Р Е Ш Е Н И Е
№260069/15.6.2021г. Г. /15.06.2021 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански състав
На 19 май 2021
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
гражданско дело
№ 202
по описа за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по искова молба на Т.Д.Т. ***, с ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощника му адв.Р.М. *** против ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул."Симеоновско шосе" №67А, представлявано от М.С.М. - Г., П. В. Д. и Г. Н. Г., с която са предявени в обективно
съединяване осъдителни искове с посочено правно основание
чл.432, ал.1, вр.с чл.380 от КЗ и чл.498 ал.3, вр.с чл.497 от КЗ -
за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сума от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически
стрес от смъртта на брат му Л. Д.Т., настъпила на 28.10.2019 г.,
вследствие на ПТП от 28.10.2019 г., предизвикано
от водач на товарен автомобил, застрахован при ответника по
застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху главницата за
неимуществени вреди, считано от датата на уведомяването на ответника -
19.12.2019 г. до окончателно изплащане на обезщетението. Заявена е и претенция за присъждане на направените по
делото съдебни и деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищеца.
Претенцията
си ищеца основава на следното: Твърди, че на 28.10.2019 г. на път II-48,
на км.51+600 м., товарен автомобил „Скания Р 50 ЛА МНА", с peг. № ВТ 6779
КА, управляван от К.Г.Г., поради нарушаване на
правилата за движение, предизвикал пътнотранспортно произшествие, като в
зоната на десен завой загубва контрол над управляваното от
него МПС, вследствие на което се преобърнал и ударил
движещия се в насрещното пътно платно лек автомобил марка „Фолксваген",
модел „Голф", с peг. № У 4731 АМ, управляван от Л. Д.Т., в резултат на
което е причинена смъртта на последния. За ПТП бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 287р-10012/2019 г., а впоследствие било образувано и ДП
№228/2019г. по описа на РУ-Котел.
Ищецът твърди, че починалия Л. Д.Т. е
негов брат, чиято внезапна загуба преживял
изключително тежко. Сочи също, че двамата израснали заедно в добро и задружно
семейство, като починалият не е успял да създаде свое семейство, оставил е като
законен наследник само своя брат - ищеца по делото, с когото живеели заедно, в
едно домакинство. Заявява, че и до настоящия момент
мъката му не е намаляла, тъй като смъртта на брат му е настъпила неочаквано,
загинал е по трагичен начин, което дълбоко го травмирало, като не преставал да
мисли за инцидента и често преживявал случилото се, тъй като всичко в дома му
напомняло за загубата на брат му Л. Т., с който живеели в едно домакинство,
контактували ежедневно и се хранели на една маса. Двамата братя имали изградена
изключително силна емоционална и трайна житейска връзка, като с оглед на
обстоятелството, че рано загубили своите родители, през годините се грижили
един за друг и били неразделни. Отношенията помежду им били основани на
привързаност, взаимно уважение, взаимопомощ и обич, споделяли общи интереси и
ценности. След смъртта на брат му Л. Т., ритъма на живот на ищеца Т.Т. бил
изцяло подчинен на скръбта от преживяната голяма загуба на скъп за него човек,
с когото били неразделни от малки. От този момент насетне ищецът станал
неспокоен, изпитвал чувство на тревожност, мъка и печал по нелепо отнетия му
брат, съпроводени с нарушения в съня и апетита, като интензитета на тези
неимуществени вреди не е намалял и до днес и в резултат на тези негативни
емоции, животът му бил объркан в негативна посока. Станал затворен, мрачен и
потиснат, избягвал да общува с хора, като настъпили промени и в емоционалното му
състояние - станал силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията, емоционално
лабилен.
Ищецът твърди, че към момента на
ПТП, товарен автомобил „Скания Р 50 ЛА МНА", с peг. № ВТ
6779 КА, с който е причинено процесното ПТП, е имал сключен
Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, по
застрахователна полица № BG/22/119000519065, валидна до 01.03.2020 г., т.е. към
датата на настъпилото ПТП, гражданската отговорност на водача К.Г.Г.
е била застрахована при ответното дружество. Съгласно
изискванията на чл.380 КЗ, с молба, вх.№16834/19.12.2019 г., ищеца предявил извънсъдебна претенция пред „ЗК
Лев Инс"АД за определяне и заплащане на обезщетение за претърпените от
процесното ПТП неимуществени вреди, като до момента на депозиране на ИМ в съда
застрахователят - ответник, не е изплатил застрахователно обезщетение, което
обосновало правния интерес от предявяване на исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК ответника ЗК "ЛЕВ ИНС" АД депозирал писмен отговор, с
който оспорил предявения иск изцяло (по основание и размер), като иска
отхвърлянето му. Претендира и присъждане на съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство. С отговора
са оспорени твърденията в ИМ относно механизма
и обстоятелствата, при които е осъществено ПТП, като се изтъква, че същите не
съответстват на фактическата обстановка. Оспорени са
твърденията в ИМ, че причина за възникване на
процесното ПТП от 28.10.2019 г. е изключително поведението на водача на товарния
автомобил „Скания Р 50 ЛА МНА", с peг.№ ВТ 6779 КА К.Г.Г.. Оспорени са и твърденията за
търпени от ищеца неимуществени вреди, които
да са настъпили в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие,
техния интензитет и проявление в такава степен, че да
обосноват размера на предявената искова претенция. Въведени са доводи, че
ищеца не попада в кръга на
лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на близък, като се изтъкват и
съображения, че не се сочат особени житейски обстоятелства, които да
обосновават извод за разширяване на кръга лица, с право на обезвреда, очертан
от ППВС №4/61 г. и ППВС №5/69 г. В тази насока се оспорва отношенията между
ищеца и брат му да са били с особена близост, по-силна и различна от обичайната
за родствената връзка, или да са били заместващи спрямо връзка от най-близкия
родствен кръг. Ответникът е изложил доводи, че претендираните от ищеца суми за
обезвреда са прекомерни по аргумент от разпоредбата на §96, ал.3 от ЗИД на КЗ,
във връзка с §77 от същия закон, като в тази връзка и в случай, че исковата
претенция се докаже по основание, то същата следва да се уважи до размер на
5000 лв. В
ОИМ ответника е въвел и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Л. Т., обосновано с твърдение, че е пътувал без поставен обезопасителен
колан (нарушение по чл.137а от ЗДвП) и с това си поведение е допринесъл в
значителна степен за настъпване на травмите, довели до леталния му край. По
отношение размера на претенцията са заявени твърдения
за завишаването й и несъответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорена е изцяло, като неоснователна и
акцесорната претенция за присъждане на законни лихви върху главницата по иска
за неимуществени вреди с доводи, че отговорността на ответника-застраховател по
застраховка "ГО" се поражда на договорно основание и
е гаранционна, поради което относима е разпоредбата на чл.84 от ЗЗД. От друга
страна се изтъква, че ищецът претендира лихва за забава, считано от 19.12.2019 г.
- датата на уведомяването на застрахователя до окончателното плащане, а
разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ визира, че такава лихва се дължи от
застрахователя върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, като в случая
такива документи, доказващи правото на ищеца да бъде обезщетен, все още не са
представени. Заявено и възражение срещу искането за присъждане в полза на ищеца
на разноски за образуване и водене на делото, тъй като с ИМ е заявено искане за
освобождаването му от плащане на такси и разноски за производството, съответно
и такива не се дължат в случай, че искането му е било уважено, както и
възражение по отношение размера на адвокатския хонорар, в случай, че същият не
се претендира по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Поради изложените съображения
ответникът моли предявените искове, като неоснователни, да бъдат отхвърлени
изцяло.
По делото, като трето лице помагач
на страната на ответника е конституиран К.Г.Г. - водач на инцидентния товарен
автомобил, който не се е възползвал от предоставената от съда възможност да
изрази становище в писмен вид.
В о.с.з. по същество ищеца Т.Т. не
се явява, но чрез процесуалния си представител – адвокат поддържа иска така,
както е предявен и моли за уважаването му изцяло по изложените в исковата молба
съображения. Поддържа и заявената претенция за присъждане на разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител, на осн. чл.38, ал.2 ЗА. Заявява възражение
за прекомерност на разноските на другите страни. Допълнителни съображения са изложени
в представени писмени бележки.
В о.с.з. по същество ответникът ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД, не изпраща законен представител, но чрез процесуалния
си представител – адвокат поддържа заявеното в писмения отговор становище по
иска и моли за отхвърлянето му изцяло по изложените в отговора съображения.
Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски, съобразно
списък по чл.80 ГПК. Допълнителни съображения излага в представени писмени
бележки.
В о.с.з. по същество третото лице
- помагач К.Г.Г. не се явява, но чрез процесуалния си представител – адвокат
заявява становище за неоснователност на предявения иск и претендира за
отхвърлянето му изцяло. Претендира за присъждане на разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК, в т.ч. адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител, на осн. чл.38, ал.2 ЗА. Подробни съображения излага
в представени писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото се
установява, че на 28.10.2019 г. на път II-48, на
км.51+600 м. е възникнало ПТП между
товарен автомобил „Скания Р 50 ЛА МНА", с peг. № ВТ 6779 КА, управляван от
К.Г.Г. и лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг. № У
4731 АМ, управляван от Л. Д.Т., в
резултат на което последния е починал.
От заключението на вещото лице С.
по изслушаната и неоспорена авто-техническа експертиза се установява следния
механизъм на процесното ПТП: На 28.10.2019 година, около 16:30
часа, при дневна светлина и добра видимост, лек автомобил "Фолксваген Голф"
с peг.№ У 4731 АМ се е движил в посока от
гр.Котел към с.Градец със скорост на движение около 77 km/h. В същото време, при същите пътни
и климатични условия, в обратна посока към гр.Котел, се е движила товарна
композиция, съставена от товарен автомобил - влекач "Скания" с peг.№ ВТ 6775 КА и с прикачено
полуремарке марка "СТАС" с peг.№ ВТ 1257 EE със
скорост на движение около 87 km/h. Произшествието
между двете ППС е настъпило около км 51+600, в близост до
кръстовището между път II-48 и пътя за
с.Катунище, при дневни условия, при липса данни за намалена видимост и липса на
пречки двамата водачи взаимно да възприемат движещите се насрещно за тях пътни
превозни средства, още повече, че те са били с включени светлини. В зоната на
десен завой за водача на т.а. Скания, при критична скорост на преобръщане от
около 82,87 km/h, товарната
композиция е изпаднала в режим на преобръщане наляво по посока на движението
си. Началото на преобръщане е от зоната на завоя, като падането на гондолата
върху лявата странична повърхност е с предна част на 5,8 m преди
мерната линия на ниво от 1,8 m вдясно от
лявата граница на платното за движение. В определен момент е настъпил удар
между двете превозни средства. Към момента на удара лекият автомобил Фолксваген
Голф се е движил изцяло в „собствената" си пътна лента. Към момента на
удара полуремаркето на товарната композиция е било в процес на преобръщане,
заемайки почти цялото платно за движение по широчина, като по този начин е
образувало „преградна стена" пред лекия автомобил. След удара л.а.
Фолксваген Голф е променил направлението на движение, като се е върнал назад и
наляво, напускайки платното от лявата страна спрямо избраната посока на огледа.
Т.а. Скания е продължил движението надлъжно на платното, като гондолата се е
отворила от хидравличния прът. Настъпилия удар между двата автомобила е в
лявата лента /лентата за движение на Фолксваген/, съответно между челната
повърхност на обърнатата на лявата страна гондола и лявата странична повърхност
на автомобила Фолксваген. Ударът за
двете ППС е настъпил както следва: за лекия автомобил Фолксваген Голф -
инициалният удар е бил челен, обособен в позицията на ляв фар, преминаващ в
страничен по левите му състави, причинявайки деформации по преден ляв калник,
предна лява врата и задна лява врата на автомобила; за товарната композиция с
влекач Скания - в позицията на челната повърхност на обърнатата на лявата
страна гондола. В резултат на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания и
материални щети.
Според
вещото лице, от техническа гледна точка, причина за настъпване на
произшествието е високата постъпателна скорост на движение на товарния автомобил
преди ПТП, която не е била съобразена с конкретните пътни условия, а именно
радиуса на завоя и подвижността на товара, който е превозвал - зърно в насипно
състояние. В случая скоростта на движение на товарната композиция се е явявала
надкритична за завоя, в резултат, на което същата се е преобърнала наляво,
навлизайки в насрещната пътна лента. Преди завоя, в посока с.Градец - гр.Котел
има поставен пътен знак № В24 - „ Забранено е изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди", а
преди завоя в обратна посока, от гр.Котел към с.Градец са налични два пътни
знака - пътен знак № А27 - „Кръстовище с път без предимство отляво" и
пътен знак № В26 - „Забранено е движението със скорост по-висока от означената,
в случая 50 км/час.
Вещото
лице е изчислило, че критична скорост на преобръщане на товарната композиция е 82,87 км/ч; фактическата
й скорост на движение, определена по тахографския лист е 87 km/h; Критична
скорост на
странично плъзгане в завоя е 96,7 км/ч. След сравнение на фактическата скорост
на движение на товарната композиция преди ПТП и критичните скорости на завоя, в.л.
е установило, че фактическата скорост на
движение на товарната композиция при преодоляване на десния завой, преди удара
с лекия автомобил, е била по-висока от критичната скорост на преобръщане и
по-ниска от критичната скорост на плъзгане. От техническа гледна точка, причина
за настъпване на произшествието е високата постъпателна скорост на движение на товарния
автомобил преди ПТП, която не е била съобразена с конкретните пътни условия, а
именно радиуса на завоя, подвижността на товара, който е превозвал в насипно
състояние, както и височината на масовия център на композицията. Водачът на
товарната композиция не е имал техническата възможност да предотврати
произшествието при определената скорост на движение съобразно радиуса на завоя.
Той е имал техническата възможност да намали скоростта, под границата на
критичната, преди завоя на достатъчно голямо разстояние и да предотврати преобръщането
на композицията, а с това и ПТП, като запази движението по дясната пътна лента.
Технически правилно е водачът на товарния автомобил да се движи в собствената
лента за движение, без да я напуска, както и да пресича непрекъсната
разделителна линия в зоната на завоя с последващо движение в насрещната пътна
лента, в която по същото време, насрещно се е движил лекият автомобил
Фолксваген Голф.
Вещото
лице - автоексперт е посочило, че техническите причини, довели до настъпилото
ПТП са: 1. Движението на товарния автомобил с технически несъобразена скорост
съобразно радиуса на завоя. Технически правилно е водачът на товарния автомобил
да намали скоростта на движение преди завоя и запази движението си в дясната
лента без да я напуска; 2. Движението на товарния автомобил със скорост от
около 87 km/h, която е
над максимално разрешената за товарната композиция и не е съобразена с
конкретната пътна обстановка - движение в завой. При скорост на движение
по-ниска от критичната - 82,87 km/h, водачът би
имал техническата възможност да запази движението в дясната лента, без да я
напуска и без да пресича непрекъсната разделителна линия на лентите за
движение. В конкретния случай е настъпило обръщане на товарната композиция
наляво, като по този начин същата е навлязла в насрещната пътна лента, където
по същото време се е движил лек автомобил Фолксваген, като навлизането е било в
опасната зона за спиране на последния. Ако водачът е запазил траекторията на движение
на товарната композиция в дясната лента, двата автомобила биха се разминали на
нивото на мястото на удара. В случай, че водачът на товарната композиция се е
съобразил с критичната скорост и е намалил своята скорост до зоната на
критичната, не би настъпило преобръщане. Това означава, че той е имал
техническата възможност да запази движението в собствената си лента, като
намали скоростта на движение преди навлизане в завоя.
След
направени изчисления, в.л. е посочило, че опасната зона за спиране на товарната
композиция Скания с прикачено полуремарке е била 116 м., а опасната
зона за спиране на лек автомобил Фолксваген Голф е била 55 м. Сумарната
опасна зона при насрещно движение на двете превозни средства е - 171 м. В момента
на възприемане на опасността, двата автомобила са били на отстояние 113,93
метра един от друг. При съпоставяне на това разстояние от около 114 м.,
на което са се намирали двата автомобила в момента на възприемане на опасността
със сбора на опасните зони за спиране от около 171 m е видно,
че то е по-голямо, от което е изведен извод, че удара е бил непредотвратим.
По въпроса
дали пострадалия е бил с поставен обезопасителен колан, вещото лице е посочило,
че видно от протокола за оглед на веществени доказателства от 06.11.2019
година, относно лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № У 4731 АМ, е записано: „...
Предпазният колан е в отпуснато поставено положение, след задействане на
газогенератора му", от което е извело извод, че предният колан на водача е
бил правилно поставен и се е задействал инерционния механизъм. Допълнително е
отразило, че с оглед механизма на ПТП и движението на автомобила след
настъпилата загуба на управление и последващо преобръщане, предпазният колан не
би допринесъл за намаляване на травмите на пострадалия пътник. Контактът между
вътрешните състави на автомобила и пътника се дължи на взаимното им преместване
в резултат на преобръщането на автомобила, предвид обстоятелството, че при
преобръщане и страничен удар в платното за движение, задържащото действие на
колана не е така ефикасно.
По делото бе допусната и изслушана
медицинска експертиза с вещо лице съдебен лекар. На поставените въпроси вещото
лице е отговорило следното: В резултат на настъпилото на 28.10.2019 г.
пътно-транспортно произшествие пострадалият Л. Д.Т. е получил автомобилна
травма (травма в салона на лек автомобил
на мястото на водача в резултат на удар отпред и отстрани отляво от
полуремаркето на преобърнал се настрани наляво движещ се в противоположна
посока тежкотоварен автомобил), изразяваща
се в следните телесни увреждания: Тежка, съчетана и несъвместима с живота
травма със засягане на главата, гръдния кош, коремна област и крайниците; Черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в наличие на множество разкъсно-контузни рани в областта
на лицето, челно-теменните области на главата, лявото слепоочие и лявата
половина на брадичката, с множествени, многофрагментни счупвания на черепните
кости както на черепния покрив, така и на черепната основата, в областта на
средната черепномозъчна ямка, многофрагментно счупване на носните кости с
наличие на масивна разкъсно-контузна рана на меките тъкани, масивни кръвонасядания
под меките черепни обвивки, деструктивни размачквания на мозъка масивни
субарахноидални кръвоизливи и множествени контузионни огнища в челните,
слепоочните и теменните области на двете голямомозъчни хемисфери и основата на
мозъка, тежък оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия
тилен отвор на черепната основа; Гръдна травма, изразяваща се в наличието на
охлузвания, натъртвания и масивните кръвонасядания в областта на меките тъкани
на лявата половина на гръдния кош отпред и отстрани по страничната повърхност
на гръдния кош, счупвания на V, VI, VII и VIII ребра в ляво и IV, V, VI, VII,
VIII и IX ребра в дясно по медио-клавикуларните линии (мислена вертикална линия, която преминава през
средата на ключичната кост) двустранно,
двустранни контузионни огнища на белите дробове, предимно на левия бял дроб с
тежък оток на двата бели дроба, значителна контузия и кръвонасядане на рехавите
тъкани на средостението (медиастинум) предимно около съдово-нервния сноп; Коремна травма,
изразяваща се в повърхностни травми, охлузвания и кръвонасядания предимно в
лявата половина на коремната стена, травматични руптури и размачквания на
слезката и черния дроб с излив на около 1 литър свободна кръв и кръвни съсиреци
в коремната кухина, масивни кръвонасядания в областта на опорака на тънките и
дебело черва, както и в мастните капсули на двата бъбрека; Травма на
крайниците, изразяваща се в наличие на множество охлузвания, кръвонасядания и
разкъсно-контузни рани в областта на левите мишница и предмишница,
разкъсно-контузни и охлузни наранявания в областта на тръбната повърхност на
лявата длан, повърхностни травми по предните повърхности на лявата подбедрица и
лявата колянна става. Описаната тежка, несъвместима с живота съчетана травма
със засягане на редица жизненоважни органи, в своята съвкупност, а и много от
тях самостоятелно, са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ
признак постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия Т.. Смъртта на пострадалия не е била
мигновена, но е била бърза и непредотвратима - веднага след получаването на
травмата пострадалият е изпаднал в коматозно състояние и в кратки срокове се е
развила трупната картина на травматичен и хеморагичен шок. Според в.л. -
съдебен лекар между процесното ПТП и смъртта на пострадалият Л. Д.Т. съществува
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. С оглед механизма на
процесното пътно-транспортно произшествие и движението на автомобила след
настъпилата загуба на управление правилно поставеният и изправен предпазен
колан би допринесъл за намаляване на травмите на пострадалия Л. Т.,
осигурявайки му в някаква степен фиксирано към седалката на автомобила
положение на тялото. Контактът между вътрешните елементи на автомобилния салон
и тялото на пострадалия се дължи на взаимното им преместване в пространството
както в резултат на деформациите на автомобилното купе, така и в резултат на
това, че функцията на предпазния колан е била компрометирана по една или друга
причина. Основните увреждания обаче, които са довели до смъртта на пострадалия Л.
Т. се дължат на притискането на засегнатите области между автомобилното купе и
терена, а не в резултат на контакт с елементи от вътрешното оборудване на
автомобилния салон. В конкретния случай в материалите по делото се откриват
данни за задействан предпазен колан на мястото на водача, на което е бил
пострадалият Л. Т..
Не е
спорно между страните и съдът приема за установено, че инцидентния товарен автомобил
„Скания R500LА
МНА", с peг. № ВТ 6779 КА, с който е причинено процесното ПТП, е имал сключен
Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, по
застрахователна полица №BG/22/119000519065, валидна от 02.03.2019 г. до 01.03.2020
г., т.е.
към датата на настъпилото ПТП, гражданската отговорност на водача К.Г.Г.
е била застрахована при ответното дружество. Съгласно
изискванията на чл.380 КЗ, с молба с вх.№16834/19.12.2019 г., ищеца предявил извънсъдебна претенция пред ЗК
„Лев Инс" АД за определяне и заплащане на обезщетение за претърпените от
процесното ПТП неимуществени вреди, като не е спорно, че застрахователят -
ответник, не е изплатил застрахователно обезщетение на ищеца.
Безспорно е по делото, а и от представеното
удостоверение за наследници се установява, че ищеца Т.Д.Т. е брат на починалия при
процесното ПТП Л. Д.Т. и единствен негов наследник.
По искане на ищеца и за
установяване на претърпените от него неимуществени вреди в резултат смъртта на
брат му,
по делото са събрани гласни доказателства. В показанията си св.Н.И. заявява, че
познава ищеца и брат му Л. от малки, т.к. са били съседи. Л. бил
по-големият брат, по-общителния, а разликата между двамата братя била три
години. След като починали родителите им и преди да почине Л., двамата братя
живеели заедно, а отношенията им били приятелски, братски, задружни, разбирали
се много, не са имали някакви дрязги, винаги са били едно общо. Живеели в едно домакинство
и на един адрес - "Зорница" 2. Нямали други братя или сестри, а и
двамата нямали свои семейства и затова живеели заедно. И двамата си имали
самостоятелни жилища, но по-голямата част от времето били заедно и живеели
заедно. След смъртта на родителите им, двамата братя станали още по-сплотени и
взаимно си помагали, заедно излизали, имали общи приятели. Финансово си
помагали и както във всяко семейство, деляли разходите за ток, вода, телефон и
др. Според свидетеля след смъртта на брат си, Т. се чувствал много зле, бил
съкрушен от загубата. Т. организирал и присъствал на погребението на брат си, а
след това споделял, че се чувства самотен. Затворил се в себе си, странял и
даже за известно време спрял да контактува с приятелите си. Преди смъртта на Л.,
свидетеля и Т. се виждали почти всеки ден, а след това - в седмицата по 5-6
пъти. Сочи, че на Т. много му е мъчно за брат му, една година е минало и все
още не се чувства добре от липсата му, постоянно споменава и говори за брат си,
редовно ходи на гробищата, спазва обичаите - наскоро направил помен за една
година от смъртта му, направил паметник на гробището, правел абсолютно всичко
във връзка със задълженията си на близък в такъв случай, като осигурявал и
разходите за всичко това. Според свидетеля братята били много близки, много си
помагали, работели заедно на частно в строителството и това сега липсвало много
на Т.. Той се разболял след смъртта на брат си, поставили му диагноза
"тромбофлебит" и бил на лекарства, което го съборило още повече. След
смъртта на брат си бил по-затворен, по-късно заспивал, рано се събуждал,
споделял, че сега няма на кого да разчита.
Св. М.А., познава Т. от 40 години,
т.к. са съседи, живеят на един етаж в един блок. Познавала и брат му Л. и знаела
за катастрофата. Свидетелства, че двамата братя нямали други братя и сестри,
разликата им била три години, като Л. бил по-големият. Сочи, че в по-голямата
част от времето братята живеели заедно. Баща им се погрижил всеки един от тях
да има собствено жилище, но тъй като родителите починали, от смъртта им те
живеели заедно в съседния до свидетелката апартамент. Преди да починат
родителите, двамата братя се виждали всеки ден, имали доста силна връзка.
Откакто починали родителите им, те били неразделни, а отношенията им били
повече отколкото на братя, по-скоро като приятели. Помагали си по всякакъв
начин - и морално, и финансово. Свидетелката била близка приятелка с тях и
поддържала добри отношения и с двамата братя - на празници винаги празнували
заедно, а понякога заедно излизали. Т. работел към строителни фирми, а Л.
работел преди години към фирма, която извършвала интернет-услуги, а след това
доста години - в мебели "Виденов". След смъртта на Л., видяла Т. още
вечерта, той бил известен за смъртта на брат си и освен, че не можел да я
приеме, той бил като ударен от гръм. След известно време, когато осъзнал
нещата, вече бил напълно съсипан и съкрушен, защото брат му бил единственият
останал му най-близък роднина, т.к. и двамата братя нямали собствени семейства
и деца. На погребението на Л., Т. не можал да издържи, излязъл навън, било
много тежък момент за него. След това Т. много се променил - станал затворен,
избягвал приятели, не искал да общува и не търсел помощ. Свидетелката се опитвала
да му помага морално, но Т. изпадал в депресии и тогава тя се опитвала да
говори с него и успявали да преодолеят дадената ситуация, но той нямало да може
да го преживее това нещо, т.к. вече нямало на кого да разчита. На гробищата
ходел всяка събота да почете брат си, направил му паметник.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният в производството иск е
такъв с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД. Направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Л. Д.Т. е такова с правно основание
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380,
ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи
при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Следователно,
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца
фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило
задължава съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между увреждането
и вредоносния резултат. Относима още към правилното решаване на конкретния спор
е и ал.2 на сочения законов текст по силата на която, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Възражение
в тази насока е направил ответника.
В настоящия случай първия спорен
между страните въпрос е налице ли е непозволено увреждане на ищеца, което да е
причинено от водача на инцидентния товарен автомобил. При съобразяване заключението на
изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза с вещо лице
инженер-автоексперт, настоящия съд счита, че на посочения въпрос следва да бъде
даден положителен отговор.
По делото е безспорно установено,
че на 28.10.2019 г. в
резултат на ПТП, възникнало на същата дата, на
път II-48, на км.51+600 м. между
товарен автомобил „Скания Р 50 ЛА МНА", с peг. № ВТ 6779 КА, управляван от
К.Г.Г. и лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг. № У
4731 АМ, управляван от Л. Д.Т., последния е починал.
В заключението на АТЕ, вещото лице
изрично е посочило, че техническите причини, довели до настъпилото ПТП са:
1. Движението на товарния автомобил с технически несъобразена скорост съобразно
радиуса на завоя. Технически правилно е водачът на товарния автомобил да намали
скоростта на движение преди завоя и запази движението си в дясната лента без да
я напуска; 2. Движението на товарния автомобил със скорост от около 87 km/h, която е над максимално
разрешената за товарната композиция и не е съобразена с конкретната пътна
обстановка - движение в завой. При скорост на движение по-ниска от критичната -
82,87 km/h, водачът би
имал техническата възможност да запази движението в дясната лента, без да я
напуска и без да пресича непрекъсната разделителна линия на лентите за
движение. В конкретния случай е настъпило обръщане на товарната композиция
наляво, като по този начин същата е навлязла в насрещната пътна лента, където
по същото време се е движил лек автомобил Фолксваген, като навлизането е било в
опасната зона за спиране на последния. Ако водачът е запазил траекторията на
движение на товарната композиция в дясната лента, двата автомобила биха се
разминали на нивото на мястото на удара. В случай, че водачът на товарната
композиция се е съобразил с критичната скорост и е намалил своята скорост до
зоната на критичната, не би настъпило преобръщане. Това означава, че той е имал
техническата възможност да запази движението в собствената си лента, като
намали скоростта на движение преди навлизане в завоя.
Съгласно
разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Изхождайки
от обсъденото по-горе заключение на вещото лице - автоексперт, а също
съобразявайки цитираната правна норма, изискваща определено поведение от
водачите на ППС, съдът приема отразеното в АТЕ, че в случай,
че водачът на товарната композиция се бе съобразил с критичната скорост и бе
намалил своята скорост до зоната на критичната, то не би настъпило преобръщане,
т.е - той е имал техническата възможност да запази движението в собствената си
лента, като намали скоростта на движение преди навлизане в завоя, при което ПТП
би било избегнато. Като не е сторил описаното водачът на товарния автомобил по
предпазливост е причинил процесния деликт. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2
от ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното, което в
настоящото производство не е сторено - от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на описаната законова презумпция.
Безспорно е
доказана по делото и причинно-следствена връзка с ПТП на смъртта на брата на
ищеца и причинените, като последица от нея, неимуществени вреди. В Решение
№9/02.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№1144/2017 г., III г.о. е посочено, че причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата да е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в
процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а
само определя нейния обем. При тези разяснения и при съобразяване на механизма
на процесното ПТП, следва обоснован извод, че причинно-следствена връзка с ПТП
на смъртта на Л. Т. и причинените вреди безспорно е налице.
Пред настоящия съд основния спорен
между страните въпрос е дали ищеца е
материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на неговия брат, в частност дали от събраните по делото доказателства се установява изискуемата по
т.1 от Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
особено близка връзка на ищеца с починалия негов брат, което е една от
предпоставките за уважаване на предявения иск. Спори се и по твърденията на ищеца
за интензитета на преживените от него болки и страдания.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение
№1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.V.1961 г. и
Постановление №5/24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното
решение е разяснено: Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг;
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В Решение №92/17.11.2020 г. на ВКС по
т.д.№1275/2019 г., 2-ро т.о. е прието, че от разясненията в ТР №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в
двете ППВС, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи
това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди,
които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е
налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е.
такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и
най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди, съгласно Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24.ХІ.1969
г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва да са
осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди,
извън кръга на лицата в двете постановления, в т.ч. и за роднините – братята и
сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази
хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се
приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо
е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са
се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на
по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.
Такова обстоятелство например, относимо към връзката между братята и сестрите е
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за
работа в чужбина (Решение №372/14.01.2019 г. по т.д.№1199/2015 г. на ВКС, II
т.о.) или когато братята и сестрите са единствени наследници по закон на
починалото лице (Решение №310/06.02.2019 г. по т.д.№2429/2017 г. на ВКС, II
т.о.).
При изложените до тук разяснения, съдът като съобрази ангажираните
от ищеца доказателства намира, че по делото несъмнено се доказа, че като брат
на починалия, е бил силно привързан към него и са си помагали, като безспорно
връзката им е надхвърляла традиционните и общоприети
добри взаимоотношения между тази категория роднини.
В показанията си свидетелите И. и
А. (съседи и приятели на ищеца и починалия му брат) говорят за силна
привързаност и прояви на подкрепа между братята и за липса на проблеми между
тях, каквито отношения имали както докато живеели заедно с родителите си, така
и след това.
Преди да починат родителите, двамата братя се виждали всеки ден, имали доста
силна връзка. Откакто починали родителите им, те били неразделни - живеели
заедно в едно домакинство и на един адрес, а отношенията им били повече
отколкото на братя. Помагали си по всякакъв начин - и морално, и финансово. И
двамата свидетели сочат, че т.к. и двамата братя нямали свои семейства и деца,
затова живеели заедно, като взаимно си помагали, в т.ч. - деляли разходите за
ток, вода и др. Според свидетелите след смъртта на брат си, ищеца се чувствал
много зле, бил напълно съсипан и съкрушен от загубата, защото брат му бил
единственият останал му най-близък роднина.
Това според настоящия съд обосновава по категоричен и убедителен
начин, че връзката между ищеца и брат му е била „специална” и "изключителна"
по см. на цитираното ТР №1/2016 г. Освен
формалното родство с произтичащата от него близост, с традиционните за
българския бит отношенията между братя, характеризиращи се с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, конкретните житейски обстоятелства (загуба на родителите съчетано
с липсата на собствени семейства и деца, живеенето в едно домакинство), са
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Свидетелските показания, че ищеца приел много тежко смъртта
на брат си, че все още не е преодолял загубата му, а изпитвал мъка и тъга по
него, т.к. загубил единствения си най-близък роднина, безспорно установяват и понасянето на морални
болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки
брат – силна и непреодолима скръб от загубата.
Въз основа на събраните доказателства, за настоящия съдебен
състав следва обоснован извод, че между ищеца и брат му е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка, т.е. при условията на пълно и главно доказване е
установено интензивно присъствие на всеки от тях в живота на другия, от
внезапното прекъсване на което са налице предпоставките за присъждане на
обезщетение по реда на чл.493а, ал.4 от КЗ.
При всичко изложено до тук, настоящия съд прие,
че ищеца е материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на неговия брат, т.к. се доказаха и двете кумулативни
предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в
задължителната съдебна практика, което налага извод за доказаност по основание на
предявения иск.
При определяне размера, до който е
основателна заявената в производството претенция, съдът съобрази разпоредбата
на чл.52 ЗЗД, където
е предвидено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС №4/1968
г., понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед
характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността
на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от
развитие на обществото в държавата.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди съда
съобрази установените от свидетелските показания характер, сила, интензитет и
продължителност на търпените от ищеца болки и страдания, в резултат смъртта на неговия
брат; както и установения пак от свидетелските показания факт на изключително
близките отношенията между тях, а и това че двамата братя са били един за друг
морална и финансова опора и отчете обстоятелството, че починалия е бил
единствения най-близък роднина на ищеца, т.к. никой братята не е имал свое
семейство и деца и ищеца е единствения наследник на починалия. При установената
по делото конкретика относно отношенията между братята, интензитета и
продължителността на страданията, както и при отчитане на критериите посочени в
ППВС №4/1968 г. - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и брат му житейски отношения, установено в процеса от
доказателствения материал, настоящия съд намира, че доколкото болките и
страданията на ищеца от смъртта на брат му могат да се съизмерят в паричен
еквивалент, то справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД се явява обезщетение в
размер от 85 000 лв., като в останалата част до претендираните 150 000 лева,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Като неоснователно се прецени възражението на
ответника за ограничаване
размера на отговорността му за обезщетение до 5000 лв. на основание §96, ал.3, вр. ал.1 от ПЗР на КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.492 КЗ, в редакцията към 07.12.2018 г., за всяко моторно превозно средство, което
се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение,
е необходимо да има сключена задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума
(лимит на отговорност): 1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица; 2. за вреди на имущество (вещи) – 2 100 000 лв. за
всяко събитие, независимо от броя на увредените лица. Съгласно разпоредбата на чл.493а, ал.4 КЗ, когато по изключение друго
лице, извън лицата по ал.3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта
на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо
да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката,
утвърдена с наредбата по ал.2. Съгласно §96, ал.1 от ЗИД КЗ (ДВ, бр.101 от 2018
г., в сила от 7.12.2018 г.), до влизането в сила на наредбата за утвърждаване
на методиката по чл.493а, ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в размер до 5000 лв. Съдът намира
за неоснователно становището на ответника, че при определяне на размерите на
обезщетенията е обвързан от описаните ограничения по §96, ал.1 от ЗИД КЗ, т.к. противоречат
на Европейското право и в частност на чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО,
който посочва, че минималните застрахователни суми по тази разпоредба, не могат
да бъдат ограничавани от държавите-членки под тези лимити и тази разпоредба на
Европейското право следва да бъде приложена директно от съда. Съдът на ЕС
допуска изключения от принципа, че директивата поражда действие само когато е
транспонирана като счита, че директивата, може да произведе директно някои
ефекти, когато: транспонирането в националното законодателство не е извършено
или е направено неправилно, разпоредбите на директивата са безусловни и
достатъчно ясни и точни, разпоредбите на директивата дават права на физически
лица. С въвеждането в националното законодателство на лимити на отговорността
на застрахователя под тези определени с чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО,
разпоредбата на националното право влиза в противоречие с безусловни и
достатъчно ясни разпоредби на Европейското право. Ето защо е налице изключение,
при което директивата може да бъде пряко приложена от съда. Поради приоритета
на Европейското право пред националното, съдът не следва да прилага нормата на
§96, ал.1 относно въведеното ограничение за максимален размер на обезщетението
на увредените лица, тъй като този максимален размер е под минималния размер на
отговорността на застрахователя по чл.9, ал.1 от Директивата.
Ответникът е въвел възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат страна на пострадалия Л. Т., тъй като
пътувал в л.а. "Фолксваген Голф" без поставен предпазен колан.
Възражението е неоснователно и се остави без уважение от настоящия съд.
Съпричиняване, по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила и от действията на
пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да отговаря
само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и
за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се
цели да се определи действителния обем на отговорността на виновния причинител
на вредите. В ППВС №17/63 г., т.7 е указано, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. В решения на
ВКС по т.д.№490/2012 г. на II т.о. и по т.д.№2998/2013 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението
за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС №4/68 г. след
обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно на
приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването.
Съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса,
тъй като с позоваването на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД тя цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. В конкретиката на процесния
случай, следва да се отбележи, че само нарушенията на ЗДвП, които се намират в
причинна връзка и са допринесли за настъпването на вредоносните последици имат
релевантно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за
приноса на пострадалия.
В настоящия случай по делото е
установено, че към момента на ПТП пострадалият е бил с поставен предпазен
колан. Експертът по назначената автотехническа експертиза сочи, че в
Протокола за оглед на веществени доказателства от 06.11.2019 година, относно
лек автомобил Фолксваген Голф с peг.№ У 4731 АМ, е записано: „...
Предпазният колан е в отпуснато поставено положение, след задействане на газогенератора
му", от което е извело извод, че предният колан на водача е бил правилно
поставен и се е задействал инерционния механизъм. Допълнително в.л. е отразило,
че с оглед механизма на ПТП и движението на автомобила след настъпилата загуба
на управление и последващо преобръщане, предпазният колан не би допринесъл за
намаляване на травмите на пострадалия пътник. Контактът между вътрешните
състави на автомобила и пътника се дължи на взаимното им преместване в резултат
на преобръщането на автомобила, предвид обстоятелството, че при преобръщане и
страничен удар в платното за движение, задържащото действие на колана не е така
ефикасно. Експертът по назначената медицинска експертиза също сочи,
че в материалите по делото се откриват данни за задействан
предпазен колан на мястото на водача, на което е бил пострадалият Л. Т..
Анализът на всички приобщени по
делото писмени доказателства, а също и заключенията на вещите лица, изготвили
автотехническата и медицинската експертизи налагат извод, че не са извършени от
страна на пострадалия действия, които биха могли да се квалифицират като
нарушение правилата за движение по пътищата и да са в причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат, поради което не е налице съпричиняване на
вредоноснония резултат от страна на пострадалия, съответно не са налице
предпоставките за намаляване на определеното обезщетение.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва
върху присъденото обезщетение. Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. В
чл.429, ал.3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда
на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
(в т.см. Решение №128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 г. на ВКС, 1-во т.о.). В
случая от представените по делото доказателства се установява, че ищеца е
предявил претенцията си пред застрахователя на 19.12.2019 г., от която именно
дата се дължи лихвата за забава. В тази връзка за неоснователни се намериха и
не се споделят доводите на ответника за неоснователност на акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, основани на разпоредбите на чл.84 ЗЗД, чл.497, ал.1 и
чл.106, ал.3 от КЗ, т.к. са в противоречие с цитираните норми на закона и
съдебната практика.
И двете главни страни по делото са
направили искане да им бъдат присъдени сторените по делото разноски, като са
представили и списък по чл.80 ГПК. Сторените по делото разноски следва да бъдат
присъдени съобразно правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
В производството пред настоящата
инстанция ищеца е освободен от заплащане на такси и разноски и не е сторил
такива, които да му бъдат присъдени.
При изхода на делото в настоящата
инстанция, съдът прие за основателна заявената претенция за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, на
осн. чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същия е защитаван от адв.Р.М. безплатно, в
хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При това положение и на основание чл.38,
ал.2 ЗА на същата, за осъществената защита в настоящата инстанция, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено в съответствие изхода на
производството (частично уважаване на предявения иск) или да й се присъди сума
в размер на 3696 лв. (3080 лв. + 616 лв. ДДС), определена съобразно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. и §2а от ДР на Наредбата, т.к. адв. М. е
регистрирана по ДДС, която сума ответника да бъде осъден да й заплати.
Възражението на ответника срещу присъждане
на ДДС върху присъдено адвокатско възнаграждение се намери за неоснователно. Разпоредбата
на пар.2а от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда, че за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се
начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно, размерите на
минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се
явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по
наредбата, в случая - процесуално представителство пред съд, поради което
крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС. В
Определение №266/18.04.2019 г. по т.д.№1913/2018 г. на ВКС, 2-ро т.о. е
разяснено, че разпоредбата на пар.2а от ДР на Наредба №1/2004 г. не въвежда
правило, че данъчната основа включва ДДС, поради което същата не противоречи на
постановките на Директива №2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно
общата система на ДДС, като в случая е ирелевантно, че възнаграждението се
дължи не от представляваната страна, а от насрещната страна, с оглед нормата
на чл.26, ал.2 ЗДДС и изхода на спора, като доставката попада в кръга на
облагаемите с ДДС доставки по чл.2, т.1 ЗДДС, при безспорност на факта, че
предоставилият услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС. Ако се
приеме противното, регистрираните по ЗДДС адвокати се поставят в
по-неблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС, тъй като с изплащането
на ДДС ще получат с 20% по-малко по размер адвокатско възнаграждение. При
съобразяване с цитираната съдебна практика, обсъжданото възражение на ответника
се прие за неоснователно.
С оглед изхода на делото,
направеното в тази насока искане и нормата на чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната
страна също следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответника е сторил разноски
в общ размер на 4000 лв. (в т.ч. 3000 лв. - възнаграждение за адвокат и 1000
лв. - възнаграждение за вещи лица). Съразмерно с отхвърлената част от иска, в
съответствие с правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде
присъдена сума за разноски в размер на 1733,33 лв.
С оглед нормата на чл.78, ал.10 ГПК на участвалото в производството трето лице-помагач на страната на ответника
К.Г.Г. разноски,
в т.ч. и възнаграждение в полза на процесуалния му представител, на осн. чл.38,
ал.2 ЗА, не се дължат и не следва да бъдат присъждани.
Тъй като ищеца е бил освободен от
заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК,
дължимата такава върху присъдения размер на обезщетението следва да се възложи
върху ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК, или той да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол
сумата от 3400 лв. Пак на осн. чл.78, ал.6 ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯОС сумата 226,67
лв. - представляваща съответната част от изплатените от сметката на ЯОС
разноски за вещи лица, съобразно с уважената част от иска.
Така мотивиран, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Лозенец, бул."Черни връх" №51 Д
да заплати на Т.Д.Т. ***, с ЕГН **********, сумата от 85 000 лв. (осемдесет и пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания
от смъртта на брат му Л. Д.Т., настъпила в резултат на ПТП от 28.10.2019 г.,
причинено от автомобил, управляван от водача К.Г.Г., застрахован при ответника
по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя с молба-претенция
- 19.12.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като иска за разликата над
уважения размер главница до претендирания такъв от 150 000 (сто и петдесет
хиляди лева) лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК ********* да заплати на адв.Р.М. ***, с адрес на
дейността: гр.**** сумата 3696 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 и §2а от ДР от Наредба
№1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА Т.Д.Т.
с ЕГН ********** да заплати на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с
ЕИК ********* разноски в размер на 1733,33
лв.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол, сумата от 3626,67 лв. (в т.ч. 3400 лв. - държавна такса и 226,67
лв. - възнаграждение за вещи лица, дължими съобразно уважения размер на иска),
както и 5 лв. - държавна такса в
случай на служебното издаване на изпълнителен лист.
НЕ УВАЖАВА
искането на К.Г.Г. - трето лице помагач на страната на ответника за присъждане на
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, в полза
на процесуалния му представител.
Решението
е постановено при участието на К.Г.Г. с ЕГН ********** - трето лице помагач на страната
на ответника ЗК "ЛЕВ ИНС" АД
с ЕИК *********
Решението
подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: