ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 778
гр. Велико Търново, 27.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:К. ХАДЖИТАНЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА
в присъствието на прокурора К. Ив. С.
като разгледа докладваното от К. ХАДЖИТАНЕВ Частно наказателно дело №
20254110201409 по описа за 2025 година
съдът установи следното:
Производство по реда на чл. 64 от НПК.
Производството е образувано по искане на наблюдаващия прокурор за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Г.
О. П. – обвиняем по досъдебно производство № ЗМ-41/2019 г. по описа на РУ-
*** ОДМВР гр. Велико Търново, образувано за извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство е било повдигнато обвинение на
обвиняемия Г. О. П. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на
23.03.2019 г. в с. ***, общ. ***, управлявал моторно превозно средство - л.а.
марка „***“, модел „****“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда - 1.51 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ***.
От събраните по делото доказателства може да бъде направено
обосновано предположение, че обвиняемият Г. О. П. е извършител на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В тази насока са всички
събрани до настоящем доказателства по досъдебното производство, които са
непротиворечиви.
Съдът приема, че по делото са налице събрани доказателства, че
1
обвиняемият може да извърши друго престъпление или да се укрие, тъй като
деянието, за което му е повдигнато обвинение, е извършено в изпитателния
срок на предходно осъждане. Деецът е бил призован да се яви за повдигане и
предявяване на обвинение с редовно връчена призовка, като същият не се е
явил на датата на призоваване, а е напуснал територията на Република
България в неизвестна тогава посока. В последствие, след проведено
издирване и изискано международно съдействие, е било установено, че
същият се намира във Великобритания, като е било поискано неговото
екстрадиране, като през 2020 г. е бил задържан от органите на
Великобританската полиция, но е било отказано неговото екстрадиране. В
последствие, след приемането на Закона за екстрадицията и европейската
заповед за арест, е било направено искане за осъществяване на процедура по
ЗЕЕЗА, в следствие на което лицето е било открито и задържано на
територията на Великобритания и е било приведено за извършване на
процесуалните действия в Република България. Видно е, че обвиняемият П.,
независимо от редовното уведомяване за необходимите действия по
разследването на територията на Република България, се е укрил от тях, не се
е явил за повдигане на обвинение и се е укрил, като следва да се приеме, че
предвид процедурите, които са били извършвани по неговата екстрадиция
двукратно, същият е имал знание за провеждащото в Република България
досъдебно производство и въпреки това се е укрил от него. Освен изложеното,
съдът приема, че е налице опасност от извършване на друго престъпление, тъй
като видно от представеното по досъдебното производство справка за
съдимост е, че лицето е неколкократно осъждано за различни престъпления,
като деянието по настоящото производство е извършено в рамките на
изпитателния срок на предходно осъждане по НОХД № 566/2016 г. на Районен
съд – Велико Търново, като следва да се отбележи, че в изпитателния срок на
същото осъждане е било извършено и друго престъпление, за което П. е бил
осъден.
От данните от осъждания в чужбина, получени по ECRIS е видно, че са
налице данни за осъждания във Великобритания за престъпни деяния против
държавата, обществения ред, правосъдието или лица на публична длъжност,
управление на МПС под въздействието на алкохол и наркотични вещества,
които са извършени след датата на осъжданията му в Република България,
което говори, че спрямо него не е подействала индивидуалната превенция,
2
като наложените му наказания и предходни осъждания не са го мотивирали да
не извършва престъпление.
Съдът счита, че единствената мярка за неотклонение, която би могла да
изпълни целите по чл. 57 от НПК се явява „Задържане под стража“ и по
отношение на обвиняемия, тъй като единствено тя може да му попречи да се
укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на
евентуална, влязла в сила присъда.
Предвид горното, съдът счита, че са налице предпоставките за налагане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, поради което на основание
чл. 64, ал. 4 и ал. 5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ “Задържане под стража” по
отношение на Г. О. П. с ЕГН **********, роден на **.**.**** г. в гр. ***, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, пенсионер по болест, осъждан,
обвиняем по досъдебно производство № ЗМ-41/2019 г. по описа на РУ-*** в
ОДМВР гр. Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен
протест пред Окръжен съд Велико Търново в 3-дневен срок, считано от днес.
В случай на частна жалба или частен протест, съдът насрочва делото
пред Окръжен съд – Велико Търново за 03.11.2025 г. от 13.30 часа.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3