Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№                                                02.12.2020 год.                           Димитровград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Секретар :  Дарина Петрова

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията г.д. № 551  по описа на съда за 2020г.,  за да се произнесе взе предвид следното :

         Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1  вр. чл.415 ал.1  от ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия и за.местване в дълг между „***и ..***“ ООД /понастоящем „***“ ЕООД/, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/13.04.2017 г., сключен между ..***“ ООД и А.В.С. е прехвърлено в полза на „***” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.12.2018 г. е подписано Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 30.01.2017г. по силата на което ..***“ АД е прехвърлило вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/13.04.2017 п, сключен между „***“ ООД п А.В.С. в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***ЕООД/ ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

От своя страна “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/13.04.2017 г., сключен между „***“ ООД и А.В.С., в полза на ,***“ ЕАДс **по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 03.05.2019г. и Приложение № 1 от 03.05.2019 г. ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

Договорните разпоредби, неразделна част от Договора за потребителски кредит съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица - чл. 22.

Съгласно т. 1.8. от параграф 1 от Договора за продажба и прехвърляне на вземения (цесия) от 03.05.2019 г. Приложение № I представлява „образец на списък/таблица/ в електронен вариант, подписан с квалифициран електронен подпис“, поради което представеното към доказателствата Приложение № 1 не съдържа мастилен подпис и печат на страните по договора.„***“ ЕООД е упълномощило „***“ АД да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията на дружестово, които са цедирани съгласно Договора за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г.„***“ АД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от негово име длъжниците по вземанията на дружеството, които са цедирани съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен на 30.01.2017 г..Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е преупълномощило „***“ ЕАД да уведоми от името на „***" АД длъжниците по вземанията на дружеството, които са цедирани съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017Г.„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е упълномощило „***“ ЕАД да уведоми от негово име длъжниците по вземанията на дружеството, които са цедирани съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 03.05.2019 г.В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 29.05.2019 г. до ответника са изпратени Уведомителни пис.ма с Изх,№ УПЦ-П-АКПЗ- ИАМ-ФН/*********, Изх.№ ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, Изх.№ ЛД-П-АКПЗ- ИАМ-ФН/*********, н трите от 29,05.2019 г., за извършените прехвърляния на вземането с Договор за цесия от 01.07.2017 г. между „***“ ООД и „***“ АД, в последствие прехвърлено от „***“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ с Договор за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.12.2018 г.. както и за прехвърлянето в полза на ..***“ ЕАД въз основа на Рамков договор за цесия от 03.05.2019 г. и Приложение № 1 към него от 03.05.2019 г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „***“ ЕАД. И трите уведомления са изпратени едновременно - с едно писмо, до адреса на ответника, посочен в договора за потребителски кредит, чрез Български пощи ЕАД, като писмото се върна в цялост.

До ответника било изпратено повторно уведомително писмо, съдържащо уведомления с Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, и трите от 14.05.2020 г., за извършените прехвърляния на вземането с Договор за цесия от 01.07.2017 г. между ..***" ООД и „***” АД, в последствие прехвърлено от ,.***” АД на ..Агенция за контрол на просрочени задължения" с Договор за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.12.2018 г., както и за прехвърлянето а полза на „***“ ЕАД въз основа на Рамков договор за цесия от 03.05.2019 г. и Приложение № 1 към него от 03.05.2019 г., сключен между „Агенция за контрол на просрочен задължения“ ЕООД и „***“ ЕАД. И трите уведомления са изпратени едновременно - с едно писмо, като към настоящия момент резултат все още не се е върнал.

Моли да се приемат като доказателства към настоящата искова молба Уведомителни писма с Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ИАМ- ФН/*********, Изх.Х» ЛД-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, и трите от 14.05.2020 г., и да се връчат същите на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС Решение jY9 3/ 16.04.14 г. по т. д. jYq 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моля да приемете, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведамлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендирайото с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение jYol73/15.04.2004e. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК

На 13.04.2017 г. А.В.С., в качеството на Кредитополучател е сключила Договор за потребителски паричен кредит №********* с ,,***“ ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „***“ ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така. подписвайки договора за кредит, Кредитополучате.тят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговота свободна воля.

При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 2500,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбиз е на договора за кредит^ Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор. \ своената парична cy^via по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечният раз.мер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита (б. „В“ от Договора). Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 493,14 лева. Юбщата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 2993,14 лева, които се заплащат на 60 броя седмични погасителни вноски в размер на 49,89 лева. Първата погасителна вноска е платима на 22.04.2017 г., а последната погасителна вноска е с падеж: 09.06.2018 г.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 09.06.2018 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.

На Кредитополучателя, от страна на „***“ ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 11.11.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 267,67 лева.

Предвид гореизложеното, за „***“ ЕАД, ЕИК *** възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А.В.С., като Кредитополучател по договор за потребителски кредит № *********, сключен на 13.04.2017 г., да заплати: главница в размер на 1367,95 лева, договорна лихва в размер на 132,79 лева и обезщетение за забава в размер на 267,67 лева или сума в общ размер на 1768,41 лева. Съдът е уважил претенцията пи и по образуваното ч.гр.д. № 207/2020 г от ГПК по описа на Районен съд — Димитровград, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаване на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника А.В.С., ЕГН **********,***, че същата дължи на „***“ ЕАД сумите, както следва:

1.      главница по договор за кредит в размер на 1367,95 лева /хиляда и триста щестдесет и седем лева и 95 стотинки/;

2.      договорна лихва в размер на 132,79 лева /сто тридесет и два лева и 79 стотинки/ за периода от 11.11.2017 г. до 9.06.2018 г.;

3.      обезщетение за забава в размер на 267,67 лева /двеста шестдесет и седем лева и 67 стотинки/ за периода от 11.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;

4.      законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и тези, направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

 

По отношение на предявената искова претенция, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца “***”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на ответника са връчени редовно, последната не е представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първо заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди разноските в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 35.37 лева  - ДТ и 150/ сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение, представляващи направени по заповедното производство разноски, поради което и по изложени по- горе съображения съдът намира, следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 185.37/сто осемдесет и пет лева и 37 ст./, представляваща направени по заповедното производство разноски за  държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение.

В настоящото производство по установителния иск по чл.415 ГПК ищецът е  поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 369.33 лева/ за държавна такса-119.33 лева, адвокатско възнаграждение/250/, които следва да му бъдат присъдени.      

Мотивиран от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

           ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.В.С., ЕГН ********** ***, че дължи изпълнение на парично задължение към “***”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ***, сумата: главница по договор за кредит в размер на 1367,95 лева /хиляда и триста шестдесет и седем лева и 95 стотинки/; договорна лихва в размер на 132,79 лева /сто тридесет и два лева и 79 стотинки/ за периода от 11.11.2017 г. до 9.06.2018 г.; обезщетение за забава в размер на 267,67 лева /двеста шестдесет и седем лева и 67 стотинки/ за периода от 11.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда 12.02.2020г.; законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в районния съд 12.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

 

 

ОСЪЖДА А.В.С., ЕГН ********** ***, да заплати на “***”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ***, сумата от 185.37/сто осемдесет и пет лева и 37 ст./, представляваща направени по заповедното производство /ч.г.д.№207/20г. по описа на ДРС/ разноски за  държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА А.В.С., ЕГН ********** ***, да заплати на “***”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ***, сумата от 369.33/триста шестдесет и девет лева и 33 ст./, представляваща направени в настоящото производство разноски .

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от решението на страните по делото, като на ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: