Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.05.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І-во
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и трети
февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Милена Кюркчиева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр.
д. № 1 772 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове
на К.Г.П. срещу Х.А.П.:
1. иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 26, ал. 2,
пр. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащането на 35 000,00
лева, като част от ***,00 лева, получени от Х.А.П. без основание на 04.02.2016
г.;
2. иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3, връзка с чл. 27, пр. 5,
връзка с чл. 30 от ЗЗД за заплащането на 35 000,00 лева, като част от
157 000,00 лева, получени от Х.А.П. на отпаднало основание на 04.02.2016
г.;
3. иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3, връзка с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за заплащането на 35 000,00 лева, като част от 157 000,00 лева, получени
от Х.А.П. на отпаднало основание на 04.02.2016 г. К.П. е със съдебен адрес –
адвокат А.И.,***. Х.А.П. е със съдебен адрес – адвокат С.А.,***.
[2] ОСЪЖДА К.Г.П. да
заплати на Х.А.П. 1 580,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по
делото.
[3] Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред СAС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ищцата подаде въззивна жалба
срещу решението, с нея тя следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 700,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение
съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА
СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] К.П. заявява в искова молба от
09.02.2017 г., че с ответника Х.П. са съпрузи от 1990 г. На 04.02.2016 г. тя е
превела от нейна лична банкова сметка 157 000,00 лева по лична сметка на Х.П.,
като е записала като основание за превода дарение.
[6] К.П. заявява, че не е осъзнавала
какво точно прави, защото е била в тежко емоционално състояние вследствие на
открито сериозно заболяване и проблеми в работата и в личния ѝ живот. Също така Х.П. е бил много настойчив тя да
преведе сумата, като я е заплашвал и относно нейното бъдеще.
[7] К.П. заявява, че разваля
дарението, защото Х.П. не е изразил благодарност и моралната си подкрепа към
ищцата, когато тя е имала нужда от нея. Затова тя моли съда да осъди Х.П. да ѝ заплати 35 000 лева, предявени частично от пълния
размер от 157 000 лева, като получени: 1. без основание, тъй като дарението е
нищожно поради липса на нейното съгласие; 2. на отпаднало основание, тъй като
дарението е унищожаемо поради заплаха. Ако съдът приеме дарението за
действително, тогава да осъди Х.П. да върне парите на отпаднало основание
поради разваляне на дарението. Тя търси законната лихва от подаването на
исковата молба (исковата молба, л. 2-5; уточнителната молба, л. 72-73).
2. На ответника
[8] Х.П. е оспорил предявените
искове. Той заявява, че действително К.П. му е превела 157 000,00 лева, като тя
е разбирала и знаела за какво ги превежда, както и, че той не е употребил
психическо насилие върху нея. Х.П. твърди, че ищцата му е превела парите, защото
той е водил преговори за придобиване на апартамент от трето лице. Към
05.02.2016 г. той е превел цялата сума за придобиването на апартамента, а на
28.06.2016 г. е получил и нотариален акт. Апартаментът е бил придобит по време
на брака му с К.П.. Затова е притежаван от тях в режим на съпружеска
имуществена общност. Х.П. също заявява,
че е подкрепял бившата си съпруга, когато тя е претърпяла тежка операция. Ето
защо той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 47-50;
молбата, л. 139-141).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[9] На 07.10.1990 г. К.П. и Х.П. са
сключили граждански брак (удостоверението, л. 7). Не се спори, че К.П. е
едноличен собственик на дяловете на „С.-99“ ЕООД (С.). В С. е работил и Х.П.,
като е отговарял за логистичната база и логистиката (показанията на свидетеля Н.,
л. 206; обясненията на
ответника, л. 207).
[10] На 05.11.2015 г. К.П. е взела решение да
разпредели като дивидент балансовата печалба за 2014 г. от 200 000,00 лева
(решението, л. 85). Малко след това, на 13.11.2015 г. С. е превела на НАП
10 000,00 лева данък върху дивидента (нареждането, л. 89). На 18.01.2016
г. К.П. е подала данъчна декларация относно облагането на доходите на физически
лица и в нея е вписала, че през 2015 г. е получила 200 000,00 лева
дивидент (декларацията, л. 86-88).
[11] Междувременно, на 23.12.2015 г.
ищцата е постъпила в болница, където е била диагностицирана със злокачествено
заболяване (епикризата, л. 11). На 27.01.2016 г. онкологичен комитет е решил К.П.
да бъде подложена на радикална хистеректомия (решението, л. 14). Тогава тя се е
свързала със свидетеля И., който се е занимавал с алтернативна медицина. К.П. е
била напрегната, афектирана, страхувала се е за живота си. Тя е споделила, че
не смее да говори с родителите си, а съпругът ѝ не ѝ е обръщал внимание (показанията
на свидетеля И., л. 205-гръб)
[12] На 04.02.2016 г. К.П. е превела по сметка на Х.П. 157 000,00 лева. Тя е
вписала в платежното нареждане като основание на превода „дарение“
(нареждането, л. 9). В същия ден
сметката на Х.П. е била заверена с тази сума (извлечение от банкова сметка, ***.
181).
[13] Отново на
04.02.2016 г. Х.П. е сключил с ЖСК “Д.-М” (Д.) предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. Страните са уговорили Х.П. да закупи от Д.
недвижим имот срещу цена от 90 000 евро. Цената е била платима на части:
- 1 000,00 евро при подписване на предварителния
договор;
- 80 000,00 евро в 14-дневен срок от подписване на
предварителния договор;
- 4 500,00 евро след подписване на Акт Образец 15;
- 4 500,00 евро при подписване на нотариален акт (л.
51-55).
[14] На 04.02.2016 г.
Х.П. е заплатил първата вноска от 1 960,00 лева (квитанцията, л. 59). На
05.02.2016 г. Х.П. е превел по сметката на Д. 156 466,00 лева. В
платежното нареждане за кредитен превод като произход на средствата той е
вписал „семейни средства“ (платежно нареждане, л. 61).
[15] На 02.03.2016 г. К.П. е била оперирана за онколочиното заболяване
(епикризата, л. 16-17). Тя е била в тежко физическо и психическо състояние;
страхувала се е да спи (показанията на свидетелката Г., л. 206).
[16] На 28.06.2016 г.
Д. е снабдил Х.П. с нотариален акт за недвижимия имот (нотариалния акт, л. 56). Не се спори, че ищцата и ответникът са
във фактическа раздяла от 13.07.2016 г. На 21.12.2016 г. ТЕЛК е признал 90%
трайно намалена работоспособност на К.П. (решението, л. 90).
[17] К.П. е подала
искова молба, по която е билo образувано гр. д. № 3 416/2017 г. по описа на СГС, I-16 състав. В нея
тя е заявила, че 157 000,00 лева, които тя е превела на Х.П., на
04.02.2016 г., са били използвани за закупуване от Д. на недвижимия имот,
предмет на предварителния договор от 04.02.2016 г. К.П. също е заявила, че в
периода 2015-2016 г. Х.П. е водил разговори за закупуване на имота, средствата
са били лично нейни, а придобитият имот не е бил придобит в режим на СИО, а е
станал нейна лична собственост. Затова тя е искала от съда да установи, че
недвижимият имот е бил нейна лична собственост (исковата молба, л. 198-199).
[18] На 07.06.2017 г.
СРС е постановил решение, с което е прекратил брака между К.П. и Х.П.
(решението, л. 167). На 30.11.2017 г. е влязло в сила решение на СРС, с което
съдът е отхвърлил молба на К.П. за издаване на заповед за защита срещу Х.П.
(решенията, л. 192-197).
[19] К.П. е заплатила
1 400,00 лева държавна такса (л. 33) и 1 200,00 лева на адвокат (л.
201-202). Х.П. е заплатил 1 580,00 лева на адвокат (л. 204).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[20] Ищцата е
предявила три иска. Първият е по чл. 55, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 26, ал. 2,
пр. 2 от ЗЗД. Вторият иск е по чл. 55, ал. 1, пр. 3, връзка с чл. 27, пр. 5,
връзка с чл. 30 от ЗЗД. Третият иск е по чл. 55, ал. 1, пр. 3, връзка с чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД. Вторият иск е евентуален на първия, а третият иск е евентуален на
първите два. Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.
1. По иска по
чл. 55, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД
[21] Съгласно чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Нищожни са договорите, при които липсва съгласие (чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД).
Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. да е налице договор между ищеца и ответника – договор
за дарение;
2. по този договор ищецът да е дал нещо на ответника;
3. да е липсвало съгласието на ищеца при сключването на
договора;
4. ответникът да не е върнал на ищеца това, което е
получил по договора.
[22] Изявленията, направени от ищцата в исковата молба по
гр. д. № 3 416/2017 г. по описа на СГС, I-16 състав, са признание, че ищцата не е превела
процесната сума, за да надари ответника, а че сумата е била предназначена за
закупуване на недвижимия имот. Това признание на ищцата се потвърждава и от
обстоятелството, че в деня, следващ получаването на процесната сума от ищцата, Х.П.
я е превел почти цялата по сметка на Д. за заплащане на част от цената по
предварителния договор. Следователно не е налице твърдения от ищцата договор за
дарение. Липсва предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2. По иска по
чл. 55, ал. 1, пр. 3, връзка с чл. 27, пр. 5, връзка с чл. 30 от ЗЗД
[23] Съгласно чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, всеки който е получил нещо на отпаднало основание дължи
връщането му. Унищожаеми са договорите, сключени при заплаха (чл. 27, пр. 5 ЗЗД). Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна
е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез
възбуждане на основателен страх. Следователно предпоставките за уважаването на
иска са:
1. ищецът да е сключил договор с ответника;
2. по този договор ищецът да е дал процесната сума на
ответника;
3. ищецът да е сключил договора, тъй като ищецът е бил
принуден за това от ответника чрез възбуждане на основателен страх;
4. ответникът да не е върнал на ищеца процесната сума.
[24] Съдът установи,
че между ищцата и ответника не е бил налице договор за дарение на процесната
сума. Не е налице първата предпоставка за уважаването на иска. Не е налице и
третата предпоставка за уважаването на иска, защото съдът не установи
ответникът да е заплашил К.П.. Затова съдът отхвърля и втория иск.
3. По иска по
чл. 55, ал. 1, пр. 3, връзка с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД
[25] Съгласно чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, всеки, който е получил нещо на отпаднало основание дължи
връщането му. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален (чл.
87, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. ищецът и ответникът да са сключили валиден договор;
2. ответникът да не е изпълнил свое задължение по
договора поради причина, за която отговаря;
3. ищецът да е предупредил писмено ответника, че ще
развали договора, ако ищецът не изпълни;
4. ответникът да не е изпълнил;
5. ответникът да не е върнал на ищеца даденото по
договора.
[26] Съдът установи,
че между ищцата и ответника не е бил налице договор за дарение. Не е налице
предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
[27] Нещо повече, дарението може да бъде отменено само
при наличието на някое от условията, предвидени в закона. Те са:
1. дареният умишлено убие или се опита да убие
дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова
престъпление, освен ако деянието е извършено при
обстоятелства, които изключват наказуемостта;
2. дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се
преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;
3. дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която
той се нуждае (чл. 227, ал. 1 от ЗЗД). В
случая не само липсват доказателства за наличието на някое от условията, но и
не се твърди това.
4. По разноските
[28] Х.П. търси
разноски, като е направил такива за 1 580,00 лева. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля исковете изцяло. Затова съдът осъжда К.П. да заплати на Х.П. 1
580,00 лева разноски по делото.
Съдия: