Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
23.12.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
23.12.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ
ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и
при участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна прокуратура –
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас.
Адм. Дело |
номер |
276 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.72, ал.4, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР.
Образувано
е по касационна жалба от О. Р. Ю. - *** в Районно управление – *** към ОДМВР -
Кърджали, против Решение №55 от 09.09.2021 год., постановено по АНД №178/2021 год.
по описа на Районен съд – Момчилград, с което е отменена Заповед за полицейско
задържане на лице, с рег.№318зз-24 от 09.07.2021 год., издадена от О. Р. Ю., в
качеството му на полицейски орган - *** в Районно управление – *** към ОДМВР –
Кърджали.
Касаторът счита в
жалбата, че съдът е постановил неправилно решение, поради допуснато нарушение
на материалния закон, както и счита, че същото е и необосновано, като излага подробни
съображения за това. Оспорват се изводите
на районния съд за липса на мотиви в заповедта за задържане. Твърди се, че тя
съдържа всички задължителни реквизити, като името, длъжността и местоработата
на издателя, основанието за задържането, данни, идентифициращи задържаното
лице, датата и часът на задържането. Посочва се, че задържането се предприема с
цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление и че разпоредбата
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да
се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило
престъпление. Сочи се също, че заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР спрямо „лице, за което има данни, че е извършило престъпление”. На
следващо място се твърди, че задържането е разпоредено
при установена проверка, сочеща на извършено престъпление от жалбоподателя към
момента на издаване на заповедта и че задържането като принудителна
административна мярка се предприема с цел започването на разследване срещу
вероятния извършител на престъплението. Развиват се доводи, че за да се
постанови задържане от полицейските органи, не е необходимо да са събрани
доказателства, установяващи, че лицето, спрямо което се налага принудителната
административна мярка, е извършило престъпление и че наличието на данни,
обосноваващи предположението за извършено престъпление, са достатъчно основание
и именно това бил критерият по смисъла на закона за задържане за срок от 24
часа. Сочи се, че именно с цел проверката на вероятността да е осъществено
съответното деяние от НК се налагат и тези принудителни административни мерки,
а въпросът, дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на доказване в рамките на наказателното
производство.
На следващо място, в касационната жалба се развиват,
че законодателят е предоставил на административния орган да извърши преценка за
всеки конкретен случай, дали да наложи принудителна административна мярка „Задържане
за срок от 24 часа” или не и че тази негова преценка е израз на свободна воля и
вътрешно убеждение в рамките на предоставената му от закона оперативна
самостоятелност. Изразява се и становище, че чрез мерките по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР, органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с
профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. Твърди се, че
заповедта е законосъобразна, тъй като за това е достатъчно наличието на някоя
от материалноправните предпоставки, както и липсата
на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на атакувания административен акт. Сочи се, че със
задържаното лице е било работено, като е била проведена беседа и е било снето
писмено обяснение от оперативен работник. Относно коментираното в решението на
съда несъответствие в мястото на задържане на лицето, в касационната жалба се
пояснява, че лицето било задържано в ***, там изначално беше ограничено правото
му на придвижване и след като било констатирано, че в Районно управление - ***
няма свободни помещения за задържане, задържаното лице било конвоирано
(съгласно Заповед за конвоиране на лице с №318з-144/09.07.2021 год.) до Районно
управление - Кърджали, където изтърпяло мярката. В заключение касаторът заявява, че в
качеството си полицейски орган и служител на МВР, е преценил и тежестта на
обществената опасност на деянието - престъпление по чл.167. ал.3 от НК и е изпълнил
съвестно и безпристрастно служебните си задължения, в условията на
предоставената му от закона оперативна самостоятелност, като с оглед на
изложеното счита, че са налице основания за касиране на решението. С
касационната жалба се иска да бъде отменено обжалваното решение и да се
постанови решение, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за задържане.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът О. Р. Ю. – ***, *** в Районно управление – *** към ОДМВР -
Кърджали, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касация – Н.А.Х. от ***, редовно
призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител - адв.М.Ч. от АК-***, която счита
касационната жалба за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди изцяло обжалвания съдебен акт, като счита същия за правилен и
обоснован, както и намира, че при постановяването му не са допуснати нарушения
на процесуалните правила. Счита също, че в резултат на точни и конкретни
следвания на законовите материални предпоставки, при наличието, на които следва
да бъде постановена заповед за задържане, първоинстанционният
съд е обсъдил всички кумулативно предвидени предпоставки, в резултат, на което
е достигнал до правилен и краен извод, обективиран в
съдебното решение. Отново моли за решение, с което да бъде потвърдено
обжалваното решение, а на ответника по касация да бъдат присъдени направените
разноски в настоящата касационна инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита
касационната жалба за неоснователна и предлага да бъде оставено в сила
обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, с което е била отменена
заповед за ПАМ – задържане по ЗМВР. Счита, че изложените мотиви в обжалваното
решение съответстват на наличните писмени доказателства по делото и че
безспорно, съдът правилно е констатирал, както нарушение на нормите на чл.74 от ЗМВР, по отношение на съставяне на процесната заповед
за задържане, така и разминаванията за мястото, на което е било задържано
лицето, като в заповедта подробно са описани отбелязвания за задържане в
различни населени места. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и
предлага настоящата инстанция да го остави в сила като такова.
Касационният
съд, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение с оглед посочените
в жалбата касационни основания, както и с оглед изискването на чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ касационен съдебен контрол, подадена е от страна по АНД №178/2021 год.
по описа на Районен съд – Момчилград, за която оспореното решение е
неблагоприятно, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното решение се
обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при
необоснованост.
С оспореното решение е отменена Заповед за полицейско
задържане на лице рег.№318зз-24 от 09.07.2021 год. на полицейски орган при
Районно управление - *** към ОДМВР – Кърджали/*** при РУ - ***/, с която, на Н.А.Х.
от ***, с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка
„задържане за срок от 24 часа”. Със същото решение районният съд е осъдил Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Кърджали, да заплати на Н.А.Х.,
с ЕГН **********, направените по делото разноски, общо в размер на 410.00 лева,
от които 400.00 лева – адвокатски хонорар и 10.00 лева - държавна такса.
Заповедта е била издадена във връзка с образувано ЗМ
№**/*** год. по описа на РУ - *** към ОДМВР – Кърджали, за извършено
престъпление по чл.167, ал.3 от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен
орган, но не в установената форма, тъй като липсват реквизити по смисъла на
чл.72, ал.2 от ЗМВР – липсва описание на фактите и посочване на правно
основание по чл.72, ал.1 от ЗМВР, че е налице накърняване правото на защита на
задържаното лице и че не може да бъде извършена проверка за съответствие с
материалния закон поради липса на посочване на основанието, на което е издаден
актът. Съдът е посочил на първо място, че формалните реквизити на заповедта,
съгласно изискването на разпоредбата на чл.74 ал.2 от ЗМВР, не са налице, тъй
като не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР, който текст е посочен като правно
основание за постановяване на задържането и че съгласно цитираната разпоредба,
полицейските органи могат да задържат лице, в случай, че към момента на
задържането е налице някое от основанията по чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР. В
тази връзка съдът е посочил, че видно от съдържанието на оспорената заповед, в
същото липсва цифрово посочване на основанието за задържането, а словесното
изписване е бланково и съдържа изписването на чл.72, ал.1 от ЗМВР, без
посочване на конкретната хипотеза от т.1 до т.7 и само израза „във връзка с образувано ЗМ №**/*** год. за
извършено престъпление по чл.167, ал.3 от НК”, както и че липсва каквото и
да е фактическо основание за задържане на лицето, защото не са описани никакви
обстоятелства, които да го налагат.
Освен това, районният съд е посочил, че съгласно процесната заповед, задържането на жалбоподателя е станало
в помещения за временно задържане на РУ - Кърджали, а не в РУ - ***, а в същото
време, в книгата на задържаните лице се сочи, че същият е задържан в РУ - ***. Според
съда, разминаването в посочването на мястото за задържане на лицето продължава
и в записаното в разписката за връщане на вещи от 10.07.2021 год., където било
посочено, че връщането на същите е станало в Кърджали. В мотивите е отбелязано,
че за съда остава неясно, къде е било задържано лицето – дали в РУ - Кърджали
или в РУ - ***, което още веднъж води до невъзможност да се установи, какви са
били фактическите основания за задържането на лицето, в помещение на което от
упоменатите районните полицейски управление това се е случило и т.н.
Според решаващия състав на районния съд, от друга
страна, дори и да се приеме, че към момента на издаване на заповедта е имало
данни лицето да е било свързано с някакво престъпление, е било необходимо да се
мотивира в акта, защо се налага неговото задържане, за да се прецени именно
съразмерността на мярката с ограничаването на правата, като е посочено, че такава
обосновка липсва, поради което съдът е приел, че задържането не е било
оправдано с оглед целта на закона. В тази връзка е посочено, че според принципа
на законността, административните актове се издават за целите, на основанията и
по реда, установени от закона - чл.4, ал.2 от АПК, а съгласно принципа на
съразмерността - чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Така, районният съд е
приел, че в случая оспорената мярка не се явява приложена по отношение на
жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, защото задържането не
може да е самоцел, а следва да е съобразно с целта на ограничението и да се
явява пропорционално на засягането правото на свобода в съответствие с чл.6,
ал.1 АПК и че като не е спазено и това изискване, задържането става акт на
неоснователна принуда, който противоречи на предназначението на съответната
принудителна административна мярка и по този начин заповедта се явява издадена
в несъответствие с целта на закона.
По тези съображения решаващият състав на Момчилградския районен съд е извел и окончателния си извод,
че оспорената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което следва да
бъде отменена и с обжалваното решение е отменил същата.
Според чл.218 от АПК, касационната инстанция обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и
служебно.
След
извършена служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен
състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият касационен състав намира, че при правилно
установена фактическа обстановка, Момчилградският
районен съд е направил правилни, обосновани и законосъобразни правни изводи,
които следва да бъдат споделени.
Задържането на лице, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания,
която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление
или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за
извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е
необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че
понятието „данни” по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието „достатъчно
данни” по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, като при налагането на принудителната
административна мярка „задържане до 24 часа” по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, при
условие, че се касае за тази хипотеза, е необходимо наличните данни да са достатъчни
за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършител на престъпление. В
случая обаче, не са представени никакви доказателства, че съществува вероятност
задържаното лице да се укрие или да извърши престъпление. Настоящата съдебна
инстанция споделя и извода на районния съд, че заповедта за задържането на касатора не е издадена в съответствие с целта на закона.
Целта на задържането е да се даде възможност на органите на МВР да попречат на
едно лице да се отклони от наказателно преследване или да разкрият извършено
престъпление, както и възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него
да не може да бъде проведено разследване или да се извършан необходимите
процесуално-следствени действия.
Във връзка с горното следва да се посочи, че по представената
в съда административна преписка няма данни да са предприети някакви действия за
изясняване на обстоятелства, относими към участието
на лицето в престъпление по чл.167, ал.3 от НК. Твърдението, изложено в
касационната жалба, че със задържаното лице е било работено, като е била
проведена беседа и е било снето писмено обяснение от оперативен работник,
остава напълно голословно, тъй като нито пред първоинстанционния
съд, нито пред настоящата съдебна инстанция, не са представени никакви
доказателства в тази насока, нито са направени някакви доказателствени
искания, като и дори не е упоменато името на оперативния работник, който според
това твърдение, е провел беседа и е снел писмени обяснения от задържаното лице.
На следващо място, в разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР са изброени реквизитите, които следва да съдържа писмената заповед, с
която се постановява задържане на лицето на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, като
т.2 (изм.-ДВ, бр.14 от 2015 г.) от ал.1 на чл.74 от ЗМВР изрично изисква, в нея задължително
да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането.
Неспазването на това императивно установено изискване за формата и съдържанието
на административния акт от страна на полицейския орган, представлява особено
съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на задържаното
лице и следва да се квалифицира като нарушение на разпоредбите на чл.146, т.2 и
т.3 от АПК, което от своя страна обоснована незаконосъобразността на издадената
заповед за задържане и е достатъчно основание за нейната отмяна. Освен това,
съвсем правилно районният съд е констатирал и посочил, че в оспорената заповед
за задържане на лице не е посочено цифрово конкретното правно основание за
задържане на лицето, като е вписано само, че заповедта се издава на основание
чл.72, ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на ал.1 на чл.72 от ЗМВР съдържа седем
различни хипотези, при които полицейските органи могат да задържат лице,
изчерпателно описани от т.1 до т.7 на тази ал.1. В процесната
заповедта не е посочено, в коя конкретна хипотеза е издадена същата, като само
може да се предполага, че е на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която
регламентира, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление.
В заповедта за задържане е вписано
като фактическо основание за издаването й – ЗМ №**/*** год. по описа на РУ -
***, за извършено престъпление по чл.167, ал.3 от НК, но посоченият в заповедта
ЗМ не е приложен нито към изпратената в първоинстанционния
съд, заедно с жалбата, административна преписка, нито е представен впоследствие
по делото. Поради тези съображения не може да се приеме, че заповедта за
задържане съдържа мотиви, защото посоченият заявителски
материал не е част от административната преписка по издаване на заповедта, т.е.
не може да се приложи приетото в ТР №16 от 1975 год. на ОС на ГК на ВС, че
мотивите може да се съдържат в относими към
издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях.
Най-сетне, настоящият касационен състав споделя и
изводите на районния съд досежно неяснотата, т.е.
разминаването в посочването на мястото за задържане на лицето. В оспорената
заповед, издадена на 09.07.2021 год., в 17:15 часа, според вписаното в нея, е
посочено, че задържането на ответника по касация Н.А.Х., за срок до 24 часа и
ограничаване правото му на свободно придвижване следва да стане „в помещение за временно задържане в РУ –
Кърджали, №**.”, като така издадената заповед му е връчена и съответно, той
е получил екземпляр от нея, на 09.07.2021 год., в 17:25 часа, видно от
попълнената и оформена разписка към заповедта. Същевременно, видно е от
представеното пред районния съд и прието като доказателство извлечение от Книга
за задържани лица в РУ - ***, че ответникът по касация Н.Х. е вписан в тази
книга като задържан в помещение в РУ - ***, въз основа на процесната
Заповед рег.№318зз-24 от 09.07.2021 год., издадена в 17:15 часа, от О. Ю., като
неясно защо обаче, в графата „Дата и час
на настаняване на задържаното лице в помещението за настаняване на задържани
лице”, не е вписано абсолютно нищо – нито дата, нито час, на т.нар. „настаняване”.
Същевременно, в касационната жалба се твърди, че лицето било задържано в *** и че там изначално било ограничено правото
му на придвижване и след като било констатирано, че в Районно управление - ***
няма свободни помещения за задържане, задържаното лице било конвоирано
(съгласно Заповед за конвоиране на лице с №318з-144/09.07.2021 год.) до Районно
управление - Кърджали, където изтърпяло мярката. Това твърдение в жалбата,
анализирано в съвкупност с посоченото по-горе навежда на извод, че ответникът
по касация Н.Х. е бил задържан фактически преди да бъде издадена и да му бъде
връчена процесната заповед, т.к. в нея изначално си е
вписано, че задържането му за срок до 24 часа и ограничаване правото му на
свободно придвижване, следва да стане „в помещение за временно задържане в РУ –
Кърджали, №***.”, като липсват данни или твърдения да е била издадена
предходна заповед за задържането му в такова помещение в РУ - ***. При това
положение се налага извод, че Х. е бил задържан в РУ – *** преди в 17:25 часа
на 09.07.2021 год. да му бъде връчен екземпляр от заповедта за задържане, но
след като е било констатирано, че в Районно управление - *** няма свободни
помещения за задържане, е издадена процесната заповед,
която, неясно защо, е вписана като номер и дата в Книгата за задържани лица в РУ
- ***, без да е посочен час на задържането. Цитираната в жалбата заповед за
конвоиране на лице също не е представена по делото, нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция, но
дори и да беше, то тя не променя извода, че лицето е било задържано
неправомерно и в нарушение на закона най-напред в РУ - ***, а след това е
издадена процесната заповед, в която вече е вписано,
че същото следва да бъде задържан „в
помещение за временно задържане в РУ – Кърджали, №*.”.
Така, предвид всичко изложено по-горе, настоящата
инстанция намира, че касационната жалба, подадена от О. Р. Ю. - ***
в Районно управление – *** към ОДМВР – Кърджали, се явява неоснователна и недоказана, а атакуваното съдебно решение не
страда от посочените в касационната жалба пороци. Правилно Момчилградският
районен съд е приел, че в конкретния случай, принудителната административна
мярка е приложена спрямо касатора Н.Х. в несъответствие
с нормативните изисквания, както и с целта на закона и е отменил заповедта за
задържане на лице, издадена от полицейски орган при РУ - *** към ОДМВР -
Кърджали. При така изложените съображения, обжалваното решение на Районен съд –
Момчилград, като правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване със
събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния
закон, с решението по настоящото дело следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, основателна се явява
претенцията на ответника по касация Н.А.Х., изразена в хода по същество от
процесуалния му представител, за присъждане на направените по делото разноски,
възлизащи в случая общо в размер на 600.00/шестстотин/ лева, представляващи
заплатеното в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие сер.**, ***, от 25.10.2020 год. и подписано пълномощно към
него от същата дата/л.18/. При липсата на направено възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, то същото следва да бъде присъдено в
полза на ответника по касация в пълния му предявен размер. За дължимите на жалбодателя Н.А.Х. деловодни разноски, сторени в настоящото
производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна
дирекция на МВР – Кърджали, към структурата на която принадлежи
административният орган – *** в Районно управление – *** към ОДМВР - Кърджали, издал отменения незаконосъобразен административен
акт.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във връзка с
чл.217, ал.4, предл.ІV/четвърто/ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №55 от 09.09.2021 год.,
постановено по АНД №178/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР
– Кърджали, с адрес: ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.Х. от ***, с ЕГН **********, сумата в
размер на 600.00/шестстотин/ лева,
представляващи направени от него деловодни разноски в настоящото съдебно
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване
или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.