РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Петрич, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20241230200300 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от И. Г.
Д., от гр. Петрич, ул. „С.“ № *, ет. *, ап.* против Електронен фиш серия К №
8711009/17.02.2024 г. на Началник ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, с което
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с член 21, ал.1 и на основание чл. 189, ал.4,
във вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
Недоволен от издадения електронен фиш, жалбоподателят предявил жалба, за
отмяна на същия, като счита, че е незаконосъобразен и издаден въз основа на
процесуални нарушения. Излага аргументи в тази насока, като се позовава на
липса на съществени елементи, които не са включени в издадения електронен
фиш, който факт възпрепятства правото му на защита.
Въззиваемата страна не се представлява и не взима отношение по
основателността на жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се
от адв. Г., редовно упълномощен, които поддържа изложеното в подадената
жалба. Претендира за разноски.
ТО- Петрич към Благоевград уведомени по ред на чл. 62 ЗАНН, не се
1
представлява и не изразява становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 17.02.2024 г. в 10:49 часа в Благоевград, Петрич, гр. Петрич, ул.
„Рокфелер“ изхода за с.Първомай при максимална допустима скорост за
населено място 50 км. сигнализирано с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс
от 3 кв., с автоматизирано техническо средство № TRF1- M 578, била засечена
скорост на движение на МПС “Ф.Г.” вид лек автомобил с рег. № ****, от 96
км/ч., управлявано от И. Г. Д..
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол рег. № 314р-3573/26.02.2024г. - приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зона е измерена скорост на движение от 96 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 99 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
По представената справка нарушител/водач, по делото, е видно, че
нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок
от влизане в сила на издадения ЕФ К/7333281 от 01.06.2023 г.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на
обжалването му и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Обжалвания електронен фиш е издаден от компетентен орган съгласно
компетенциите му според от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра
2
на вътрешните работи на Р.България.
В ал. 5-ал.11 на чл.189 ЗДвП е регламентирана специалната процедура за
издаването, обжалване и влизане в сила на електронен фиш.
В нормата на пар.6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за
електронния фиш като „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създаден чрез административно – информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи.“
В разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП е посочено : Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. В процесната хипотеза наличието на
поставен пътен знак е въведено, ясно установени са вида и регистрационния
номер на моторното превозно средство, засечената скорост на движение и
стойността на превишаване. Изготвените с технически средства снимки,
видеозаписи, разпечатки са веществено доказателство и могат да се ползват
като такова именно в административното производство.
С оглед изложеното горе, съдът намира, че не са налице никакви, дори
и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на
ЕФ, които да нарушават правата на нарушителя, като съдът намира
неоснователни направените възражения за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита. Съдът подчертава
обстоятелството, че по делото са представени доказателства за вида на
използваното техническо средство и обстоятелството, че към датата на
измерването то е било технически изправно, в издадения електронен фиш
ясно са посочени издателя му, мястото и времето на нарушението; моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението; нарушените законови
разпоредби, размера на глобата, сметката или доброволното й заплащане. Това
са обстоятелствата, които задължително следва да бъдат посочени в
електронния фиш съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за да бъде дадена
възможност на водача или собственика на автомобила да разбере фактите на
нарушението и да се защитава срещу тях.
В тази насока, съдът счита, че твърденията на жалбоподателя, се явяват
неоснователни и недоказани. Дори да твърди, че не става ясно, точното място
3
на извършване на нарушението, по никакъв начин не доказва това си
твърдение, както не посочва никаква информация, относно посочения участък
който твърди, че не е същият който е посочен в Електронния фиш. В ел. фиш е
посочено като място на нарушението гр. Петрич, ул. „Рокфелер“ изхода за с.
Първомай, което е достатъчно ясно и посоченото местонарушение е
идентично с описаното в протокола – гр. Петрич, изход за с. Първомай, път
III-198. На следващо място, твърдението, че въобще не е упоменато
местоположението на цитирания знак Д-11, съдът не го приема като
основателно. Относно това, дали мястото е обозначено с пътен знак, съдът
кредитира показанията на св. С., който заявява в съдебно заседание, че знакът
се намира на изхода за Кулата, а полицейските служители са позиционирани
преди изхода за населено място, като там се осъществява и снимането с
камерата.
Съдът не приема и тезата, че при настоящия случай в електронния фиш
липсва отбелязване от кого точно е наложена санкцията и въз основа на какво
овластяване- по силата на закон или по силата на делегирани права с надлежна
заповед. По делото е приета като доказателство Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 издадена от Министерството на вътрешните работи/ 14-15 по
делото/. Въз основа на нея, става ясно кои органи са определени за издаване на
съответните Електронни фишове, като по този начин се установява качеството
на органа издал съответния акт, с надлежно правомощие. Освен това, следва
да се отбележи, че измерването на скоростта на движение е документирано в
протокол по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, който е доказателство за извършеното
измерване. В пар.6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за
„автоматизирани технически средства и системи“, според която те са уреди за
контрол, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б)мобилни- прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
4
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото
измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и
на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и
се констатира евентуално превишение. Ето защо, съдът счита, твърдението на
жалбоподателя за неоснователно, тъй като от гореизложеното, става ясно, че
контролните органи не би следва да бъдат идентифицирани, тъй като същите
сa предназначени да подпомагат работата на техническото средство само в
конкретни действия, а не да визират в издадения електронен фиш.
Неоснователно се явява и твърдението за непосочване на конкретна
дата на нарушението, тъй като е видно още в началото е конкретизирана
датата на нарушението, а именно че то се е осъществило на 17.02.2024 г.
Нарушението на предписанието в горепосочената норма безспорно се
потвърждава от събраните доказателства – гласни и писмени, които не си
противоречат, а взаимно се подкрепят и допълват, като изясняват всестранно
и пълно фактите и обстоятелствата, предмет на установяване и доказване в
настоящото производство. Свидетелят С., излага по конкретен начин
процедурата, която била изпълнена, за издаването на електронния фиш. Сочи,
че не си спомня точно дата и час на постановеното нарушение, но излага че
техническото средство, винаги измерва скоростта когато е висока и без
служителя да е в служебния автомобил. Посочва, че доста често им прави
впечатление факта, че колите в конкретния участък минават с голяма скорост.
Сочи, че представената снимка му е пределно ясна, тъй като по време на
засичането на скоростта на конкретния автомобил, не е минавала друга кола.
Затова, съдът дава вяра на показанията на свидетеля относно участието му в
процедурата по съставяне на Протокола, като изхождащи от лице, отразено в
съдържанието му в това негово качество.
Относно размера на наказанието, следва да се отбележи, че в
конкретния случай, жалбоподателят е наказан на основание на чл. 182, ал.4,
вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда по- тежко наказание за повторно
извършено нарушение по ал.1 /в населено място/, а именно глоба в двоен
размер спрямо предвидения за съответното нарушение.
5
В обстоятелствената част на електронния фиш се съдържа констатация
за повторно извършване на установено с АТСС и е посочен актът,
обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна. Следователно,
описанието на нарушението дава ясна информация на нарушителя, че е
наказан за повторно превишаване на разрешената скорост в населено място,
тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение с по- рано издаден и
влязъл в сила електронен фиш, посочен в процесния.
Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.2- в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал.11
от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Видно от представената справка за нарушител/
водач /л. 12- 13 по делото/, се установява, че горепосочения електронен фиш
отнасящ се до повторно нарушение, бил връчен на жалбоподателя на
17.05.2023 г., и съответно е влязъл в сила на 01.06.2023 г., както е посочено и в
обстоятелствената част на процесния издаден Електронен фиш, като същият
не е платен видно от отразеното „не“ в полето на справката. Оттук следва, че
процесното нарушение, извършено на 17.02.2024 г., попада в рамките на
едногодишния срок по § 6, т.33 от ЗДвП и е повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административнонаказващия орган под нормата на чл. 182, ал.4,
вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, тъй като изпълняват всички елементи от хипотезата й, и
законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана на основание
този по- тежко квалифициран състав на нарушение.
За констатираното нарушение- превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, извършено повторно, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП, а именно двоен
размер на предвиденото за съответното нарушение глоба, индивидуализирана
в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В случая скоростта
е превишена с 46 км./ч/ стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.5 от визираната разпоредба.
6
Последната предвижда за превишаване над 40км./ч. наказание, определено в
абсолютен размер- глоба 600 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. За повторно нарушение по чл. 182,
ал.1, т.5 от ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т.е.
1200 лева, каквото е наложено на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.4 вр.
ал.1, т.5 от същия закон.
Съдът приема, че от обективна страна е извършено нарушение на
правилата за максимално допустимата скорост на движение при управление
на МПС в населено място по смисъла на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, тъй като
процесният автомобил се е движел със скорост от 96 км./ч., при ограничение
на скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак Д-11 и е превишена
максимално допустимата скорост с 46 км./ч.
От субективна страна, се касае за виновно извършено нарушение, т.к. не
е спорно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, бил е запознат
към датата на деянието със задълженията при управление на МПС, в т.ч. и
задълженията му по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС,
сигнализирани с нарочен пътен знак, които задължения в случая съзнателно
не е спазил. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП. За нарушение на
материалноправната норма на чл.21, ал.2 ЗДвП в санкционната норма на
чл.182, ал.2, т. 2 ЗДвП е предвидено наказание „глоба“ от 600 лв. за всеки
който превишава разрешената максимална скорост в населено място с 40 km/h,
приложима за настоящия случай, т.к. процесното превишение на скоростта,
осъществено от жалбоподателя, е с 46 км/ч, скорост която превишава много
постановената такава в сигнализирания пътен знак.
Управлението на МПС представлява дейност със завишен риск и една от
най-честите причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена или
превишена скорост /както в случая/, ведно с обстоятелството, че тук се говори
за правоспособен шофьор, който видно от представената справка водач/
нарушител, е бил наказван немалко пъти, за нарушения по ЗДвП, а именно с
фишове и издадени накзателни Постановления. Поради това, извършеното
деяние има немалка обществена опасност, обуславящо извод за
неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
7
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на
АПК. В настоящия случай при този изход на делото право на разноски има
административно-наказващият орган. По делото не са представени
доказателства за направени от него разноски, поради което и такива не следва
да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство № TRF1- M 578, серия К №
8711009- на ОДМВР - гр.Благоевград, с което на И. Г. Д. ЕГН **********, от
гр. Петрич, ул. „С.“ № *, ет.*, ап.*, за нарушение чл. 21, ал.2 във вр. ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 , във вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.5 му е
наложена глоба в размер на 1200 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8