Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1726
гр. Русе, 22.10.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД…ХII граждански състав…в публично заседание
на 08 октомври през две
хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Л.С. и в присъствието на прокурора………като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. д. № 3509 по описа на 2013г., за да се произнесе съобрази:
Предявени е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД.
Ищецът „Ти Би Ай Кредит” ЕАД твърди, че бил сключил договор за
потребителски кредит № ********** от 21.02.2008 г. с Н. Б. Н., наследник на
която е ответника К.Н.Н., по силата на който й бил предоставен кредит в размер
на 600,00 лв., която сума била преведена по посочената от потребителя
(кредитополучателя) лична банкова сметка. ***ила свое задължение
по чл.3 от Договора, не погасил дължимите суми на падежи след м. октомври 2008 г., като на основание чл.4, ал.3 от
Договора, поради неплащане в срок на три поредни погасителни вноски, целия усвоен кредит станал автоматично предсрочно
изискуем. Моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника, като наследник на Н. Б. Н., починала
на 01.03.2009 г., да му заплати сумата от
130 лева по посочения договор.
В съдебно заседание ответникът К.Н.Н.
признава иска за сумата от 130 лева, тъй като е приел наследството на Н. Б. Н.
по опис и същото е на стойност 130 лева.
Съдът, след като прецени, че
ответникът е признал иска, намира, че са налице предпоставките по чл.237 от ГПК
за постановяване на решение при признание на иска. Последното не може да бъде
оттеглено. Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед
наличието на всички елементи от хипотезиса на визирната правна норма, а именно:
в съдебно заседание ответника призна основателността на иска по чл.240 от ЗЗД;
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и със същото страната
може да се разпорежда.
Изложеното мотивира съда да
приеме, че ответника дължи на ищеца претендираната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК разноските по делото съобразно уважената част от иска в размер на
30.51 лв., направени от ищеца са в тежест на ответника, тъй като съдът намира,
че не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК.
На основание чл.78,
ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски за прекратената част от делото.
Основателно е обаче възражението на ищеца за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение на ответника поради прекомерност. Съгласно чл.7, ал.2 , т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за производството по настоящото дело се дължи минимално възнаграждение от 100 лв.
Направено е възражение за прекомерност
на заплатеното възнаграждение в размер на 300 лв., като ищецът е поискал намаляването му. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер по
чл. 36 от Закона за адвокатурата. Този минимален размер в случая е 100 лв. Съдът
намира, че не се касае до спор с фактическа и правна сложност, относима към осъществената защита, защото
делото е приключило в едно съдебно
заседание, поради което и съдът приема, че такава не е налице. При това положение следва да се изследва въпроса
налице ли е прекомерност на заплатеното възнаграждение. Съдът счита, че такава е налице, поради следното: с препращането към разпоредбите на чл. 36 от ЗАдв.
законодателят е делегирал на Висшия
адвокатски съвет правото да приеме Наредба за минималния размер на адвокатското възнаграждение. В рамките на тази законова делегация, минималният размер на
адвокатските възнаграждения е посочен
в чл. 6 — чл. 32 от Наредба № 1/2004 г. В § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата е посочено, че в случаите
на чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско
от трикратния размер на възнагражденията,
посочени в нея. Законова делегация да определят размера на възнагражденията в хипотезите на чл.78, ал.5 ГПК органите на адвокатурата нямат. Очевидно е налице противоречие
между чл. 78, ал. 5 от ГПК и § 2 от
ДР на Наредба № 1, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. З от ЗНА, правилото на пар.2 от ДР на
Наредба №1 няма приложение, като
издадено извън законовата делегация. При прилагането на чл.78, ал.5 ГПК съдът не е ограничен да намали разноските за
адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до
минималния такъв по Наредбата. В този смисъл е и последователната съдебната
практика по чл. 274, ал. З от ГПК - Определение № 283 от 07.05.2009 г.
по ч. т. д. № 304/2009 г., II ТО на ВКС; Определение № 91 от 21.10.2009 г. по т. д. № 305/2009 г., II ТО на ВКС; Определение № 74 от
07.02.2011г. по гр. д. № 46/2011 г., IV ГО на
ВКС.
С оглед изложеното ищецът дължи
на ответника разноски за прекратената част от производството в размер на 84.74
лв., т.е по компенсация ищецът дължи на ответника сумата от 54.23 лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.Н.Н., ЕГН **********,***, да
заплати „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от И. д. В. А.Г.,
сумата от 130 лв. представляваща главница по
договор за потребителски кредит № **********/21.02.2008 г. предоставен на
наследодателя му Н.Б. Н., ЕГН **********, починала на 01.03.2009 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от
10.06.2013 г.до окончателното и изплащане
ОСЪЖДА Ти Би Ай Кредит” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от И.. д.. В.. А. Г. да заплати на К.Н.Н.,
ЕГН **********,*** сумата от 84.74 лв.- разноски по компенсация за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: