Р Е Ш Е Н И Е
№ 257 09.03.2023г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и трети
февруари, две хиляди двадесет и трета година, в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
секретар: И.Л.
прокурор: А.Ч.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 2157 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационната жалба от „ГСИ-БАЛКАНИ“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: 8104 гр. Бургас, Южна индустриална зона,
Площадката на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от ликвидатора Радомир
В., против Решение № 1081 от 23.11.2022 г., постановено по НАХД № 2699 по описа
на Районен съд – Бургас за 2022 г., с което е потвърдено наказателно
постановление № 02-2200099/04.07.2022 г., издадено от Директорa на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с
чл. 413, ал. 2 от КТ, на касатора, е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 лева, за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 173, ал. 1 и чл. 197
от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване (Наредбата).
Иска се отмяна на атакуваното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Касаторът счита, че
атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение, както на
материалния, така и на процесуалния закон. Оспорва съставомерността на
вмененото му нарушение. Счита, че същото не е доказано по надлежен начин.
Оспорва извода на районния съд, че отговорността на дружеството е обективна и
безвиновна. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител Р.В.–
ликвидатор на дружеството, поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касацията Директор
на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, редовно и своевременно призован, се
представлява от старши юрисконсулт Н., която оспорва жалбата като
неоснователна. Излага доводи за правилност на първоинстанционното решение, като
моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Прокуратурата
на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението
е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1
от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касаторът е санкциониран за
това, че на 02.02.2022 г., в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.
1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, в обект: Подстанция 176/177
в комплекс "Полипропилен", част от структурата на "Лукойл
Нефтохим Бургас" АД, МСС 4, секция В, на който полагат труд работници от
дружеството, не е изпълнило задължението си да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или
служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като е допуснало
извършването на ремонтни работи по работно оборудване с липсваща защита
/неизправна касета ЕР 1316, с липсваща предпазна планка/, което създава риск за
работещите лица от поражения от електрически ток при директен или индиректен
контакт.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН
и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство. Съобразно установената фактическа
обстановка въззивният съд е приел, че констатациите в наказателното постановление
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че санкционираното дружество, в качеството си на работодател, не е изпълнило задължението си да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснало извършването на ремонтни работи по
работно оборудване с липсваща защита /неизправна касета ЕР 1316, с липсваща
предпазна планка/, установено по безспорен начин от събраните по делото гласни
доказателства. Намерил, че деянието не може да се квалифицира като маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения е потвърдил оспореното пред
него наказателно постановление като законосъобразно.
Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно
въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за
издаване на наказателно постановление.
В посочената като нарушена разпоредба на чл. 275, ал. 1 от КТ е предвидено,
че работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд,
така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат
отстранени, ограничени или намалени. Доколкото посочената норма е бланкетна, не
съдържа специална, а обща норма на поведение, правилно АНО се е позовал и на
разпоредбата на чл. 173, ал. 1 и чл. 197 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване (Наредбата). Минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на
работното оборудване на всяко работно място се определят с Наредба № 7/1999г.,
която се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова
дейност, съгласно чл. 1 от нея и чл. 2 от ЗЗБУТ. Чл. 173. ал. 1 от Наредбата
въвежда забрана, съгласно която не се допуска експлоатация на работно
оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и
автоматизация, свързани с безопасността на труда. По делото безспорно е
установено, че предпазната планка на касета
ЕР 1316 е липсвала към момента на настъпване на трудовата злополука, като това
се установява, както от обясненията на Стоян Н., който единствен е присъствал
на инцидента, така и от показанията на свидетелите пред въззивната инстанция.
От показанията на св. Н. пред районния съд се установява, че „планката закрива „мъжкото“ и „женското“,
където се захваща касетата за шината., там има напрежение, като ако има планка
е невъзможно да стигне до частите, които са под напрежение.“ Свидетелят П. пък
заявил, че когато отишъл на мястото на инцидента касетата била извадена, като на нея или около нея не е
имало планка. Същият изрично е посочил, че е виждал много касети и не на всички
има планки, като на някои касети са махнати. Идентични обстоятелства се
установяват и от показанията на св. Т., който заявява, че „ако планката беше на място нямаше да имат достъп до тоководещите части,
по които е имало напрежение“. Сходни са и показанията на актосъставителя С..
С оглед изложеното, не се споделят изложените в касационната жалба възражения,
че липсата на предпазната планка на касета ЕР 1316 не е установена по безспорен
начин. Съдът намира за нужно да отбележи, че касаторът не ангажира каквито и да
било доказателства в тази насока, поради което настоящият състав намира тези
твърдения за защитна теза с оглед избягване от реализирането на
административнонаказателна отговорност.
По делото се установи, че липсата на предпазната планка на касетата е
способствало за директен контакт с части, които са под напрежение респ. се
опровергават твърденията на дружеството-работодател за надлежно изпълнение на
разпоредбите по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и
по-специално на работното оборудване. Дори да беше установена небрежност на
работниците, в каквато насока са част от възраженията на касатора, то самият
факт, че касетата не е била надлежно защитена срещу риск от директен или
индиректен контакт с електрически ток, е способствал за настъпване на инцидента
и в този смисъл ангажирането на отговорността на работодателя е
законосъобразно. Обективната отговорност на дружеството-работодател, която като
обективна отговорност е безвиновна т.е. изследването на въпроса за субективното
психично отношение към извършеното деяние е неприложимо. Смисълът на
възраженията, обаче, че евентуално небрежно поведение от страна на служители на
дружеството изключва отговорността на работодателя, не може да бъде възприет.
Както вече бе посочено, нарушената разпоредба на чл. 173, ал. 1 от Наредба
№ 7 от 23.09.1999 г., предвижда забрана за допускане експлоатацията на работно
оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и
автоматизация, свързани с безопасността на труда. Тоест, за да бъде осъществено
нарушение на разпоредбата е необходимо осъществяване на обективния факт на
експлоатацията на работно оборудване с липсващи системи за контрол, независимо от знанието на
работодателя за тези липси. Това следва и от посочената като нарушена законова
разпоредба на чл. 275 от КТ. Следователно, както вече бе посочено,
отговорността на работодателя е обективна и той носи отговорност както за
умишлено, така и за непредпазливо допустителство.
Не се споделят и възраженията на касатора, че предпазната планка не е имала
твърдяната от АНО защитна функция. От представените по делото пред районен съд
доказателства по досъдебно производство 13/2022г. по описа на Окръжен следствен
отдел – Бургас, в частност заключението по Допълнителна съдебно-инженерно-техническа
експертиза, се установява, че ако предпазната планка към тоководещите части на
касетата е била налична, няма възможност да се стигне до тоководещите части и
не би имало инцидент. Вещото лице е посочило, че по време на ремонт тази планка
се демонтира чрез отвиване на прикрепващите гайки и болтове, които са
труднодостъпни, ако касетата е в работно положение и под напрежение т.е. за да
се премахне предпазната планка, касетата трябва първо да се извади в ремонтно
състояния, за да се достигне до болтовете, държащи предпазната планка респ.
автоматично отпада риска от директен или индиректен контакт с електрически ток.
Ирелевантни са възраженията на касатора за допуснати груби нарушения на
задълженията от страна на служителите на дружеството. Същите биха имали
значение за реализиране на дисциплинарната отговорност на лицата, от която
възможност работодателят вече се е възползвал, видно от представените по делото
заповеди за налагане на дисциплинарно наказание.
Съдът е обсъдил и отговорил
на всички наведени възражения във въззивната жалба, с оглед на което настоящата
инстанция, приемайки ги за правилни не следва отново да преповтаря.
Преценявайки фактите РС-Бургас
е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните
юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се
установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и
правилно.
Процесуалния представител
на ответника е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане
на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е
основателно съобразно изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК във връзка
с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва
да е 100.00 лева
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, БАС, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1081 от
23.11.2022 г., постановено по НАХД № 2699 по описа на Районен съд – Бургас за
2022 г.
ОСЪЖДА „ГСИ-БАЛКАНИ“
ЕООД – в ликвидация, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: 8104
гр.Бургас, Южна индустриална зона, Площадката на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
представлявано от ликвидатора Р.В.да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас направените по делото разноски в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.