№ 439
гр. *****, 13.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20233001000238 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260079/30.12.2022г. на Варненски окръжен съд, постановено по
т.д. №483/2020г. по описа на ВОС, ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище град София, е осъден да заплати на ищеца
П. П. С., ЕГН **********, адрес в село *********, област *****, сумата 250 000 лева,
представляваща обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП, настъпило на ********** около 15,25 ч. в село ******** на ул.
“*********************“, по вина на водача на т.а. „*******“ модел „*****“ с peг. №
********** Т.В.Ч., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента
на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица № 22/118003487872 със срок на покритие от 22.12.2018 до
20.12.2019 година, издадена от ЗК „Лев инс” АД, на основание чл.432 от КЗ, във вр. с
чл.45 и чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.10.2019г. (датата на уведомяването на застрахователното дружество с извънсъдебна
претенция) до окончателното й плащане, на основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от
КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 250 000 лв. до претендирания
размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
отправената претенция - 15.10.2019г. до окончателното й плащане, както и изцяло иска
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата
претендирана главница, считано от 05.11.2019г. (датата на изтичане на 15-дневен срок
за произнасяне) до окончателното й плащане, на основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ, във вр.
с чл.86, ал.1 ЗЗД, са били отхвърлени като неоснователни.
1
В съответствие с това, както и с оглед уважения размер на главния иск е
разпределена и насрещната отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като ответникът
ЗК „Лев инс” АД е осъден да заплати на пълномощника на ищеца, осъществил
безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата
16 650 лева – адвокатско възнаграждение (с ДДС), съответно дължимите на основание
чл.78, ал.6 ГПК държавни такси и разноски по делото в размери съответно 10 000 лв. и
200 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът П. С. е осъден да репарира на
ответното дружество сумата 260 лева – част от разноските по съразмерност с
отхвърлената част на иска.
Това решение се обжалва от ищеца П. П. С. в частта му, с която исковете са
отхвърлени за разликата над присъденото обезщетение от 250 000 лв. до
претендираната сума от 300 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2019г.
до окончателното му плащане, с въззивна жалба вх. №260110/09.01.2023г. по описа
на ВОС, подадена чрез пълномощник адвокат Н. Д., ШАК.
Решението се обжалва и от ответника „Застрахователна компания Лев инс” АД в
осъдителната му част за разликата над 110 000 лева до присъдения размер на
обезщетението от 250 000 лева, ведно с дължимата лихва, считано от 15.10.2019г. до
окончателното му заплащане с въззивна жалба вх. №261076/09.02.2023г. по описа на
ВОС, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р. Ч..
Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК, и са процесуално допустими. Същите са редовни, съдържат
изискуемите по чл.260 и чл.261 ГПК реквизити. И двете жалби са подадени чрез
пълномощници, за чието упълномощаване по делото са представени надлежни
пълномощни от страните. Ищецът П. С. не дължи предварително внасяне на държавна
такса – чл.83, ал.1, т.4 ГПК, в първоинстанционното производство същият изрично е
бил и освободен от това задължение (определение №260934/02.12.2020г., изменено с
определение №260109/26.12.2021г. по ч.т.д. №33/2021г. на ВАпС). По жалбата на
ответното застрахователно дружество дължимата с оглед обжалвания интерес (140 000
лв.) държавна такса в размер на 2 800 лева е внесена предварително от задължената
страна.
Въззивните жалби са надлежно администрирани, като всяка от насрещната по
тях страна е подала писмен отговор.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
Във въззивната жалба на ищеца П. С. са обосновани оплаквания за неправилност
на решението в отхвърлителната му част поради нарушение на материалния закон –
2
чл.52 ЗЗД и необоснованост, като се твърди, че не са оценени правилно по вид, обем и
тежест причинените увреждания, не е обсъдено в достатъчна степен наличието на
множество усложнения и неблагоприятни прогнози за възстановяване, не са отчетени и
всички останали специфични обстоятелства, които имат значение за определяне на
справедливия размер на дължимото обезщетение. Иска се от въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и уважаване на иска в пълния му предявен размер от
300 000 лв., ведно със следващото се обезщетение за забава.
В отговора си на въззивната жалба ответното застрахователно дружество
оспорва нейната основателност като противопоставя насрещни твърдения, че дори
присъдената на ищеца сума от 250 000 лв. в изключително завишен размер, който не
съответства на вида, степента и тежестта на получените от него телесни увреждания,
продължителността на оздравителния процес и обществено-икономическите условия в
страната. Моли въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение.
Оплакването на ответника ЗК „Лев инс” АД в подадената от него въззивна
жалба е за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част като се твърди, че
присъденото обезщетение е в изключително завишен размер спрямо доказаните вреди,
в явно нарушение на принципа за справедливост и постоянната съдебна и
застрахователна практика при съобразяване в тази връзка датата на настъпване на
деликта. Според въззивника, преценявайки значението на всички факти в съвкупност,
имайки предвид и практиката на Върховния касационен съд при определяне на
обезщетения за неимуществени вреди по аналогични случаи, най-разумното и реално
дължимо обезщетение, което е достатъчно да репарира причинените на ищеца болки и
страдания, при спазване принципа за забрана на обогатяването на увреденото лице, би
било обезщетение в размер на 110 000 лева. Моли в този смисъл за отмяна на
решението в обжалваната му част. Претендира и присъждане на разноски за
производството по делото.
В подадения отговор въззиваемият ищец П. С. обосновава становище за
неоснователност на въззивната жалба, излагайки подробно коментара си по
оплакванията на въззивника, и моли същата да бъде оставена без уважение. За
установяване на твърдения си за съществуващо и понастоящем влошено здравословно
състояние и продължаващото лечение, представя нови медицински документи, като
моли за тяхното приемане като писмени доказателства. Направил е и искане за
допускане на съдебномедицинска експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице
неврохирург, като се сочи, че чрез същата се цели да се докажат твърденията на
страната досежно обема на търпените неимуществени вреди.
Видът и тежестта на получените телесни увреждания, провежданото лечение и
продължителността на оздравителния процес, прогнозите за пълно възстановяване, са
установени в хода на първоинстанционното производство посредством допуснатите и
3
събрани писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на двете слушани
медицински експертизи. Не се установяват допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които да обосноват извод за наличие на предвиденото в
чл.266, ал.3 от ГПК изключение от забраната (чл.266, ал.1 ГПК) за събиране във
въззивното производството на допълнителни доказателства за факти и обстоятелства,
твърдени и установявани в хода на първоинстанционното производство. Относно
здравословното състояние на ищеца се представя нова медицинска документация,
която се преценява за достатъчна за дължимата от въззивния съд преценка по чл.52
ЗЗД. Искането за допускането на представяните частни документи за извършени нови
консултации и прегледи се преценява като допустимо, релевантно е за спора, заявен и
поддържан във въззивното производство, поради което това искане се уважава.
Във връзка с и*******та на страните за присъждане на разноски за въззивното
производство, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от
ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №261076 от 09.02.2023г. по
описа на ВОС на ответника „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК *********,
гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р. Ч., срещу решение
№260079/30.12.2022г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. №483/2020г. по
описа на ВОС, в частта му, с която ответното застрахователно дружество е осъдено
да заплати на ищеца ищеца П. П. С., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на ********** около 15,25 ч. в село
******** на ул. “*********************“, по вина на водача на т.а. „*******“ модел
„*****“ с peг. № ********** Т.В.Ч., ЕГН **********, обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 22/118003487872 със срок на
покритие от 22.12.2018 до 20.12.2019 година, за разликата над 110 000 лева до
присъдения размер от 250 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.10.2019г. (датата на уведомяването на застрахователното дружество с
извънсъдебна претенция) до окончателното плащане, и разноски по делото по
съразмерност с уважената част на иска.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №260110 от 09.01.2023г. по
описа на ВОС на ищеца П. П. С., ЕГН **********, адрес в село *********, област
4
*****, подадена чрез пълномощник адвокат Н. Д., ШАК, срещу решение
№260079/30.12.2022г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. №483/2020г. по
описа на ВОС, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъденото обезщетение от
250 000 лв. до претендираната сума от 300 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 15.10.2019г. (датата на уведомяване на застрахователя) до окончателното
плащане.
ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от
въззиваемия ищец П. С. с отговора му на въззивната жалба на ответното дружество -
заверени копия от медицинско направление изх. №26/28.03.2023г. на МБАЛ „Света
Анна – *****“ АД, амбулаторен лист №23088А03САFA от 28.03.2023г. и протокол за
извършени високо специализирани дейности от 31.03.2023г., ДКЦ „Света Марина“
ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия ищец П. С., формулирано
в подаден отговор на въззивна жалба вх. №262458/10.04.2023г., да се допусне във
въззивното производство нова съдебномедицинска експертиза, която да даде отговор
на конкретно поставени въпроси, касаещи вида и обема на търпените неимуществени
вреди.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.07.2023г. от 13,30 часа.
За указаната дата и час да се призоват страните чрез пълномощници (съдебни
адресати) на посочените по делото електронни/съдебни адреси и по телефон, като им
се връчат преписи от настоящото определение и от отговора на въззивната им жалба.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5