Р Е Ш
Е Н И Е
№ 367
гр. Несебър, 09.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Евгени Узунов
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа АНД № 1350 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К.И.Т.,
в качеството си на управител на "КИНГ БЪРГЬР" ЕООД ЕИК- ***със седалище
и адрес на управление:***, срещу Наказателно постановление №02-0002515 от
09.09.2019 г., издадено от директора на Д. „И.п.т."***, с което на жалбоподателя на основание чл. 79, ал. 4 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) във вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ,
е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лв. Жалбоподателят развива
подробни съображения в насока, че липсва състав на административно нарушение,
осъществен от него. Акцентира върху приложението на директива № 2016/801 на
Европейския парламент. Намира, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като
не е конкретизиран съставът на допуснатото нарушение. Сочи, че липсва точно
описание на нарушената норма. Обръща внимание, че е нарушена нормата на чл. 18 ЗАНН. Счита, че чл. 75а, ал. 2 ЗТМТ е санкционна норма и не съдържа конкретно
законово предписание. Излага, че не е посочена по ясен начин датата на
извършване на нарушението. Развива съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН. С
тези доводи от съда се иска да отмени обжалваното НП.
Административнонаказващият орган – д. „И.п.т.”***, чрез процесуалния си
представител, излага, че нарушението е доказано. Акцентира върху решение № 23
от 12.07.2019г., връчено на жалбоподателя на 15.07.2019г., с което е отменена
извършената регистрация на работника в Агенция по заетостта. Обръща внимание,
че с анекс към трудовия договор е изменено правното му основание. Счита, че при
съставяне на АУАН и НП е спазен законът и липсват процесуални нарушения. Моли
НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.05.2019г. между „КИНГ БЪРГЬР“ ЕООД ,
и сдружение „Институт за европейско образование”, представлявано от
св. Кръстев, бил сключен договор за производствен стаж на чуждестранни
студенти). С договора дружеството жалбоподател се задължило да осигури работни
места за провеждане на производствен стаж – за 7 стажанти, които да бъдат
назначени на длъжност „касиер”-трима и четирима-работник-кухня в ресторанти
„Бъргър кинг“ Договорът бил сключен във връзка с тристранен договор за
организиране на мобилност с цел практическо обучение между Стопанска академия
„Д. А. Ценов” – Свищов, Ташкентски държавен икономически университет – Ташкент,
Узбекистан и Институт за европейско образование – София. В тази връзка от ректора
на СА „Димитър А. Ценов” Свищов до временно управляващ ръководител на мисията
на Република България в Узбекистан било изпратено писмо за издаване на визи за
Република България на студенти в Ташкентски държавен университет по икономика
за провеждане на учебни и учебно-практически занятия в Република България за
периода 08.06.2019г. – 05.09.2019г. Такова искане било направено и по отношение
на лицето Бегис Абдираманов.
Посоченото лице пристигнало в Република България и било насочено към
определеното работно място с работодател „КИНГ
БЪРГЬР“ ЕООД . За целта Абдираманов подал молба да бъде назначен на работа на
14.06.2019г. Между него и КИНГ БЪРГЬР“ ЕООД бил сключен трудов договор № 15 от
13.06.2019г. с правно основание чл. 233б, ал. 2 вр. чл. 68, ал. 3 вр. чл. 70,
ал. 1 КТ. На 14.06.2019г. Абдираманов постъпил на работа, като
било изпратено и уведомление до НАП, регистрирано на 13.06.2019г. За
постъпването на работа на Абдираманов били изготвени всички необходими
документи (декларации, медицинско удостоверение, било приложено копие от
паспорта му). Във връзка с постъпването му на работа от „КИНГ БЪРГЬР“ ЕООД до директора на
дирекция „Бюро по труда” гр. Поморие била подадена декларация
(входирана на 21.06.2019г.) за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение
за работа чрез регистрация на стажанти по чл. 38а ЗТМТМ .Въз основа на
декларацията била изготвена и регистрация в ДБТ „Поморие” по чл. 34а –
краткосрочна заетост с рег. № 12 от 21.06.2019г. Било подадено и уведомление по
чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ до ИА „ГИТ”. В ОД на МВР Бургас, сектор „Миграция” било
подадено заявление за извършване на регистрация на чужденците, вкл. и Хабибуллайев.
Впоследствие в дирекция „Регионална служба по заетостта” гр. Бургас била
образувана преписка във връзка с направената регистрация в ДБТ „Поморие”.По
преписката било постановено Решение № 23 от 12.07.2019г., с което на основание
чл. 99, т. 1 от АПК вр. чл. 21, ал. 2 АПК била отменена регистрация № 12 от
21.06.2019г. на директора на дирекция „Бюро по труда” гр. Поморие. На основание
чл. 60, ал. 1 АПК било допуснато предварително изпълнение на това решение.
Същото било връчено на представител на „КИНГ
БЪРГЬР“ ЕООД с обратна разписка на 15.07.2019г. При създалата се ситуация от
ректора на СА „Димитър А. Ценов” Свищов на 12.07.2019г. било
изпратено писмо до директора на Агенция по заетостта с цел постигане на решение
на проблема.
На 12.07.2019г. бил подписан и анекс към трудов договор № 15 то
13.06.2019г. между Абдираманов и жалбоподателя, с който правното основание на
договора било променено на чл. 68 от КТ, като било добавено, че трудовият
договор се сключва на основание Договора за организиране на мобилност с цел
практическо обучение и договор за производствен стаж на чуждестранни студенти
от 27.05.2019г.
Междувременно от служители на ДИТ Бургас, сред които свид.М., и на
17.07.2019 г. извършила проверка съвместно с гл.инсп. Енилов на обект заведение
за бързо хранене „Бъргър Кинг“ находящо се в к.к. „Слънчев бряг“, алея „Кубан“.
Заведението се стопанисва от фирма „К.Б.“ ЕООД. По време на проверката в обекта
полагали труд шест на брой лица. Дали списък, в който всички собственоръчно се записали.
Поискали график за разпределение на работното време на персонала и правилник за
вътрешния трудов ред. Били им представени. По време на проверката връчили призовка
за явяване в Д. „И.п.т.“ Б. /ДИТ/ на 30.07.2019 г. На датата се явил упълномощен
представител на фирмата и представил част от изисканите документи. После се явил
и на 14.08.2019 г., и на 16.08.2019 г. управителя на фирмата. При проверката констатирали,
че едно от лицата, което се записало собственоръчно в списъка Бегис Абдираманов
е чужденец. За него бил представен трудов договор, сключен на основание чл. 233б
от КТ. Длъжността му била „касиер“. Поискали да видят дали има разрешение за работа
и след направена служебна справка в Агенция по заетостта, се установило, че няма
издадено такова. Имало е издадено разрешение от Бюрото труда за краткосрочна заетост,
но последствие е била отменена тази регистрация от Бургас и до приключване на проверката
за това лице нямало издадено разрешение за работа. При отмяна на това решение на
Бюро по труда Поморие, тогава са сключили един анекс и са му променили договора
от чл. 233б, по чл. 68 от КТ, но към момента на приключване на проверката от служебната
справка се установило, че няма издадено разрешение, за което бил съставен акт и
го връчили лично на управителя на дружеството. Срещу АУАН било подадено възражение. Същото било прието за неоснователно и
въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство. От проверяващите бил съставен и протокол за извършена проверка.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок,
от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен да издава НП със заповед № З-0058 от
11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ. Съдът намира, че НП е
издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати
нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съображенията за този извод са следните:
От текста на НП може да се изведе, че жалбоподателят е
наказан за това, че на 17.07.2019г., в качеството си на работодател е приел на
работа лицето Бегис Абдиламанов, гражданин на трета държава, да предоставя
работна сила на длъжност „касиер”, без съответно разрешение или регистрация в
Агенция по заетостта. Сходни констатации са направени и с АУАН. Съгласно
приложената санкционна норма – чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, на наказание подлежи
работодател - юридическо лице, за което чужденец
предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на
трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта. От анализа на тази норма може да се направи извод, че са разграничен
различни хипотези на нарушения. Самото изпълнително деяние може да се осъществи
чрез „приемане” на законно пребиваващ чужденец или чрез
предоставяне на работна сила от страна на чужденец за съответния работодател.
Разграничени са и различни режими – регистрационен и разрешителен. Самите
режими са описани подробно в ЗТМТМ и правилника за прилагането му. Следва да се
има предвид, че според чл. 38а, ал. 1 от ЗТМТМ граждани на трети държави, които са приети като стажанти по трудов договор
с условие за стажуване с местен работодател, упражняват заетост на територията
на Република България без разрешение за работа – за срока на продължителност на
стажа и с разрешено пребиваване съгласно чл. 24в, ал. 1 от Закона за чужденците
в Република България. В чл. 34а от ППЗТМТМ е предвиден и редът за извършване на
тази регистрация. От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се
установява, че Бегис Абдиламанов е бил приет на работа при дружеството жалбоподател,
в качеството си на гражданин на трета държава, на основание трудов договор с
условие за стажуване и договор за производствен стаж на чуждестранни студени,
сключен между работодателя и сдружение „Институт за
европейско образование”. Именно поради тази причина от дружеството жалбоподател
пред дирекция „Бюро по труда” Поморие са депозирани и документите по чл. 34а,
ал. 1 от ППЗТМТМ, като е извършена и регистрация по реда на чл.
34а, ал. 3 от правилника. Ето защо в случая са налице достатъчно доказателства,
които са били събрани още в хода на административнонаказателното производство,
които са в насока, че за приетия на работа чужденец е следвало да се приложи
регистрационният режим по чл. 38а, ал. 1 от ЗТМТМ вр. чл. 34а от ППЗТМТМ. При
това положение за актосъставителя и наказващия орган не е същестувала пречка да
квалифицират нарушението във връзка именно с регистрационния режим. В случая
обсъдените по-горе факти не са конкретизирани от актосъставителя и наказващия
орган, като е прието нарушение, изразяващо се както в липсата на регистрация,
така и в липсата на разрешение. Последният подход е неотносим към настоящия
случай. Принципно няма пречка нарушението да се опише и по начина, по който е
описано в АУАН и НП, но само в случай, че установеният да работи чужденец е с
неизяснен статут и при положение, че предоставянето на работна сила от негова
страна не може да бъде съотнесено към конкретен режим по смисъла на ЗТМТМ и
правилника по прилагането му. Както се посочи, в случая е имало достатъчно
данни за режима на пребиваване на чужденеца, както и за правното основание за
полагане на труд от негова страна в обекта, стопанисван от жалбоподателя. Ето
защо актосъставителят и наказващият орган за пълно и точно описание на
нарушението е следвало да вземат предвид тези обстоятелства и да посочат
конкретния режим, който не е спазен. Като не са процедирали така, те са
допуснали нарушения, съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. На
практика обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не са описани по
пълен и ясен начин, което е съществено нарушение на процесуалните правила и
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Извън горното следва да се обърне внимание и на самото
изпълнително деяние, което се твърди да е осъществено от жалбоподателя – „приемане
на чужденец да предоставя работна сила”. Както се посочи „приемането на
чужденец” и „предоставянето на работна сила” от чужденец са разграничени в
текста на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Това разграничаване води до извод, че става
въпрос за различни нарушения. В случая изрично се сочи, че нарушението е
„приемането” на чужденец, без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта. Такова нарушение обаче липсва, тъй като Бегис Абдиламанов
е приет на работа на 14.06.2019г., в предвидения за това срок е подадена
декларация по чл. 34а, ал. 1 от ППЗТМТМ, като е постановена и надлежна
регистрация на 21.06.2019г. от директора на дирекция „Бюро по труда” гр.
Поморие по реда на чл. 34а, ал. 3 от ППЗТМТМ. Т.е. налага се извод, че за
самото „приемане” на лицето работодателят е имал необходимата регистрация и не
може да се приеме тезата, че е осъществил състав на нарушение, изразяващ се в
приемането на Бегис Абдиламанов.
Извън горното съдът намира, че дори и при липсата на
процесуални нарушения НП би било материално незаконосъобразно. Настоящият
състав счита, че в конкретната хипотеза следва да намери приложение и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице маловажност на случая по
смисъла на този текст. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК
следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. По арг. от чл. 1, ал.
1, т. 1 от ЗТМТМ основната цел на закона е регулирането на достъпа до пазара на
труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на
дейност на свободна практика. Въведените в ЗТМТМ правила за постъпване на
работа на граждани на трети държави, вкл. и съблюдаването на съответните режими
(регистрационен и разрешителен) има за цел да не се допускат пряка или непряка
дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход,
етническа принадлежност, лично положение, пол, сексуална ориентация, раса,
възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други
обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и
наличие на психически и физически увреждания (чл. 2 от ЗТМТМ). Т.е. основната
цел на всички предвидени ограничения е да не се допусне незаконосъобразна
експлоатация на работници от трети държави на територията на Република
България. Настоящият случай не е такъв. На първо място с работника е сключен
трудов договор, основан както на договор между работодателя и съответно сдружение,
така и на тристранен договор между това сдружение и висши учебни заведения в
Република България и Узбекистан. Освен това трудовият договор е съпроводен от
всички необходими документи, като е регистриран в НАП по реда на чл. 62, ал. 5 КТ. Изпратено е и уведомление от ИА „ГИТ” по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.
Нещо повече, извършена е и първоначална регистрация по реда на чл. 38а от
ЗТМТМ, одобрена от компетентния орган (директора на дирекция „Бюро по труда”
гр. Поморие). Едва на по-късен етап (на 12.07.2019г.) влезлият в сила
административен акт (регистрация) е бил отменен и то по извънредния ред на чл.
99, т. 1 АПК. Самото решение за отмяната е било връчено на представител на
жалбоподателя на 15.07.2019г. и към момента на цитираната в АУАН и НП дата на
нарушението – 17.07.2019г. същото не е било влязло в сила. Вярно е, че е било
допуснато предварителното му изпълнение, но за жалбоподателя все още е
съществувала възможност да обжалва както това предварително изпълнение, така и
самото решение. Всички описани факти квалифицират настоящия случай като такъв с
много по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи от същия вид
(при които се наемат на работа граждани на трети държави без никакви документи,
без трудов договор и без предприемане на постъпки за регистрация или сдобиване
с разрешение). В случая са спазени всички изисквания при първоначалното
постъпване на работа на чужденеца, като дори това е било скрепено с надлежен
административен акт, издаден в рамките на съответната относима процедура (по
чл. 34а ППЗТМТМ). Към момента на твърдяното нарушение тази регистрация се още
не е била отменена по окончателен ред. Ето защо може да се направи извод, че
жалбоподателят не е имал за цел да експлоатира незаконосъобразно труда на
чуждестранен гражданин в отклонение от основните принципи, предвидени в чл. 1 и
чл. 2 от ЗТМТМ. Това обстоятелство следва да се отчете като изключително такова
по смисъла на чл. 28 ЗАНН и е основополагащо за определяне на случая като
„маловажен” по смисъла на този текст. На практика първоначалната регистрация е
била отменена в един по-късен момент, но не поради констатиран стремеж
работодателят да нарушава основните принципи на ЗТМТМ, а поради непълнота в
изготвените документи във връзка с регистрацията. Ето защо крайният извод на
съда е, че дори да се приеме формалното наличие на нарушение, то представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и търговецът не е следвало да бъде
наказван с налагане на административна санкция.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че оспореното
НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №02-0002515 от 09.09.2019 г., издадено
от директора на Д. „И.п.т."***, с което на "КИНГ БЪРГЬР" ЕООД ЕИК-
***със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.И.Т.-управител, на
основание чл. 79, ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ)
във вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер
на 5000 лв. Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: