№ 52
гр. Шумен, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора Ем. Д. Янч.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223600600216 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 314 от НПК.
С присъда № 260020/14.10.2021г. постановена по НОХД № 320/19г.
Преславският районен съд:
-Признал подсъдимия Х. СЮЛ. СЮЛ. с ЕГН **********, за невиновен
в това, че на 02.10.2016г., в гр.В. П., като подбудител и помагач, в съучастие с
Ф. Х. СЮЛ. от гр.В. П. - като извършител причинил средна телесна повреда
на АЛ. АЛ. АЛ. от гр.В. П., изразяваща се в избиване на зъби, без които се
нарушава дъвченето и говора - травматично разклащане на централните резци
и счупване на короната на пети зъб горе вляво под нивото на венеца
/мостоносител/, поради което и на основание чл.304 от НПК, го оправдал по
повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2 от НК, във вр. с чл.129, ал.1от НК,
във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК;
-Отхвърлил предявените срещу подс.Х. СЮЛ. СЮЛ. в условията на
солидарност граждански искове от АЛ. АЛ. АЛ. за сумата от 7 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от
575,00 лв. за имуществени вреди, като неоснователни;
-Признал подсъдимия Ф. Х. СЮЛ. с ЕГН **********, за виновен в това,
1
че на 02.10.2016г,, в гр.В. П. причинил средна телесна повреда на АЛ. АЛ.
АЛ. от гр.В. П., изразяваща се в избиване на зъби, без които се нарушава
дъвченето и говора - травматично разклащане на централните резци и
счупване на короната на пети зъб горе вляво под нивото на венеца
/мостоносител/, поради което и на основание чл. 129, ал.2 от НК, във вр. с
чл.129, ал.1 от НК и чл.54 от НК от НК му наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 4/четири/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3/три/
години и го оправдал по повдигнатото му обвинение в частта да е осъществил
деянието, в съучастие като извършител с подс. Х. СЮЛ. СЮЛ. - като
подбудител и помагач;
-Осъдил подсъдимия Ф. Х. СЮЛ. да заплати на гражданския ищец АЛ.
АЛ. АЛ. обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди в
резултат на деянието по чл. 129, ал.2 от НК, във вр. с чл.129, ал.1 от НК в
размер на 2500 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието - 02.10.2016 г. до окончателното заплащане на
сумата, като отхвърлил в частта до пълния предявен размер от 7 000 лева,
като неоснователен и недоказан;
-Осъдил подсъдимия С. да заплати по сметка на Районен съд гр. В. П.
държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 100
/сто/лева;
-Осъдил подсъдимия С. да заплати на гражданския ищец АЛ. АЛ. АЛ.
сумата от 575,00 лева представляваща обезщетение за причинените му от
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието - 02.10.2016г. до окончателното заплащане на
сумата;
-Осъдил подсъдимия С. да заплати по сметка на Районен съд гр. В. П.
държавна такса върху уважената част на гражданския иск за причинени
имуществени вреди в размер на 50,00 /петдесет/ лева;
-На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил С. да заплати направените в
хода на досъдебното производство разноски за съдебно - медицинска
експертиза в размер на 539,58 лв. /петстотин тридесет и девет лева и петдесет
и осем стотинки/ по сметка на ОД на МВР гр. Шумен, както и по сметка на
Районен съд гр. В. П. направените в хода на съдебното производство разноски
2
в размер на 60,00 лв./шестдесет/ лева.
Срещу постановеният съдебен акт е депозиран протест от РП-Шумен.
Представителят на прокуратурата намира присъдата за неправилна, поради
оправдането на подсъдимия Х.С. и явно несправедлива, поради заниженото
наложено наказание на подсъдимия Ф.Х., с оглед степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и неговото частично оправдаване.
Допълнително към протеста са депозирани пространни мотиви. В същите
подробно се доразвиват изложените становища за неправилност на
атакувания съдебен акт. Прокурора счита, че съдът неправилно е възприел
част от доказателствата, визирайки показанията на св. Сн. Т., въз основа на
което е достигнал и до неправилен извод за липса на доказателства,
обосноваващи виновността на подсъдимия Х.С. в извършване на
престъплението по чл.129, ал.2 от НК, във вр. с чл.129, ал.1 от НК, във вр. с
чл.20, ал.3 и ал.4 от НК. Счита, че с действията си /подкосяване на краката на
пострадалия, привеждане на същия в безпомощно състояние, в което той не
може да се защитава, държейки зад гърба ръцете му и репликата отправяна
към сина му – подс.Ф.Х. „Сега е моментът“/ подс. Х.С. е подбудил и
спомогнал сина си да извърши деянието по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Намира, че тълкувайки превратно доказателствата по делото съдът е
постановил неправилна присъда, която е и необоснована. Излага твърдение,
че след като съдът е квалифицирал деятелността на този подсъдим в
качеството му на съизвършител, а не на подбудител и помагач, макар и да
няма такова обвинение, което се явява по –тежко, е следвало да го осъди по
повдигнатото му по-леко обвинение. Като го оправдал, според прокурора,
съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
По отношение на подс.Ф.Х. прокуратурата намира, че правилно и
законосъобразно е постановена осъдителна присъда. Претенциите са
единствено касателно наложеното наказание, което намира за явно
несправедливо и силно занижено.
Въз основа на гореизложеното представителят на ШРП моли
настоящата инстанция за решение, с което да бъде отменена оправдателната
присъда по отношение на подс. Х.С. и да бъде осъден по повдигнатото му
обвинение и алтернативно да бъде отменена присъдата в тази й част и делото
3
върнато за ново разглеждане.
Предлага на подс. Ф.Х. да бъде наложено по-тежко наказание и
алтернативно да бъде признат за виновен и в частта на обвинението, в която е
оправдан, а именно да извършил деянието в съучастие.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура- Шумен
поддържа протеста. Излага становище, че присъдата в оправдателната част
следва да бъде отменена и да бъде постановена осъдителна. Намира
установената от районния съд фактическа обстановка за изключително пълна,
а анализът на доказателствата за подробен и правилен. Изцяло споделя и
тезата на първоинстанционния съд касателно квалификацията на
престъплението по чл.129 от НК, осъществено от подсъдимия Х.С.. Изразява
несъгласие с изводите на съда на базата на тази правна квалификация. Счита,
че на основание еднаквост тежестта на наказанието при всички форми на
съучастие, макар да не може да премине от чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, в каквато
форма на съучастие е повдигнато обвинение на подс. Х.С., в по-тежката
форма на съучастие по чл.20, ал.2 от НК, каквато съдът е установил, е
следвало да се наложи наказание по първоначалното обвинение. Излага
довод, че съгласно съдебната практика лицето следва да бъде осъдено за по-
леко наказуемото престъпление, отколкото да остане ненаказано. Смята, че е
неправилно лице, което е извършило престъпление от общ характер на
горните основания да бъде оправдано, тъй като това би преклудирало
възможността да му се търси наказателна отговорност. Моли за решение в
горния смисъл.
По отношение на другия подсъдим – Ф.Х., моли за изменение на
присъдата, като се приеме, че е извършил деянието като съизвършител с подс.
Х.С. и да бъде осъден за извършване на престъплението в условията на
съизвършителство, както и да му бъде наложено по-тежко наказание, в
рамките на поисканото от прокуратурата, а именно 1 /една/ година „Лишаване
от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено с 3 /три/ години
изпитателен срок.
Гражданският ищец и частен обвинител А.А., редовно призован, не се
явява. За него се явява адв.К.Д. от ШАК, редовно упълномощена.
Процесуалният представител изцяло подкрепя изложеното от прокурора при
ШОП. Счита, че районния съд е подходил едностранчиво при решаване на
4
делото, подценявайки гласните доказателства в анализа си. Споделя
исканията, направени с протеста на РП-Шумен.
Подсъдимите, редовно призовани се явяват лично и с адвокат И.Й. от
ШАК, редовно упълномощен. Защитника моли присъдата да бъде потвърдена.
Излага становище за различие в анализа на доказателствата по делото,
респективно с изводите за виновността на подс. Х.. Счита обаче, че с оглед
продължителността на наказателното производство, същото следва да
приключи, съобразявайки се и с желанието на подсъдимите да не обжалват
присъдата, така както е постановена.
Подс. Х.С. изразява съгласие с изложеното от защитата и моли
присъдата да бъде потвърдена.
Същото изложение в защитната си реч и последна дума прави и подс.
Ф.Х..
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените
доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314
от НПК установи предпоставките за прилагане на чл. 335, ал. 2 във вр. с чл.
334 т. 1 от НПК.
Делото в Районен съд - В. П. е образувано по внесен от прокурор при
ШРП обвинителен акт, срещу подсъдимите:
-Х. СЮЛ. СЮЛ., за престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с чл.129, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, за това, че на 02.10.2016г., в гр.В. П., като
подбудител и помагач, в съучастие с Ф. Х. СЮЛ. от гр.В. П. - като
извършител, причинил средна телесна повреда на АЛ. АЛ. АЛ. от гр.В. П.,
изразяваща се в избиване на зъби без които се нарушава дъвченето и говора -
травматично разклащане на централните резци и счупване на короната на
пети зъб горе вляво под нивото на венеца /мостоносител/ и срещу
-Ф. Х. СЮЛ., за престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 02.10.2016г., в гр.В. П., като извършител, в
съучастие с Х. СЮЛ. СЮЛ. от гр.В. П. - като подбудител и помагач причинил
средна телесна повреда на АЛ. АЛ. АЛ. от гр.В. П., изразяваща се в избиване
на зъби без които се нарушава дъвченето и говора - травматично разклащане
на централните резци и счупване на короната на пети зъб горе вляво под
нивото на венеца /мостоносител/.
5
Фактическата обстановка установена от районния съд е правилна, пълна
и изцяло кореспондираща с наличните доказателства по делото. Същата е в
резултат на изключително детайлен и прецизен анализ на доказателствените
източници и настоящата инстанция изцяло я споделя. Правилни и обосновани
са изводите, изведени въз основа на така изготвения анализ.
Независимо от това въззивната инстанция констатира нарушения на
процесуалните правила, които предпоставят отмяната на постановената
присъда и връщане на делото за ново разглеждане, поради следното:
Преди всичко следва да се отбележи, че първоинстанционния съд не е
имал друга възможност за решаване по делото. Причината за това се корени в
констатираната и от настоящия въззивен състав неправилна квалификация на
деянието от прокурора по отношение на подс. Х.С., на който е повдигнато
обвинение за съучастие в процесното деяние като подбудител и помагач.
Съвсем правилно и в синхрон с доказателствената маса райония съд от
една страна е приел, че подс. Х.С. е съизвършител и квалификацията за
неговата деятелност следва да бъде във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Правилно в мотивите е посочено, че съдебната практика е
последователна относно възможността да се премине от най-тежката форма
на съучастие /извършителство/ към по-леките такива /подбудителство и
помагачество/, но обратното не е възможно освен, ако не е направено
изменение на обвинението, по реда на чл. 287 НПК. Тази константа не се
променя и от факта, че за всички форми на съучастие е предвидено еднакво
по закон наказание, каквото теза развива в изложението си представителя на
ОП-Шумен.
При това положение съдът е бил поставен в невъзможност, независимо
от изводите си да признае за виновен подс. Х.С. и го оправдал. Този резултат
е следствие от заложения от РП-Шумен процесуален капан, изразявайки се в
неправилна квалификация на деятелността на подс. С. и пропуснатата
възможност за изменение на обвинението.
В разпоредителното заседание първоинстанционният съд не разполага с
правомощия да посочи правната квалификация на деянието, което приема за
правилна, като преценката за наличие на допуснато на досъдебното
производство нарушение на процесуалните правила следва да е съобразена с
6
разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Въззивната инстанция в
производството по реда на чл.249, ал.3 във вр. с ал.1, т.3 от НПК също не
разполага с такива правомощия. Първоинстанционният съд е разгледал
делото при правна квалификация в рамките, очертани от обвинителния акт, и
при пропусната възможност от страна на държавното обвинение за изменение
на обвинението в хода на съдебното следствие.
В стремежа си правилно да приложи материалния закон съдът е
допуснал процесуално нарушение от кръга на съществените, изразяващо се в
противоречие между присъда и мотиви по отношение на подс.Х.С.. Няма
спор, че такъв резултат преклудира възможността да се търси наказателна
отговорност на този подсъдим, което също е недопустимо.
Разпоредбата на чл.304 от НПК изрично посочва при какви условия
подсъдимият може да бъде признат за невиновен. Това са хипотезите, когато
не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или
че е извършено виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че не са
налични такива, които да обусловят такъв извод. Приемайки, в мотивите на
съдебния акт, че подс.Х.С. е осъществил деяние и постановявайки
оправдателна присъда за същото деяние, ВПРС е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е отстранимо при новото разглеждане по
делото.
Прокуратурата е държавния орган, който преценява кого да привлече
към наказателна отговорност и за какво престъпление. Съдът не разполага с
правомощие да указва на прокурора какво обвинение да повдигне, но няма
пречка при въззивната проверка да направи констатация по правната
квалификация на извършеното деяние, когато тя е неправилна и не
съответства на събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2
от НПК. Налице е противоречие между диспозитивната част на съдебния акт
и изложените мотиви, което съдебната практика приравнява на липса на
мотиви. Допуснатото нарушение не може да се отстрани от въззивната
инстанция поради липса на изменение на обвинението на подс.Х.С..
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че ще следва
атакуваната присъдата на ВПРС да бъде отменена и делото върнато за ново
7
разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260020/14.10.2021г. постановена по НОХД №
320/19г. по описа на Районен съд – В. П.
И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от ВПРС
от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8