№ 20
гр. Добрич, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230201254 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „Трети март” № 59, представлявано от изпълнителния директор
инж. Т. ИЛ. Г., срещу наказателно постановление № 2008/14.10.2021г.,
издадено от Директора на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ДУНАВСКИ РАЙОН“
/БДДР/, с което на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март” № 59, представлявано от изпълнителния директор Т. ИЛ. Г., за
нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т.
1, б. „а“ във р. с чл. 44, ал. 1 от Закона за водите е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се
представлява.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и
1
недоказана и да потвърди обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана с
изх. № КД-05-107-(4) от 30.07.2021 г. /л. 41 от делото/, представляващият
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД - Т.Г. е бил поканен да се яви
лично в часовете между 11:00 и 14:00 часа на 26.08.2021 г. /четвъртък/ в
Регионално водно бюро на Басейнова дирекция „Дунавски район“, намиращо
се в гр. Русе, бул. „Придунавски“ № 20, ет. 2. Поканата е била получена на
02.08.2021 г. от Маргарита Кирчева Георгиева - упълномощен представител
на търговеца /пълномощно-л.35/, което обстоятелство е било удостоверено
посредством подписа й /л. 42/. Поради неявяването на представляващия или
упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на
26.08.2021 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. АУАН е бил
предявен и връчен по надлежния ред на упълномощен представител на
санкционираното юридическо лице – Маргарита Кирчева Георгиева -
ръководител направление административно при „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, документирано с подписа й, като при предявяване
на акта, пълномощникът е изписал: „В законоустановеният срок ще
направим възражение“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта. Съобразно
дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на
спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без
уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен, в която насока
2
е изложил доводите си в обжалваното наказателно постановление.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от Закона за водите, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 44, ал. 1 от
Закона за водите /ЗВ/, съгласно която, разрешително за водовземане се
изисква във всички случаи, освен в изрично указаните точки по този член.
Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно
сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 44, ал. 1
от ЗВ.
В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в
АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са
достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 44, ал. 1 от
ЗВ. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата,
при които е било извършено нарушението, поради което оплакванията,
наведени пред настоящата инстанция, за липса на реквизити в АУАН и в НП,
съобразно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН не следва да се
споделят като основателни, по следните съображения:
На първо място, според настоящия съдебен състав, съставеният АУАН
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички
предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта са описани всички
факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на търговското дружество в
съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били
подведени като нарушение на нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, като правилна
правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно
постановление.
Съдебният състав не споделя доводите на жалбоподателя, че липсвали
факти, очертаващи обективните съставомерни признаци на вмененото
нарушение. Според жалбоподателя, в АУАН и в НП липсвало описание на
релевантни обстоятелства - дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, количеството водовземане, както и
на доказателствата, които го потвърждават, което водело до необоснованост
3
на констатациите за извършено нарушение.
Безспорно е, че в случая се касае за проверка на обект Водоизточници,
захранващи Помпена станция Воднянци, попадаща в землището на с.
Воднянци, община Добричка, област Добрич, която Помпена станция
Воднянци включва към себе си и се захранва с вода от 3 водовземни
съоръжения: Тръбен кладенец /ТК/ със заснети и посочени географски
координати, Каптиран извор 2 /КИ 2/ и Каптиран извор 3 /КИ 3/ и това е ясно
описано и в АУАН, и в НП, и която проверка е извършена на 21.07.2021 г.
Посочено е и че водоизточниците, захранващи Помпена станция
Воднянци, попадаща в землището на с. Воднянци, община Добричка, област
Добрич, са стопанисвани от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД,
както и, че за правото на водовземане на ПС Воднянци чрез горепосочените
водовземни съоръжения, БДДР не е издавала разрешително.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 44, ал. 1 от ЗВ пределно
ясно регламентира, че разрешително за водовземане се изисква във всички
случаи, освен в изрично указаните точки по този член. В действителност в
АУАН и в НП не е посочена съответната точка от ал. 1, на чл. 44 от ЗВ. Това
обаче не е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
обжалваното наказателно постановление, тъй като текстово ясно и точно е
записано какво е нарушението, за което е санкционирано дружеството. В тази
насока е и Решение № 155 от 11.04.2019 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. №
184/2019 г.
Така, според настоящия състав, както в АУАН, така и в НП,
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци и това
описание и съответно правна квалификация, не създават никаква неяснота, за
какво точно нарушение е санкционирано дружеството. В АУАН и в НП ясно
и недвусмислено е описано къде, кога и в кой обект дружеството е извършило
водовземане от подземни води, без необходимото за целта разрешително.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно
описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочените
като нарушени материалноправни норми. Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че количеството на ползваната вода, както и кога е
било изградено водовземното съоръжение са правно ирелевантни
4
обстоятелства, тъй като не са елемент от състава на нарушението.
Както вече бе посочено, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, като е преценил възраженията и събраните доказателства и е
оставил възраженията на жалбоподателя без уважение. Тук е мястото да се
посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да
прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно - посочените
в наказателното постановление документи имат ли доказателствена сила, за
да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо
се субект на нарушението, поради което не могат да бъдат споделени и
доводите на жалбоподателя за неизпълнение от наказващия орган на
задълженията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
В жалбата се навеждат и доводи, че липсата на мотиви в НП било
основание за неговата отмяна.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя и в тази насока, тъй като
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН не изисква наказателното постановление да
съдържа мотиви, като е достатъчно да е налице описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Същото важи
в пълна степен и относно преценката на наказващия орган относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. С други думи - непосочването на мотиви в
наказателното постановление не опорочава същото.
С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това,
за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно - за какво
нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита
именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя
не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е
вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира
5
върху ефективното реализиране на правото му на защита против
наказателното постановление.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Както вече бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ,
разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в изрично
указаните точки по този член.
Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ разписва санкциите, които се
налагат при нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, т.е. при ползване на водата без
издадено разрешително за това, а именно: наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо или юридическо лице, което ползва води без необходимото за това
основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или
договора - с количество до 1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв.
На „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД е наложена
имуществена санкция за това, че на 21.07.2021 г. извършва водовземане от
подземни води в обект Водоизточници, захранващи Помпена станция
Воднянци, без необходимото за целта разрешително - нарушение по чл. 44,
ал. 1 от ЗВ, като на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 44, ал. 1 от
ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
От събраните доказателства се установява следното:
На 21.07.2021 г., свидетелите КС. Г. ШМ., ИВ. ИЛ. ИВ. и ЦВ. ИВ. П., и
тримата главни експерти в Дирекция „Контрол“ при Басейнова дирекция
„Дунавски район“ гр. Плевен, във връзка с постъпил сигнал с вх. № КД-05-
107/07.07.2021 г., извършили проверка на обект Водоизточници, захранващи
Помпена станция Воднянци, попадаща в землището на с. Воднянци, община
Добричка, област Добрич, стопанисвани от „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД. От помпената станция се водоснабдявали с. Воднянци, с.
Хитово, с. Алцек, с. Дянково и с. Дряновец, община Добричка. Помпена
станция Воднянци включвала към себе си и се захранвала с вода от 3
водовземни съоръжения: Тръбен кладенец /ТК/ със заснети и посочени
6
географски координати, Каптиран извор 2 /КИ 2/ и Каптиран извор 3 /КИ 3/,
които били недостъпни. В момента на проверката се извършвало водовземане
от тръбния кладенец и каптираните извори. Имало монтирано измервателно
устройство на тръбния кладенец, но измервателното устройство било със
силно корозирал корпус и нечетящи се данни, като измервателното
устройство на работело.
Водите от Тръбния кладенец и Каптираните извори постъпвали в
събирателния резервоар на Помпената станция, където имало монтирано
измервателно устройство и от там се подавали по водопроводната мрежа на
населените места. Измервателното устройство било монтирано на
нагнетателната линия на помпите в стоманенобетонна шахта
WEG,s,n01WI012292 и показание 457 767 куб.м. Същото отчитало ползваните
водни обеми подавани във водопроводната мрежа на населените места от
събирателния резервоар на помпената станция.
Установено било, че към момента на проверката в деловодството на
БДДР гр. Плевен няма заведена преписка за откриване на процедура за
издаване на разрешително за водовземане от подземни води за съответната
цел. За правото на водовземане на ПС Воднянци чрез горепосочените
водовземни съоръжения БДДР не е издавала разрешително.
Резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол №
5-КШ-49/21.07.2021 г., който протокол бил подписан от проверяващите –
свидетелите К.Ш., И.И. и Ц.П., както и от присъствалия на проверката Янко
Димитров - началник район селски при „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД.
При така установената фактическа обстановка, както актосъставителят,
така и наказващият орган приели, че „Водоснабдяване и канализация Добрич”
АД е извършило нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, а именно - водовземане от
подземни води, без необходимото за целта разрешително.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите КС. Г. ШМ., ИВ. ИЛ. ИВ. и ЦВ. ИВ. П., които
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършената от тях проверка и чийто показания са последователни, логични и
7
безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма
основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
КС. Г. ШМ., ИВ. ИЛ. ИВ. и ЦВ. ИВ. П., както и от приложеното по делото
писмено доказателство: констативен протокол № 5-КШ-49/21.07.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното
в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 44, ал. 1 от
ЗВ за доказано.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Законосъобразно за извършеното нарушение е
санкционирано ЮЛ. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е
обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно
да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е
проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Относно приложимата санкционна разпоредба:
В случая е безспорно, че субект на нарушението е юридическо лице –
търговското дружество „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД и
респективно правилно наказващият орган е приложил санкционната норма на
чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ.
От събраните по делото доказателства се установява именно
водовземане от подземни води, без необходимото за целта разрешително –
нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ, съгласно която, разрешително за
водовземане се изисква във всички случаи, освен в изрично указаните точки
по този член. В случая безспорно е установено, че не са налице изключенията
по отделните точки на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, както и, че дружеството е ползвало
водата без разрешително.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ включва четири отделни
хипотези, които са диференцирани съобразно отнетото количество вода в
л/сек. Наказващият орган е подвел извършеното нарушение под санкционната
8
разпоредба на б. „а“ от чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ, отчитайки факта, че
измервателното устройство е било повредено, поради което и не може да се
определи точното черпено количество вода по време на проверката, която
санкционна разпоредба се явява най-благоприятна за наказаното лице и като
такава следва да намери приложение.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ е
в размер от 150 до 1000 лв. Наложената имуществена санкция е в
минималния, предвиден в закона размер, а именно - 150 лева и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.
маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност
на нарушението от страна на съда, респективно на
административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения
от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
В действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и
други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред,
поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си.
Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до
по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от
ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от Закона за водите, респ., всяко първо нарушение при осъществяване
на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен
случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този
вид деяния. От друга страна фактът, че нарушението е първо и дружеството
няма извършени други нарушения е по съществото си смекчаващо
9
отговорността обстоятелство, което има значение при определяне на
наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и не може да
обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна и не представлява
административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на
обективни причини, довели до извършване на нарушението.
Следва да се има предвид и значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, свързани с осигуряване на
интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на
здравето на населението. В случая се касае за нарушение на норми, които
гарантират осигуряване на достатъчно количество и добро качество на
повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо
водоползване, поради което и дума не може да става за маловажен случай.
В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че
не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е
законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна практика.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2008/14.10.2021г.,
издадено от Директора на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ДУНАВСКИ РАЙОН“
/БДДР/, с което на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март” № 59, представлявано от изпълнителния директор Т. ИЛ. Г., за
нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т.
1, б. „а“ във р. с чл. 44, ал. 1 от Закона за водите е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
10
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11