Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна;10.06.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание,
проведено на трети юни през две хиляди и
двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при
участието на секретар Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3582/2020г. по описа на ВРС, за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Н.А.М., ЕГН: ********** против И.А.М.,ЕГН:**********.
Молителката твърди, че на 06.03.2020
г. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от брат й И.А.М., изразяващ се
в следното:След като слиза от автомобила си, който паркира пред блока, в който
се намира апартамента й, където живее с майка си, изведнъж усеща движение зад
нея и след това блъскане.
Като се обръща вижда брат си, който започва да я бута и да я нарича с
обидни думи "дебелана,никаквица, грозница, затова не можеш да си намериш
мъж, защото си отвратителна, ще ви принудя да ми дадете пари, ще видиш, ти си
луда, също като лудата си майка, защото
я слушаш, дори за проститутки не ставате, затова ще си умреш сама".
Свидетел на тази сцена става майка й, която в този момент се прибира от
работа и е почти пред входа им. След като вижда случващото се, тя се приближава
и започва да я защитава, като се опитва да спре брат й, да го вразуми, като
родител.
Този акт е предшестван от много други, но не е подавала оплакване досега,
като си мисли, че ще могат с него да се разберат като възрастни разумни хора,
като брат и сестра. Но вече нервите й не издържат, затова решава да подаде
настоящото искане за защита.
С брат й отношенията им се влошават, след развода на родителите им. Майка й
закупува апартамент във Варна с
наследствени пари оставени от дядо й на 28.04.2015 г., преди развода с баща й. Молителката също има принос за тази
покупка, тъй като заплаща всички такси по прехвърляне на жилището, близо около
5000 лева. След това отношенията на родителите им се влошават и решават преди
развода да ги дарят, на нея с брат им на това жилище, за да ги подсигурят. Като
уговорката още от самото начало е те тримата - тя, брат й и майка й да го ползват.
Баща й, заедно с новата си жена, остава да живее в досегашното им семейно
жилище в село Калипетрово, община Силистра. В началото, както е договорката,
живеят тримата заедно, но от самото начало не се разбират добре. Постоянно има
обиди от страна на брат й, както спрямо нея, така и срещу майка й, има и прояви
на агресия. Започват да изчезват пари, след известно време брат й сам си
признава, че ги е взел, без да ги пита. Той често е без работа и е с
убеждението, че тя и майка й, освен че трябва да му готвят и чистят са длъжни и
да му дават пари. След множество скандали и разправии, в един момент И. се
изнася от общото им жилище, но тормоза продължава, както по телефон, така и с
причакване пред работата й и пред блока. Разбира, че я следи, къде ходи, с кого
се вижда. През цялото време целта му е да получи пари дали от нея, дали от
майка им и съответно като откажат да му
дадат и започва отново с тормоза.
На 16.03.2020 г. получава покана от брат си, връчена чрез „Телепоща" да се яви на 30.03.2020 г. при нотариус О. С.,
за да му изкупи дела от апартамента в
размер на 20 000 евро, както и да започне да му заплаща месечен наем в размер
на 200 лева, считано от 09.2020 г.
Явява се при Нотариуса, заедно с майка си, която я придружава. Оказва се,
че изобщо нямат запазен час за сделка. Така или иначе, тя в момента няма тези
пари, затова иска да му предложи той да ги плати, за да може тя да му прехвърли
своя дял. Отново пред кантората на Нотариуса се започват закани, че той щял да
я „нереди", „бил си вързал гащите", че ще видя тя, ще останат с майка
й на улицата и тем подобни приказки. Целта му е била
да ги заведе при адвоката си, която кантора е в близост, и която излиза на
улицата и също започва да крещи по тях.
С оглед на всичко изложено по-горе, за молителката възниква правното основание от водене на
настоящото дело, тъй като изпитва сериозен страх за психическото си и физическо
здраве.
Моли съда да ги призове с ответника
на съд и след установяване на истинността на изложеното в настоящата молба, да
постановите решение с което да приеме, че спрямо нея е извършен посочения акт
на домашно насилие и да наложи на ответника следните допустими от Закона мерки,
на основание чл. 4 от ЗЗДН:
1.задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока,
определен от съда.
3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при
условия и срок, определени от съда;
Моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В депозирания на 19.05.2020г. отговор, ответникът оспорва изцяло молбата
насочена срещу него. Намира същата за допустима и неснователна
и моли същата да бъде оставена без уважение. Възраженията си ответната страна
аргументира с оспорване на фактите и обстоятелствата, които са изложени в
молбата. Сочи, че на посочената дата в молбата, а именно на 06.03.2020г. не се
е срещал с молителката Н.. На същата дата водят разговор само и единствено по
телефона. След приключване на работния си ден ответникът търси молителката по
телефона, за да я попита кога е удобно да отиде в общия им имот - апартамент с
вещо лице, което да определи пазарната стойност на имота, за да уредят имуществените
си отношения. Тя му затваря телефона и малко по-късно му звъни и му заявява, че
не е съгласна с неговото предложение и започва да го заплашва, че ако не се
съгласи да вземе сумата по данъчна оценка за имота „ще го съди до дупка“ и „да
не се занимава с глупости и адвокати“. Твърди, че майка му и сестра му не ги е
виждал и поддържал каквито и да е отношения повече от четири години, когато
напуска общия им имот и отива да живее на квартира в град Варна. Не ги е
притеснявал по какъвто и да е повод. При консултация с адвокат за делба на
имущество получава съвет да потърси сестра си и да уредят доброволно тяхната
съсобственост. По този повод търси Н., като единствената им среща се
осъществява на паркинга на магазин Лидл в град Варна,
район Владислав Варненчик преди посочената дата.
В съдебно заседание молбата се поддържа. В хода по същество на делото
молителката лично и чрез проц.представител адв.В. моли за уважаване на молбата и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, явява се лично и с адв. Светлана Стоянова.
Поддържа отговора на молбата.В хода по същество на делото моли за отхвърляне на
молбата и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът , след
преценка на събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , намира за
установено от фактическа страна следното
:
По
делото е приета декларация по реда на чл.9,ал.3 от ЗЗДН, с която молителката
описва извършените от ответника актове на домашно насилие.
От
приетия по делото нот.акт №*, том *, рег.№ *,дело №*/2015год.
съставен от нотариус вписан в регистъра на НК с номер * се установява , че на
04.12.2015год. Р. П. М. и А. И. М. даряват на децата си Н.А.М. и И.А.М. правото на собственост върху
недвижим имот, находящ се в *, а именно: самостоятелен обект с
идентификатор №10135.4505.99.5.35, представляващ апартамент , ведно с избено
помещение , както и процент идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж.
От
приетите по делото удостоверения за раждане на страните /л.10 и л.11/ се
установява, че молителката и ответника имат едни и същи родителите ,т.е. явяват
се брат и сестра.
Приобщено
към доказателствата по делото е писмо изпратено от ответника до молителката. С
писмото е отправена покана за явяване на молителката на 30.03.2020год. при
нотариус , както и за заплащане на месечен наем за полагаемата се на ответника ид.част от съсобствен имот, който
притежават с молителката.
В полза
на молителката са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. Р. П.
М. - майка на страните. В показанията си пред съда, същата заявява следното: „Заплашват
се, обиждат се, заради едно жилище, което купих. То беше мое, но след като се
разведох го прехвърлих като дарение на двамата. Нямам запазено право на
ползване върху това жилище. Той започна да ме притеснява „продавай го, дай ми
парите“. Тези проблеми започнаха от 2016г., когато се разведох. Първо
прехвърлихме жилището като дарение на децата ни, после се разведохме. Когато се
разведох и прехвърлихме това дарение децата бяха при мен, заедно живеехме. В
последствие той се изнесе, защото било го срам от майка му, било го срам от
сестра му, били сме луди, били сме простачки. Не иска никакви отношения да има
с нас, даже не му знам квартирата стана шест години. И започна да ни напада,
обижда ни. Изнесе се преди пет, шест години. На 06.03.2020г. той й се обади да се
видели. Аз съвсем случайно излизам пред входа и чувам като се карат, като се
обиждат. Обиждаше я, че била никаквица, че даже и за курва не ставала,
простачка и такива работи. Намесих се, но колко пъти да се намесвам и аз вече
започвам да се притеснявам от него. Той е войнствено настроен против нас, все
едно аз не съм му майка, тя не му е сестра. Не знам дали живее сам. След
06.03.2020г. не ни е притеснявал. Явно заповедта за незабавна защита му е
повлияла по някакъв начин. Искам да не ни притеснява, да си живеем спокойно и
той да си живее спокойно. Той има претенции към имота. Иска да продам
апартамента и да му дам неговото полагаемо, което било писано в документа.“
На
въпросите на адв. С. св.М., заявява следното:На
улицата бяхме . Вътре не сме били. Бяхме извикани от него да му платим 40000
лв. и да отидем при нотариус. Ние отидохме да видим каква е работата. Нямаше
записан час изобщо при нотариус. Казаха елате тука да
се разберем, разправяхме се на улицата, после адвокатката каза да влезем, но
защо да влизаме като няма нищо подготвено. Освен обидни думи в процесния ден синът ми посяга и с главичката я удря, бил си
вързал гащите, заплашва я – психически и физически тормоз. Тя се страхува от
него, и аз се страхувам също. Как да живеем по-нататък. Актът на 06.03.2020г. е
осъществен между 18,00 и 19,00 часа. След работа като се прибирах ги чух като
се разправят пред входа.
В полза
на ответника са ангажирани гласни доказателства,чрез показанията на свидетелите
Татяна Радославова Павлова-живееща на съпружески начала с ответника и Г. Й. П.
– без родство и дела със страните.
В
показанията си пред съда св. Т. Р. П. заявява следното: „Живея на съпружески
начала с И. от около 2 години. Н. я познавам бегло. На 06.03.2020г. Н. и И. си
говориха само по телефона. Той като се прибра след работа към 18,00 часа
говориха по телефона, беше разстроен. После пак се чуха. Беше разстроен, заради
разговора по телефона, нещо не се бяха разбрали. Става въпрос за имот, който делят.
Разстроен е за това, че не са се разбрали, обсъждали са това нещо и не са се
разбрали. Друго не ми е казвал. Конфликтните им отношения са отскоро. Когато
заживях с него не бяха в конфликт. И. иска да дели този имот, защото иска да си
купи собствено жилище. Знам, че родителите му са приписали този имот като
дарение на децата си. Не знам дали майка му има някакви права върху този имот.
След като се прибра И. и сестра му говориха пак пред мен към 19,00 часа. Той
пусна разговора на високоговорител и аз го записах. Има го записан. След като
се прибра от работа към 19 часа пак говориха по телефона на Вайбър. Не знам от колко години И. не се е виждал с
майка си и сестра си. Откакто сме заедно са се виждали. Не ми е известно на 06.03.2020г. да е имал
среща със сестра си. Той след работа се прибра в къщи. Знам, че след работа се
е прибрал у нас, защото знам до колко часа е на работа и от терасата виждам паркига, кога паркира и кога се прибира.“
В показанията си пред съда св. Г. Й. П.
заявява следното: „Н. не я познавам. Познавам И. от предишната фирма, в която
работих до март 2016г. И. също работеше там. Година, две след като напуснах
тази фирма И. дойде при мен във фирма „**“, в която сега работя. Пак сме колеги.
Не знам какви са отношенията между И. и сестра му, не ми е споделял нещо до
този момент. Преди седмица ми каза, че ще има някакво дело. Имала някакво
искане към него за някакво жилище. И. ме извика по повод делото за датата
06.03.2020г. дали е бил на работа до 17,30 часа. Бил е на работа. Аз съм му
разпечатал и графика.“
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе
следните правни изводи:
Молителката,
съгласно разпоредбата на чл.3, т.6 от ЗЗДН е легитимирана да търси закрила по ЗЗДН.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че отношенията
между молителката и ответника са обтегнати.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода
и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която
попадат молителката и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не
абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по
време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта
на доказателствата и адекватната мярка за защита.
В закона липсва легална дефиниция на
понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска
и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат
вербалното насилие /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или
психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В конкретния случай се твърди
наличие на психическо и емоционално, осъществено чрез обиди и проява на неуважение към молителката.
Съгласно разпоредбата на чл. 13,
ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено
средство в процеса по молба за защита
срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН
е предоставен улеснен ред за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ,
като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. На декларацията е придадено специално
доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само
на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и
ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на
чл. 2 ЗЗДН. Т.е. обвързващата доказателствена сила на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други
доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя представлява
частен документ.
В настоящия случай ответникът предприе оспорване и в неговата тежест е да
проведе оборване на изложеното в декларацията. При успешно оборване на
изложеното в декларацията ще бъде разколебана нейната доказателствена
сила.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява ,
че молителката и ответника са във влошени отношения по повод наличието на съсобствен имот , който притежават и невъзможността им да
уредят доброволно въпросите касаещи ползването и ликвидирането на
съсобствеността.
Не е спорно между страните, а и от показанията на свидетелката Р. П.М. се
установява, че ответникът е напуснал съсобствения
между него и молителката имот и фактически не живее в имота. Същият обаче
постоянно претендира по някакъв начин да се уреди съсобствеността и проявява неуважително отношение към сестра си,
държи се войнствено спрямо сестра си и майка си. Налице са влошени отношения
между страните, заради наличието на граждански спорове, относно притежавана
между страните съсобственост.
Тази влошеност на отношенията
молителката твърди, че е провокирала процесния
акт на домашно насилие , осъществен на 06.03.2020год. , когато след като слиза
от автомобила, който паркира пред блока, в който се намира апартамента й,
където живее с майка си, изведнъж усеща движение зад нея и след това блъскане.
Като се обръща вижда брат си, който започва да я бута и да я нарича с обидни
думи "дебелана,никаквица, грозница, затова не можеш да си намериш мъж,
защото си отвратителна, ще ви принудя да ми дадете пари, ще видиш, ти си луда,
също като лудата си майка, защото я
слушаш, дори за проститутки не ставате, затова ще си умреш сама".
Анализът на събраните по делото доказателства обаче не установява , че така
соченият от молителката и деклариран от нея акт на домашно насилие е
осъществен.
В молбата и декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН молителката не сочи точния
момент , когато е осъществен акта на домашно насилие.Същата сочи, че актът на
домашно насилие е осъществен на 06.03.202огод.От показанията на св. Г.Панайотов
се установява , че на 06.03.2020год. до 17.30часа ответникът е бил на
работа. Разпитаната в полза на молителката св.Росица Петрова М. сочи, че акта на домашно насилие е осъществен
на 06.03.2020год. между 18.00 и 19.00часа. Вяра на показанията на тази свидетелката съдът не дава, защото тази свидетелка
е заинтересована по смисъла на чл.172 от ГПК от една страна и от друга страна
самите показания са противоречиви, което противоречие още повече разколебава
тяхната достоверност. Свидетелката е заинтересова от изхода на делото в полза
на молителката, защото тя е майка на страните, живее с молителката в имота,
който е съсобствен
между страните и самата тя твърди, че ответникът се държи неуважително и
войнствено и спрямо нея. Показанията са противоречиви, защото веднъж
свидетелката твърди, че случайно е станала свидетел на случилото, като казва:
„Аз съвсем случайно излизам пред входа и чувам като се карат, като се обиждат“,
а впоследствие сочи , че е станала свидетел, като се връща от работа, като
казва: „Актът на 06.03.2020год. е осъществен между 18.00 и 19.00часа. След
работа като се прибирах ги чух като се разправят пред входа.“Недостоверността
на тези показания се подкрепа и от показанията на св. Татяна Р.Павлова, която
казва , че ответникът се е прибрал от работа
към 18.00часа и след това е говорил по
телефона с молителката. Говорил е по Вайбър и към
19.00часа на високоговорител.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът проведе успешно
необходимото насрещно доказване за опровергаване на изложените факти в декларацията на молителката,
а от своя страна последната не е провела нужното главно и пълно доказване на
твърденията си за извършено спрямо нея домашно насилие.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че молбата за предприемане на
мерки за защита срещу домашно насилие е неоснователна.
С оглед изхода от спора молителката
следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в размер на 25 лева,
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
При изхода на делото пред настоящата
съдебна инстанция следва да се присъдят разноски на ответника.Ответникът
претендира разноски в размер от 300лв. В срок молителката прави възражение за
прекомерност, което възражение предвид фактическата и правна сложност на делото
се явява основателно. Предвид на това съдът намалява претендираното
от ответника адв.възнаграждение от 300лв. на 200лв.
Възнаграждение в размер от 200лв. е в рамките
на минимума посочен в чл.22 от Наредба №1 за минималните размери на адв.възнаграждения.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.А.М., ЕГН: ********** с адрес: ***, * срещу И.А.М., ЕГН: **********
с адрес *** за издаване на заповед за защита за осъществен на 06.03.2020год.
акт на домашно насилие , изразяващ се в блъскане, бутане и отправяне на обидни
думи: "дебелана,никаквица, грозница, затова не можеш да си намериш мъж,
защото си отвратителна, ще ви принудя да ми дадете пари, ще видиш, ти си луда,
също като лудата си майка, защото я слушаш,
дори за проститутки не ставате, затова ще си умреш сама", поради неоснователност и недоказаност.
ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН: ********** с адрес: ***, * ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по
сметка на ВСС, държавна такса в размер на 25лв.
/двадесет и пет / лв., на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН: ********** с адрес: ***, * ДА ЗАПЛАТИ на
И.А.М., ЕГН: ********** с адрес *** , сумата от 200лв. адв.възнаграждение, на основание члр.78,ал.3
от ГПК,намалено на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седмодневен срок, който започва да тече за страните
от обявяване на решението- 10.06.2020год.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: