П Р О Т О К О Л
Година 2020 -та град ***
РАЙОНЕН СЪД дванадесети наказателен състав
На десети август през две хиляди и двадесета
година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ИГЛИКА
ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия ДАСКАЛОВ
АНД № 1373 по описа
за 2020 година
На именното повикване в 11:09 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА
– гр. *** - редовно призована, не се представлява.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.П.Х. – редовно призован, се явява
лично.
ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки да се даде ход на
делото, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ
Х.П.Х. – роден на *** г., в гр. Левски, настоящ
адрес:***, ***, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
неосъждан, ЕГН : **********.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. - Получих препис от разпореждането
за насрочване на делото и предложението на Районна Прокуратура – *** преди повече
от 7 дни.
На страните се разясняват правата по чл. 274 и чл.
275 от НПК и останалите им процесуални права.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. – Не правя искания за отвод на
съдебния състав или на секретаря. Няма да правя искания за събиране на нови
доказателства.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
откриване на съдебното следствие, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Докладва, че е внесено Постановление с предложение
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание Х.П.Х. ЕГН ********** - за това, че на 11.01.2020г. в с. ***, обл. ***,
при условията на продължавано престъпление предал по телефон - от телефонен
номер *** на тел. 112, неверни повиквания и заблуждаващи знаци за помощ и
тревога както следва:
- в 21:51:07 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно
повикване и заблуждаващ знак за тревога и помощ, като съобщил, че лице с имена С.И.(***
на полицейски служител Х. И.) управлява с висока скорост и в пияно състояние
лек автомобил „***“ с per. № … ***по ул. „***“ пред дом № ** в с. ***, обл. ***
и заплашва да му събори портата и дувара;
- в 21:57:29 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно
повикване и заблуждаващ знак за тревога, като съобщил, че С.И.пие и кара лек
автомобил в с. ***, обл. *** и че от 01 РУМВР - *** не обръщат внимание на
(отхвърлят) сигнала му;
- в 23:13:02 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно
повикване и заблуждаващ знак за тревога, като съобщил, че С.И.(*** на
катаджията) му се обадил по телефона и го заплашил и че идвал да скача на бой;
- в 23:46:31 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно
повикване и заблуждаващ знак за помощ, като се представил за С.(П.) П.Х. и
съобщил, че *** му - Х.П.Х. бил пребит от *** в дома си в с. ***, обл. ***, ул.
„***“ № *** и лежал на земята в безпомощно състояние – престъпление по чл. 326,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на обвиняемия да даде
обяснения.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. – Разбирам какво предлага
Прокуратурата. Признавам се за виновен. Не желая да давам обяснения.
ПО
ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. – Да се приключи съдебното
следствие.
Като взе предвид становищата на страните, Съдът
намира следното:
В настоящото производство могат да бъдат
преценявани събираните в досъдебното производство доказателствени материали и в
тази връзка, и при щателното си запознаване със същите материали, Съдът намира,
че фактическата обстановка, изложена във внесеното постановление на РП-*** не
се отличава с необходимата пълнота.
В същата фактическа обстановка са изложени общо четири
повиквания, за които се твърди, че са извършени от страна на обвиняемия Х., посредством
тел. № *** - към ЕЕН 112, но същевременно видно от материалите на досъдебното
производство и по-конкретно, от заключението по изготвената съдебно-техническа
експертиза, се касае за общо седем повиквания, от които, както вече беше
отбелязано - само четири са намерили отражение във внесеното постановление на Прокуратурата.
На практика, избирателно са предадени повиквания, условно номерирани като № 2,
№ 3, № 6 и № 7. Не са намерили отражение повиквания № 1, 4 и 5. Същите
повиквания обаче няма как да бъдат отделени от общата фактология подлежаща на
изясняване и в тази връзка, същите имат значение за цялостното и обективно
изясняване на обстоятелствата на случая. Така например, в повикване № 1, видно
от заключението по съдебно-техническата експертиза е отправено искане до
служителя на ЕЕН 112 да бъде осъществена връзка с гр. ***, тъй като на местно
ниво, в гр. ***, не се взима съответно отношение; същото повикване е прекъснато
от страна на служителя на ЕЕН 112, без да бъде дадена възможност на сигналиста
да изложи някакви конкретни обстоятелства. Повикване № 4, от друга страна,
отново представлява своебразен прекъснат сигнал от страна на служител на ЕЕН
112, при който сигнализиращият е заявил, че ще качи във „***“ определена
информация, при което служителят на ЕЕН 112 е прекъснал връзката. Със сходно съдържание
и краен резултат е и повикване № 5.
Установяването на нови факти от настоящата
инстанция, обуславя прекратяването на съдебното производство и връщането на
делото на РП – ***. Същевременно обаче, изтъкнатите нови факти представят в
нова светлина обстоятелствата на случая и налагат по-задълбочен правен анализ,
основните положения от който, няма как да не бъдат отбелязани още тук.
Както беше изтъкнато и по-горе, касае се за
множество повиквания по ЕЕН 112 и същите са насочени, на практика, към
използване на единния европейски номер за спешни повиквания, за отправяне на
разнообразни сигнали, чието съдържание се свежда до предполагаема злоупотреба с
ЕЕН 112. Следва да бъде изтъкнато и това, че Законът за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112 предвижда съответни административнонаказателни
разпоредби. Така според чл.38 ал.1 и ал.2 от Закона, „Който предава чрез
ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се
наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание“ и „Когато
в случаите по ал. 1 са мобилизирани ресурси на службите за спешно реагиране,
наказанието е глоба от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, както и обезщетение за причинените на службите вреди.“. От друга
страна, съобразно чл.326 ал.1 НК, „Който предава по радио, телефон или по друг
начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или
тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.“. Предаването на
неверни повиквания има вербален характер, за разлика от заблуждаващите знаци, които
очевидно Законодателят разглежда като невербален способ за свеждане на
определена информация до лицата; неверните повиквания и заблуждаващите знаци
следва да са насочени към търсене на помощ, да сигнализират за злополука или
тревога. Това изброяване следва да се прецени като ограничително, а отделните
му форми – като разграничими една от друга. Търсенето на помощ е свързано с
отправяне на искане за оказване на някакво съдействие от компетентни лица,
сигналите за злополука – съдържат информация за настъпили телесни увреждания,
смърт или опасност от такива, в резултат на някакво събитие /напр. от промишлен
характер/, а сигналът за тревога – се отнася за определени събития, които по
правило имат иницентен и потенциално увреждащ за лицата характер и налагат
взимането на някакви бързи организационни мерки /напр. бойна тревога/. Макар и
краткия анализ на коментираните обективни признаци на престъплението по чл.326
ал.1 НК, идва да покаже, че нищо от описаното в Предложението на Прокуратурата
не може да се определи като престъпление от този вид, а още по-малко – като
продължавано такова. Както беше отбелязано – и това отново следва да бъде
акцентирано – касае се за описани действия по предполагаема злоупотреба с ЕЕН
112. Описаните от Прокуратурата четири сигнала не са нито сигнали за помощ,
нито – за злополука или за тревога, а са насочени и се състоят до свеждане на
информация за извършени престъпления –
против транспорта /управление на МПС в пияно състояние/ и против личността
/закани с престъпление, нанасяне на телесна повреда/. При положение, че тези
сигнали не отговарят на истината, единственият законосъобразен подход е да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца по чл.38 и сл. от
споменатия Закон. Отделно от това, дори хипотетично да се приеме, че някое от
процесните повиквания към ЕЕН 112 представляват неверни повиквания за помощ по
смисъла на чл.326 ал.1 НК /а това, както беше отбелязано, не е така/, дори в
този случай следва да бъде обърнато внимание, че макар че чл.38 ал.1 и ал.2 от
Закона да предвиждат, че административнонаказателна отговорност се следва, ако
деецът не подлежи на по-тежко наказание - същевременно липсва ясен законов
регламент за отделяне на случаите, квалифицируеми като административно
нарушение от тези, които следва да се квалифицират като престъпление по чл.326
ал.1 НК. При положение, че такъв законов регламент отсъства, да се приеме, че
са налице предпоставките за ангажиране на по-тежкия по вид юридическа
отговорност, не може да бъде определено другояче, освен като напълно
произволно.
Не на последно място, следва да бъде отбелязано и
това, че съобразно чл. 305 ал. 4 НПК, „В случаите по чл. 301, ал. 4 съдът
признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато
извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената
част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно
нарушение, предвидено в закон или указ.“. Глава XXVIII НПК, на
свой ред е особено производство и не съдържа разпоредба, идентична или
аналогична по съдържанието си на чл. 305 ал. 4 НПК. Напротив, чл. 378 ал. 4 НПК
е в непроменена редакция от приемането на НПК и при положение, че се касае за
специална по характера си правна разпоредба спрямо тази на чл. 305 ал. 4 НПК,
следователно, втората не може да намери приложение, а това означава, че няма
как в особеното производство по реда на Глава XXVIII НПК
Съдът да констатира, че определено деяние съставлява административно нарушение,
предвидено в Закон или Указ и да наложи съответно административно наказание.
При подобна хипотеза, съобразно чл. 378 ал. 4 НПК, възможностите при решаване
на делото са само три, а именно - обвиняемият
да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, наказателното производство да бъде прекратено при
предвидените в Закона случаи или обвиняемият да бъде изцяло оправдан.
Ето защо съдебното производство по настоящото дело
следва да бъде прекратено, а делото - изпратено на РП – ***, за последващи
процесуални действия, при съобразяване на мотивите на настоящото Определение, в
т.ч. – внимателно да бъде преценена правната квалификация на деятелността на
обвиняемия и при необходимост – да бъдат предприети действия по реализиране на
административнонаказателна отговорност по Закона за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112.
Водим от горното и на основание чл.378 ал.3 НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по АНД № 1373/2020 г. по описа на ПлРС и ВРЪЩА
делото на РП – ***, за последващи процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРОТОКОЛЪТ е написан в съдебно заседание и приключи
в 11:34 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: