№ 449
гр. Благоевград, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20201200900210 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от Г. Б. В., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „***“ № 18 и И.
Н. В., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „***“ № 2- ищца по т.д. № 210/2020г. по
описа на ОС Благоевград, чрез пълномощника адв. М. А., с която се иска от съда да измени
постановеното Решение № 45/04.05.2022г., постановено по гр.д. № 210/2020г. по описа на
ОС Благоевград, в частта му за разноските, като присъди разноски за адвокатски хонорар,
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, така както са поискани- в размер на 2 400лв.
Изложени са доводи, че съдът след като е приел възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна за частично основателно, съобразил е че
минималния размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца съобразно
чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. възлиза на 1 718.22лв., като с начислен ДДС, размера е
2 061.86лв.
Съдът след частичното уважаване на възражението за прекомерност на адв. възнаграждение,
е присъдил в полза на ищците разноски за адвокатски хонорар пред настоящата съдебна
инстанция, в размер на 2 100лв., като е отказал уважаването на искането за разноски от
ищцовата страна за пълния му размер до 2 400лв.
С молбата са наведени доводи че по делото са проведени четири съдебни заседания, в които
адв. А. е участвала като пълномощник на страните. Поддържа се, че съгласно чл. 7 ал. 9 от
Наредба № 1/2004г., пълномощникът на ищците- адв. А., е участвала и осъществила
процесуално представителство по проведено общо четири броя съдебни заседания, поради
което за третото и четвъртото съдебни заседания, се дължат допълнителни възнаграждения
за адвокатски хонорар, в размер на 100лв. без ДДС или 120лв. с ДДС, поради което се иска
от съда да постанови определение с което да допълни решението си в частта му за
разноските, като присъди на страната още 300лв.
1
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК, е постъпила писмена молба по реда на чл. 248 от ГПК, от
насрещната страна по делото- „***“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. П. В., с която се
иска от съда да измени решението си частта му за разноските, които е присъдил в полза на
ищцовата страна, като намали присъдената сума от 2 100лв. на 1 718.22лв.
Излагат се доводи, че съдът правилно е изчислил размера на дължимата сума като разноски
за адвокатски хонорар на ищцовата страна, но неправилно е начислил върху същата ДДС.
Възразява се че за да бъде начислен ДДС към дължимото възнаграждение за адвокатски
хонорар, следва по делото да са представени доказателства, че адвоката е регистриран по
ЗДДС, а такива доказателства по делото не са представени.
Не са представени по делото отговори на насрещните молби по чл. 248 от ГПК.
За да се произнесе по искането за допълване на постановеното определение и изменението
му в частта за разноските, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:
С Решение № 45/04.05.2022г., постановено по гр.д. № 210/2020г. по описа на ОС
Благоевград, съдът е уважил като основателен предявения отрицателен установителен иск
по чл. 439 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК.
Осъдил е „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на регистрация: град София, п.к.
1715, р-н „***, представлявано от Управителят Р. И.ова ***, да заплати на Г. Б. В., ЕГН
********** и И. Н. В., ЕГН **********, и двамата от гр. Благоевград, ул. „***“ № 2, сумата
2 100лв.- за дължимото адвокатско възнаграждение, сумата– 1 584.29лв.- за държавна такса
във връзка с предявения иск, сумата – 538.00лв.- възнаграждение за вещо лице за
изготвените съдебни експертизи, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК,
съставляващи разноските по делото пред настоящата съдебна инстанция.
При определяне на размера на дължимото възнаграждение за адвокатски хонорар съдът е
приел за частично основателно възражението за прекомерност, наведено от ответната страна
на осн. чл. 78 ал.5 от ГПК. Приел е че минималното адвокатско възнаграждение с оглед на
приложението на нормата на чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. възлиза на 1 718.22лв.,
като с начислен ДДС, размера е 2 061.86лв. При определяне на размера, съдът с оглед на
фактическата и правна сложност по делото, е определил да бъде присъдено общо
възнаграждение за адвокатски хонорар в полза на ищцовата страна, в размер на 2 100лв.
Във връзка с претендираните разноски от ищцовата страна, по делото е представено с
исковата молба пълномощно, с което Г. Б. В., ЕГН **********, от гр. Благоевград, и И. Н.
В., ЕГН **********, от гр. Благоевград, са упълномощиле адв. М. А., да ги представлява,
включително и да осъществи процесуално представителство и защита и по т.д. № 210/2020г.
по описа на ОС Блгоевград/лист 24/. Представен е и договор за правна помощ и
съдействие/лист 23 от делото/, с която страните са уговорили заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 2 400лв., в което изрично е отбелязано че сумата е платена в
брой. Представено е по делото и потвърждение на номер по ДДС, валиден към 01.12.2020г.,
удостоверяващ регистрирането на адв. М. А. А. по ДДС.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд в настоящия си състав, излага
2
следните правни съображения:
Искането за изменение на Решение № 45/04.05.2022г., постановено по гр.д. № 210/2020г. по
описа на ОС Благоевград, в частта му за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК,
настоящият състав на ОС Благоевград счита за процесуално допустимо. Съобразно т. 9 във
връзка с т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013г. постановено по Тълкувателно дело № 6 от 2012г. на
ОСГТК на ВКС, представянето от страната на списък на разноските съобразно чл. 80 от
ГПК, е въздигнато като процесуална предпоставка за допустимост на искането, но само
когато се касае за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, когато съдът има
произнасяне по този въпрос в съдебния си акт. В настоящия случай списък за разноските по
чл. 80 от ГПК пред първата съдебна инстанция, е представен от ищцовата страна в хода на
т.д. № 210/2020г. по описа на ОС Благоевград и до неговото приключване.
Налице е в случая правен интерес за ищците, чрез пълномощника им по делото, да искат
изменение на постановеното първоинстанционно решение, в частта му за разноските, след
като излагат съображения че същите са неправилно определени. Молбата е депозирана в
срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, пред съда постановил съдебния акт, който е компетентен да
разглежда искането за допълване на решението в частта му за разноските пред съответната
съдебна инстанция.
Искането по чл. 248 от ГПК, наведено от насрещната страна по делото „***“ ЕООД, чрез
пълномощника му, насочено срещу решението на съда в частта му за разноските, присъдени
в полза на ищеца по делото, съдът намира за процесуално допустимо, тъй като за ответника
в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК е налице правен интерес да обжалва постановеното решение в
тази му част, след като е неизгодно за него и касае разноските присъдени в полза на
ищцовата страна.
За да се произнесе по направените искания по чл. 248 от ГПК, съдът навежда следните
правни доводи:
Правото да се присъдят направените по делото разноски по делото се регламентира с
разпоредбите на чл. 78 и сл. от ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право
на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния резултат от
делото и съобразно процесуалните правила на ГПК. С разпоредбата на чл. 81 от ГПК, съдът
е задължен при всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство пред
съответната съдебна инстанция, да се произнесе и по въпроса за разноските, ако страните са
направили такова искане. В конкретния случай съдът е уважил изцяло предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, като за ищцовата страна
са възникнали основания за присъждане на разноски по реда на чл. 78 ал.1 от ГПК, като
такова искане е било изрично направено още с исковата молба по делото.
С т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. постановено по Тълкувателно дело № 6 от 2012г. на ОСГТК
на ВКС се прие за задължително претендиращия заплащането на разноските в рамките на
едно съдебно производство, да извърши пълно доказване на обстоятелството, че посоченото
по размер адвокатско възнаграждение е действително уговорено между страните и платено
3
на пълномощника, поел защитата и процесуалното представителство на страната по делото.
Дадени са задължителни указания на съдилищата, че при решаване на въпроса за
присъждането на разноски за адвокатски хонорар, задължително се изследва дали
посоченото възнаграждение за адвокат е действително платено, като в този смисъл в
договора за правна помощ, който се представя по делото, следва да бъде указан вида
плащане- ако е платено по банков път, то това плащане следва да е удостоверено чрез
представянето на съответните платежни документи, а ако е извършено плащане на ръка и в
брой, то това обстоятелство следва да е задължително и изрично посочено в договора за
правна помощ.
В настоящия случай във връзка с претенцията за разноски, съставляващи адвокатски
хонорар за пълномощника адв. М. А., за доказване на реалното му заплащане по делото пред
настоящото съдебна инстанция, е представен Договор за правни услуги, сключен между
упълномощителите- Г. Б. В., ЕГН **********, от гр. Благоевград, и И. Н. В., ЕГН
**********, от гр. Благоевград, и пълномощника и по делото адв. М. А., от който е видно
какво адвокатско възнаграждение са уговорили страните за участието на пълномощника и
осигуряването на процесуално представителство и защита и по настоящото т.д. №
210/2020г. по описа на ОС Благоевград. В договора изрично е посочено че действително е
заплатена на ръка уговорената сума. Поради изложеното съставът на ОС Благоевград,
разглеждащ молбата по чл. 248 от ГПК, счита за доказано по безспорен и несъмен начин, че
между страните по договора за упълномощаване е уговорена сума като адвокатски хонорар,
както и че тази сума е реално платена по на ръка.
Неоснователни са доводите изведени с молбата по чл. 248 от ГПК от ответната страна по
делото- че по делото не са представени доказателства, удостоверяващи че адв. М. А. е
регистрирана по ДДС, тъй като ведно с пълномощното по делото и сключения договор за
правна защита и представителство, представено е писмено потвърждение на номер по ДДС,
валиден към 01.12.2020г., удостоверяващ регистрирането на адв. М. А. А. по ДДС. Ето защо
възражението че съдът неправилно е начислил дължимия ДДС, при липса на данни че
пълномощникът на ищците е регистриран по ДДС е неоснователно. В този смисъл
неоснователно е и искането за намаляване на присъденото от съда адвокатско
възнаграждение в полза на ищците в размер на 2 100лв. пред настоящата съдебна
инстанция.
С постановеното решение първоинстанционният съд правилно е определил минималния
размер на дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците по делото за
пред настоящата съдебна инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба №
1/2004г. възлиза на 1 718.22лв., като правилно е начислен ДДС, тъй като по делото са
представени доказателства, че адв. Михаила А. към момента на сключването на договора за
правна защита и съдействие е била регистрирана по ДДС, поради което размера на
дължимото минимално възнаграждение за адвокатски хонорар е 2 061.86лв.
Правилно съдът е приел наведеното възражение за прекомерност на дължимото адвокатско
възнаграждение за частично основателно, като е приел че с оглед фактическата и правна
4
тежест на предмета на делото, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на
2 100лв.
Съдът обаче не е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004г., която е изм. с
ДВ бр. 68 от 2020г., поради което е била в законна сила към момента на проведените по
настоящото дело четири съдебни заседания. В цитираната разпоредба, законодателят
изрично е предвидил, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо се заплаща допълнително по 100 лева, а в случая са проведени четири.
/Определение № 60080 от 8.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1522/2021 г., I г. о., ГК/. Съдът
счита че с решението си по делото, в частта му за разноските е следвало да присъди в полза
на ищцовата страна и още 200лв. за проведени две съдебни заседания по делото, на осн. чл.
7 ал. 9 от Наредба № /2004г. за минималното адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че
след изменението на цитираната норма с ДВ бр. 68 от 2020г., следва да се определя от съда
възнаграждение в размер на 100лв. за всяко проведено по делото съдебно заседание, след
второто такова, при това и без да е представено отделно пълномощно за присъждането на
допълнително адв. възнаграждение за всяко едно от съдебните заседание, след второто
такова. Ето искането по чл. 248 от ГПК от ищците по делото за увеличаване на присъденото
адвокатско възнаграждение с още 200лв. е основателно и следва да бъде уважено, а в
останалата му част отхвърлено като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение № 45/04.05.2022г.,
постановено по гр.д. № 210/2020г. по описа на ОС Благоевград, в частта му за разноските,
с което се иска да бъде намален размера на присъденото в полза на ищците адвокатско
възнаграждение, от 2 100 на 1 718.22лв., поради липса на доказателства че адв. М. А. е
регистрирана по ДДС, като неоснователно.
ИЗМИНЯ Решение № 45/04.05.2022г., постановено по гр.д. № 210/2020г. по описа на ОС
Благоевград, в частта му за разноските, като увеличава размера на дължимите разноски за
пред настоящата съдебни инстация в полза на ищците- Г. Б. В., ЕГН **********, от гр.
Благоевград, ул. „***“ № 18 и И. Н. В., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „***“ № 2,
от 2 100лв. на 2 300лв., като в останалата част над уважената от съда, до претендирания
размер от 2 400лв., оставя искането по чл. 248 от ГПК без уважение.
Определението на съда, подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред АС София, по аргумент на разпоредбата на чл. 248 ал. 3 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5