Р Е Ш
Е Н И
Е
№
град Добрич, 10.08.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично
съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА
при
секретаря Калинка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 4422 по описа на ДРС за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК:
Образувано е по повод искова молба,
подадена от Л.Х.Л. с ЕГН ********** ***, чрез адв. М.Г. – ДАК, с която срещу Т.К.Т.
с ЕГН ********** ***, са предявени обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на сумите от 5040 щатски долара и 8316,78 щатски долара, платени без
основание /при начална липса на основание/, съответно на 24.01.2017г. и на
25.01.2017г. с банкови преводи, ведно със законната лихва върху същите, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират
се сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът, редовно уведомен, чрез упълномощения адвокат М.П. – ДАК, представя
писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли за
отхвърлянето им.
В исковата молба са наведени следните
обстоятелства: Между страните е имало разговори за влагане на пари в бизнес.
Тъй като ищецът разполагал с парични средства, на 24.01.2017г. превел на
ответника по банков път сумата от 5040 щатски долара, а на 25.01.2017г. –
сумата от 8 316,78 щатски долара. При извършване на преводите не било
уточнено за какво ще бъдат използвани сумите. След преводите ответникът
започвал да избягва ищеца. Останало неясно за какво точно ще се ползват парите,
поради което ответникът дължал връщане на сумите.
В срока по чл. 131 от ГПК, с писмен
отговор Т.Т. оспорва исковите претенции като неоснователни. Ответникът е
посредник по Инвестиционен проект ***за добив на ***, който съществува от
есента на 2016г. ***/”Компанията”/ е инвестиционна компания за добив на
криптова валута “***”. Всяко лице, което иска да стане инвеститор в Компанията,
трябва да закупи пакет за добив на “***”, като пакетите са с различна стойност.
След придобиването на пакет, съответното лице получава монети в Компанията,
които могат да се продават на вътрешната борса на Компанията. Начините за
закупуване на инвестиционни пакети са няколко – 1.) банков превод по сметка на
Компанията в Дубайска банка, което обаче е свързано със значителни разходи и
изисква проверка на самоличността на физическото лице; 2.) чрез *** „Биткойн” (превод
чрез БТК потфейл/и 3.) с реални долари от продажбата на монетите във вътрешната
борса на Компанията всеки делничен ден.
За включване на нов инвеститор в
Компанията масова била практиката съответното лице да преведе определена сума
щатски долари по сметка на колега в България, който веднага да му преведе
инвестиционен пакет за довив на “***”. Така се спестявали разходи.
Ищецът помолил ответника да закупи за
него и негови приятели няколко пакета *** “***”. Между страните са водени
телефонни разговори, проведена е и среща. Със съдействието на ответника Л.Л. и
негови приятели придобили пакети за добив на “***” на обща стойност 18 820
щатски долара, както следва: на 16.01.2017г. пакет №***в размер на 5700 щатски
долара; на 24.01.2017г. пакет №***в размер на 2600 щатски долара; на
25.01.2017г. пакет №*** в размер на 5825 щатски долара и на 25.01.2017г.
пакет №*** в размер на 4695 щатски
долара.
Всички други посредници отказали на
ищеца да извършат този вид услуга. Самият Л. нямал възможност, а и умения да
извършва сделки на този пазар. Ответникът като служител на ***, клон Добрич
добре познавал правилата на този вид търговия. Т.Т. не се е отклонил от поетото
към ищеца задължение да придобие от трето лице за ищеца и за посочени от него
лица *** по гореописания механизъм.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител, поддържа исковата молба. Пояснява се, че Л.Х.Л. е бивш ***, като
отношенията между страните са били само служебни. Депозира писмена защита след
предоставения от съда срок, поради което същата не следва да се взема предвид при
постановяване на настоящото решение.
Ответникът, лично и чрез упълномощения
адвокат М.П. – ДАК, поддържа депозирания отговор на исковата молба. Депозира
писмена защита в срок.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като съобрази доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1
от ГПК за основателността на предявените искове ищецът, при условията на пълно
и главно доказване, следва да установи наличието на облигационно отношение
между страните, възникнало в резултат на осъществяването на фактическия състав
на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: 1) престиране на
описаните суми в полза на ответника; 2) липса на основание – основанието не е
съществувало към момента на даването. При доказване на посочените предпоставки изискуемостта
на вземането възниква от момента на даването/получаването (така Постановление №
1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС). Ответникът носи тежестта да докаже наличие на
валиден договор за поръчка с правно основание по чл. 280 от ЗЗД, сключен с
ищеца, с твърдяното съдържание, по който е престирал съобразно уговореното.
За да се разреши правният спор, е
необходимо да се извърши преценка какво представлява основанието за разместване
на имуществените блага и дали то е съществувало към датата на извършване на
всяка от престациите.
В подкрепа на изложените в исковата
молба твърдения ищецът представя извлечение от банковата си сметка за периода
от 02.01.2017г. до 16.08.2017г., от което се установява, че на 24.10.2017г.
същият е внесъл по сметката си сумата от 13360 щатски долара и на същата дата е
превел по банковата сметка на ответника сумата от 5040 щатски долара с вписано
основание „превод на средства”. Приложено е и платежно нареждане за вътрешнобанков
кредитен превод от 25.01.21017г. отново в полза на Т.К.Т. за сумата от 8316,78
щатски долар със същото основание „превод на средства”.
По искане на ответника по делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която установява, че
сметката, от която са извършени двата процесни превода, е открита на
24.01.2017г. на основание договор за откриване на срочен депозит, по силата на
който ищецът, като вложител, е вложил ***, клон Добрич, депозит в размер на
13360 щатски долара. На същата дата от депозитната си сметка Л.Л. превежда по
сметка на Т.Т., открита също ***, сумата от 5040 щатски долара, а на следващия
ден – 25.01.2017г. и сумата от 8136,78 щатски долара. През периода октомври
2016г. – март 2017г. други банкови операции по депозитната сметка на ищеца не
са извършвани. Експертизата не е оспорена от страните и се кредитира от съда
като обективна и компетентно изготвена.
Ответникът признава получаването на
двата превода.
Видно от удостоверение, издадено на
14.04.2018г. от *** – компания, разпространяваща
*** ***, ищецът има регистрация в Компанията с номер ***, датираща от
15.01.2017г. В профила му има качен документ за самоличност. В удостоверението е посочено, че в периода от
16.01.2017г. до 25.01.2017г. Л.Л. и двама негови съдружници са получили от
съдружника на Т.К.Т. - Д. И. Д. *** на стойност 18820 щатски долара.
Съгласно заключението на вещото лице М.Н.
по допуснатата съдебно-техническа експертиза, не може по-категоричен начин да
се установи дали ищецът има регистрация в сайта на Компанията *** - http:/eu.***.com. При ислушването си в съдебно заседание
вещото лице пояснява, че първоначално е установил, че лице с име *** и номер *** има регистрация в Компанията. В тази връзка към експертизата е приложена Разпечатка №2 от
30.04.2018г. /л. 45/. Няколко дни по-късно вещото лице установило, че името на
потребителя с номер *** било
променено на *** - Разпечатка №3 от
08.05.2018г. към експертизата /л.47/. Пред вещото лице ищецът твърдял, че няма
регистрация в Компанията, а има достъп до нея чрез чужд профил с потребителско
име *** с номер ***. Ответникът бил регистриран с номер ***. Съгласно заключението посочените в отговора пакети
за добив на валута *** били прехвърлени от потребителя Д. Д., както следва: на
16.01.2017г. пакет с №***на стойност 5700 единици бил прехвърлен на потребител И.
С./Л.Л. с рег. №***; на 24.01.2017г. пакет с №***на стойност 2600 единици бил
прехвърлен на потребител В. В. с рег. №***; на 25.01.2017г. пакет №*** на
стойност 5825 единици бил прехвърлен на потребител С. С. с рег. №*** и на 25.01.2017г. пакет №*** на
стойност 4695 единици бил прехвърлен на потребител С. С. с рег. №***. В съдебно заседание експертът
уточнява, че е използвал понятието „единици”, тъй като при проверката в
посочения сайт видът на валутата не бил посочен. Съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице, неоспорено от страните, като пълно, обективно,
добросъвестно и компетентно изготвено, кореспондиращо и с останалите писмени
доказателства по делото.
По искане на страните по делото са допуснати
свидетелски показания чрез разпита на водените от ищеца свидетели – А. С. А. и М.
Й. Т., както и на тези, посочени от ответника – Н. Г. О., Д. К. Т. В. и Д. И. Д..
Свидетелите на страната на ищеца са допуснати за установяване на това срещали
ли са се страните и какви са били отношенията им след извършването на банковите
преводи, поради което показанията им са допустими по смисъла на чл. 164 от ГПК.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че в настоящия случай договорът за поръчка
не може да се доказва с гласни доказателствени средства. По правило договорът
за поръчка е едностранен, но е възможно да е уговорено възнаграждение, като за
него няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени
правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни
действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с
всички доказателствени средства. Когато претенцията е за последиците от договор
за поръчка, свидетелски показания са недопустими само когато цената на договора
надвишава ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК - когато договорът е
възмезден при уговорено възнаграждение на довереника над 5000 лева. Доколкото
по делото не се твърди, а и не се установи договорът за поръчка да е възмезден
и за довереника да е уговорено възнаграждение над 5000 лв., свидетелските
показания са допустими /в този смисъл Решение по гр.д. № 1037/2004 г. на ВКС,
II г.о.; Решение
№ 59 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 4617/2013 г. на ВКС, IV
г.о;
Решение № 239 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 7200 / 2014 г. на ВКС, IV г.о./
Свидетелят А. А., без дела и родство
със страните, споделя, че познава ищеца от „***”, където работили заедно. Не
знае за служебни правоотношения между Л.Л. и Т.Т.. Ищецът му споделил, че по
погрешка превел около 20000 лева на ответника. Обяснил на свидетеля, че искал
да преведе парите на друго лице, което също носело имената Т.Т. и което било
клиент на банката, в която работели. Парите му били необходими за ремонт и
ищецът обещал да му услужи. Една седмица след превода Л.Л. разбрал за грешката
си. Свидетелят имал регистрация в Компанията „***” и чрез неговия профил ищецът осъществявал достъп до сайта на компанията. Ищецът не
инвестирал, само разучавал как се оперира в компанията. Свидетелят
не знае при изпълнение на служебните си задължения като
*** ищецът да е извършвал грешни преводи.
Свидетелят М. Т., без дела и родство
със страните, споделя, че е приятел на ищеца. Преди около една година двамата с
Л.Л. се разхождали, когато видели ответника Т.Т.. Ищецът го попитал кога ще му
върне парите, а ответникът отвърнал, че прави всичко възможно, за да му ги
върне в най-скоро време. След това Л.Л. му споделил на свидетеля, че превел
погрешно пари на Т.Т., но последният не ги връщал. Парите – около 15000 лв. –
20000 лв. трябвало да бъдат преведени на друг човек. Грешката се дължала на
съвпадение на имената.
Свидетелят Н. О. пояснява, че не е
роднина с никоя от страните, но между него и ищеца е налице висящо производство
пред ДРС, по което последният претендира от свидетеля връщане на парична сума,
преведена по банковата му сметка по погрешка. Свидетелят познавал Л.Л. повече от 20 години, а ответника от около
3-4 години. Заедно със страните по делото и свидетелят А. А. били инвеститори в
Компанията „***”, която добивала
***. Четиримата много често са се срещали, обсъждали са различни стратегии за
инвестиране в Компанията. Разговорите започнали от зимата на 2016г. Л.Л. и А.
А. искали да закупят ***. Ответникът Т.Т. бил посредник при закупуването на
валутата и помогнал на ищеца да закупи т.нар „вътрешен кеш”, който бил
необходим за инвестиции във вътрешната борса на Компанията. Първият пакет,
който закупил Л.Л. с помощта на ответника и Д. Д., бил на стойност около 3000
долара. Т.Т. прехвърлил на ищеца „вътрешен кеш” чрез системата на „***”. „Вътрешният кеш” се натрупвал чрез продажба на ***
на вътрешната борса на Компанията. Свидетелят също превеждал „вътрешен кеш” на
ищеца. След прехвърляне на пакетите на вътрешната борса, Т.Т. връщал парите по
банков път. В Компанията се използвали посредници – такава била масовата
практика, за да се избегнат банковите такси. С помощта на свидетеля и на ответника
Л.Л. реинвестирал на вътрешната борса.
При служебна проверка съдът установи,
че между свидетелят О. и ищеца е налице висящо производство по гр.д. № 1067/2018г.
по описа на ДРС, образувано по иск на Л.Л.
за заплащане на основание чл. 55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД на сумата от 5 000 /пет
хиляди/ евро, платена на О. без основание на 23.01.2017г.
Свидетелката Д. Т. В., без дела и
родство със страните, пояснява, е че е финансист и преподавател по „Борси и борсови
операции”. През месец май 2016г. в гр.
София е присъставала на официална среща, на която била представена онлайн
компанията „***” LTD. На тази
среща се запознала с Д. Д. и Н. О.. Със страните по делото се
срещнала за пръв път през пролетта на 2017г. в гр. Варна, където се състояла
презентация на Компанията. Л.Л. и Т.Т. й били представени от Д. Д. като колеги,
които инвестират в Компанията. Л. и Т. разговаряли приятелски помежду си. Начините
за инвестиране в Компанията били няколко – чрез банков превод с
посредничеството на международна банка или чрез вътрешни пари в системата, като
било допустимо да се ползват вътрешните пари на други потребители. Първият
начин изисквал много време. Вторият бил масова практика. Потребителят, на
когото са преведени вътрешни пари, бил длъжен да ги върне на посредника – в кеш
или по банков път.
Свидетелката Д. И. Д., без дела и
родство със страните, пояснява че познава Л.Л. и Т.Т. от много години. Всички
били инвеститори в „***” Ltd. Ищецът
участвал и в други онлайн компании за инвестиране. Свидетелката помогнала на
ищеца да направи първоначалната си регистрация в Компанията и да регистрира
първия си пакет на стойност 3020 долара с №*** на 19.06.2016г. Парите били
прехвърлени от личния акаунт на свидетелката на Л.Л.. Чак след година и 7-8
месеца ищецът върнал парите. Въпреки това свидетелката помогнала на ищеца да
придобие пакети в Компанията чрез вътрешни преводи, както следва: на 16.01.2017г. - пакет на стойност 5700
долара; на 24.01.2017г. – пакет на стойност 2600 долара; на 25.01.2017г. – два
пакета на стойност 5825 долара и 4695 долара. Сумите били прехвърлени от
„вътрешните пари“ на свидетелката на Л.Л., С. С. и В. В.. Ищецът посочил на
свидетелката на кого какви пакети да бъдат прехвърлени. Парите следвало да
бъдат върнати на Д. Д. – по банков път или на ръка. Преводите били извършени,
когато свидетелката била в болница, поради което последната помолила ответника
да се свърже с ищеца и да му предостави номера на банковата си сметка. Други
посредници в Компанията отказали да помогнат на ищеца, защото бил некоректен. По
време на престоя си в болницата свидетелката можела да оперира онлайн със
сметката си в Компанията, но не разполагала с номера на собствената си банкова
сметка. ***олара – стойността на закупените пакети ***. По сметка на ответника
превел сума в общ размер от 13356 долара, която била предадена на свидетелката.
Свидетелката споделя, че ищецът я е притеснявал, същият й заявил, че ще си
върне парите, които превел на нея и на Т. Т..
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите А. А. и М. Т., намирайки ги за необективни, недостоверни и
противоречащи на останалите по делото доказателства. Посочените свидетели нямат
преки впечатления от отношенията между страните. Показанията им са източник на
косвени, производни доказателствени факти, като възпроизвеждат обстоятелства,
споделени им от Л.Л.. Освен това, ищецът
не основава исковата си претенция на твърдения за погрешно преведени суми –
същият твърди наличие на уговорки за съвместен бизнес с ответника, които
впоследствие не са се реализирали.
Що се отнася до показанията на
свидетелите О., Т. В. и Д., водени от ответника, съдът ги кредитира в цялост,
намирайки ги за обективни, достоверни, подробни и последователни, основани на
непосредствени впечатления от отношенията между страните. Обстоятелството, че
между Л.Л. и свидетелят О. е налице висящ спор по гр. д. №1067/2018г. по описа
на ДРС не разколебава доказателствената сила на показанията на последния, тъй
като същите са логични и съответстват на събрания по делото доказателствен
материал в неговата съвкупност.
Съобразно
изложените по-горе факти се установи
безспорно, че на 24.01.2017 г. ищецът е превел по банков път на ответника
сумата от 5040 щатски долара, а на следващи ден – сумата от 8136,78 щатски
долара. Установи се, че страните са инвеститори в *** – компания,
разпространяваща *** ***, като регистрацията на ищеца е с номер *** и
датира от 15.01.2017г.
Въз основа на съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се налага извода за наличие на мандатно
правоотношение, по което ответникът е приел да извърши правни действия – придобиване
за ищеца и посочени от него лица пакети *** „***” на вътрешната онлайн борса на
посочената компания. *** е средство за размяна, основано на блокчейн технология
и криптография за отчетност на транзакциите и осъществяването на контрол върху
създаването на нови единици. Криптовалутите са подвид на алтернативни валути,
или по-конкретно на цифрова валута. Фактическото изпълнение на поръчката е
осъществено от трето лице – свидетелката Д. Д.. По принцип възлагането на
правни действия подлежи на изпълнение лично от довереника с изключение на
уредените в чл. 283, ал.2 ЗЗД от хипотези. От събраните по делото доказателства
не се налага извода, че договорът за поръчка е сключен с оглед на личността на
изпълнителя – довереник. В случая не се касае за лична незаместима престация, а
и по делото се установи, че масова практика е закупуването на пакети *** чрез
посредчниеството на различни инвеститори в Компанията.
В периода 16.01.2017г. – 25.01.2017г. Л.Л.
и посочени от него лица са придобили пакети *** на стойност 18820 щатски долара
с поредничеството на ответника и свидетелката Д. Д.. Преведените от ищеца суми
представляват реалната паричната равностойност на закупените от Л.Л. пакети
виртуална валута.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ответникът е установил наличието на облигационна връзка между страните –
основанието за плащането на сумите, респ. за получаването им. Изложените
по-горе подробни съображения обосноват извода, че по делото не се доказа
направените банкови преводи на 24.01.2017г. и 25.01.2017г. да са извършени без правно основание,
респ. със сумата от 13356,78 щатски долара или левовата им равностойност ищецът
да е обеднял, а ответникът да се обогатил за негова
сметка без правно основание. Наред с това е житейски нелогично ищецът
в два поредни дни да превежда по сметка на отвеника суми на значителна стойност
без наличието на каквато и да е била уговорка за какво ще се ползват, още
повече че ищецът е ***, което предполага по-задълбочени познания за
инвестиране.
Поради гореизложеното, предявените искове
по 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумите от 5040 щатски
долара и 8316,78 щатски долара са неоснователни и недоказани, и като такива
подлежат на отхвърляне.
Относно
отговорността за разноски:
Съобразно изхода на спора и чл. 78, ал.
3 от ГПК ответникът има право на разноски, както следва: 1400 лв. – адвокатско
възнаграждение; 297,06 лв. – депозити за вещи лица и 5 лв. – държавна такса за
съдебно удостоверение.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.Х.Л. с ЕГН ********** *** срещу Т.К.Т. с ЕГН ********** ***, обективно кумулативно съединени искове
за заплащане на сумите от 5040 щатски
долара и 8316,78 щатски долара, платени без основание /при начална липса на
основание/, съответно на 24.01.2017г. и на 25.01.2017г. с банкови преводи,
ведно със законната лихва върху същите, считано от датата на подаване на
исковата молба /04.12.20187г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Л.Х.Л.
с ЕГН ********** *** да заплати на Т.К.Т.
с ЕГН ********** *** сумата от 1702,06 лева
– съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :