Номер 116029.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПлевенIII граждански състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Дияна А. Николова
като разгледа докладваното от Дияна А. Николова Гражданско дело №
20204430103753 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от
„***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: ***, представлявано от ***,
чрез Адвокатско дружество „***“, регистрирано по ф.д. №649/2017 г. в Регистъра за
адвокатските дружества при Софийски градски съд, с БУЛСТАТ ***, представлявано от
адв. *** ***, Съдебен адрес: ***, имейл за кореспонденция: ********** против “***“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, в
която се твърди следното : с ответника бил сключен договор за наем на 25.07.2019г., по
силата на който ищецът му предоставил за временно ползване Павилион с площ от 7,5
кв.м., находящ се в ***, УПИ XIV, кв. 703, по плана на ***, заедно с наличното
обзавеждане. Имотът е предаден на наемателя на 25.07.19год., за което е съставен
Приемо-предавателен протокол, приложен по делото. Съгласно чл.3 от Договора
наемателят се задължил да заплаща месечен наем в размер на 100лв., като с Анекс от
29.07.19г. към договора, страните се съгласили да променят наемната цена на 300 лв.
месечно. Договорът е сключен за срок до 31.07.2020год., като към момента на подаване
на исковата молба същият е изтекъл, поради което договорът за наем е прекратен на
това основание. След изтичане срока на наема, наемателят не е опразнил и предал
наетото помещение и отказва да напусне обекта.
На 20.07.20г. ищецът изпратил покана за опразване на помещението, с която било
напомнено на ответника, че срокът на Договора изтича на 31.07.20г., поради което
помещението следва да бъде предадено. Уведомлението е получено лично от
управителката *** на 21.07.20г., но въпреки това помещението не е напуснато. Към
момента на подаване на настоящата искова молба дружеството наемател не е
освободило имота.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди “***“ЕООД да
опразни наетия с Договор от 25.07.2019г. имот, а именно: Павилион с площ от 7,5 кв.м.,
находящ се в ***, УПИ XIV, кв. 703, по плана на ***.
1
Претендират се разноски по делото.
В срок е депозиран писмен отговор от адв. *** - член на Адвокатска колегия-***,
със съдебен адрес: ***, тел. ***, ел.поща : *** - процесуален представител на „***”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя *** – ***, с който искът се оспорва изцяло. Не се оспорват следните факти,
а именно : че на 25.07.2019 г. между „***” ЕООД от една страна като наемодател и
„***” ЕООД от друга страна като наемател, е сключен договорът за наем, приложен към
исковата молба; на същата дата обектът на процесния договор за наем е предаден от
наемодателя на наемателя; на 21.07.2020 г. е получено уведомление за уговаряне на дата
и час за приемо-предаване на обекта; към момента обектът не е предаден.
Твърди се, че сключеният на 25.07.2019 г. процесен договор, приложен към
исковата молба, е нищожен.
На първо място, счита договора за нищожен, поради противоречие с
императивната норма на чл.11, ал.2, изр.2 от Закона за общинската собственост, както и
с тази на чл.38, ал.1 от Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми
съоръжения на територията на община Плевен, приета с Решение № 1458/26.09.2019 г.
на Общински съвет - Плевен. Видно е от представените към настоящия отговор писмени
доказателства - предизвестие изх.№251 от 08.06.20 г. на ОП „***” - *** и Заповед №РД-
11-197/18.08.20 г. на Кмета на Община Плевен, че ищецът, в качеството си на наемател
на общински имот, го е пренаел при наличие на изрична законова забрана за това,
сключвайки процесния договор за наем. Правната последица от сключването на
забранена от закона сделка е недействителност на същата.
На следващо място, счита договора за нищожен, поради липса на предмет. С оглед
полученото от ищеца на 08.06.20 г. предизвестие изх.№251 от ОП „***” - гр.Плевен,
следва да се приеме, че договорът му за наем с общинското предприятие е прекратен на
08.07.20 г. Прекратяването на основния наемен договор лишава от предмет пренаемния
договор, тъй като пренаемателят не е в състояние да престира държането на вещта.
На следващо място, счита договора за нищожен и поради това, че същият
накърнява добрите нрави. При сключване на договора за наем между „***” ЕООД и
„***” ЕООД, наемателят е смятал, че наема имот, собствен на наемодателя. Това
впечатление не е разсеяно и впоследствие от страна на ищеца, който е разрешил
изграждане от страна на ответника на допълнителни конструкции към основния обект.
При сключване на пренаемния договор, в изпълнение на задължението си по чл.4 от
същия, ответникът е заплатил авансово наемната цена, съобразно анекса от 29.07.2019
г., за целия срок на договора. Дори да не извлича полза за себе си, ищецът е злепоставил
интересите на ответника, тъй като същият е вложил значими финансови средства,
считайки че има правна сигурност, каквато всъщност не е имал. Такова поведение
обичайно се квалифицира като нарушение на принципа на добросъвестност в
търговските взаимоотношения.
Прави искане за отхвърляне на иска.
Впоследствие е постъпило подробно становище на пълномощника на ищеца, с
2
което се оспорват доводите, наведени в отогвора.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Становище е изразено в
депозирана писмена молба на пълномощника.
В съдебно заседание, ответната страна се представлява от *** –*** и от
пълномощника ***, която оспорва иска, поддържайки доводите в отговора и прави
искане за присъждане на разноски, за които представят списък.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Страните не спорят, че с процесния договор за наем, сключен на 25.07.2019год.
ищецът, като наемодател, е отдал под наем на ответното дружество, като наемател,
павилион с площ от 7,5 кв.м., находящ се в ***, УПИ XIV, кв. 703, по плана на ***, ***.
Не се спори, че на същата дата обектът е предаден на наемателя, както и че
понастоящем той не го е освободил. Ответникът не оспорва, че на 21.07.2020год. е
получил уведомление за уговаряне на дата и час за приемо-предаване на обекта.
Страните не спорят, че срокът на договора за наем е изтекъл и същият не е
продължаван. Не се спори също така, че на 23.03.2019год. между ОП“***“-Плевен, като
наемодател и ищеца е сключен договор за наем на общински терен, по силата на който
наемодателя предоставя на наемателя част от имот - общинска собственост,
представляващ терен, находящ се в ***, разположен в зелената площ близо до ***, УПИ
IV, кв.703 по плана на гр.Плевен, за построяване на преместваемо съоръжение –
павилион, с посочени размери и площ, съгласно схема за разполагане от 19.02.2019год.,
одобрена от Гл.арх. на Община – Плевен. Срокът на договора е 5 години, считано от
датата на подписването му. Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.2 от ЗОС имоти и вещи -
общинска собственост, се използват съобразно предназначението им и за нуждите, за
които са предоставени. Предоставените имоти и вещи не могат да се преотстъпват за
ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или
да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон. В конкретния случай и видно от
чл.13 от договора от 20.03.2019год. е, че страните са постигнали договореност за това, че
наемателят няма право да преотдава съоръжението докато е ситуирано на общинския
терен. В този смисъл, няма спор, че съоръжението е изградено на общински терен, че то
продължава да е разположено и понастоящем там, както и че в нарушение на чл.13 от
договора е преотдадено под наем от страна на „***“ ЕООД - Плевен на ответника по
настоящата искова молба. Видно от договора от 25.07.2019год. е, че в същия не е
отразено по никакъв начин това, че наемодателят на свой ред се явява наемател по
преди това сключен договор с ОП ***–Плевен; няма изразено съгласие от страна на този
наемодател за сключване на процесния договор за наем. В случая обаче съдът приема, че
наведените в тази връзка доводи от ответната страна за нищожност на договора на това
основание не се явяват състоятелни. Искът обаче следва да се отхвърли поради следното
: В съответствие с чл.24 от договора, сключен на 20.03.2019год., наемодателят ОП ***-
Плевен е пристъпил към прекратяване на неговото действие поради неспазване от
страна на наемателя на чл.13 от договора. По делото е прието като доказателство
3
предизвестие от 08.06.2020год. /л.21 от делото/, за което няма данни кога точно е
получено от ответното дружество. Представена е и Заповед от 18.08.2020год., която
кметът на Община Плевен е издал на основание чл.65 от ЗОС вр. с изпратено
предизвестие на ответното дружество за прекратяване на действието на договора за наем
от 20.03.2019год., и с която заповед нарежда на ответното дружество да освободи
доброволно, като демонтира преместваемото съоръжение, заемания без правно
основание общински имот/предмет на договора и описан по-горе/ в 5-дневен срок от
датата на получаването на заповедта. В заповедта е отразено, че при липса на
доброволно изпълнение на 08.09.2020год. от 10,00часа комисия ще освободи имота, като
за намерените в имота вещи ще се състави подробен протокол и ще се оставят на
съхранение в ОП ***. На самата заповед е отразено, че е връчена на ***, представляващ
ищцовото дружество, на 27.08.2020год. Няма данни, нито твърдения, същата заповед да
е обжалвана по реда на АПК и съдът приема, че е влязла в исла.
При това положение, доводите на ответника за това, че към настоящия момент
действието на договора за наем, сключен на 20.03.2019год. е прекратено, са
състоятелни. Ищецът в настоящото производство няма качеството на наемодател по
отношение на ответника, явяващ се негов наемател – т.к. договорът за наем, който той е
сключил на 20.03.2019год. е прекратен и т.к. договорът от 25.07.2019год. също е с
изтекъл срок. Следователно претенцията му не може да се основава на чл.233 ал.1 от
ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 от ГПК. Отношенията между страните по първоначалния договор
за наем от 20.03.2019год. и между страните по договора от 25.07.2019год. следва да се
уреждат в рамките на друг процес и на друго правно основание, а не на заявеното в
настоящото производство.
С оглед изложеното, искът следва да се отхвърли.
В полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в пълен размер, т.к.
съдът, предвид конкретния предмет на делото, извършената работа от пълномощника,
явяването на същия в о.с.з., обосновава определения му хонорар като размер, който не
следва да се редуцира чрез намаляването му. Същевременно, искането на ищеца е за
заплащане на хонорар в размер 1000лв., за което са представени доказателства, че е
заплатен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
управление ***, ***, представлявано от ***, представляван по делото от адв. *** ***,
съдебен адрес: ***, против “***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, представлявано от ***-***, иск на основание чл.233 ал.1, изр. 1-во от ЗЗД вр.
чл.310 ал.1 т.2, с който се иска осъждане на ответното дружество да опразни нает имот,
предмет на договор за наем от 25.07.2017год., представляващ Павилион с площ от 7,5
4
кв.м., находящ се в ***, УПИ XIV, кв. 703, по плана на ***, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК „***“ ЕООД, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ
на “***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
*** разноски по делото в размер 300лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез Плевенски районен
съд пред Плевенски окръжен съд, като срокът започва да тече от 30.10.2020год. -
обявената в съдебно заседание дата за постановяване на съдебното решение съгласно
чл.315 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5