Р Е Ш
Е Н И Е
№……
…..гр.
Ловеч 30.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Габриела Христова
ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева Мирослав
Вълков
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора Светла И., като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 53
по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С
Решение №260010/01.02.2021 г., постановено по НАХД № 1053/2019 г., Ловешки
районен съд е отменил Наказателно постановление № 427264-0205353/08.04.2019 г.
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, с
което на „Мони кафе и Вендинг“ гр.Ловеч, ул. „Харманска“ № 15, ет.5, ап.10 с
ЕИК *********, управител С.Ц., на основание чл. 185, ал. 2, изр.1, пр.2 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, за
нарушение на чл. 7, ал. 1, във вр. с чл.3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ.
Така
постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице чрез юрисконсулт Д.И. при ТД на НАП Велико Търново.
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон. Сочат се обстоятелствата, довели до тези
пороци на съдебното решение – нарушението е безспорно доказано със събраните по
делото доказателства.
Касаторът иска да бъде отменено изцяло решението
на ЛРС и да се постанови ново, с което да се потвърди наказателното
постановление. Претендира се
възстановяване на сторените деловодни разноски за осъществената юрисконсултска
защита. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да
бъде разгледана.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, се представлява от адв. Г.П.. Депозиран е отговор
по касационната жалба, която се оспорва, и се претендира възстановяване на
сторените деловодни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като
нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Ловешки
административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на
събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 3, ал. 8, т.1 и т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин Лице, което извършва продажби
на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с
изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се
визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или чрез
фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като
фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.
Чл. 7, ал. 1 задължава лицата по чл. 3 да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
В АУАН и в НП нарушението е описано като такова на задължение по
нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС – нарушение на чл. 7, ал. 1, във
вр. с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
В описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка съвсем ясно и
недвусмислено е посочена датата на нарушението 05.03.2019 г., на тази дата
кафе-автоматът, експлоатиран от търговеца, е работел и то без да бъде с
монтирано ФУ/ИАСУТД чл. 3 от Наредбата.
Касационният състав не споделя мотивите на РС – Ловеч за отмяна на
оспореното НП. Датата на нарушението е посочена ясно и недвусмислено в АУАН и в
НП. По делото няма представени доказателства от търговеца, че дейността на
автомата на самообслужване е започнала на друга дата, различна от посочената
05.03.2019 г. Освен това нарушението е извършено чрез бездействие, което
продължава през цялото време след започване на дейността на автомата на
самообслужване, поради което началната дата на бездействието няма съществено
значение, а само фактът, че към момента на проверката автоматът е работел без
монтирано ФУ.
Съдът е стигнал до неправилен извод, че в АУАН и в НП няма посочена
дата на нарушението.
Касационният състав счита, че нарушението не е доказано по безспорен
начин и неправилно ЛРС е отменил НП като
незаконосъобразно.
Следва да се отмени решението на ЛРС и да се постанови друго, като се
потвърди като законосъобразно процесното НП. При този изход от делото
претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение се явява основателна за сумата от 80 лв., с оглед фактическата и
правна сложност на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр.
с чл.63 от ЗАНН, Ловешки административен съд, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260010/01.02.2021 г., постановено по НАХД № 1053/2019
г. по описа на Ловешки районен съд, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 427264-0205353/08.04.2019 г. издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Мони кафе и Вендинг“
гр.Ловеч, ул. „Харманска“ № 15, ет.5, ап.10 с ЕИК *********, управител С.Ц., на
основание чл. 185, ал. 2, изр.1, пр.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, за нарушение на чл. 7, ал. 1, във вр. с
чл.3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
ОСЪЖДА „Мони кафе и вендинг“ гр.Ловеч, ул. „Харманска“ № 15 ет.5 ап.10
с ЕИК *********, управител С.Ц. да заплати на Национална агенция по приходите
сумата от 80 /осемдесет/ лв. представляващи деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: