№ 65
гр. Котел, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело №
20242210100207 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от
ТД на НАП - Бургас, чрез старши публичен изпълнител М. М. в качество на
процесуален субституент на Държавата против ответниците Д. Д. Ц. и И. В.
А..
Предявен е иск е с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК с искане
за прогласяване на недействителността на правната сделка договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт № 145,
том I, рег. №651, нотариално дело №168/2023г. на нотариус Красимир
Панайотов.
Ищцовата страна основава исковата си претенция на следните
твърдени факти и обстоятелства:
Твърди се, че със Заповед за възлагане № Р-02000222004910-020-001/
28.09.2022 г. на началник сектор при ТД на НАП Бургас е възложено да бъде
извършена ревизия на Д. Д. Ц., ЕГН **********, с регистрация като ЕТ
Диамант-Д. Ц. с ЕИК *********. Същата била връчена на ревизираното лице
на 07.10.2022 г. Констатациите от ревизионното производство били
обективирани в ревизионен акт № Р-02000222004910-091-001/26.04.2023 г. и
са в общ размер от 334 315,29 лв., от които главници: 233 951,45 лв. и лихви за
просрочия към тях: 100 363,84 лв. Същият бил връчен лично на лицето на
02.05.2023г. Ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в законна сила.
Предмет на настоящото производство били установените и изискуеми с
длъжника /ответник по настоящото дело/ публични вземания. Към
настоящият момент - 27.02.2024г. установените и изискуеми публични
вземания на Д. Д. Ц. са в особено големи размери: 360694,96 лв., от които
главници: 234473.45 лв. и лихви: 1262?.1,51 лв.
Сочат, че ТД на НАП-Бургас има качеството на кредитор, съответно
1
ответникът Д. Д. Ц. има качеството на длъжник.
Твърдят, че в хода на ревизионното производство, очаквайки да бъдат
установени публични вземания в големи размери, както и с цел да осуети
възможността същите да бъдат събрани принудително чрез публична
продажба на активи, собственост на ревизирания субект, Д. Д. Ц. ПРОДАВА
собствения си недвижим имот, находящ се в село Градец, общ. Котел за
продажна цена от 4500.00 лв. на И. В. А.. Покупко-продажбата е обективирана
в Нотариален акт №145, том I. рег.№ 651, дело168 от 21.04.2023г. на нотариус
Красимир Панайотов, акт № 194, том I, дело 156, вх. рег. № 341 от 21.04.2023г.
на Служба по вписвания- Котел.
Недвижимият имот, предмет на разпоредителната сделка, е както
следва: ДВОРНО МЯСТО с площ 202 кв.м., представляващо урегулиран
поземлен имот - УПИ XXI-298. с уредени сметки по регулация, в кв. 4 по
плана на село Градец, общ. Котел при граници УПИ XXII-299, УПИ ХХ-294 и
улица, ВЕДНО с построената в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на
един; етаж. състояща се от приземен етаж, състоящ се от три стаи, салон и
баня със застроена площ от 70 кв.м. и първи етаж, състоящ се от три стаи и
салон със застроена площ от 70 кв.м. Данъчната оценка върху горепосочения
имот е 4468.00 лв.
Излагат твърдения, че горепосочената сделка предмет на настоящото
производство е от дата/ 21.04.2023 г./ и е сключена след датата на връчване на
заповедта за възлагане на ревизия /07.10.2022 г./, в резултат на която са
установени публични задължения/, а ревизионният акт е издаден на 26.04.2023
г. и връчен на 02.05.2023 г./.
Във висящото пред РС Котел производство ГЛАВНОТО ИСКАНЕ на
ищеца, в качеството му на публичен изпълнител, упражняващ правата по чл.
216, ал. 2 от ДОПК, по предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 1 от
ДОПК,/доп.-ДВ, бр. 105 от 2020г., в сила от 01.01.2021г.,съгл. който:
„Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са
сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: сделки или
действия с намерение да се увредят публичните взискатели.
Страни са държавата като ищец и ответници длъжникът и третото
лице, с което е договарял, а именно: страни по исковата молба на публичния
изпълнител към ТД на НАП Бургас, в качеството на процесуален субституент
на Българската държава, като ищец и ответници длъжникът и третото лице, с
което е договарял, а именно: Д. Д. Ц. и И. В. А..
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата
09.09.2024г. ищецът, представляван от М. Доскачарова - старши публичен
изпълнител, моли съда да уважи иска в съответствие с исканията, на
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
Ответникът, заявява, че не е знаел, че не следва да „дава“ имота си, а
ответницата, че е заплатила сумата по сделката за процесния имот.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното: Съобразно приетите и приложени
2
по делото заповед за възлагане на ревизия № Р-020002220004910-020-001 от
28.09.2022 г.; ревизионен акт № Р-02000222004910-091-001 от 26.04.2023 г.;
нотариален акт № 145, том I , рег. № 651, дело № 168 от 21.04.2023 г. на
нотариус Красимир Панайотов; удостоверение за данъчна оценка с изх. № 24-
СО-87 от 18.01.2024 г. на Община Котел; справка от ИКАР; справка за
задълженията към НАП на Д. Д. Ц. към 27.02.2024 г.; пълномощно №
100/05.04.2023 г. от изпълнителния директор на НАП, както изявленията на
страните в открито съдебно заседание.
Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК недействителни по отношение на
държавата са сделките и действията след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане
на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения,
извършени от длъжника с намерение да се увредят публичните взискатели.
Основателността на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се обуславя от
следните материални предпоставки: 1/ наличието на публично вземане на
държавата, установено с влязъл в сила акт за установяване на публично
вземане, съответно с влязло в сила съдебно решение, 2/ сключването на сделка
след датата на установяване на публичното задължение, съответно след
връчване на заповед за възлагане на ревизия, 3/ сделката да е извършена с
намерение за увреждане на публичния взискател.
Наличието на общите предпоставки – наличието на публично вземане
на държавата, установено с влязло в сила съдебно решение, и сключването на
разпоредителни сделки след връчване на заповед за възлагане на ревизия – се
установява по изложените във връзка с разглеждането на главния иск
съображения.
Наред с общите предпоставки на отменителните искове по чл. 216, ал. 1
ДОПК във фактическия състав на иска чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е включено
специалното изискване за наличието на намерение у данъчно задълженото
лице да увреди публичния взискател. Тук е важно да се разграничи, че при
въвеждане на тази предпоставка законодателя е придал релевантно значение
за възникване на преобразуващото право да се обяви за относително
недействителна спрямо държавата всяко действие или сделка, които са били
предприети от длъжника с намерение за увреждане на публичния взискател.
Тоест установяването на подобно намерение трябва да се издирва единствено
при длъжника извършил съответната квалифицирана от ищеца като
увреждаща сделка. Насрещната страна по подобна сделка, в случая купувача
по продажбения договор не е необходимо да е встъпила в сделката с
намерение да увреди публичния кредитор на нейния продавач. Тоест дори
купувачът по подобна сделка да е напълно добросъвестен при сключването й,
вкл. и ако е изпълнил надлежно произтичащите за него от тази сделка
задължения, то държавата няма да бъде лишена от възможността да постигне
относителна недействителност по отношение действието на тази сделка
спрямо нея, като в резултат отчужденото имуществено право да продължи да
се смята за притежание на длъжника, които да може да се удовлетвори от него.
В случаят тази норма поставя на преден план обществения интерес пред
интереса на правния субект придобил съответното имуществено право – в
случая право на собственост върху недвижим имот, а именно: ДВОРНО
МЯСТО с площ 202 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот - УПИ
3
XXI-298. с уредени сметки по регулация, в кв. 4 по плана на село Градец, общ.
Котел при граници УПИ XXII-299, УПИ ХХ-294 и улица, ВЕДНО с
построената в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един; етаж. състояща
се от приземен етаж, състоящ се от три стаи, салон и баня със застроена площ
от 70 кв.м. и първи етаж, състоящ се от три стаи и салон със застроена площ от
70 кв.м. В очертания смисъл е ориентирана и трайната практика на Върховния
касационен съд по реда на чл. 290 от ГПК, застъпена в решение № 69 от
22.06.2012 г., постановено по т. д. № 534/2011 г. по описа на ВКС, I ТО и
решение № 27 от 28.02.2013 г., постановено по т. д. № 410/2012 г. по описа на
ВКС, II ТО. Намерението за увреждане не се предполага, а подлежи на
доказване от ищеца, като същото се определя като мисъл и желание да се
направи нещо във вреда на кредитора, т. е. съзнание, че със съответния правен
акт се уврежда кредитора, най-често като се намалява имуществото на
длъжника, служещо за удовлетворяване вземанията на неговите кредитори.
Като вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника, която да е
обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите
разпоредителни волеизявления, а подлежи на установяване с оглед на всички
факти по конкретния спор. Естеството на този факт ограничава възможността
за прякото му доказване, което налага установяването му да стане при
условията на косвено доказване, на основата на предположения, произтичащи
от преценката на конкретните факти, от които следва субективното намерение
на длъжника за увреждане.
Съдът намира, че от осигурените по делото доказателства се разкрива в
достатъчна степен намерението на длъжника Д. Ц. за увреждане на публичния
взискател. Действително към момента на извършване на атакуваната
продажбена сделка публичните задължения на длъжника все още не са били
установени с влязъл в сила ревизионен акт. Разпоредителната сделка обаче е
извършена сравнително скоро след като на длъжника е била връчена
заповедта за възлагане на ревизия, като това обстоятелство неизбежно следва
да се разглежда като такова формирало у членовете на ръководните му органи
възможна хипотеза, при която в резултат на извършената ревизия да се стигне
до установяване на публични задължения. Освен това с коментираната
разпоредителна сделка обективно се е стигнало до негативно засягане на
публичния интерес, тъй като длъжникът е отчуждил свое имущество, което е
могло впоследствие да служи, като общо обезпечение на кредиторите му
съгласно чл. 133 ЗЗД, като неговата стойност е могла поне частично да
осигури изпълнение на поне някаква част от публичните задължения.
На следващо място подозрение в мотивите на длъжника за извършване
на атакуваната разпоредителната сделка внася обстоятелството, че същият е
имал намерение да запази единствения имот, който притежава от баща си, за
да осигури дом за децата и внуците си. Като заявява, че не е знаел, че не
следва да „дава“ имота си. Казаното дава основание атакуваното
разпореждане да се разглежда, като елемент от по-широка инициатива на
длъжника концентрирана към това той да се освободи в спешен порядък от
своето имущество, съдейки за предполагаемото предстоящо установяване на
публични задължения, чиито адресат е. Още повече, че длъжника продава
единствения си имот на купувача – Ирина А., която е майка на общите им
деца, макар и да се излагат твърдения, че са фактически разделени. Тези факти
4
водят само до извода, че Ц. е имал представа до какво би довело връчването на
ревизионен акт и, че разпореждането със собствения му недвижим имот ще
удовлетвори желанието му да запази същия за децата си, но ще препятства
удовлетворяването на кредитора чрез осребряване и/или възлагане.
Формираните правни съображения в насока, че всяка една от
изискуемите материални предпоставки за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК се е реализирала мотивират съдът да приеме същия за основателен,
като обяви за недействителен по отношение на държавата договор за
продажба от 21.04.2023 г., сключен между Д. Д. Ц. и И. В. А..
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноските се следват единствено в полза на
ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът е субект освободен от
заплащането на държавна такса следваща се по предявения за разглеждане
иск, като с оглед резултата от произнасянето на съда тази такса трябва да се
понесе от ответните страни, като същата се определя съобразно съответната
сключена сделка и продажната цена, която е уговорена между страните по
тази сделка, като размерът на таксата е равен на 4% върху уважения иск.
Държавната такса следва да се присъди в полза бюджета на Районен съд
Котел.
С тези мотиви Районен съд Котел,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция
на Националната агенция за приходите – Бургас, чрез старши публичен
изпълнител М. М., с адрес – гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ 5Б срещу Д. Д. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: село Приселци, община Несебър и И. В. А., ЕГН
********** с адрес село Приселци, община Несебър, иск с правно основание
чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата
сключения между продавача Д. Д. Ц., ЕГН ********** и купувача И. В. А.,
ЕГН ********** договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 145, том I, рег. №651, нотариално дело
№168/2023г. на нотариус Красимир Панайотов, акт №194, том I, дело 156, вх.
рег. № 341 от 21.04.2023г. на Служба по вписвания – Котел.
ОСЪЖДА Д. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: село Приселци, община
Несебър и И. В. А., ЕГН ********** с адрес село Приселци, община Несебър,
да заплатят в полза на Районен съд Котел, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата в размер от 178,72 лв., представляваща следваща се държавна такса за
разглеждане на предявения иск, от заплащането на която ищецът е освободен
към момента на предявяването му, както и 5,00 лева – държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред ОС Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6