№ 116
гр. гр. Добрич, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Т.
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Светослав Н. Т. Търговско дело №
20243200900027 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И. И. П., с
ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Г.Т., ***, община Г.Т., област Д., чрез
пълномощника адв. М. Я. срещу „ЗАД „***““ АД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление гр. С., ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца:
сума в размер на 50000 лева, претендирА. като застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 30.07.2023г., около 08:15 часа в гр. Д. по вина на водача на лек
автомобил марка и модел „***“ с ДКН ***, който към момента на
произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2024г. до
окончателно изплащане на задължението,
сума в размер на 2093.98 лева, претендирА. като обезщетение за
имуществени вреди (закупуване на медицински изделия ортопедия,
потребителска такса и лекарства) претърпени от същото ПТП, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2024г. до
окончателно изплащане на задължението,
сума в размер на 1379.14 лева, претендирА. като обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 21.11.2023г. до 02.02.2024г., както и
сума в размер на 57.76 лева, претендирА. като обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 21.11.2023г. до 02.02.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 30.07.2023г. около 08:15 часа в гр.
Д., по околовръстен път на гр. Д., в района на ж.к. „Б.“ – кръстовището с ул.
„***“, което се намира в близост до бензиностанция „Х.“ настъпило ПТП, при
което на ищеца И. И. П. били причинени телесни увреждания, изразяващи се в
счупване на горния край на раменна кост /хумерус/, закрито; изкълчване на
дясна раменна става; счупване на Л4, закрито.
На 30.07.2023г. И. М. М., управлявайки лек автомобил „***“ с рег. №
***, който се движел по ул. „***“ на кръстовището с околовръстен път II-97 в
близост до бензиностанция „Х.“ не спазил пътен знак „Б-2: Спри! Пропусни
движещите се по път с предимство“, отнел предимството на движещия се по
Околовръстен път на гр. Д. мотициклет „***“, с рег. № *** с водач И. И. П. и
допуснал ПТП.
Произшествието настъпило в светлата част на денонощието, при ясно
време и добра метеорологична видимост. Пътната настилка била асфалтова,
суха, в добро състояние без неравности и следи от ремонт.
За събитието било образувано досъдебно производство №560 от
30.07.2023г. по описа на 01 РУ Д. при ОД на МВР – Д.. По описа на Районна
прокуратура – Добрич била образувА. пр. пр. № 2834/2023г., производство по
която не било приключило към датата на предявяване на исковете.
Ищецът поддържа, че причина за настъпване на произшествието били
субективните действия на водача на лек автомобил „***“, който допуснал
виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, не спазил знак „Б-
2“ и не се съобразил с предимството на движещия се по път с предимство
мотоциклет и не изпълнил задължението си да го пропусне, което довело до
сблъсъка. В резултат на неправомерните действия настъпило ПТП, при което
на ищеца били причинени телесни увреждания.
Непосредствено след произшествието ищецът бил приет по спешност в
Ортопедично отделение при „МБАЛ – Д.“ със силна болка в дясното рамо.
Оплаквал се от силно ограничени движения в областта на дясната раменна
става. При извършения преглед била установена видима деформация, оток и
силна палпаторна болезненост в областта на дясната раменна става. Силно
ограничени били активните движения на ръката, поради установена фрактура
на главата на раменната кост / фрактура на големия туберкул/. При
приемането на Ищеца по спешност му били взети за пълна ПКК и урина.
Проведени били рентгенографии на лява коленна става, на череп, на гръден
кош, на гръбначен стълб, на таз, на дясна раменна става – контролна след
репозиция под локална анестезия и втора контролна. При извършена
компютърна томография на поясни прешлени била установена фрактура по
горно преден ръб на тялото на Л4.
Веднага след приемане на ищеца в болничното заведение били
2
направени опити за мануална репозиция на фрактурата на десен горен
крайник, но на контролните рентгенографии било установено
незадоволително положение на фрагментите. Назначени били обезболяващи и
след проведени изследвания пациентът бил подготвен за операция. На
02.08.2023г. било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация. С делтоидопеткорален достъп била достигната дясна раменна
става. Под рентгеноскопичен контрол била извършена редукция и синтеза със
заключваща плака тип „Филос“. Послойно оперативната рА. била затворена.
Назначена била антибиотична и антитромботична терапия, както и влИ.ия на
водно-солеви разтвори. Заради оплаквания от болки по предната повърхност
на двете бедра с ограничени активни движения в тазобедрените стави била
направена КТ на лумбален отдел на гръбначен стълб, при извършването на
която била установена фрактура на Л4 и пострадалия бил консултиран с
неврохирург.
Общото състояние и лечението на пострадалия наложили 6-дневен
болничен престой в Ортопедично отделение при „МБАЛ – Д.“ АД. На ищеца
бил издаден болничен лист за 36 календарни дни отпуск, считано от
30.07.2023г. до 03.09.2023г.
Ищецът твърди, че вследствие на инцидента са му причинени физически
увреждания, които сами по себе си имат трайно проявление и оказват влияние
върху качеството му на живот. Установените травматични уврежданията
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия. Въпреки изминалото време от датата на инцидента пострадалият
все още не се възстановил напълно. Предвид получените травми в областта на
дясната раменна става и счупването по горно преден ръб на тялото на Л4, той
не бил в състояние да извършва каквато и да е физическа дейност, ограничени
били движенията му, изпитвал болки в ръката и тялото. Поради изпитваните
силни болки, ищецът приемал обезболяващи медикаменти, тъй като на
моменти болка пречела на съня му. Състоянието, в което изпадал създавало
известни трудности и неудобства за ищеца. Физическото състояние на
пострадалия, трудностите, които търпял и шока от преживяното произшествие
се отразили и върху психиката на И. И. П..
Към момента на подаване на исковата молба ищецът извършил разходи
свързани с неговото лечение на стойност 2093.98 лева, часто от които били:
сумата от 1860 – медицински изделия ортопедия; 29.00 лева – потребителска
такса; 108.96 лева – лекарства; 46.13 лева – лекарства; 49.89 лева – лекарства.
Към момента на произшествието автомобилът на виновния водач бил
застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Пред застрахователя била заведена претенция и била образувА.
преписка при ответното дружество, но застрахователната компания отказала
да изплати застрахователно обезщетение по образувА.та щета.
Ищецът счита, че справедливия размер на застрахователно обезщетение
3
за претърпените неимуществени вреди е 50000 лева, а размерът на
претърпените имуществени вреди е 2093.98 лева, като се предявяват искове и
за законна лихва за забава от крайната дата за произнасяне по претенцията до
датата на предявяване на иска. Моли за уважаване на исковите претенции,
като поддържа, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367,
ал.1 ГПК, с който се оспорват предявените искове по основание и размер.
Не се оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил марка и модел „***“ с ДКН *** към момента
на произшествието, както и подаването на претенция до застрахователя.
Оспорва се наличието на сблъсък между двете МПС преди удара, като
поддържа, че ако се установи съприкосновение между тях то се дължи на
загуба на управление и подхлъзване, които настъпили поради неправилни
действия на водача на мотоциклета. За водача на автомобила И. М. М.
събитието било случайно (чл.15 НК) , тъй като за него не била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Събитието настъпило изцяло по вина и противоправно поведение на ищеца,
който управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, без да е правоспособен за управление на тази категория МПС и
предприел неправилни действия, които довели до падането му върху терена и
до уврежданията му. Твърди се, че ищецът не е пропуснал навлязлото в
кръстовището МПС „***“, не е направил опит да го заобиколи или да намали
скоростта си и е стА.л причина за ПТП. Несъобразената с пътните условия
скорост, както и липсата на включени светлини попречили МПС „***“ да
бъде възприето своевременно от водача на лекия автомобил, като действията
на ищеца поставили този водач в невъзможност да реагира.
Въвежда се възражение за съпричиняване на вредите от стрА. на ищеца
с негово противоправно поведение – управлявал мотоциклет без да е
правоспособен за управление на тази категория МПС; движел се с превишена
и несъобразена с пътните условия скорост; не управлявал мотоциклета с
включени светлини; не управлявал мотоциклета възможно най-вдясно на
платното за движение; не изчакал изтеглянето на вече навлязлото в
кръстовището МПС „***“; управлявал мотоциклета без каска и без предпазно
облекло с протектори.
Оспорва се също възникването за ищеца на всички описани в исковата
молба вреди като вид и характер, както и твърденията за тяхната
продължителност. Закритото счупване на прешлен Л4 не било следствие на
процесното ПТП, тъй като ищецът нямал оплаквания за болки в тази област
при постъпването си, като големия времеви интервал от ПТП до открИ.е на
фрактурата и наличните дегенеративн и изменения при ищеца нарушавали
причинната връзка между това увреждане и ПТП.
Липсвали данни за протичането на каквото и да е лечение при ищеца, а
4
при установяване на по-бавен оздравителен процес се поддържа, че това се
дължи на неспазване на лекарските предписания, както и несвързани с
процесното събитие предходни и съпътстващи заболявания и/или хронично-
дегенеративни изменения, от които ищецът страда и които нямат връзка с
процесното ПТП. При установяване на по-бавен възстановителен процес, това
се дължало и на липсата на рехабилитация и физиотерапия.
Оспорват се и твърденията в исковата молба за безсъние,
продължителни болки, стрес и душевни страдания на ищеца, като нямало
данни да е търсена специализирА. медицинска помощ по повод психо-
емоционалното му състояние. При установяване на такива промени,
ответникът поддържа, че липсата на своевременно лечение е предпоставка за
бавното преминаване на конкретното състояние и същото не следва да се
възлага в негова тежест.
Представените с исковата молба документи не можели да установят, че
описаните в тях услуги и лекарства са свързани с ПТП и са провокирани или
причинени от процесното събитие.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди било в
неоснователно завишен размер.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба от
ищеца, с която се заявява, че се поддържат предявените искове. Посочва се, че
с Решение № 121/16.04.2024г. по АНД № 389/2024г. по описа на Районен съд –
Добрич И. М. М. бил признат за виновен в това, че е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на И. И. П. при процесното ПТП и
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съгласно чл.300 ГПК. Оспорват се твърденията в отговора на исковата молба
за съпричиняване.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, в който
поддържа възражението, че процесното ПТП не е настъпило изцяло по вина
на застрахования в ЗАД „***“ АД водач, както и възраженията за
съпричиняване и за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат
изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба и отговорите по
тях и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа стрА.:
На 30.07.2023г. в 08:15 часа в гр. Д., по ул. „***“, на кръстовището с
околовръстен път II-97, до бензиностанция „Х.“ е настъпило ПТП между лек
автомобил марка и модел „***“, с ДКН ***, управляван от И. М. М. и
5
мотоциклет марка и модел „***“, с ДКН ***, управляван от И. И. П., за което
служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Д. е съставил
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/30.07.2023г.
С решение № 121/16.04.2024г. по АНД № 389/2024г. по описа на
Районен съд – Добрич, И. М. М. е признат за виновен в това, че на 30.07.2023г.
в гр. Д., по околовръстен път II-97 срещу бензиностанция „Х.“, при
управление на моторно превозно средство – л.а. марка „А.“ с рег. № ***, е
нарушил правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП: чл.20, ал.1
ЗДвП „водачите на пътните превозни средства са длъжни непрекъснато да
контролират пътните превозни средства, които управляват“ и чл.50, ал.1 ЗДвП
„на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
И. И. П., изразяваща се в счупване на дясна раменна кост с изкълчване на
дясна раменна става, които увреждания са довели до трайно затруднение на
движението на горен десен крайник за период от около 2-3 месеца.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 08.05.2024г.
С определение № 235/01.08.2024г. е обявено за безспорно между
страните в настоящето производство, че към 30.07.2023г. по отношение на лек
автомобил марка и модел „***“ с ДКН *** е бил сключен и действащ договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество, по силата на полица № ***, със срок на покритие от 06.07.2023г.
до 05.07.2024г..
С исковата молба са представени фактура № ***/31.07.2023г. на
стойност 1860 лева, издадена от МБАЛ – Д. АД, с получател И. И. П. и
основание „приходи мед. изделия ортопедия“ и фискален бон удостоверяващ
извършеното на същата дата плащане в полза на МБАЛ – Д. АД. Ищецът е
представил също фактура № **********/04.08.2023г. и фискален бон от
същата дата на стойност 29 лева, издадена от МБАЛ – Д. АД, с получател И.
И. П. и основание „потребителска такса орт.“, както и фискални бонове от
04.08.2024г., 06.08.2024г. и 07.08.2024г. на обща стойност 204.98 лева за
закупени медикаменти от Аптека „Б.“ гр. Г.Т. и Аптека „В.“ гр. Д., като в
същите за получател и купувач е посочен И. И. П..
На 21.08.2023г. ищецът е предявил претенция пред ответното дружество
за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50000 лева за
претърпените от него неимуществени вреди и в размер на 2093.98 лева
обезщетение за търпените имуществени вреди /медицински изделия
ортопедия, потребителска такса и лекарства/.
С писмо от 21.11.2023г. ответното дружество е уведомило ищеца, че
отказва да изплати застрахователно обезщетение
За изясняване на спорните факти по делото относно механизма на
6
настъпване на произшествието, наличието или липса на виновно поведение на
ищеца, възникването на физическите увреждания за ищеца, както и за периода
на възстановяване и характера, вида, интензитета и продължителността на
претърпените от него болки и страдания са назначени съдебна автотехническа
и медицинска експертизи, както и са допуснати до разпит свидетелите И. М.
М., И. И. И. (син на ищеца) и Н. Р. П.а (съпруга на ищеца)
В показанията си св. И. М. твърди, че в деня на инцидента възнамерявал
да ходи на аквапарк със свой приятел. Около 07:30 часа минал да го вземе с
автомобила и след това се отправили да заредят гориво в бензиностанция „Х.“
на околовръстното. Свидетелят спрял на знак „Стоп“, минали 2-3 коли и в
период от няколко секунди нямало автомобили, при което свидетелят решил
да потегли. При навлизане в платното се чул удар и тогава свидетелят разбрал,
че е ударил някого. Твърди, че на мястото където изчаквал да преминат
движещите се по път с предимство МПС-та имало храсти, растения и дървета,
които пречат на видимостта. Свидетелят видял автомобилите, но не видял
моторист. Забелязал моториста едва след произшествието. Мястото на удара
било около средата на двете ленти. Съприкосновението на моториста било с
предния ляв калник на автомобила на свидетеля. След удара моториста бил
паднал до едно островче отдясно на колата. Свидетелят и приятеля му слезли
от автомобила за да помогнат на моториста и дошло едно момче от
бензиностанцията.
В заключението на вещото лице по съдебно автотехническата
експертиза се посочва, че мястото на удара между лекия автомобил и
мотоциклета се намира върху платното за движение на околовръстен път на
гр. Д. – път II – 27, в района на кръстовището с ул. „*** и подхода/изхода към
бензиностанция „Х.“, в лентата за движение по посока към кръстовището с
кръгово движение на изхода на гр. Д. в посока гр. Б., на разстояние около 1,80
м. след ОР1 /ориентира избран при огледа. По дължината на платното за
движение и на около 3,40 м. в ляво от ОР2 /десният край на платното за
движение/ по широчината на платното за движение. Първоначално
съприкосновението се осъществило между предното колело на мотоциклета и
предната лява част на автомобила в областта на предния ляв калник пред
предното ляво колело. Скоростта на движение на лекия автомобил към
момента на удара е определена около 19,66 км/ч, а на мотоциклета около 42,59
км/ч. Непосредствено преди произшествието мотоциклета се движел със
скорост около 52,92 км/ч. Дължината на опасната зона на спиране на лекия
автомобил при установената скорост на движение е била с дължина около 9,72
м. При движение с 52,92 км/ч опасната зона на спиране на мотоциклета е била
с дължина около 32,83 м. Мотоциклета се намирал на отстояние около 10,14 м.
преди мястото на удара с лекия автомобил в момента, в който последният е
започнал да навлиза в платното за движение на околовръстен път на гр. Д. /II-
27/. От техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е
взаимното пресичане на двете превозни средства, в резултат на навлизането на
лекия автомобил в платното за движение на околовръстния път на гр. Д., по
7
който в този момент се е движел мотоциклета на разстояние пред него по-
малко от дължината на опасната му зона на спиране. Скоростта на движение
по околовръстния път на гр. Д., на разстояние 155 м. преди ОР1 била
ограничена с пътен знак Б26 – „Забранено движнеието със скорост по-висока
от обозначената“ / в конкретния случай 70 км/ч/. Вещото лице посочва, че от
техническа гледна точка при движение на мотоциклета най-вдясно на
платното не е било възможно разминаването между двете превозни средства,
като в момента на удара лекият автомобил е заемал изцяло лентата, в която се
е движел мотоциклета. В момента, в който лекият автомобил е започнал да
навлиза в платното за движение по околовръстен път на гр. Д. е съществувала
пряка видимост на водача му спрямо мотоциклета, както и на водача на
мотоциклета спрямо лекия автомобил. Според вещото лице водача на
мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати удара с лекия
автомобил чрез спиране или извършване на друга мА.ра. Водачътна
мотоциклета е реагирал по някакъв начин и е намалил скоростта си на
движение, но разстоянието между него и автомобила било много малко и не е
имал възможност да предотврати сблъсъка чрез спасителна мА.ра или
спиране. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако преди да навлезе в
платното за движение на околовръстния път на гр. Д. е изчакал преминаването
на движещият се по този път мотоциклет. Липсват данни, по които да се
определи дали към момента на произшествието превозните средства са били с
включени светлини.
В заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза е описано, че механизма на изкълчване на раменната става и
счупването на големия туберкул на дясната раменна кост е падане с
протегната напред и завъртане на страни на ръката. Счупването на 4 лумбален
прешлен е причинено от рязко навеждане напред в лумбалната област. В
резултат на произшествието ищецът претърпял изкълчване на дясната
раменна става със счупване на големия туберкул на дясната раменна кост
причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за
повече от 30 дни, счупване на тялото на 4 лумбален прешлен причинило
трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни и оожулване
на ляво коляно, кръвонасядане на пръстите на двете стъпала, лява ръка,
тестисите и ляв долен крайник, определени като временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Описаните травматични увреждания можели да
се получат при процесното ПТП. Поставянето на предпазни протектори от
ищеца нямало да предотврати настъпването на получените травматични
увреждания, тъй като проекторите не можели да предпазят от този вид
увреждания. Изкълчената става била наместена под локална анестезия, но
поради недобро наместване на счупването била направена операция за
наместване и фиксиране с метал, лечението продължило с обездвижване на
крайника и след 25-ти ден рехабилитация. Счупения лумбален прешлен бил
лекувал с имобилизация – постелен режим за 30 дни. Възстановителния
8
процес за ищеца протекъл по обичайния начин и без настъпили усложнения.
Обичайния срок за възстановяване бил около 4 месеца. След проведеното
оперативно лечение започвало постепенно затихване интензитета на болките в
областта на рамото и след десетия ден били незначителни с помощта на
обезболяващо лекарство. След сваляне на имобилизацията и започване на
рехабилитация болките се засилвали, като с напредване на рехабилитацията
болките и дискомфорта намалявали. Ищецът имал придружаващо заболяване
хипертония без сърдечна недостатъчност, но то не влияело на
възстановителния процес. Към момента на извършения преглед ищецът бил в
добро общо състояние, оплаквал се от болки в раменната става след
физическото натоварване и при рязка промяна на времето. Ищецът имал
ограничение на външната ротация на дясната ства – 45 гр. при норма 65 гр.,
като остА.лите движения били в норма. Това ограничение на движението
щяло да остане завинаги, защото самата рехабилитация на изкълчването на
раменната става целяла да ограничи тази външна ротация. При изкълчване на
раменната става се разслоявала надкосницата по вътрешната стрА. на
лопатката и там се вмъквала главата на раменната кост. Това правело предната
стена на ставната капсула недостатъчно здрава и при определени условия
много по-лесно можело повторно да се изкълчи ставата. При възстановяване
на пълния обем на движение имало възможност главата да отиде достатъчно
напред и при връщането ръба да бъде като трамплин, в който да я изкълчи.
Така се получавали следващи луксации и колкото повече ставало, толкова по-
лесно ставало изкълчването и накрая завършвало с оперативно лечение.
Предната стена оставала слаба и колкото и да се мъчело да се лекува с
обездвижване, накрая не се залепяла напълно. Разходите, за които били
представени доказателства с исковата молба, били свързани с провежданото
лечение и необходими.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни,
мотивирани и неоспорени от страните по делото.
Свидетелят И. И., син на ищеца, заявява, че е разбрал по телефона от
майка си за инцидента. Свидетелят живеел и работел в гр. Б. и на следващия
ден рано сутринта тръгнал от там за гр. Д.. Ищецът бил в болница и имал
нужда от грижи, а съпругата му не можела да полага такива, защото и тя
претърпяла операция миналата година. Свидетелят пристигнал в гр. Д. в 06:00
часа в деня след инцидента. Ищецът бил на легло и видимо пострадал.
Разказал на свидетеля на кратко за инцидента и за травмите си. През по-
голямата част от времето ищецът бил на успокояващи и когато го отпуснали
тогава се оплаквал от болежки. Свидетелят бил с ищеца в болницата 4 дни.
След втория опит на ортопедите да наместят ръката на ищеца била назначена
операция. На определената дата била извършена операцията, но било
необходимо да се осигурят от ищеца необходимите средства и материали за
операцията. След операцията върнали ищеца в неговата стая и той изпитвал
болки в рамото, но казал на свидетеля, че се чувства по-добре и чувства
рамото си по на място. Първите 3-4 дни ищецът не можел да се изправя и имал
9
нужда от помощта на свидетеля за ежедневния си тоалет – обличане и къпане,
с храненето се справял сам. Предимно стоял на легло, легнал и вече към трети,
четвърти ден започнал да се изправя с помощта на лявата ръка и с помощта на
ръкохватката на болничното легло. Ищецът бил изписан след около 6 дни,
като свидетелят си бил с него 5 дни и след това трябвало да се върне на работа
в гр. Б.. След изписването ищецът се прибрал в гр. Г.Т.. Все още имал нужда
от помощ, трудно се изправял, ръката му била обездвижена, вързА. със скоба.
Около 2-3 месеца му отнело да се възстанови до някаква степен за да се върне
на работа. Работата на ищеца не била физическа и не изисквала физическа
сила и затова се върнал на работа. Повечето травми по тялото на ищеца се
възстановили напълно, но в рамото все още имал ограничения в движенията,
не можел да го вдига нагоре, както и нормално да си движи ставата. Оплаквал
се, че операцията го опъва и му ограничава движенията с дясната ръка, която
му била основната ръка. Ищецът имал здрава психика, но със сигурност се
замислил след инцидента да не се качва повече на мотоциклет.
В показанията си св. Н. П.а, съпруга на ищеца, заявява, че е узнала за
произшествието по телефона към 08:20 часа и в 09:00 вече била там. Водели
ищеца към рентгена за да му направят снимка. На два пъти опитвали да
наместят ръката на ищеца, но не се получили нещата. Към 23:30 часа когато
дошъл другия дежурен лекар казали на ищеца, че трябва да има операция и
трябва да отиде в болницата. Свидетелката трябвало да се обади на сина си да
остане като придружител на ищеца в болницата, тъй като не била изминала
година от нейна операция, а ищецът бил неподвижен и целият схвА.т. Ищецът
не можел да се движи първите два – три дни след инцидента, тъй като самото
му тяло било натъртено и се успокоявал горе – долу когато му сложели
болкоуспокояващи. На шестия ден изписали ищеца и вече се гледали вкъщи.
Ищецът бил обездвижен с едната ръка и трябвало свидетелката да му помага
да се къпе, да се облича и съблича. Това продължило около месец. В този
период ищецът изпитвал болки и пиел изписаните му лекарства, докато минат
болките. След това ищецът като ходел на контролни прегледи сам правел
движенията, които му казвали. Все още имал болки, нямал чувствителност на
коляното си и можел да си вдига ръката до едно положение. Не посещавал
рехабилитация, а сам си правел. По принцип остА.л уплаха у ищеца след
произшествието и се замислял дали да използва зА.пред такова превозно
средство. Ищецът работел на смени два дни работи и два дни почива. Първо
бил в болничен, а след това се взел отпуска и около 2-3 месеца отсъствал от
работа. Работата му била оператор и само давал данни, нямало никаква
физическа дейност да използва. След като започнал да си движи леко ръката,
за да може да пише данните и се върнал на работа.
Предвид така установеното от фактическа стрА., СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна стрА.:
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно
основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователни
обезщетения за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди в
10
резултат на ПТП, настъпило на 30.07.2023г., около 08:15 часа в гр. Д. по вина
на водача на лек автомобил марка и модел „***“ с ДКН ***, който към
момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Исковите претенции са процесуално допустими като ищецът е
представил доказателства, че е поканил ответното дружество да заплати
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди на 21.08.2023г., като ответникът е отказал изрично изплащане на
застрахователно обезщетение.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата/респективно
собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
Не е спорно между страните по делото, че към момента на
произшествието по отношение на лек автомобил марка и модел „***“ с ДКН
*** е бил сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.
Доказани са и предпоставките на чл.45 от ЗЗД за пораждане на
отговорност на прекия причинител на вредата спрямо ищцата за причинените
и вреди.
С влязло в законна сила решение № 121/16.04.2024г. по АНД №
389/2024г. по описа на Районен съд – Добрич, И. М. М. е признат за виновен в
това, че на 30.07.2023г. в гр. Д., по околовръстен път II-97 срещу
бензиностанция „Х.“, при управление на моторно превозно средство – л.а.
марка „А.“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата
установени в ЗДвП: чл.20, ал.1 ЗДвП „водачите на пътните превозни средства
са длъжни непрекъснато да контролират пътните превозни средства, които
управляват“ и чл.50, ал.1 ЗДвП „на кръстовище, на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства
от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
се движат по пътя с предимство“, като по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на И. И. П., изразяваща се в счупване на дясна раменна кост с
изкълчване на дясна раменна става, които увреждания са довели до трайно
затруднение на движението на горен десен крайник за период от около 2-3
месеца, като му е наложено съответното наказание.
11
Съгласно чл.300 ГПК „влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Не бе доказано въведеното с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване от стрА. на ищеца, поради това, че е управлявал мотоциклет
без да е правоспособен за управление на тази категория МПС; движел се с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост; не управлявал
мотоциклета с включени светлини; не управлявал мотоциклета възможно най-
вдясно на платното за движение; не изчакал изтеглянето на вече навлязлото в
кръстовището МПС „***“; управлявал мотоциклета без каска и без предпазно
облекло с протектори.
На л.110 по ДП № 560/2023г. по описа на 01 РУ Д. при ОД на МВР – Д. е
приложено копие от свидетелство за управление на МПС на ищеца И. И. П., в
което е удостоверено придобИ.ето на правото да управлява МПС с категории
АМ, А1, А2, А, В1, В, С1, С, считано от 29.06.1990г. Твърдението за
управление на мотоциклета от ищеца без включени светлини остА.
недоказано от събраните по делото доказателства, а носенето на протектори не
оказва влияние и не би предпазило ищеца от претърпените телесни
увреждания в оглед вида на същите, съгласно заключението на вещото лице по
назначената съдебно- медицинска експертиза. От заключението на вещото
лице по назначената съдебна автотехническа експертиза се установява, че за
ищеца е липсвала техническа възможност да предотврати произшествието
посредством спиране или друга мА.ра. Скоростта на движение на ищеца е
била съобразена с пътната обстановка и значително по-ниска от
ограничението за съответния пътен участък. Установеното в настоящето
производство поведение на ищеца като водач на мотоциклет непосредствено
преди произшествието не е противоправно и възражението на ответника за
съпричиняване на вредите се явява изцяло недоказано и опровергано от
доказателствата по делото.
В следствие на извършеното противоправно деяние от стрА. на
виновния водач и получените травматични увреждания ищецът е изпитал
болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица. Пряка и
непосредствена последица от инцидента са и претърпените имуществени
вреди изразяващи се в закупуване на медицинско изделие и лекарства на обща
стойност 2093.98 лева. В заключението на вещото лице по назначената
съдебно медицинска експертиза тези разходи са определени като свързани с
лечението и необходими.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от
съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се
съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в
12
житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента
на самото произшествие такива, а продължават и след това. В процесния
случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
състав на съда съобрази, че на ищеца са причинени няколко самостоятелни
телесни увреждания, като изкълчването на дясната раменна става със
счупване на големия туберкул на дясна раменна кост е причинило трайно (за
период от повече от 30 дни) затруднение на движението на десния горен
крайник, а счупването на тялото на 4 лумбален прешлен е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата. В не малък период от време след
произшествието ищецът е бил зависим от грижите на други лица, които са
помагали в ежедневието му. Следва да се отбележи, че макар
възстановителния период при ищеца да е продължил около 4 месеца съобразно
обичайния период за подобен вид травми, то при извършения на 09.102.2024г.
преглед се установява, че движенията на външна ротация на раменната става
при ищеца не са в пълен обем (45гр. при норма 65 гр.), а при изслушване на
заключението вещото лице пояснява, че това ограничение ще остане завинаги.
Произшествието и претърпените болки и страдания са се отразили негативно
и на психиката на ищеца, който макар и да е здрава психика според
показанията на св. И., със сигурност се замислил да не се качва повече на
мотоциклет.
С оглед общоприетия критерии за справедливост при определяне на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, настоящият състав на
съда след отчитане на вида и характера на настъпилите вреди, интензитета на
претърпените от ищеца болки, страдания и неудобство, тяхната
продължителност, както и възрастта на ищеца и настъпилото необратимо
ограничение в движението на дясната ръка на ищеца намира, че справедлив
размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди сумата от
40000 лева. До този размер исковата претенция за неимуществени вреди се
явява основателна и следва да бъде уважена, а за горницата до пълния
претендиран размер от 50000 лева да се отхвърли като неоснователна и
недоказА..
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение има
за последица изпадане на застрахователя в забава. Дължимото от ответника
обезщетение за забава за периода от 21.11.2023г. до 02.02.2024г. е в размер на
57.76 лева върху дължимото обезщетение за имуществени вреди и в размер на
1103.31 лева върху обезщетението за неимуществени вреди. Предявените
искове се явяват доказани и основателни до посочените размери.
На основание чл. 78 ГПК страните имат право на разноски, съразмерно
на уважената част от исковете за ищеца и на отхвърлената част от исковете за
ответника. Ищецът е направил разноски в размер на 2188.92 лева под формата
на заплатена държавна такса, като съобразно уважената част от исковете
следва му бъдат присъдени разноски в размер на 1768.73 лева, които да се
13
възложат в тежест на ответника. Направените от ответното дружество
разноски са в общ размер на 9690 лева, от които заплатена адвокатско
възнаграждение в размер на 8400 лева с включен ДДС. Ищецът е направил
своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно и счита, че
при присъждане на разноските заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение следва да се изчислява в редуциран на основание чл.78, ал.5
ГПК размер от 5800 лева с включен ДДС. С оглед изхода от спора, след
редуциране на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение и
съразмерно на отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 1322.61 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Окръжен
съд – Добрич разноски в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение
на вещо лице. В производството по делото ищцата е представлявА. от адвокат
предоставил безплатна правна помощ, като на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата на адвокатско дружество „***“, с БУЛСТАТ *** и адрес гр. Д.,
*** следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 4018 лева,
изчислен в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „***““ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.
С., *** ДА ЗАПЛАТИ на И. И. П., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.
Г.Т., ***, община Г.Т., област Д. сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.07.2023г., около 08:15 часа в гр. Д.
по вина на водача на лек автомобил марка и модел „***“ с ДКН ***, който към
момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
02.02.2024г. до окончателно погасяване на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен и недоказан за горницата над 40000 лева до пълния
претендиран размер от 50000 лева.
ОСЪЖДА „ЗАД „***““ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.
С., *** ДА ЗАПЛАТИ на И. И. П., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.
Г.Т., ***, община Г.Т., област Д. сумата от 1103.31 лв. /хиляда сто и три лева
и тридесет и една стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40000 лева, за периода
считано от 21.11.2023г. до 02.02.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 1103.31 лева до пълния претрендиран размер от 1379.14 лева, като
14
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАД „***““ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.
С., *** ДА ЗАПЛАТИ на И. И. П., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.
Г.Т., ***, община Г.Т., област Д. сумата от 2093.98 лв. /две хиляди деветдесет
и три лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди (закупуване на медицински
изделия ортопедия, потребителска такса и лекарства) в резултат на ПТП,
настъпило на 30.07.2023г., около 08:15 часа в гр. Д. по вина на водача на лек
автомобил марка и модел „***“ с ДКН ***, който към момента на
произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2024г. до
окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „ЗАД „***““ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.
С., *** ДА ЗАПЛАТИ на И. И. П., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.
Г.Т., ***, община Г.Т., област Д. сумата от 57.76 лв. /петдесет и седем лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
обезщетението за имуществени вреди в размер на 2093.98 лева, за периода
считано от 21.11.2023г. до 02.02.2024г.
ОСЪЖДА „ЗАД „***““ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.
С., *** ДА ЗАПЛАТИ на И. И. П., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.
Г.Т., ***, община Г.Т., област Д. сумата от 1768.73 лв. /хиляда седемстотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „***““ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.
С., *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокатско дружество „***“, с БУЛСТАТ *** и
адрес гр. Д., *** сумата от 4018 /четири хиляди и осемнадесет/ лева,
представляваща възнаграждение за оказА.та безплатна правна помощ и
процесуално представителство на ищеца в настоящето производство.
ОСЪЖДА ЗАД „***““ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.
С., *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Добрич сумата от 400
лв. /четиристотин лева/, представляваща дължими разноски за
възнаграждение на вещо лице в производството, за които ищецът е освободен
от внасяне.
ОСЪЖДА И. И. П., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Г.Т., ***,
община Г.Т., област Д. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „***““ АД, с ЕИК *** и
15
седалище и адрес на управление гр. С., *** сумата от 1322.61 лв. /хиляда
триста двадесет и два лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
разноски по делото, съответно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
16