№ 275
гр. Смолян, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20255400500297 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 71/05.05.2025 г. по гр. д. № 438/2024 г. Девински
районен съд е отхвърлил предявените от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД против Д. А. Д.
установителни искове, че същият дължи по Договор за потребителски кредит
№ *******/02.12.2021 г. сумите както следва: за разликата над 2 000 лева до
претендираните 2 476, 27 лева – главница; 246, 36 лева договорна лихва; 105,
28 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2022 г. до
01.01.2024 г., както и законна лихва за забава върху главницата от 2 476, 27
лева, считано от момента на подаване на заявлението в съда – 03.10.2024 г. до
окончателното заплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с №
32/26.02.2024 г. по ч. гр. д. № 67/2024 г. по описа на РС – Девин – като
неоснователни и недоказани.
Със същото решение е отхвърлен предявения от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД
против Д. А. Д., установителен иск,че същият дължи по Договор за
потребителски кредите № 7*******/02.12.2021 г. сумата от 2 000 лева –
главница, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК с № 32/26.02.2024 г. по ч. гр. д. № 67/2024 г. на
1
РС – Девин, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на Д. А. Д.
в размер на 3 188, 79 лева, от които 2 008, 47 лева възнаградителна лихва и
1 180, 32 лева – застраховки, получени по нищожен Договор за потребителски
кредит № *******/02.12.2021 г. от ищеца „Т. Б. А. Б.“ ЕАД; ищецът е осъден
да заплати на адв. Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
„Т. Б. А. Б.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. И., с оплаквания, че е неправилно и
незаконосъобразно.
Във въззивната жалба се оспорва извода на съда, че за потребителя
не е ясно какви суми се отпускат и за какви цели, като се твърди, че същите са
индивидуализирани в чл. 7 от договора.
По-нататък в жалбата се излагат доводи относно характера на
застрахователните премии при определянето на ГПР, като се твърди, че
сумата по сключената застраховка е включена при изчисляването на ГПР и се
съдържа в посочения процент на ГПР, но е включена като главница по
кредита, тъй като същата е преведена като допълнителен финансов ресурс
към трето лице по искане на кредитополучателя; сумата по застраховка не е
услуга, която се дължи от потребителя към кредитодателя, а е сума, която
кредитодателят отпуска и заплаща на трето лице, отделно от преведената към
потребителя сума, поради което същата не е разход към кредита, а
представлява отпусната главница.
Твърди се, че сключването на застраховка е осъществено съгласно
волята на потребителя и застраховката дава на потребителя широк спектър от
защита срещу различни покрити рискове. Сочи се, че съгласно ЗПК и
приложимото европейско законодателство, отчитането на застраховките като
разход се извършва, ако същите са задължителни за сключването на кредита,
какъвто не е конкретния случай; кредитополучателят сам и по свое желание е
избрал съответната застраховка/застрахователна програма, поради което
разходите за застраховка не следва да се включват в разходите по кредита.
Отбелязва се и възможността потребителят да се откаже от застраховката.
Твърди се в жалбата, че размерът на ГПР е изписан според
нормативните изисквания; в случая лихвения процент е фиксиран, поради
което е неприложимо изискването относно методика за изчисляване на
референтен лихвен процент и условия за неговата промяна.
Твърди се, че задължение за посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, не е абсолютно, то би било
налице само ако такива допускания са били използвани при изчисляване на
ГПР, ако не са използвани допускания, то кредиторът не е длъжен да
предоставя такава информация.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени;
претендират се разноски; прави се възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
2
ответникът Д. А. Д., чрез пълномощник адв. Е. И., с който се изразява
становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно,
постановено съгласно материалния и процесуалния закон и практиката по чл.
290 от ГПК на ВКС.
В отговора се твърди, че нарушения са налице, тъй като в договора
кредиторът не е посочил разписана методика на формиране на ГПР;
годишната фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена
по отношение на общия ГПР. Твърди се, че посочените в договора ГПР и
общата сума на плащанията не съответстват на действителните; кумулирането
на застраховката към погасителните вноски и то като главница води
единствено до скрито оскъпяване на кредита.
Твърди се, че в погасителния план липсва яснота месечната вноска
какви компоненти включва – каква част от нея е главница и каква лихва.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение; претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемият не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. От пълномощникът му адв. Е. И. е постъпило писмено становище,
с което оспорва въззивната жалба по изложените в отговора доводи.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във
въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за
процесуално допустима, а по същество съобрази следното:
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
*******/02.12.2021 г., по силата на който ищецът предоставя на ответника
потребителски кредит в общ размер на 3 180 лева, от които кредит в размер на
2 000 лева и застраховка „защита на кредита и сметките“ в размер на 1 180, 32
лева. Според чл. 9.1 лихвеният процент е в размер на 41, 12 %, а според чл. 10
ГПР е в размер на 49, 50; общата дължима сума от потребителя е в размер на
5 526, 48 лева; договор е сключен за срок от четири години.
Формално в чл. 19 от договора е посочено, че потребителят не е
длъжен да сключва застраховка; потребителят може да сключи някоя от
застраховките, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен
агент, без това обаче да е задължително условия за сключването на самия
договор.
В същото време в Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит от „Т. Б. А. Б.а“ е
посочено, ,че за този вид договор се сключва застраховка и тя е в размер на
1 180, 32 лева, с оглед на който размер е посочен и общия размер на кредита –
3 180, 32 лева.
Поради това са несъстоятелни доводите на кредитора, че
3
сключването на застраховка в случая не е било задължително условие за
сключване на договора за кредит.
Установява се, че застраховката се изплаща от потребителя на
равни месечни вноски, като е включена в главницата, върху която се
начислява договорната лихва.
Видно от представените доказателства, кредиторът в случая е и
застраховащ.
Както в договора за кредит, така и във формуляра, не е посочено
какви разходи се включват при формиране на годишния процент на разходите.
По-същественото в случая е, че в ГПР не са включени разходите,
които потребителят заплаща за застраховка. Освен че тази застраховка
всъщност ползва кредитора, вместо той да изпълни задълженията си по чл. 16
от ЗПК, застраховката безспорно е разход по кредита. Съгласно
определението, съдържащо се в чл. 3 буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия - така определение №
50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о. Именно такъв е
настоящия случай с оглед посоченото във формуляра. Следователно
застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР
е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Това
влече след себе си последицата на чл. 23 ЗПК и съответно ищецът има право
да получи само чистата стойност на кредита.
В този смисъл Определение № 65/10.01.2025 г. по гр. д. №
937/2024 г. на ІІ г.о. на ВКС.
49, 65 % е ГПР при размер на дълга 2 000 лева. Следователно,
голословно е твърдението във въззивната жалба, че сумата за застраховка е
включена в ГПР, защото е включена в размера на главницата.
Представяйки сумата за застраховка като част от предоставената
сума по кредита, кредиторът заставя по-слабата икономически страна да
приеме неизгодни за нея условия на кредита. Размерът на кредита следва да се
определя единствено от предоставената на потребителя сума, а не и от други
съставки, които потребителят не получава. Включването на сумата за
застраховка в месечните вноски за главница, които се олихвявяват, всъщност
4
води до много по-висок лихвен процент от посочения в договора, което също
води до завишаване на ГПР, което не е посочено в договора съгласно
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
По силата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен,
поради което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
В случая от заключението на съдебно-икономическата експертиза
се установява, че по процесния договор за кредит ответникът е заплатил обща
сума в размер на 2 755, 97 лева. От тази сума ищецът е направил погасяване
на главница в размер на 704, 05 лева, договорна лихва в размер на 2 008, 47
лева и обезщетение в размер на 43, 45 лева.
По силата на чл. 23 от ЗПК ответникът е дължи чистата
стойност на кредита – 2 000 лева.
В отговора на исковата молба е направено възражение за
прихващане при условията на евентуалност – ако съдът уважи
установителния иск за главницата. Неясно защо, след като в мотивите си
районният съд е приел, че по силата на чл. 23 от ЗПК ответникът дължи
връщането единствено на чистата стойност на кредита в размер на 2 000 лева
/а ответникът вече е заплатил на ищеца повече – 2 755, 97 лева/, районният
съд отхвърля иска за главница в размер на 2 000 лева, но не поради
заплащането й от ответника и съответно неоснователност на иска, а извършва
прихващане.
След като районният съд правилно е приел, че следва да се
приложи разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, той е следвало да отчете, че
ответникът с платените от него според СИЕ 2 755, 97 лева вече е погасил
задължението си за главница в размер на 2 000 лева, като не дължи нищо
друго по силата на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Поради това
установителния иск за главница в размер на 2 000 лева е следвало да се
отхвърли поради изплащане на тази сума, като исковете за главница над 2 000
лева до 2 476, 27 лева и исковете за договорни лихви и за обезщетение за
забава са отхвърлени като недължими с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Неправилно районният съд е извършил прихващане. На първо място, защото
ответникът няма задължения към ищеца по посочените по-горе съображения.
Прихващане се извършва със сума, за която иска е основателен. На второ
място, защото той не е изплатил сумата от 3 188, 79 лева на ищеца.
Ответникът е платил без основание /надплатил/ на ищеца сумата
от 755, 79 лева според СИЕ, но и за тази сума не би следвало да се извършва
прихващане, защото ответникът няма задължения към ищеца, след като е
погасил главницата по кредита в размер на 2 000 лева. Сумата от 755, 79
лева е недължимо платена от ответника на ищеца.
Въпреки тези доводи по незаконосъобразността на извършеното
прихващане, въззивната инстанция не би могла да се произнесе за отмяна на
5
решението в частта, в която установителния иск за главница в размер на 2 000
лева е отхвърлен поради извършено прихващане, поради липса на жалба от
ответната страна, както и поради забраната да бъде влошавано
положението на жалбоподателя.
Поради отхвърляне на неоснователните искове на жалбоподателя
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на адв. Е. И. на основание чл. 38 ал. 2, във
вр. с ал. 1 т. 3 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева с ДДС,
предвид направеното възражение за прекомерност и с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, еднотипността на делата от този вид
и извършената по делото работа.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 71/05.05.2025 г. по гр. д. №
438/24 г. на Девински районен съд.
ОСЪЖДА „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, гр. С., ул. „Д. Х.“ № *,
да заплати на ЕАД „Е. И.“ на основание чл. 38 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 3 от ЗА
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 120 лева с
ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6