№ 1184
гр. Пловдив, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело
№ 20245300500570 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №159 от 08.01.2024г. по гр.д. № 7012/2023г. Пловдивски
районен съд, 14 гр.с., е уважил предявените от Г. С. Д. с ЕГН: **********
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК: ********* и „Файненшъл
България“ ЕООД с ЕИК: ********* обективно и субективно пасивно
съединени установителни искове - признал е за установено в отношенията
между страните, че сключеният между ищцата и първия ответник „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 4599389 от 26.09.2022г. е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК вр.чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, признал е за
установено и че сключеният между ищцата и втория ответник Файненшъл
България“ ЕООД договор за поръчителство № 4599389 от 26.09.2022г. е
нищожен, на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, като лишен от правно основание. С
решението е отхвърлен предявеният от Г. Д. иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.чл. 23 от ЗПК за осъждането на „Изи Асет Мениджмънт“
АД да й заплати /върне/ сумата от 658,68 лв. като платена без основание по
недействителния договор за паричен заем № 4599389 от 26.09.2022г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба –
17.05.2023г. до окончателното й изплащане. Разпределена е и отговорността за
разноските съобразно изхода на спора - ПдРС е осъдил „Изи Асет
Мениджмънт“ АД да заплати на Г. С. Д. сумата от 66.66 лева - разноски по
делото, а на адв. С. П. сумата от 466.67 лева - адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищцата, осъдил е „Файненшъл
България“ ЕООД да заплати на Г. С. Д. сумата от 50 лева - разноски по делото,
а на адв. С. П. сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ищцата. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Г.
1
Д. е осъдена да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение по отхвърления осъдителен иск.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата, чрез
пълномощника й адв. С. П., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателката против „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.чл. 23 от ЗПК. Във въззивната
жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част, иска се неговата отмяна и постановяване на
друго по същество на спора, с което да се уважи исковата претенция.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е игнорирал представените от
ищцата писмени доказателства, установяващи извършени плащания в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като неправилно е кредитирал справките за
дължими/погасени суми, приложени към отговорите на исковата молба,
подадени от ответниците в първоинстанционното производство - „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД. Претендира се
присъждането на разноски за двете инстанции, вкл. и на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗАдв. Прави се доказателствено искане за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза.
Въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез ст.юрк. Диляна
Николова, е подала отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК,
в който поддържа нейната неоснователност. Поддържа доводи, че дружеството
не е пасивно материално легитимирано да отговаря по предявения иск по чл.
55 от ЗЗД. Аргументира становището си с обстоятелството, че сумата,
заплатена по договора за поръчителство, сключен с Файненшъл България“
ЕООД, не е постъпила в патримониума на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съгласно чл. 3, ал.3 от договора за предоставяне на поръчителство, „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е било овластено единствено да приема плащане на
договореното възнаграждение, поради което титуляр на вземането по договора
за поръчителство бил „Файненшъл България“ ЕООД. Поддържа, че решението
е правилно в обжалваната част и моли за неговото потвърждаване, както и за
присъждането на разноски по делото, вкл. и на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на
жалбоподателя.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Г.
Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с
която са предявени обективно и субективно съединени установителни
искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД, за прогласяване
на недействителността на договор за паричен заем № 4599389 от 26.09.2022г.,
сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и нищожността
на договор за поръчителство № 4599389 от 26.09.2022г., сключен с
„Файненшъл България“ ЕООД. Ищцата е предявила и осъдителен иск против
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
2
вр.чл. 23 от ЗПК, за осъждането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да й заплати
/върне/ сумата от 658,68 лв., като платена при начална липса на основание по
недействителния договор за паричен заем № 4599389 от 26.09.2022г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда
– 17.05.2023г. до окончателното й изплащане. В исковата си молба ищцата е
изложила съображения, че сключеният с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор
за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, недействителен
бил и сключeният между ищцата и втория ответник „Файненшъл България“
ЕООД договор за поръчителство като акцесорен на договора за кредит. Така –
съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК ищцата дължала само чистата стойност на
кредита, която в случая била в размер на 1500 лв., но не дължала лихви или
други разходи по кредита. Твърди, че освен главницата е заплатила и сумата
от 658,68 лв., която се явявала платена при начална липса на основание.
Ответниците са депозирали отговори за неоснователност на исковите
претенции. Пред първата инстанция са поддържали, че договорите не са
недействителни на посочените от ищцата основания, както и че договорът за
поръчителство е сключен с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД
/гарант/ и платеното по него е предадено на това лице, а не е влязло в
патримониума на ответника по осъдителния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
След преценка на ангажираните по делото доказателства във връзка със
становищата и възраженията на страните районният съд е приел
установителните искове за основателни и е уважил същите. Прието е, че
сключеният между Г. Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор е такъв за
потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят
изискванията на специалния закон - ЗПК. Първоинстанционният съд е обявил
договора за недействителен, на основание чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
поради невключване на възнаграждението по договора за поръчителство в
посочения годишен процент на разходите, като при неговото включване ГПР
надхвърля максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид
недействителността на договора за заем, липсвало и основание за сключването
на акцесорен договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/, поради
което последният е прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД. В частта,
с която установителните искове са уважени, първоинстанционното решение е
влязло в сила, като необжалвано.
Предмет на въззивно обжалване е единствено решението на ПдРС в
частта, с която е отхвърлена изцяло осъдителната претенция по чл. 55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД вр.чл. 23 от ЗПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по неговата допустимост – в обжалваната част, а
относно правилността е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и допустимо в обжалваната част.
Относно правилността въззивницата твърди, че с оглед
недействителността на договора за кредит и съгласно разпоредбата на чл. 23
от ЗПК следва да заплати на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД само
получената в заем сума, която е в размер на 1500 лв., поради което и доколкото
е заплатила по договора освен главницата и сумата от 658,68 лв., то
последната е недължимо платена и следва да й бъде върната от ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Обстоятелството дали претендираната сума е
била преведена впоследствие на гаранта било без правно значение, тъй като
касаело вътрешните отношения между двете търговски дружества –
3
ответници в първоинстанционното производство.
Въззиваемият в отговора по чл. 263 от ГПК поддържа, че
възнаграждението дължимо по договора за поръчителство, не е влязло в
патримонуима на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а в този на „Файненшъл
България“ ЕООД, поради което не е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявения осъдителен иск.
По делото няма спор между страните, а и от събраните писмени
доказателства се установява сключването на процесния договор за паричен
заем № 4599389 от 26.09.2022г., въз основа на който „Изи Асет Мениджмънт“
АД е предоставило на Г. С. Д. паричен заем в размер на 1500 лв., при срок на
заема 30 седмици, при двуседмична погасителна вноска в размер на 111,11 лв.,
фиксиран годишен лихвен процент – 35 %, обща сума за връщане – 1666,65
лв. и годишен процент на разходите – 40,41 %. Съгласно чл.4, ал.1 от договора
заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на
договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в
договора изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за
сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество
– поръчител, което предоставя гаранционни сделки. На 26.09.2022г. е сключен
и договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ №4599389 между
ищцата и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който
гарантът се е задължил да отговаря солидарно към кредитора за всички нейни
задължения, произтичащи от договора за кредит, срещу насрещна престация –
възнаграждение за така предоставената услуга /гаранцията/ в размер на 823,35
лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 54,89 лева.
Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В чл.3, ал.2
е предвидено задължение на потребителя да заплаща възнаграждението по
начините, установени в договора за паричен заем, а съгласно ал. 3 „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за
гаранция.
Във въззивното производство е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза - неоспорена от страните, която съдът кредитира, доколкото
вещото лице е отговорило пълно и обосновано на поставените задачи.
Съгласно заключението на вещото лице, по договора за паричен заем №
4599389 от 26.09.2022 г. са направени 12 плащания на обща стойност 2 114,00
лв., формирани както следва: 1500 лв. главница, 166,65 лв. – лихва, 439,12 лв.
– възнаграждение по договор за гаранция и 8,23 лв. – разходи за събиране на
вземането.
Едно плащане е извършено в брой - 166,00 лв. на 31.10.2022г. /сумата е
платена на кредитен консултант/, а останалите 11 плащания са получени от
„Изи Асет Мениджмънт“ АД по банкова сметка с IBAN:
BG70BPBI794012E0300956, както следва:
1. на 21.11.2022г. - 166,00 лв.;
2. на 9.12.2022г. - 166,00 лв.;
3. на 20.12.2022г. - 166,00 лв.;
4. на 6.01.2023г. - 166,00 лв.;
4
5. на 25.01.2023г. - 178,00 лв.;
6. на 31.01.2023г. - 166,00 лв.;
7. на 27.02.2023г. - 178,00 лв.;
8. на 13.03.2023г. - 178,00 лв.;
9. на 27.03.2023г. - 178,00 лв.;
10. на 12.04.2023г. - 178,00 лв.;
11. на 28.04.2023г. - 228,00 лв.
Събраните суми по договора за предоставяне на гаранция №
4599389/26.09.2022г. в общ размер на 439,12 лв. не са превеждани към
„Файненшъл България“ ЕООД. Задължението на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
за получените гаранционни суми е прихващано с вземане от „Файненшъл
България“ ЕООД, като на последно число на месеца са издавани фактури с
получател „Файненшъл България“ ЕООД и наименование на стоката/услугата
- „възнаграждение по договор“.
Доколкото с първоинстанционното решение, влязло в сила в частта по
предявения установителен иск срещу първия ответник „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, е признат за недействителен сключеният между страните
договор за паричен заем № 4599389 от 26.09.2022г., на основание чл. 22 ЗПК
вр.чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23
ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК в случаите, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В случая по
договора за кредит ищцата е заплатила сумата от 2 114,00 лв., установено от
ССчЕ, а чистата стойност на кредита възлиза на 1500 лева. Възнаграждението
на гаранта в размер на сумата от 439,12 лева по договора за
гаранция/поръчителство, предвид недействителността на договора за кредит,
също се явява лишено от основание. Спорен е въпросът дали плащането на
възнаграждението по гаранцията подлежи на връщане от ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Настоящият съдебен състав намира, че подлежи на
връщане разликата от 614 лева, формирана от всички заплатени суми над
чистата стойност по договора за кредит: 166,65 лв. /лихва/, 439,12 лв.
/възнаграждение по договора за гаранция/ и 8,23 лв. /разходи за събиране на
вземането/, до който размер осъдителният иск по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
вр.чл. 23 от ЗПК е основателен и следва да бъде уважен. Плащането на
възнаграждението по гаранцията подлежи на връщане от ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, защото за него е липсвало основание да го получи, а
обстоятелството дали го е превел на гаранта - „Файненшъл България“ ЕООД,
е без правно значение, тъй като касае вътрешните му отношения с това лице.
Още повече, че предоставената с договора за гаранция услуга не е в полза на
ищцата, а единствено на ответника.
С оглед всичко гореизложено, предявеният иск с правно основание чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.чл. 23 от ЗПК е основателен и доказан до размера на
сумата от 614 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 658,68 лв. е
неоснователен.
Поради частичното несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск за сумата от 614 лв.,
като ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД бъде осъден да заплати на
въззивника-ищцата тази сума, ведно със законната лихва от датата на
5
подаване на исковата молба в съда - 17.05.2023г. до окончателното й
изплащане. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищцата е
осъдена да заплати на ответника разликата над 6,78 лв. до сумата от 100 лв. –
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част на
осъдителния иск. В останалата обжалвана част решението на ПдРС следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Процесуалният представител на ищцата адв. С. П. й е оказал безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата,
предвиждаща, че адвокатът може да оказва безплатна правна помощ на
близък. С оглед изхода на спора по осъдителния иск и на основание чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата, ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД
следва да бъде осъдено да заплати на адв. С. П. адвокатско възнаграждение в
размер на по 200 лв. за първата и въззивната инстанции /общо 400 лв./.
Присъденото възнаграждение на адв. П. е в размер под минималния по
Наредба № 1/2004г. за МРАВ, с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Настоящият съдебен състав съобрази, че въведеното с чл.
38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от
Висшия адвокатски съвет размер, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците
в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решение по дело C-438/22 на СЕС. Следва да се изтъкне, че
посочените в Наредба № 1/09.01.2004 г. размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, а подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо,
ПдОС намира, че в полза на адв. С. П. е присъден справедлив размер на
адвокатско възнаграждение, съобразен с посочените критерии.
На въззивника - ищца следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената част на исковата претенция за първоинстанционното производство
в размер на 46,61 лв. /от общо направени разноски 50 лв./ за държавна такса,
както и разноски за въззивното производство в общ размер на 233,04 лв. /от
общо направени разноски 250 лв./, от които 46,61 лв. се присъждат за
държавна такса и 186,43 лв. - за депозит за вещо лице.
При този изход на спора, право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство има въззиваемото дружество –
ответник. Юрисконсултското възнаграждение се определя на 50 лв., като
съобразно отхвърлената част от осъдителния иск, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 3,39
лв.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение №159 от 08.01.2024г., постановено по гр.д.
№7012/2023г. на Пловдивски районен съд, 14 гр.с., в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от Г. С. Д. с ЕГН: ********** срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК: ********* осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.чл. 23 от ЗПК до размера на сумата от 614 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
17.05.2023г. до окончателното изплащане, както и в ЧАСТТА, с която Г. С. Д. с
ЕГН: ********** е осъдена да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК:
********* разликата над 6,78 лв. до сумата от 100 лв. - разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство,
съобразно отхвърлената част на осъдителния иск и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, да заплати на
Г. С. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр.чл.23 от
ЗПК, сумата от 614 /шестотин и четиринадесет/ лв., представляваща
недължимо заплатена сума по договор за паричен заем № 4599389 от
26.09.2022г., формирана от заплатените суми над чистата стойност по
договора за заем, дължими поради неговата недействителност, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.05.2023г.
до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №159 от 08.01.2024г., постановено по гр.д.
№7012/2023г. на Пловдивски районен съд, 14 гр.с., В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от Г. С. Д. с ЕГН:
********** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК: ********* осъдителен
иск, с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.чл. 23 от ЗПК, за разликата
над 614 лв. до пълния предявен размер от 658,68 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.05.2023г. до
окончателното изплащане, както и в ЧАСТТА, с която Г. С. Д. с ЕГН:
********** е осъдена да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК:
********* сумата от 6,78 лв. - разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство, съобразно
отхвърлената част на осъдителния иск.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, да заплати на
адв. С. Ж. П., АК-Пловдив, със служебен адрес: гр. Пловдив, пл.
„Съединение“ № 3, ет.4, офис 411, сумата от 400 /четиристотин/ лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. С. Д. в
производството пред първата и въззивната инстанции.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, да заплати на
Г. С. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 46,61
лв. /четиридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ - разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 233,04 лв. /двеста тридесет и
три лева и четири стотинки/ - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. С. Д., ЕГН: **********, да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 3,39 лв. /три лева и тридесет и девет стотинки/ - разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство, съобразно
отхвърлената част на осъдителния иск.
В необжалваната част, решение №159 от 08.01.2024г., постановено по
гр.д. №7012/2023г. на Пловдивски районен съд, 14 гр.с., е влязло в законна
7
сила.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8