№ 48
гр. , 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № *********** по
описа за 2021 година
Иск с правна квалификация чл. 422, вр.чл.415 от ГПК.
Ищецът „А.Т.“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С.
****, район „Т.“, бул. „В.“ № 146, Бизнес център „Б.", сграда А, представлявано от
управителя И.Ш., Действаща чрез пълномощника си - юрисконсулт В.Г., редовно
упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа по описа на Ц.Л.,нотариус в
район PC С., вписан с per. № 633 в регистъра на Нотариалната камара, Съдебен адрес: гр. С.
****, район „Т.“, бул. „В.“ № 146, Бизнес център „Б.“, сграда А, ет. 4, телефон: *****, е
предявил иск срещу ИВ. АТ. П. с ЕГН **********, гр. П., ул. „А.Г.“ 6. Твърди се, че на
22.11.2019 г. ИВ. АТ. П. /„Длъжникът“/ е кандидатствал онлайн за отпускане на
потребителски кредит от „К.“ АД с ЕИК ********* /“К.“ или „Заемодателят“/. Процедурата
е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние /“Заявлението“/
на интернет страницата на К., а именно -www.credissimo.bg /“Сайта“/. В полето на Сайта
ответникът е попълнил личните ланни - три имена, ЕГН, ланни на документ за самоличност,
адрес, електронен адрес (е-мейл) за получаване на документи и кореспонденция
/*************@*****.***/, мобилен телефон /********* / и др. В процеса на Заявление
пълната преддоговорна информация за условията на кредита е налична чрез хиперлинкове, в
т.ч. Общите условия за кредитиране („ОУ“) на К. ЕАД, Стандартен европейски формуляр
/,,СЕФ“/, Договора за кредит, ведно с Приложение №1 със Погасителния план.
Преддоговорната информация (СЕФ) е изпратена предварително и на е-мейла на
кредитоискателя, като прилагат копие от него. След запознаване с условията по кредита г-н
П. е отправил обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ"/ на Сайта чрез натискане на
1
бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм
въведените данни и приемам ОУ и Договора.". Съгласно Раздел III „Кандидатстване за
кредит. Обезпечение", т. 11 от ОУ, с извършване на гореописаните действия Заявлението се
счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит - приети и подписани
от същия. След електронното изявление на ответника на е-мейла му са изпратени
автоматично Договор № *****/ 22.11.2019 г. /„Договора за кредит"/, Приложение № 1 към
него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържа електронното изявление на кредитора К. за
сключването на Договора за кредит и приложенията към същия. Договорът за кредит е
сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по
чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /"ЗПФУР"/ и приложимото законодателство. Същият е
подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ,
който е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. На
основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис. Въз основа на сключения Договор за кредит, К. е предоставило
на ИВ. АТ. П. заем в размер на 1200,00 лева /главница/, при лихва и други условия,
подробно уговорени в Договора за кредит, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Посочената
сума лицето е усвоило на каса на „И.“ АД - за установяването на това обстоятелство,
прилагам и моля да приемете в настоящото производство копие на оригинала на разписката
за усвоена сума с положен подписа на кредитополучателя. При кандидатстването си за
кредит от К., г-н П. сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по
сключения между него и К. Договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от К.
юридическо лице /имал е възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави
банкова гаранция като друг вид обезпечение/, съгласно Раздел II, т. 20 от ОУ. Договорът за
предоставяне на поръчителство не е бил задължителен за сключване. Договор за
предоставяне на поръчителство с А.Т. също е сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на
електронни изявления - договорът е бил достъпен чрез хиперлинк на сайта на А.Т. и е
сключен от ответника чрез предоставения му по телефон CMC код, изпратен на телефонния
номер на ответника - *********. Чрез предоставянето на CMC се доказва по несъмнен
начин сключването на договора по електронен път и авторството на лицето, извършило
волеизявлението. От своя страна А.Т. е извършило електронно волеизявление по ЗЕДЕУУ,
като е изпратило подписания договор на е-мейла на ответника .............71
@gmail.com. Договорът за предоставяне на поръчителство между А.Т. и г-н П. по същността
си е договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ, по силата на който
А.Т. предоставя гаранционна услуга, като се задължи да сключи с К. договор за
поръчителство по чл. 147 ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по
нейния Договор за кредит. За предоставената услуга от А.Т. г-н П. се съгласи да заплаща
възнаграждение за целия срок на договора. А.Т. изпълни задълженията си по Договора за
предоставяне на поръчителство и сключи с К. Договор за поръчителство, по силата на който
се задължи да отговаря иред К. солидарно с ответника за изпълнението на нейните
задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от нейното неизпълнение.
2
Въз основа на така сключения Договор, Заемодателят е изпълнил своето задължение и е
предоставил на г-н П. заем в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева /главница/ при лихва
и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.
Лицето е усвоило заемната сума в брой на 22.11.2019 на каса на „И.“ АД. Г-н П., от своя
страна, се задължил да върне предоставената му заемна сума, ведно със съответната
договорна лихва, както и дължимото възнаграждение на Поръчителя, съгласно Договора за
предоставяне на поръчителство. С оглед неизпълнение задълженията на г-н П. по Договора
за кредит, на 09.06.2021 г. К. изпратило искане за плащане до поръчителя А.Т.. Твърди се, че
А.Т. своевременно изпратил уведомление по чл. 143 от ЗЗД до г-н П. с е-мейл до
*************@*****.***, в което посочил всички дължими суми и предстоящо погасяване
от А.Т. към К. на задълженията на ответника. Ответникът не платил в дадения срок и на
16.06.2021 г. А.Т. изпълни задълженията си като поръчител и погаси всички дължими от
ответника суми към К., а именно: 1200,00 лева /главница/, 235,70 лева /договорна лихва/,
110,22 лева, /мораторна лихва/. На същата дата А.Т. уведомил длъжника с електронно
съобщение до електронния адрес на ответника: *************@*****.*** за извършеното
погасяване и встъпване в правата на кредитора К.. Моли да се има предвид, че съгласно чл.
15 във връзка с чл. 12 от Договора за кредит и съгласно и чл. 14 от Договора за предоставяне
на поръчителство, г-н П. се е съгласил всички уведомления, електронни изявления и
документи във връзка с подписаните договори да бъдат изпращани на предоставения
електронен адрес от ответника, а именно: .............71(a).gmail.com. Ето защо, изпратената от
К. комуникация, както и уведомленията от А.Т., в т.ч. по чл. 143 - 146 от ЗЗД за предстоящо
плащане и за вече извършеното плащане в полза на К. са надлежно връчени. А.Т. подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по което бе образувано ч. гр. д. № *********** г. по описа на Районен съд -П.. Съдът
уважил изцяло заявлението и издал заповед за изпълнение за следните суми: : 1200,00 лева
/главница/, 235,70 лева /договорна лихва/, 110,22 лева, /мораторна лихва/, както и 80,92 лева
разноски, от които 30,92 лева - държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Срещу издадената заповед е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което
обусловило правния интерес на А.Т. да предяви настоящия установителен иск. След
подаване на възражението, от страна на г-н П., Дружеството успяло да се свърже с него и
постигнали извънсъдебна спогодба, с която г-н П. признава задължението си по основание и
размер и няма никакви възражения по дължимите суми.
Ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като се установи
изложеното в исковата молба, да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ИВ. АТ. П. с ЕГН ********** съществуването на вземания в
полза на А.Т. ЕООД, за които е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № *********** г. по описа на Районен съд - П., за следните суми: 1 200,00 лева -
главница; 235,70 лева - договорна лихва за периода от 22.11.2019 г. до 09.06.2021г.; 110,22
лева - наказателна лихва за периода от 01.01.2020 г. до 08.06.2021г.
Ищецът претендира направените в заповедното производство разноски /т.12 от
3
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС/, като се
присъди сумата от 80,92 лева разноски по чгд № *********** по описа на PC П., от които
30,92 лева - държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Претендира и
присъждане на всички направени разноски в настоящото производство, внесена д.т. в размер
на 113, 45 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, на основание чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г.,
във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК.
Ответникът признава иска в проведеното по делото съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че са налице предпоставките за
приложение на чл.237 на ГПК. Събраните по делото доказателства не следва да се обсъждат,
тъй като искът ще се уважи само на основание направеното признание, което не
противоречи на закона или на добрите нрави.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство, както и направените разноски в
заповедното производство, в общ размер на 494,37 лева.
По изложените съображения, Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ИВ. АТ. П. с ЕГН
********** съществуването на вземания в полза на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК ***********, за
които е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***********
г. по описа на Районен съд - П., за следните суми: 1 200,00 лева - главница; 235,70 лева -
договорна лихва за периода от 22.11.2019 г. до 09.06.2021г.; 110,22 лева - наказателна лихва
за периода от 01.01.2020 г. до 08.06.2021г.
ОСЪЖДА ИВ. АТ. П. с ЕГН **********, да заплати на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК
***********, разноски в общ размер на 494,37 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4