№ 16607
гр. София, 14.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:............
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20221110130145
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ............ чрез
юрк. ............, срещу .............., седалище и адрес на управление: ............, с която
е предявен иск по чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3092,62 лв., представляваща регресно вземане по щета №
............/2022 г. за изплатено застрахователно обезщетение на собственика на
лек автомобил ........... по имуществена застраховка „Каско“, с включени
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г., до окончателно
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 03.01.2022 г. в ...............“, до сградата
на ................, водачът С. К., управляващ лек автомобил ................, и
притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ответното дружество със срок на застрахователно
покритие от 26.08.2021 г. до 25.08.2022 г., докато автомобилът бил в спряло
състояние, без да се увери, че няма да създаде опасност за движещите се и
преминаващи край него автомобили, внезапно отворил предната лява врата на
автомобила, при което реализирала ПТП с попътно движещия се лек
автомобил ............, собственост на ............. и застрахован по имуществена
застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № ............./09.12.2021
г. , със срок на застрахователно покритие от 09.12.2021 г. до 08.12.2022 г.
Вследствие настъпилото ПТП на л.а. ............ били причинени щети, заведени
при ищеца под № ............/2022 г. След извършен оглед на увредения
автомобил, с доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение
в размер на 3077,62 лв. с ДДС, което било заплатено на сервиза, извършил
1
ремонта на автомобила, на 01.02.2022 г. Ищецът предявил регресна претенция
към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски в общ размер на
3092,62 лв., но ответникът отказал да заплати претендираната сума. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
........... за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез адв. А. Б.. Процесуалният представител оспорва предявения иск
по основание и размер. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по описания
в исковата молба механизъм, както и наличието на пряка причинно-
следствена връзка между него и всички твърдени от ищеца вреди. Оспорва
изключителна вина за настъпването на инцидента да има водачът на л.а.
„..........., като твърди, че вината за същия е на водача на л.а. .............“. В тази
връзка твърди, че преди удара л.а. „........... се намирал в паркирано състояние
с вече отворена леко предна лява врата, а водачът на л.а. .............“ е предприел
маневра за заобикаляне и промяна на посоката си на движение, не е
пропуснал насрещно движещия се автомобил, като при разминаване с него не
е осигурил достатъчно странично разстояние от л.а. „..........., не е съобразил
неговото положение, вследствие на което реализирал удар в полуотворената
му врата и преден ляв калник. В условията на евентуалност твърди, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а.
.............“, който при движение със съобразена с конкретната пътна обстановка
скорост е имал възможност да възприеме намиращия се в спряло положение с
отворена врата л.а. „........... и да го заобиколи безпрепятствено, изчаквайки
преминаването на насрещно движещия се автомобил. Оспорва иска и по
размер, като твърди, че същият е завишен и не отговаря на действителната
стойност на вредите. Сочи, че ремонтът на л.а. .............“ е извършен от
официален представител на марката за Р. ............., респ. оторизиран за
марката сервиз, като стойността на извършваните ремонтно-възстановителни
дейности, вложените материали и резервни части надвишават значително
стойността за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени. Отделно
от това, оспорва увреденият автомобил да е бил в гаранционен срок на
обслужване към датата на ПТП. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ).
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
2
правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на
платеното обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето
му. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. Следователно, по предявения
иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е
сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните
ликвидационни разноски. В тежест на ответното дружество при установяване
на горните обстоятелства е да докаже изплащане на претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение. С оглед твърденията за съпричиняване, в
тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия и/или
бездействия, с които водачът на застрахованото при ищеца МПС е
допринесъл за настъпване на вредите.
Между страните не е спорно, а и от приложения по делото двустранен
констативен протокол за ПТП от 03.01.2022 г. се установява, че на 03.01.2022
г. в ...............“, до сградата на ................, е настъпило ПТП с участието на л.а.
........... и л.а. „..........., с рег. № ...............
Не е спорно и наличието на твърдените застрахователни
правоотношения към датата на ПТП – между ищеца и собственика на л. а.
............ по застраховка „Каско на МПС“ и между ответника и собственика на
л.а. ................ по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства – полица № ............. от 09.12.2021 г. за застраховка „Каско на
МПС“ и справка от Информационен център към Гаранционен фонд за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Видно от приложената по делото застрахователна полица №
............./09.12.2021 г. за застраховка „Каско на МПС“, същата покрива всички
рискове по клаузата „Пълно Каско“, а съгласно приложимите към
застрахователния договор общи условия сред покритите рискове по тази
клауза са и вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие. Видно от
съдържанието на застрахователния договор като начин на определяне на
застрахователното обезщетение страните са уговорили отстраняването на
3
щетите да се извърши в официален сервиз.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени
доказателства – искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от
06.01.2022 г.; протокол № ............ за извършен оглед на МПС по щета №
............; възлагателно писмо от ............. от 06.01.2022 г.; приемо-предавателен
протокол за предаване на МПС на сервиз за извършване на ремонт от
17.01.2022 г., приемо-предавателен протокол за предаване на МПС след
извършен ремонт от 25.01.2022 г.; фактура № ......../25.01.2022 г. с издател
.............; ликвидационен акт № ............ г., издаден от ................. и преводно
нареждане за кредитен превод от 01.02.2022 г., се установява, че ищцовото
дружество е било своевременно уведомено за настъпване на
застрахователното събитие, въз основа на което била образувана преписка по
щета № ............/06.01.2022 г. Установява се, че отстраняването на щетите по
л.а. ............ е било възложено на ............. (официален представител на марката
„.........“ в Р. .............), който извършил ремонта, за което издал фактура на
стойност 3077,62 лв. с ДДС, както и че ищецът е одобрил заплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 3077,62 лв. с ДДС и на 01.02.2022 г.
заплатил посочената сума на сервиза, извършил ремонта на застрахования
при него автомобил. Със заплащането на извършения ремонт ищецът е
изпълнил задължението си по договора за имуществена застраховка „Каско“
за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства – регресна покана по щета № ............/06.01.2022 г. и писмо с
изх. № ............ г., се установява, че с регресна покана ищецът е предявил
извънсъдебната си претенция през ответника за възстановяване на
заплатеното от него застрахователно обезщетение, като последният е отказал
да възстанови изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне.
Спорни по делото са механизмът на ПТП, обстоятелството относно
наличието на противоправно поведение и вината на водача, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, дали
причинените имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от
настъпилото ПТП, както и какъв е техният размер.
За установяване на механизма на ПТП по делото са разпитани водачите
на МПС, участвали в процесното произшествие, а именно свидетелите Р. М. и
С. К..
Водачът на л.а. .............“, свидетелят Р. М., сочи, че улицата, на която е
настъпило процесното произшествие, е с две ленти с двупосочно движение и
има обособени места за паркиране на самата улица, което създава
предпоставка за стесняване на пътя. Сочи, че улицата е била достатъчно
широка „да поеме“ три автомобила. Свидетелства, че се движел със скорост
не повече от 20 км/ч и в този момент водачът на спрелия отдясно в зоната с
паркоместа автомобил внезапно отворил вратата си, вследствие на което
4
закачил предния калник на управлявания от него автомобил. Сочи, че десният
фар отпред на автомобила му бил цял, а калникът – смачкан. На въпроси на
ответната страна, свидетелят М. сочи, че се разминал с друг автомобил, който
се движел в лентата за насрещно движение, но същият е минал преди
инцидента. Свидетелства, че не се е отклонявал на дясно, а водачът на
спрелия в дясно автомобил отворил вратата си, за да слезе, а той видял това в
последния момент и всичко се случило за секунди. Уврежданията по неговия
автомобил били от дясната страна – калник, врата, огледало, фарът отзад бил
леко пукнат и се наложило да бъде сменен. Другият автомобил бил с леко
огъната врата, имало ръбче на вратата и било закачено. Съдът предяви на
свидетеля М. двустранния протокол и същият заяви, че подписът, положен на
буква „Б“, е негов.
Водачът на л.а. „..........., свидетелят С. К., сочи, че улицата, на която е
настъпило процесното произшествие, има две ленти за движение и е с
двупосочно движение. Отделно от това имало лента за паркиране като джоб с
паркоместа. Свидетелства, че на 03.01.2022 г. паркирал автомобила си на едно
от местата за паркиране. Уверил се, че няма автомобили и след това отворил
вратата си на 1/3, която стояла отворена около 20 секунди – докато разговаря
и откачи колана на сина си на задната седалка. Докато вратата му била
отворена в нея се ударил другият автомобил. Според него ударът е настъпил
вероятно, защото водачът на другия автомобил не е изчакал да се разминат с
насрещно движещия се автомобил. Сочи, че е минал някакъв автомобил, но
по това време той бил обърнат към задната седалка и говорил със сина си
отзад. Твърди, че неговият автомобил се намирал на паркомястото, а не на
лентата за движение, както и че е имало достатъчно място да се разминат
автомобилите. На въпроси на ищцовата страна, свидетелят К. заяви, че
оставил отворена вратата, след което се обърнал към детето си на задната
седалка и вратата била отворена, докато той разговарял с него. Сочи, че
водачът на другия автомобил не искал да съставят протокол, поради което се
обадил на тел. 112 и от полицията му казали, че яко няма пострадал човек,
няма да дойдат и трябва да съставят протокол, след което другият водач се
съгласил.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза механизмът на процесното ПТП съответства на отразеното в
двустранния констативен протокол. Вещото лице е установило, че като се
вземат предвид позицията (разположението) на увредените детайли по МПС и
степента на увреждане, механизмът на настъпилото ПТП е следният:
неправилна преценка при отваряне на врата (лява предна) от страна на водача
на л. а. ................, вследствие на което предизвиква ПТП с материални щети с
преминаващия л. а. ............. Установява се, че имуществените вреди, нанесени
на л. а. „......... .........“, се намират в причинно-следствена връзка с описаното в
двустранния констативен протокола за ПТП от 03.01.2022 г.
пътнотранспортно произшествие и неговия механизъм. Съгласно
заключението на вещото лице, стойността на нанесените по л. а. .............“
5
вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП е 3077,62 лв., респ.
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за отстраняване на
щетите по автомобила е точна и коректна, а ликвидационните разходи в
размер на 15,00 лв. са в рамките на разумния минимум.
Съгласно заключението на неоспорената от страните и приета от съда
допълнителна съдебно-автотехническа експертиза в случай, че вратата на л. а.
„........... е била отворена на около 1/3 за приблизително 20 секунди, в каквато
насока са показанията на свидетеля К., водачът на л. а. .............“, който
твърди, че се е движел със скорост не повече от 20 км/ч, при нормална
концентрация на вниманието си, е имал възможност да съобрази отворената
врата и да предприеме своевременно действия за спиране или заобикаляне,
тъй като е бил на разстояние от 111 м. Съгласно заключението, водачът на л.
а. .............“ е имал възможност да избегне ПТП поради факта, че другият
участник в произшествието е бил паркиран извън пътното платно, на
обособеното за целта паркомясто.
Въз основа на обсъдените гласни и писмени доказателства,
заключението на САТЕ, което съдът приема за компетентно и обективно
дадено, както приложения по делото неоспорен снимков материал на
увредения л. а. .............“, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в
резултат на което е причинена имуществена вреда на застрахованото при
ищеца имущество, е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. „............ До този извод съдът достигна след като
съобрази, че вредите по л. а. .............“ са предимно от дясната му страна, а не
отпред на автомобил . Ако ударът за този автомобил беше в неговата предна
част, то в такъв случай би следвало да се приеме, че вратата на л.а. „........... е
стояла отворена, когато водачът на л. а. .............“ е преминал покрай
паркираното МПС. Щом като ударът е в страничната част на преминаващия
автомобил, това според настоящия съдебен състав означава, че или вратата е
била отворена известно време, след което при разминаването е отворена по-
широко, или водачът на л. а. .............“ е предприел косо придвижване надясно
към вратата. Според настоящия съдебен състав, ако вратата е стояла отворена
ударът за л. а. .............“ би бил в неговата предна част. Следва да се посочи,
че в производството не са наведени твърдения и не са събрани доказателства
механизмът на ПТП да е реализиран чрез предприемане на маневра
отклонение вдясно от страна на водача на л. а. .............“. Обратно от
показанията на свидетеля М. този механизъм на ПТП се опровергава,
доколкото е установено, че с управлявания от него автомобил се е движил
направо, без да предприема маневра вдясно. Ето защо и като взе предвид
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема, че
произшествието е настъпило поради отварянето на предна лява врата на
паркирания л. а. „........... в момента, в който покрай него вече е преминавал л.
а. .............“. Ако предна лява врата на л. а. „........... не е била отворена в
момента, в който л. а. „......... .........“ вече е преминавал покрай него, то и
произшествието с положителност е нямало да настъпи.
6
При така установения механизъм на реализиране на произшествието
следва да се даде отговор на въпроса налице ли е противоправно поведение
от страна на водача на л. а. „..........., чиято гражданска отговорност е била
застрахована към датата на процесното събитие от ответника по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл. 95, ал. 1
ЗДвП, водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да
се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или
паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите
участници в движението. С оглед изложеното съдът намира, че водачът на л.
а. „........... е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, поради което и
поведението му следва да се квалифицира като противоправно. На основание
чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. В конкретния случай съдът намира,
че от събраните по делото доказателства не се оборва установената законова
презумпция. Показанията на свидетеля К. в частта, в която същият твърди, че
преди да отвори вратата на автомобила си се е убедил, че няма автомобили,
съдът не кредитира, тъй като в случай, че това беше така същият би видял
приближаващия се л.а. .............“, доколкото самият свидетел сочи, че
движението по тази улица не е натоварено.
Ответното дружество в законоустановения преклузивен срок е
релевирало възражение за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Съгласно сочената разпоредба, обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод
за наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по
делото противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал
предпоставки за собственото си увреждане и обективно е допринесъл за
настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно.Следователно
необходима е причинно-следствена връзка между това действие или
бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия
следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е
хипотетичен и да почива на предположения. Съдът намира, че в случая е
налице такава причинно-следствена връзка. Водачът на увредения л. а. „.........
.........“ не е спазил необходимата странична дистанция при разминаване с
паркирания л. а. „..........., поради което последният също е допринесъл за
настъпването на инцидента, нарушавайки чл. 25 ЗДвП.
Като взе предвид поведението на увредения водач, като се съпостави с
това на делинквента и се отчете тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът намира, че е налице
съпричиняване в размер на 50 %. Съгласно тайната практика на ВКС, при
установяване на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат е налице съпричиняване, вследствие на
което обезщетението следва да се намали съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД с приетия
от съда процент (в този смисъл Решение № 117/08.07.2014 г. по т. д. №
7
3540/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009
г. на ВКС, II т. о.; Решение № 57/01.08.2018 г. по т. д. № 1677/2017 г. на ВКС,
I т. о.).
Що се отнася до размера на обезщетението, както бе посочено по-горе,
в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза
стойността на уврежданията по л. а. .............“ по средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на 3077,62 лв. Заплатеното обезщетение, заедно с
ликвидационните разноски, респ. претендираната сума е в размер на 3092,62
лв. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като и двамата водачи с
противоправното си поведението са допринесли в равна степен за
причиняването на процесното ПТП, то претендираното с иска обезщетение в
размер на 3092,62 лв., следва да се уважи до размера на сумата от 1546,31 лв.,
представляваща половината от заплатеното обезщетение и обичайни
разноски от ищеца, а за горницата искът следва да се отхвърли.
Като законна последица от уважаването на иска, в полза на ищеца
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 07.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
Ищецът доказва разноски в размер на: 123,70 лв. – държавна такса, 400
лв. – депозит за САТЕ и 120,00 лв. – депозит за призоваване на свидетел, като
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗЗП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът
определи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100,00 лв.
От тях, с оглед уважената част на иска и на основание чл. 78, ал. ГПК,
ответникът следва да му заплати сумата от 371,85 лв.
Ответникът доказва разноски в размер на: 300,00 лв. – депозит за
допълнителна САТЕ; 120,00 лв. – депозит за призоваване на свидетел; 10,00
лв. – такса за издаване на СУ и 535,78 лв. – адвокатско възнаграждение. От
тях, с оглед отхвърлената част на иска и на основание чл. 78, ал. ГПК,
ищецът следва да му заплати сумата от 482,89 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА ..........., ЕИК: ..........., седалище и адрес на управление:
............, да заплати на ................., ЕИК: ............, седалище и адрес на
управление: ............, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 1546,31 лв.,
представляваща регресно вземане по щета № ............/2022 г. за изплатено
застрахователно обезщетение на собственика на лек автомобил ........... по
застраховка „Каско“ с включени ликвидационни разноски, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г., до окончателно
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 3092,62 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК: ..........., седалище и адрес на управление:
............, да заплати на ................., ЕИК: ............, седалище и адрес на
управление: ............, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 371,85 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА ................., ЕИК: ............, седалище и адрес на управление:
............, да заплати на ..........., ЕИК: ..........., седалище и адрес на управление:
............, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 482,89 лв. – разноски по
делото.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка, предоставена от ищеца:
IBAN: ...........;
BIC: ................;
Банка: ................
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9