Р Е Ш Е Н И Е
Номер 63/07.07. Година 2020 Град Варна
Варненският апелативен съд, Наказателно
отделение, втори състав
На осемнадесети юни Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна
Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица
Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен
секретар Петранка Паскалева
прокурор Илия Николов
като
разгледа докладваното от съдия Р.Тончева АНДВ № 110 по описа на съда за 2020
година, при произнасянето си взе предвид:
Производството е по чл.380, ал.1 от НПК.
Образувано
е по предложение на апелативния прокурор на гр.Варна за възобновяване на АНД
№3548/2019 година, отмяна на постановеното въззивно решение №6/14.01.2020
година по ВНАД №1167/2019 година по описа на Окръжен съд-Варна и съответно
признаване на Е.Г.З. за виновен в извършване на престъпление по чл.345, ал.2 от НК с освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК или
връщане на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция.
В
съдебното заседание на апелативния съд представителят на обвинението поддържа
предложението за възобновяване на делото по изложените съображения.
Защитникът
на осъденото лице пледира против основателността на предложението на
апелативния прокурор, с оглед явната му конфронтация с чл.4 от Протокол №7 към ЕКЗПЧОС,
чл.24, ал.1 т.6 от НПК и ТР 3-2015-ОСНК. Счита, че инстанционните съдилища са
приложили правилно материалния закон, като ниската степен на обществена
опасност на деянието на осъдения го поставя в обхвата на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
за което законосъобразно е реализирана административнонаказателната отговорност
на Е.З. по реда на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Осъденото
лице моли да не се уважава предложението на апелативния прокурор.
Апелативният
съд, след като обсъди доводите на страните и съдържащите се в делото
доказателства, счете предложението за възобновяване за неоснователно.
Съображенията за това са следните:
Първоинстанционното
производство по делото е образувано по внесено в Районен съд - Варна предложение
от Районна прокуратура - Варна по реда на чл.375 от НПК за освобождаване на
обвиняемия Е.Г.З. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено от него деяние по чл.345, ал.2 от НК. С решение №16491/10.09.2019
година, по АНД №3548/19 година първостепенният съд оправдава обвиняемия по чл.345,
ал.2 от НК и на основание чл.305, ал.6 от НПК санкционира Е.З. за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление
за срок от шест месеца.
По
протест е проведена въззивна проверка, приключила с решение №6/14.01.2020
година по ВАНД №1167/2019 година на Окръжен съд-Варна, констатиращо
правилността на първоинстанционния съдебен акт.
Съображенията
на инстанционните съдилища по приложението на закона са еднозначни, деянието на
Е.З. от 25.07.2019 година, свързано с управление на нерегистрирано АТВ по път
за обществено ползване на територията на община Варна е малозначително по чл.9,
ал.2 от НК, поради което не е престъпление. Същевременно това деяние съставлява
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което на дееца на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание.
Подаденото
предложение от апелативния прокурор за възобновяване на АНД №3548/2019 година
по описа на РС-Варна се позовава на чл.70, б.“д“ от ЗАНН, но от словно
материализираните съображения става ясно, че се претендира допуснато в
редовната съдебна фаза съществено нарушение на материалния закон, каквото
основание не се съдържа измежду посочените в чл.70, б.а-д от ЗАНН.
Възобновяването
на административнонаказателни производства е контролен способ извън установения
брой инстанции по редовно обжалване, при който следва да се констатира наличие
на някое от изрично посочените от законодателя основания, които стоят извън
самото дело и чието влияние върху основни въпроси по правоприлагането ще се
разрешават в по-късен момент[1].
Става въпрос за основания, чието съществуване се узнава след влизане на
съдебния акт в сила, като връзката им със законосъобразността, правилността и
справедливостта на влязлото в сила решение е много абстрактна.
Конкретно
хипотезата по чл.70, б.“д“ от ЗАНН въвежда законов механизъм за отстраняване на
нарушения по чл.4, §1 от Протокол №7 към ЕКПЧ при наличие на приключило
административнонаказателно производство с характер на наказателно и на
незавършен наказателен процес за същото деяние. Това основание е относимо към
всички хипотези, при които е налице неправилна оценка на степента на обществена
опасност на деянието, в резултат на която административнонаказващият орган
излиза извън обхвата на своята компетентност, като издава наказателно
постановление за противоправно поведение, което по същността си представлява
престъпление. Така нормата на чл.70 б.“д“ от ЗАНН е призвана да преодолее
конкуренция между наказателната и административноаказателната отговорност,
каквато ситуация обаче не се наблюдава в процесния казус.
В
правораздавателната си дейност първостепенният съд първо е преценил, че
инкриминираното в обстоятелствената част на обвинението по отношение на Е.З. не
съставлява престъпление, а след това с оглед задължението си по чл.301, ал.4,
вр. ал.1, т.2 от НПК се е ангажирал с констатация, че релевантните фактически
положения са подведими под състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложил съответно административно наказание. Това
е сторено в единен наказателен процес при условията на публичност,
състезателност и непосредственост, при спазване на всички права на обвиняемото
лице за защита, което изключва обсъждане на основанието по чл.70, б.“д“ от ЗАНН.
Както
вече бе отбелязано, предложението на апелативния прокурор по чл.380, ал.1 от НПК е свързано с нарушение на материалния закон, което не попада сред
основанията за възобновяване на дела по Глава двадесет и осма от НПК. За
пълнота настоящият състав отбелязва, че авторът на предложението представя логически
верни доводи, в съответствие с доказателствената основа по делото.
Констатацията на инстанционните съдилища за малозначителност на деянието на
осъденото лице З. е в противоречие със закона. Съобразно теорията и относимата
съдебна практика, водеща за приложимостта на материалноправната норма на чл.9,
ал.2 НК е оценката на степента на обществена опасност на конкретното деяние,
като правнозначимите факти относно времето, мястото и механизма на
осъществяването му (нощно време управлява нерегистрирано АТВ, което по принцип
е забранено да се движи по уличната мрежа) съвместно с данните за личността на
дееца (наказван за нарушения по чл.6, т.1, чл.100, ал.1, т.1, чл.137а, ал.1 от ЗДвП) не сочат на малозначителност. Въпреки тази констатация в правния мир ще
продължат да съществуват незаконосъобразните съдебни решения поради липса на
способ за възобновяване на АНД №3548/2019 година по описа на Районен съд-Варна
и елиминиране на материалната и формална
законна сила на атакуваните съдебни решения.
Водим
от горното и на основание чл.380, ал.1 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на апелативния прокурор за възобновяване на АНД
№3548/2019 година по описа на Районен съд – Варна.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: