез ЕКАФП,
съгласно чл. 25,ал. І,във вр. с чл. 3, ал.І от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
Съгласно действащата и към настоящия момент разпоредба на чл.185,
ал.1 от ЗДДС лице, което наруши реда за отчитане на фискалните устройства,
се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100,00 лв. до 500,00 лв. или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500,00 лв. до 2000,00 лв. А съгласно
чл.185, ал.2 от ЗДДС в този случай физическото лице, което фактически е
било длъжно да издаде фискална касова бележка (фискален бон) и е приело
плащане, без да издаде такава бележка, се наказва с глоба от 300,00 до
1000,00 лв или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Посочената
разпоредба в ал.1 от ЗДДС задава рамките на административното нарушение
и предвидената санкция при неиздаване на касова бележка.
Анализът на тези текстове налага извод, че по ал.1 на чл.185 от ЗДДС се
предвижда административно-наказателна отговорност за лицето, от чието име
се извършват търговските продажби. Това може да е физическо лице, което
извършва продажби от свое име и за своя сметка, едноличен търговец или
юридическо лице. Разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС не се отнася за
физическите лица, които фактически извършват продажбите. Това следва от
систематическото тълкуване на тази разпоредба с чл.185, ал.2 от ЗДДС – след
като с чл.185, ал.2 от ЗДДС се предвижда отговорност и за фактическият
извършител на продажбите, то няма логика да се приема, че и с чл.185, ал.1
ЗДДС е предвидена такава отговорност за него – това би означавало, че двете
разпоредби предвиждат едно и също. Същият извод следва и предвидената в
чл.185, ал.1 ЗДДС имуществена санкция както за едноличните търговци, така
и за юридическите лица. Поради изложеното съдът намира за неоснователно
отразеното в жалбата оплакване за неоснователно ангажиране на
административно-наказателната отговорност на юридическото лице. Наред с
това в процесния случай е съставен АУАН и на физическото лице, извършило
продажбата и неиздало касов бон.
Изводът, че чл.185, ал.І ЗДДС се отнася само за лицата, от чието име се
извършват продажбите следва и от регламентацията на задължението за
регистриране и отчитане на продажбите, съдържащи се в чл.3 и чл.7 от
Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Съгласно чл. 3 от наредбата всяко лице е
4
длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги, а съгласно чл. 7 от наредбата “... лицата по чл. 3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват... фискални
устройства...”. Следователно задължението за регистриране и отчитане на
продажбите е на лицето, от чието име се извършват продажбите, тъй като
наетите физически лица нямат задължение “... да монтират, въведат в
експлоатация и използват... фискални устройства...”. Затова и нарушението на
реда за отчитане на фискалните устройства по чл.185, ал.1 от ЗДДС е също на
лицето, от чието име се извършват продажбите, респективно той е субект на
административно-наказателната отговорност по тази разпоредба.
При проверката е констатирано, че за процесната продажба не е била
издадена касова бележка. От обективна страна деянието се изразява в
бездействие от страна на жалбоподателя-търговец, който не е изпълнил
задължението си да издаде фискален бон или касова бележка от кочан за
извършената продажба в търговския обект. Като юридическо лице
отговорността на нарушителят е обективна и безвиновна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство пред наказващия орган не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, които да обуславят отмяната на атакуваното
наказателно постановление. АУАН и НП са издадени от компетнетните за
това лица с оглед приобщената към доказателствената съвкупност по делото
Заповед № ЗЦУ –ОПР-17/17.05.2018 год. на ИД на НАП.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните нарушения от същия вид. Съдът намира, че не са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
визираното нарушение засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти, от една страна, от друга - е в нарушение
гарантираното право на всеки клиент за извършената от него покупка и
заплащане на цена, да получи съответен документ от фискално устройство.
Проверката за липсата или наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, е
проверка по законосъобразността на наказателното постановление, подлежи
5
на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/2007 на ВКС. При тази проверка, съдът
не установи, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН, при които нарушението да се квалифицира като "маловажен
случай", тъй като в случая, нарушението е извършено от търговско
дружество, при което отговорността е безвиновна и обективна, поради което
преценка за смекчаващи вината обстоятелства не е допустимо да се извършва.
Не може да се приеме, че е налице липса или незначителност на вредните
последици, предвид изложеното по-горе. Ето защо, при извършената от съда
проверка, не се установи наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното при определяне размера на наложената
имуществена санкция наказващият орган е съобразил сравнително невисоката
степен на обществена опасност на нарушението, обстоятелството, че е
извършено за първи път, както и възникналата чисто човешка ситуация, като
наложил наказание в минималния предвиден от санкционната разпоредба на
чл. 185, ал. І от ЗДДС размер от 500,00 лв. Така наложената имуществена
санкция според съда е достатъчна за постигане целите на административните
наказания.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 491527-F532749/22.01.2020 година на ***“ – Велико Търново в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „*** ЕООД - гр.
Пловдив, представлявано от *** е наложена имуществена санкция в размер
на 500,00 лв. на осн. чл. 185, ал. І от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 25,
ал. І, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във вр. с чл. 118, ал. IV от
ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6