Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1974
гр. Пловдив, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря П. Д., като разгледа административно дело № 3485/2019 година по описа на съда, докладвано
от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Кепитъл сити център“ ООД, ЕИК *********, с адрес: - гр. Пловдив,
бул. „Христо Ботев“ № 49, сектор А, офис 1, представлявано от Е.В.К., против Ревизионен
акт № Р-16001619000436-091-001 от 12.08.2019 г., издаден от органите по
приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 623 от 28.10.2019 г.
на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / съкр. Д
„ОДОП“/ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП в частта, с която не му е признат данъчен
кредит за данъчен период м.06.2017г. на стойност 6250.71 лева по фактури,
издадени от „ЗА Дизайн“ЕООД и данъчен кредит за данъчен период м.10.2018 г. и
м.11.2018г. в размер на 797.20 лв. по фактури, издадени от „Джордан груп“ ЕООД,
общо установени задължения по ЗДДС в размер на 7047.19 лева, в едно с
прилежащите лихви в размер на 1063.05 лева.
В
жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт, като издаден в противоречие както
на материалния закон, така и на европейската правна уредба на ДДС, в нарушение
на административнопроизводствените правила и се иска отмяната му от съда.
Твърди се, че констатациите на ревизиращите не се покриват от събраните писмени
доказателства, които не са подробно обсъдени, а само са посочени в РД, РА и
решението на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив, без да са форирани правилни
изводи. Конкретно се сочат съображения за доставки от „За дизайн“ ЕООД, в която
връзка излага подробна фактическа обстановка и коментар на представените пред
приходната администрация документи, като се твърди, че движението на стоката е
било сам в рамките на гр. Велинград и не
е необходимо да се осигурява транспорт за тях. Обяснява механизмът на работа с
дружеството доставчик, в която връзка твърди, че са налични ППП, договори и
фактули, доказващи реалността на доставките от този доставчик. По отношение на
доставчика „Джордан груп“ ЕООД, за който липсва регистрацзия по ЗДДС, а в
същото време дружеството-жалбоподател е ползвало ДК по две фактури, издадени от
него, се излагат доводи, че отказът е незаконосъобразен, тъй като противоречи
на практиката на СЕС и ЕС, като се сочат конкретни дела, които жалбоподателят
счита, че следва да бъдат съобразени в настоящия казус. Редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от адв. А., която поддържа жалбата и ангажира
доказателства. По същество на спора моли
съда да отмени акта, като неправилен и незаконосъобразен, по доводите, изложени
в жалбата. Петендира направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата- Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от процесуалните си представители юрк. С. и юрк. Б., които оспорват жалбата като
неоснователна и ангажират доказателства. По същество на спора в писмено
становище считат, че жалбата е неоснователна, липсват доказателства за реално
извършване на процесните доставки и за оборване на констатациите в ревизионното
производство, което считата, че е законосъобразно проведено. Прави се искане жалбата
да бъде отхвърлена. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като се запозна със становищата на страните, съобрази събраните в хода на
производството писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Със
Заповед за възлагане на ревизия /съкр. ЗВР/ № Р-16001619000436-020-001/23.01.2019г.
/л.701, т.3/, издадена от А.А.Д., на длъжност началник сектор при ТД на
НАП-Пловдив, е възложена данъчна ревизия на „Кепитъл сити център” ООД, с обхват по ЗДДС за периодите от 01.06.2017
г. до 30.06.2017 г. и от 01.08.02018 г до 31.12.2018 г., като срокът за
извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на
връчване на заповедта, което е сторено на 01.02.2019 г. по електронен път. Бил
определен и ревизиращия екип, като главен инспектор по приходите Г.С.Г., бил
определен за ръководител на ревизията, а главен инспектор по приходите В.С.В.за
член на ревизиращия екип. Със Заповед за изменение на ЗВР /съкр. ЗИЗВР/ №
Р-16001619000436-020-002/25.02.2019г., ЗИЗВР № Р-16001619000436-020-003/03.06.2019г.
и ЗИЗВР № Р-16001619000436-020-004/07.06.2019г. срокът за извършване на
ревизията е продължен до 01.07.2019 г., като и тези заповеди са връчени по
електронен път на ревизираното дружество. В хода на ревизионното производство
органите по приходите по приходите възприели, че ревизираното дружество
извършва дейности по експлоатация на обекти, собственост на „Кепитъл холдинг
груп“ АДСИЦ. През ревизирания период тези обекти били хотелски комплекс „Роял
спа“ в гр. Велинград и офис за счетоводна и консултантска дейност в гр.
Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 49. В тази връзка констатирали извършени
доставки от „ЗА Дизайн“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, в общ размер на
6250.71лв. по 4 бр. фактури, с предмет доставка на „оникс/подова настилка“ и
„строителни материали“. За нуждите на производството органите по приходите извършили
насрещна проверка на доставчика, обективирана с ПИНП №
П–22220319075838-141-001/27.05.2019 г. на ТД на НАП – София (л.139, т.1
делото). При проверката било констатирано, че дружеството е с първоначално
наименование „Джи логистикс“ ЕООД и е регистрирано по ЗДДС на 16.08.2013г.. Било
връчено по електронен път Искане за представяне на сдокументи и писмени обясениня
от задължено лице /ИПДПОЗЛ/. За изпълнението му били представени копия на процесните
фактури, оборотна ведомост за 2017г., справка за стоков поток с предмет на
доставка „неполиран слаб оникс - разни
строителни материали“ и „неполиран слаб оникс“ с насрещен доставчик на
цитираните стоки „Минерали – М“ ЕООД, ЕИК822116937. Приложена била копие на
фактура №**********/24.11.2016 г. (л.159, т.1) за покупка на „неполиран слаб
оникс“, 217 кв. м., на стойност 32550.00 лв., от която е приспаднат аванс по
фактура № 10000004368/09.09.2016г. (л.105, т.1). Представени били и копия на
фактури за покупки от м.11.2016г., които не били включени в справката за
стоковия поток. При проверката не били представени доказателства за
транспортиране на стоките и фактическото им предаване, както и доказателства,
че оникса, предмет на обследваните фактурие е идентичен с този, закупен от
„Минерали – М“ ЕООД. В тази връзка било връчено второ ИПДПОЗЛ, с което са
изискани доказателства относно фактическото изпълнение на доставките, наличие
на потенциал за извършването им, транспортни документи и други. С писмо вх. №
70-00-6302/21.5.2019г. (л.166, т.1) било дадено обяснение от доставчика, че стоките,
предмет на процесните фактури, са съхранявани в склад на „Минерали – М“ ЕООД,
рязани и комплектовани в гр. Велинград и доставени от „Минерали – М“ ЕООД на
обект на „Кепитъл сити център“ ООД. Отбелязано е също, че дружеството работи
основно с подизпълнители, има назначени на трудов договор 3 лица, основен
бизнес са СМР проекти, както и доставка на СМР стоки/материали, които се
съхраняват предимно в складовете на доставчиците и се транспортират от тях към
крайния клиент. Представени са: договор-поръчка № 2/08.09.2016 г. (л.103, т.1)
с възложител „Джи логистик“ ЕООД и изпълнител „Минерали – М“ ЕООД за изпълнение
на поръчка, състояща се от „слабове оникс 2 см. нарязани на размер…“ на стойност
34 5550.50 лв. без ДДС. Записано е, че при сключване на договора е предоставен
аванс 50%, а готовата поръчка се приема в цеха на изпълнителя. Представени са
също копия на 10 бр. приемо-предавателни протоколи /ППП/ (л.112 и следв., т.1)
с идентичен текст, според които от склад на „Минерали – М“ ЕООД в гр. Велинград
са натоварени изброени в таблица изделия – плочи с посочен номер, размер в
метри, брой и рязане. Уточнено е, че изделията са изработени за „Джи логистик“
ЕООД. Представен е хронологичен регистър на „ЗА Дизайн“ ЕООД за периода
01.01.2016г. – 31.12.2017г. с данни за осчетоводяване на покупките от „Минерали
– М“ ЕООД /по дебита на с/ка 302 – Материали и кредита на с/ка 401 –
Доставчици/, продажбите към „Кепитъл сити център“ ООД /по дебита на с/ка 411 –
Клиенти и кредита на с/ка 702 – Приходи от продажби на стоки/ и изписване на
продадените стоки – оникс и разни от склад с МО № 26062017/26.06.2017 г. /по дебита на с/ка 702 – Приходи от продажби
на стоки и кредита на с/ка 304 – Стоки/. Представен е договор за доставка от
30.08.2016г. (л.176, т.1), сключен между „Джи логистик“ ЕООД и „Кепитъл сити
център“ ООД за доставка на 140кв.м. „оникс неполиран слаб“. Договорено е
стоките да се доставят поетапно на адрес на обекта на ревизираното лице в гр. Велинград,
като срокът на доставката е 31.12.2017 г.. Уточнено било, че плащането е в брой
при единична цена – 210 вл/кв. м. без ДДс. Приложени са 4 бр. ППП с предаваща
страна „ЗА Дизайн“ ЕООД и приемаща страна „Кепитъл сити център“ ООД- от
20.06.2017г. за предаване на неполиран слаб оникс 30 кв. м., мрамор 2 см. – 10
кв. м., латекс 4 бр, гипсокартон 200 кв. м., лепило за плочки – 1 бр. /25 кг/;
от 22.06.2017г. за предаване на неполиран слаб оникс 35 кв. м.; от 23.06.2017г.
за предаване на неполиран слаб оникс 38 кв. м.; от 26.06.2017г. за предаване на
неполиран слаб оникс 37 кв. м.. За изясняване на тези обстоятелства органите по
приходите извършили проверка в ИС на НАП, при която установили, че процесните
фактури са отразени през м.06.2017г. в дневника за подажби на дружеството „ЗА
дизайн“ ЕООД с получател ревизираното лице. При извършена проверка в базата
данни на НАП относно този доставчик е установено, че няма декларирани недвижими
имоти и МПС, вкл. и през разглеждания период. През м.06.2017 г. има назначено
едно лице по трудово правоотношение на длъжност „спедитор“. При извършена
проверка в ТР е установено, че според публикувания ГФО за 2017 г., към
31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. дружеството няма налични стоково-материални
запаси /стоки и материали/. Същото се потвърждава и от представенато от „ЗА
Дизайн“ ЕООД оборотна ведомост за 2017 г. Установени са покупки на оникс камо
по две фактури от м.11.2016 г. През 2017 г. не са установени покупки на оникс.
Независимо
от това, за изясняване на всички необходими за производство обстоятелства,
поради непредставяне на документи за транспортиране на процесните стоки, както
и доказателства за съхранение на същите за периода от примането и натоварването
им от „Минерали – М“ ЕООД /05.10.2016 г. – 17.01.2017г./ до предаването им на
ревизираното лице в периода 20.06. – 26.06.2017г., органите по приходите са
изискали информация и от посоченото дружество. От „Минерали – М“ ЕООД с вх. №
70-00-7323/13.06.2019г. е представено
писмено обяснения, в което се описва извършваната от дружеството дейност,
начина на работа и ресурсна обезпеченост. Посочено е, че основният метод на
работа с клиенти е поръчковият, за целите на който се изготвя и подписва
двустранен договор, а след изработване на продукцията или част от нея, се
изготвя ППП, с подпис от двете страни. Дружеството не разполага с транспортни
средства и не извършва услуга по транспортиране; обикновено ползва нает
транспорт или транспорт на получаващия изделието. Относно извършената продажба
на „ЗА Дизайн“ ЕООД е посочено, че има изготвен договор-поръчка № 2/08.09.2016
г., издадена проформа- фактура № **********/07.09.2016 г. за авансово плащане,
а след получаване на плащането е издадена фактура № **********:/09.09.2016 г. Поръчката
е изпълнена на части, за което е издадена втора проформа-фактура №*********/11.11.2016
г., а след получаване на плащането е издадена фактура № **********/24.11.2016
г. Приложени са копия на издадените документи и банкови извлечения, както и ППП
от № 1 до №11. През м.06.2017г. за този клиент не са извършвани доставки и не са
предавани стоки. При изработка на част от поръчката, същата веднага се
транспортира към клиента. Стоки на склад не се държат. От ревизираното дружество
също са изискани копия на процесните фактури, придружени с всички съпътстващи
ги документи за процесните доставки - транспортни документи, ППП, документи, от
които да е видна реализацията на материалите, предмет на доставка. В тази
връзка били представени счетоводна справка от сметка доставчици, партида „ЗА
Дизайн“ ЕООД, според която стойността на фактурите е осчетоводена по с/ка 601 –
Разходи за материали. Отново били приложени копия на въпросните фактури,
придружени с фискални бонове, договор за доставка от 30.08.2016 г., 4 бр. ППП
от дати, съответстващи на датите на издадените фактурли за оникс и списък на
строителни материали: „цимент 25 кг – 116 бр.“ и „двук. Хим. Хидроизолация – 14
бр.“, към фактура № 1180/20.06.2017 г. Представене също отчет за разходите за
м.06.2017г. за хотел „Роял спа“ – гр. Велинград, съгласно който разходът е включен
като „СМР“. При така установените обстотелства, касаещи липса на съхранявани
стоки в складовата база на предходния доставчик „Минерали – М“ ЕООД, липса на
доказателства да е извършван транспорт на материали през м.06.2017 г., място на
натоварване, както и наличности на стоки, които да бъдат предмет на продажба с
процесните фактури, при така изяснените обстоятелства органите по приходите
направили извод, че не са налице доказателства за реално извършени доставки на
строителни материали от „ЗА Дизайн“ ЕООД към „Кепитъл сити център“ ООД през
м.06.2017г., като посочили, че дружеството-доствачик не представя доказателства
да е притежавало такива строителни материали съгласно представените фактурли за
покупки от 2016г. с предмет тиксо, велпапе, ПВЦ фолио и други подобни. Затова
обосновали извода си, че не са налице доказателства зе реално извършване на
доставките, предмет на обследваните фактури и на основание чл.70 ал.5, чл.68
ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 във връзка с чл.6 ал.1 от ЗДДС, не признали
упражнетото от „Кепитъл сити център“ ООД през м.06.2017 г. право на приспадане
на ДК по тези фактури, възлизащо на обща стойност 6250.71 лева. На основание
чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за установения дължим косвен данък
е начислена лихва за просрочие в размер на 1317.96 лева.
В
хода на ревизионното производство бил обследван и приспаднат данъчен кредит в размер на 797.20 лв. по фактури
№418/23.102018 г. и № 419/26.10.2018г., издадени от доставчика „Джордан груп“ ЕООД – гр. Етрополе, ЕИК
*********, с предмет на доставка – различни по вид материали. Плащането по фактурите било посочено като
осъществено „в брой“. ДК е упражнен от ревизираното дружество през м.10.2018 г.
в размер на 641.54 лв. и през м.11.2018 г. в размер на 155.66 лв. От
извършените справки се установило, че „Джордан груп“ ЕООД е дерегистрирано по
ЗДДС от 15.11.2018 г. на осн. чл.176 от ЗДДС. Констатирано е също така, че през
2016, 2017 и 2018 г., дружеството не е подавало ГДД, поради което е прието, че
извършените доставки не отговарят на изискванията на чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС за
възникване правото на приспадане на данъчен кредит - доставчикът да е
регистрирано по този закон лице. Затова органите по приходите направили извод,
че жалбоподателят неправомерно е начислил косвен данък в издадените от него
фактури, които не отговарят на изискването на чл.114 от ЗДДС, тъй като в тях е
посочен невалиден идентификационен номер за целите на ЗДДС. Предвид изложеното,
на основание чл.70 ал.5 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС органите по приходите не
признали право на приспадане на ДК на обща стойност 797.20лева по процесните
фактури, издадени от „Джордан груп“ ЕООД.
За така установените
обстоятелства на осн. чл.117 ал.1 ДОПК, от ревизиращия орган бил съставен
Ревизионен доклад № Р-16001619000436-092-001/15.07.2019г., връчен на
16.07.2019г. по електронен път. Срещу него от страна на „Кепитъл сити център“
ООД постъпило възражение с вх.№70-00-9241/29.07.2019г, с което се оспорвали
направените от органите по приходите констатации за установени задължения по
ЗДДС и били представени допълнителни доказателства. След обсъждането му, било
преценено същото като неоснователно, а констатациите в РД били потвърдени и
затова бил издаден Ревизионен
акт № Р-16001619000436-091-001 от 12.07.2019г., подписан с леектронен подпис от
възложилият ревизията и ръководителят
на ревизията. РА е връчен по електронен път на 13.08.2019г.. Недоволен
от него „Кепитъл сити център” ООД го
е обжалвал по административен ред пред горестоящият административен орган, като
се позовал на неправилни изводи то ревизиращите рогани относно
допълнителноустановените задължения по ЗДДС. Със
свое Решение № 623/28.10.2019г. Директор
на Дирекция “ОДОП” – Пловдив е оставил без уважение жалбата, а констатациите в
оспорения РА били изцяло потвърдени като правилни и законосъборазни. За да
потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип,
като е посочил подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови
отношения, обсъдил е и посочил неприложимостта на цитираните в жалбата до него
решения от практиката на ВАС и СЕС в тази насока и е посочил конкретни дела.
Позовал се на обстоятелството, че в
хода на административното производство е извършена допълнителна проверка в
базата данни на НАП, при което е установено, че последната подадена от
дружество „Джордан груп“ЕООД СД по ЗДДС е за периода м.01.2016г, а след това от
негова страна не са подавани и отчетни регистри по ЗДДС, независимо, че е било
регистрирано по този закон лице. В предвид този резултат, жалбоподателят
инициирал и настоящото съдебно производство. Установявава се от заключението на
проведената ССчЕ с вещо лице Д., че по отношение на доставчика „ЗА Дизайн“
ЕООД, не са установени нарушения в представените по делото фактури, които
съдържат всички реквизити, съгласно чл.114 ал.1 от ЗДДС, като към тях са
приложени и вторични счетоводни документи - 4 бр. приемо – предавателни
протоколи с подробно описание на предадените материали: камък оникс, мрамор,
латекс, гипсокартон, лепило за плочки, като те са налични в счетоводството на
дружеството-жалбоподател. Според направените изводи в него, налице е
документална одитна следа в счетоводството на „Кепитъл сити център“ ООД, която
позволява обвързване на фактурлите за доставка от „ЗА Дизайн“ ЕООД с
осчетоводените материали в „Кепитъл сити център“ ООД на база фактури и ППП.
Установено е също така, че ониксът е бил фактуриран и платен към момента на
приключването на неговия монтаж от работниците по подръжката в хотела и след
като е било установено, че доставените количества отговарят на качество и
размери на заявките. Сочи се, че разплащането е извършено в брой по с/ка 501 „Каса
в лева“. През периода на извършване на доставките „ЗА Дизайн“ ЕООД е било
регистирано по ЗДДС. Представени са: копия на фактурите, оборотна ведомост за
2017 г., справка за стоков поток с предмет на доставка „неполиран слаб оникс“ и
други строителни материали, като произходът на тези стоки е от предходен доставчик
„Минерали – М“ ЕООД, за които се сочи, че са били съхранявани в техен склад.
Готовата продукция е предавана с ППП, подписани от представители на „Минарил –
М“ ЕООД. Вещото лице е констатирало, че фактурите са отразени в дзневника за
продажби на доставчика „ЗА Дизайн“ ЕООД. От заключението на допълнително проведената
ССчЕ, при която вещото лице е извършило проверка в счетоводството на „ЗА
Дизайн“ ЕООД, се установява, че има издадени 2 бр. фактури с доставчик „Минерали
– М“ ЕООД. Така фактура № **********/09.09.2016г. е с предмет „аванс за
доставка“ и е издадена от „Джи логистик“ ЕООД, т.е. преди промяната на името на
доставчика „ЗА Дизайн“ЕООД. По тази фактура от страна на „ЗА Дизайн“ ЕООД не са
представени вторични счетоводни документи, поради липса на счетоводен софтуер. Сочи
се, че от обяснения на управителя на дружеството, фактурата е била декларирана
в Дневника за продажби в м.09.2016г.. Направен е извод от вещото лице, че в
случай, когато е декларирана и осчетоводена в м.09.2016г., тя би трябвало да
стои като начално салдо на 01.01.2017г. по с/ка 402 „Доставчици по аванси“, а
по представената по делото оборотна ведомост такова салдо няма. По отношения на
ф-ра № **********/24.11.2016 г. е констатирано, че същата е за доставка на
неполиран слаб оникс за 217кв.м. и по нея е приспаднат аванс по ф-ра №
**********/09.09.2016г., издадена от „Джи логистик“ ЕООД. От
представения дневник за покупки е установено, че фактурата е декларирана в
м.01.2017г.. При проверка на счетоводните записвания е установено, че тази
доставка не е била отразена като стока по с/ка 304 „Стоки“, а е отразена по
с/ка 30201 „Материали“, след което е отписанапо с/ка 60101 „Разходи за
материали“, което се възприема от представената оборотна ведомост и справка за
счетоводни операции. От анализа на документите на дружеството- доставчик „ЗА
Дизайн“ ЕООД, вещото лице е констатирало, че доставчика е издал на „Кепитъл
сити център“ООД 4бр. фактури, които са деклалирани в дневника за продажби в
м.06.2017г.. Те са осчетоводени като продажби и приход по с/ка 70201 „Приходи
от продажба на стоки“ и с/ка 41101 с клиент „Кепитъл сити център“ ООД.
Констатациите се основавали на представените дневници за продажби по ДДС,
оборотна ведомост и справка за счетоводни операции. Относно потока на приходите експертизата е
установила, че процесните фактури са осчетоводени като приход по с/ка 70201 –
Приходи от продажба на стоки, видно от представената справка за счетоводни
операции и оборотна ведомост. Експертът
е констатирал също, че в представената от „ЗА Дизайн“ ЕООД ГДД за 2017г., в
клетка „Приходи“ е посочен директно финансовият резултат, без да са декларирари
отделни приходи и отделни разходи, който резултат отговаря на оборотната
ведомост. Съгласно представените по делото документи и допълнитело такива,
прегледани при посещението в счетоводството на доставчика, вещото лице дава
заключение, че продадените материали от „ЗА Дизайн“ ЕООД са декларирани и
осчетоводени на клиент „Кепитъл сити център“ ООД.
Горната фактическа обстановка съдът установи от
прибощените в хода на съдебното дирене писмени доказателства: заключение на
проведените ССчЕ с вещо лице Д., които съдът кредитира като логични, обосновани
и съответни на останалите писмени доказателства – материалите по
административната преписка по издаване на обжалвания административен акт, както
и представените Дневник покупки за м.01.2017г., справка – декларация за
м.09.2016г., дневник продажби м.06.2017г. на „За дизайн“ ЕООД, както и приобщените
с писмо вх.№9126/22.06.20г на АС-Пловдив по реда на чл.192 ГПК, вр. чл.144 АПК
първични счетоводни документи /фактури/, договор поръчка, хронологичен
регистър, оборотни ведомости, приемо- предавателни протоколи, СД по ЗДДС и ГДД
от „За дизайн“ЕООД.
При така изяснената фактическа обстановка, на база
приобщените писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие следното от правна страна:
Жалбата
е подадена в законовоустановения срок от надлежна страна, за която акта е
неблагоприятен, след изчерпване на възможността за обжалване по административе
ред, проади което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните за това съображения:
Ревизионният акт е издаедн в предвидената за това
форма, като неизменна част от него са констатациите по съставения ревизионен
доклад и доказателствата към него съобразно възможностите по чл.120 ал.2 от ДОПК. Роцесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това
органи по приходите, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118
ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК. За делегираните
правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени Заповед
№ РД-09-1/03.01.2017г. и Заповед №РД-09-1801/28.09.2018г., издадени от Директор
на ТД на НАП Пловдив. Представени са сертификати за електронен подпис на
длъжностните лица, изготвили административния акт, приложени и на електронен
носител – приобщеното веществено доказателство CD. Обсъдени са в
РА възраженията на ревизираното лице, на което е дадена възможност да представи
всички съотносими доказателства. Изложеното до тук налага да се приеме, че не
е налице съществен порок на проведения административен процес, обосноваващ
нищожност на атакувания административен акт.
По отношение съответствието на РА с материалните
правила, съдът прие следното: По отношение на установените обстоятелства за
доставчика „ЗА Дизайн“ЕООД не е спорно между страните, че ревизираното лице е
регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни документи (фактури), съставени в
съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред -
по отношение на доставки на процесните стоки и услуги, по които лицето е
получател. Не се спори, че фактурите са издадени от регистрирано по ЗДДС лице, с
приложени към тях съответните фискални бонове, плащанията са отразени редовно в
счетоводството на жалбоподателя. Спорът
в настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните
доставки, т.е. обективирането им като
проявени юридически факти, така, както се твърди от ревизираното лице. Пряко
приложимото в случая национално право, предвижда, че за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на
приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от
условията, посочени в чл.71 ЗДДС. В тези хипотези при изследване предпоставките
за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за обстоятелството,
налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.9 от ЗДДС, и едва
след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки,
регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС. Националното законодателство се
допълва и от пряко приложимите норми на европейското право, в който смисъл е и
практиката на Съдът на ЕС. В
трайно установената такава съдебна практика се възприема, че правото на данъчен
кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради
това, че ДДС е посочен във фактурата. В решението по дело С-342/87 - т.13
от него, Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане,
предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото
е вписан във фактура. Упражняването на това право се ограничава само до
действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или
платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че ако всеки
фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително
дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна. В този смисъл и
Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, в което Съдът на ЕС е
посочил, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице
правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били
реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването
на облагаеми сделки, като запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с
правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална
преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да
определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите
доставки на стоки. Посочено е, че единствено и само в случаите, в които при
тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и впоследствие
същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице
облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде
отказано. Ето защо се приема Съдът на ЕС, че във всички случаи на признаване на
правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е доказано по несъмнен начин
осъществяването на фактурираната доставка. В допълнение, според решение на СЕС
по дело С-18/13, при сходна с
настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на
Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което, не се допуска извършване на
приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална,
техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни
условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните
данни, представени от органите по приходите, да се установява, че задълженото
лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото
на приспадане, е част от тази измама. Също така, константна е практиката на СЕС
по дела С-80/11, С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с
правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа
добросъвестно и да взема всички мерки, които могат разумно да се изискват от
него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го
довежда до участие в данъчна измама. В изпълнение на легитимната по Директива
2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с
измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна -
административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако
въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право
с измамна цел или с цел злоупотреба. В този смисъл е т.37 от решение на СЕС по
дело С-285/11. То се подкрепя и от т.48 и т.49 на Решение от 7.12.2010 г. по
дело С-285/09, според което всяко манипулиране на доказателства, се счита за
част от данъчна измама, в която участва самото задължено лице. Приема се, че липсата
на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата
доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка, без да е достатъчно за
дисквалифициране на правото на данъчен кредит. Според Решение по дело
С-271/2012 на СЕС, в случаите, когато в административното производство фактури
не са достатъчно точни и пълни, в по-голяма част от тях е посочена обща сума,
без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете
на персонала на дружествата, доставчици на услугите, то законосъобразно е
отказано право на приспадане данъчен кредит. В този контекст СЕС разяснява, че
по смисъла на член 22, параграф 3, буква в, държавите членки имат право да
определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура.
Освен това член 22, параграф 8 позволява на държавите членки да налагат други
задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за
предотвратяване на данъчните измами. „Etat belge“ е използвала възможността,
предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста директива, тъй като съгласно член 5,
параграф 1, шеста алинея от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа
информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия
данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното
количество и предмет. В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста
директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба
като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на
приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на
услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към
последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с
цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на
фактурираните сделки.
В
съответствие с визираното тълкуване на пряко приложимото общностно право, на
национално ниво с разпоредба на чл.71 ал.1 от ЗДДС като условие за упражняване на
правото на приспадане е предвидено наличието на данъчен документ, отговарящ на
изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС - фактурата задължително следва да съдържа
количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата. В този смисъл то е
съобразено и с общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, приложим съобразно §2 от ДР
ДОПК, според което всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения. Ето защо лицето, което претендира право на данъчен
кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице
законово установените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за
възникване на правото на данъчен кредит. Всяко лице, което иска да приспадне
ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В тази
връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството
на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките
от „ЗА Дизайн“ ЕООД. В настоящият случай превес следва да се даде на изводите
от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на
жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от
процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните
първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за
възникване право на данъчен кредит. Както при доставката на услуги, така и при
доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се
разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на
доставката, и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното
осъществяване на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране
са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за
продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602
„Разходи за външни услуги“, с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите",
с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури
за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо - предавателни протоколи;
стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и
количество; последваща реализация и
приходи от продажби, свидетелски показания и др.. Доказателства, установяващи
потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът на
притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика,
материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги
достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС. Без значение от
кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са
взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да
се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и
къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено
товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого
са предадени и приети.
Съгласно
разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на
услуга. В тази връзка е необходимо
да се отбележи, че договорите за поръчка са нормативно регламентирани в раздел
в чл.280 и сл. от ЗЗД. С договора за поръчка довереникът се задължава да
извърши за сметка на доверителя възложените му правни действия, като всеки
договор за поръчка се сключва изключително с оглед личността на довереника –
страни по договора са доверител и довереник. Съществено при сключването на
такъв договор е доверието между страните и затова е важна личността на
довереника, като при смъртта на довереника, договорът се прекратява. Ето защо
при договор за поръчка следва да се
установи конкретно, дали след сключването на договора за поръчка, довереникът е
изпълнил възложеното му правно действие като добър стопанин и да се грижи за
полученото във връзка с нея имущество. В конкретният случай, за да установят наличието
на процесните доставки на услуги, като позитивно проявени във времето факти, законосъобразно
органите по приходите са преценили необходимостта тези именно данни да бъдат
заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон
способи. Съобразено е, че при договори за прехвърляне на собственост
върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат
определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат
предадени, съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД. В този смисъл, в случаите на продажба на
родово определени вещи, ако между страните не е уговорено друго, когато
транспортът се извършва от доставчика или за негова сметка, прехвърлянето на
собствеността се извършва в момента на предаване на стоката на получателя. Конкретно по отношение на фактури № **********/09.09.2016г.
и № **********/26.11.2016 г., издадени от „Минерали – М“ ЕООД за „ЗА Дизайн“
ЕООД, за изпълнение предмета на договор № 2/08.09.2016 г. – слабове оникс 2 см.
нарязани по размер, с оглед доказване произхода на стоките, съдът намира, че не
са налице убедителни доказателства за реалността на доставката. Макар за тази
доставка да са представени цитираният по-горе договор, фактурите и ППП, липсват
доказателства за съхранение на стоката, което е безпорно изяснен факт от
приложените по преписката обяснения от управителя на „Минерали – М“ ЕООД.
Същият категорично е заявил, че при тях стоки на склад не се държат. Посочил е
установената им практика, да се изработва част от поръчката, която веднага да
се транспортира към клиента. Липсват и надлежни доказателства за транспорта
на стоките. Представените ППП следва да се приемат като такива, които са
формално изготвени, тъй като от тях не се установява откъде са натоварени стоките,
къде са разтоварени същите, с какъв конкретен транспорт са превозени до обекта
на жалбоподателя. Тук е необходимо да се посочи, че приемо-предавателен протокол е документ, с
който се документира фактическото приемо-предаване на стоки, материали или
активи, което много често се извършва в различен момент от момента на плащане
и/или издаване на фактура. Реквизитите не са нормативно регламентирани и се
ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно,
т.е. да се установи място на натоварване, място на разтоварване, лицата, които
са осъществили тази дейност, с какъв транспорт е извършен – марка и
регистрационен номер на автомобила. В случая ППП законосъобразно са преценени
от органите по приходите като формални първични документи, като в тях са
посочени единствено седалища на двете страни, а не конкретните обекти. Липсва и
конкретизация на транспортното средство, което не води до необходимата
доказателствена сила, за да се установят твърдените с тях факти и
обстоятелства. В хода на ревизионното производство не се установява по несъмнен
начин за чия сметка е бил транспортът, предвид констатираното противоречие в
дадените обяснения от управителите на „ЗА Дизайн“ ЕООД и „Минерали – М“ ЕООД.
Налице са съществени противоречия относно изложените факти по транспорт и
съхрание на процесните стоки. Те са се изразили в това, че съгласно даденото от управителя на „ЗА
Дизайн“ ЕООД обяснение за лицето получило стоките, за мястото на предаване на
стоките, за получателя на доставката, за вид и адрес на обекта, относно
документи за извършен транспорт на стоките /пътни листове, товарителници,
фактури за транспорт и др./, както и относно
техническата, технологична, материална и кадрова обезпеченост, той е посочил,
че стоките са рязани и комплектовани във Велинград и доставени от „Минерали –
М“ ЕООД на обекта на „Кепитър сити център“ ООД, съхранявани са в склада на доставчика „Минерали – М“ ЕООД във
Велинград като подизпълнител и от там са транспортирани към възложителя. Същевременно от обяснението на
управителя на „Минерали – М“ ЕООД се
установява, че при тях не се съхраняват стоки в техен склад, а се извършва
експедиция към възложителя непосредствено след извършване на работата по
поръчката. Трябва да се има предвид обаче, че и в двата случая – за сметка на
доставчика или на купувача, предвид липсата на конкретни доказателства за
материалната, техническата и кадрова обезпеченост, наличност на МПС при ревизираното
лице и при прекия доставчик, липса на счетоводно отразяване на разходи за
транспортни услуги и от двете страни по сделката, съдът намира, че ревизираното
лице не е обосновало по категоричен и несъмнен начин факта на получаване на
стоката. В този смисъл изводите на органите по приходите за липса на доставка
се явяват законосъобразни и подкрепени с необлходимите за това доказателства,
докато жалбоподателят не е доказал същата с необходимите за това преки
доказателства. В подкрепа на горното следва да се приеме и заключението на
проведената ССчЕ, от което се установява, че при така посочената от страните
схема, липсва като начално салдо към 01.01.2017 г. по с/ка 402 „Доставчици по
аванси“, отразяването на фактура № 10000000436/09.09.2016 г. с предмет – аванс
за доставка, както и не е отразена като доставка стока по с/ка 304 „Стоки“ ф-ра №
**********/24.11.2016 г. с предмет на доставката „неполиран слаб оникс“, която
е отразена по с/ка 302 „Материали“, след което е отписана по с/ка „Разходи за
материали“. В този смисъл са и събраните писмени доказателства, касаещи представената
ГДД за 2017г. за доставчика „ЗА Дизайн“ ЕООД, от която се установява единствено
деклариран приход само като финансов резултат, без да са декларирани отделно
приходи и отделно разходи. Съдът съобрази и направения извод от ревизиращите
органи, че по отношение договора за поръчка за изпълнение на поръчката липсва
задание, от което да се установи, какво точно изделие следва да изработи
изпълнителят „Минерали – М“ ЕООД, какъв точно материал „оникс“ следва да бъде обработен,
с каква форма и какви размери, цвят, количество. От представения договор се
установява, че възложителят следва да представи шаблон, мостра, спецификация чертеж
на ръка и други изисквания, за които липсват по делото доказателства. Същевременно установява се от заключението на
проведената ССчЕ, че счетоводно е налице следа, че стоката, с първоначален
изпълнител и доставчик „Минерали – М“ ЕООД към „За дизайн“ ЕООД, може би е
вложена в обект на „Кепитъл сити център“ в гр. Велинград. Същевременно тази
констатация е опровергана от липсата на каквито и да било доказателства, че действително
е извършена такава доставка, в който смисъл е извода на ревизиращите органи.
Налице е счетоводно записване без необходимите за това категорични и несъмнени
доказателства за неговото фактическо извършване. Аналогични са изводите и по отношение на
останалите стоки /строителни материали/ с доставчик „ЗА Дизайн“ ЕООД. И в този
случай е законосъобразен извода на органите по приходите, че липсва информация
за предходен доставчик на същите, липсва
материално-техническа база за съхранението им, както и липсата категорични
и конкретн о обосновани доказателства за извършен транспорт на тези строителни
материали. Ето защо обоснован е извода, направен в атакувания административен
акт, че действителното прехвърлянена собствеността върху стоката – неполиран
слаб оникс по фактура № **********/24.11.2016 г., както и по останалите фактури
за доставка на строителни материали, е останало недоказано от ревизираното лице
и събраните доказателства. Не са представените достатъчно убедителни
доказателства за облигационните отношения с посочения доставчик - не са
представени товарителници, пътни листове, липсдват протоколи за приемане и предаване, които да съдържат
необходимите реквизити. Представените на ревизията протоколи в тази връзка са
абсолютно формално изготвени и непълни, поради което не се установи кои са били
лицата, ангажирани с доставките, от къде са натоварени стоките, с какво
превозно средство са транспортиранш, къде са били съхранявани и как са предадени.
Фактът на предаването на стоките от доставчика „ЗА Дизайн“ ЕООД на ревизираното
лице не може да се потвърди единствено с тези посочени документи, всички
издадени от „Минерали – М“ ЕООД, за който пък липсват канкретни доказателства
да произвежда или да доставя други по вид строителни материали. Като косвено
доказателства за липсата на реалност на фактурираните доставки, следва да се
съобрази, че не се доказва, че не само прекият доставчик „ЗА Дизаййн“ ЕООД, но
и неговият предходен доставчик „Минерали – М“ ЕООД, съответно имат съответни
складови бази или търговски площи, офиси, МПС – собствени или наети, наличие на
стока, която да се достави на оспорващия. Не се установява и кадровия потенциал
на прекия доставчик. Изводът за нереалност на тези доставки, направен от
ревизиращите рогани се явява обоснован на база преценката на всички
доказателства, касаещи установени по делото факти. В тази връзка безспорно,
категоричено и законосъобразно е изяснен извода за невъзможността на доставчика
да достави стока от вида на фактурираната, така и за липсата на убедителен
доказателства за факта на предаването на стоката от сочения във фактурата
доставчик на получателя. Предвид изложеното съдът намира за правилен и
законосъобразен изводът на приходната администрация, че липсва реална доставка
по процесните четири фактури, издадени от „ЗА Дизайн“ ЕООД на жалбоподателя
„Кепитъл сити център“ ООД, поради което и правилно е отказано правото на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 6250.71 лева.
По отношение на доставчика „Джордан груп“ ЕООД съдът съобрази, че от заключението на
проведената ССчЕ се установява, че фактурите издадени от този доставчик
отговарят на изискванията на чл.114 ал.1 от ЗДДС, като плащането по тях е
извършено в брой и същите са придружени от фискален бон. От направената
проверка в счетоводството на „Кепитъл сити център“ ООД се установява, че за
този период няма други доставчици на процесните материали, освен „ЗА Дизайн“
ЕООД и „Джордан груп“ ЕООД. Доставените материали са посочени като такива за
обект в гр. Пловдив, ул.„Иван Вазов“ №55 и касаят сухо строителство – носещи
профили, планки, винтове, гайки, шайби, дюбели и анкери. Други доказателства в
хода на съдебното производство не са представени, като в жалбата се излагат
конкретни доводи за правилното приложение на материалния закон, но не и по
необходимите доказателства за направените от органите по приходите изводи. Съобразно
разпоредбата на чл.114 ал.1 т. 8 от ЗДДС идентификационният номер по чл.92 ал.2
от закона, определен за получателя на доставката от органите на НАП при
неговата регистрация за целите на облагането с ДДС, е задължителен реквизит на
фактурите, в качеството им на данъчен документ. Той е уникален номер, който
идентифицира данъчния статут по ДДС на един единствен данъчен субект на
територията на България, който е регистриран на тази територия за тези цели. В
този смисъл може да се приеме, че този номер, или номерът по чл.84 от ДОПК,
посочен като задължителен реквизит на фактурите, издавани от нерегистрирани по
ЗДДС данъчно задължени лица, са данни с легитимна стойност. Те легитимират
получателите на доставките като участници в сделките, при изпълнението на които
се издават съответните фактури. Ето защо, присъствието на идентификационните
номера на участващите в сделките данъчно задължени лица във фактурите, издавани
във връзка с тях, не бива да се подценява. Още повече, че липсата на реквизит,
който изрично е посочен в ЗДДС като задължителен, дава формално основание на
органите по приходите да не признаят валидността на такива фактури в качеството
им на данъчен документ и да откажат правото на притежателите им на данъчен
кредит. Същевременно с ТР №5/14.07.2004г. на ВАС е дадено задължително за
правоприлагането тълкуване, според което липсата на някой от задължителните
реквизити на данъчния документ, не го прави автоматично недействителен за
целите на данъчното облагане, като в такива случаи контролният орган следва да
изгради преценката си за валидността на документа въз основа цялостно
изследване на конкретната фактологична обстановка чрез прилагане на
установените в ДОПК методи за събиране на доказателства. Ето защо при
констаирана липса на идентификационен номер на получателя на доставката в
дадена фактура, макар и изключително важен като реквизит за целите на
облагането с ДДС, не следва това автоматично да води до непризнаването й за
данъчен документ и до отказ на данъчен кредит. Тази липса поставя под съмнение
идентичността на притежателите на такива документи, като от своя страна
органите по приходите по принцип са склонни да им откажат правото на данъчен
кредит за доставки, документирани с такива фактури, без да изследват
валидността на документа въз основа цялостно изследване на конкретната
фактологична обстановка чрез прилагане на установените в ДОПК методи за
събиране на доказателства. В тази случай са представени съответните
доказателства, от които се установява, че е направено съответното изследване на
документа. Така от събраните в хода на ревизионното производство доказателства,
приобщени по съдебното производство, безспорно се установява, че „Джордан груп“
ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС от 15.11.2016г.. Установява се, че дружеството е
включило фактурите в дневника за покупки през м.10 и м.11.2018г., както и че
същото не е подавало ГДД за 2016, 2017 и 2018г.. Установява се факта, че през
2018г. няма регистрирани други покупки, освен тези от „Кепитъл сити център“. От
тези безспорно изяснени обстоятелства е направен съответният законосъбразен
извод от органите по приходите, че този доставчик не е осъществявал никаква дейност
от момента на прекратяване на регистрацията му по ЗДДС до включване на
фактурите през периода м.10-11.2018г в дневника за покупки. От своя страна,
жалбоподателят не ангажира конкретни и необходими доказателства, от които да се
изяснява въпроса знаел ли е той за дерегистрацията на доставчика, както и
такива, че са налице основания да бъде защитен от принципа на правната
сигурност, с неговото необходимо и логично проявление на защита на оправданите
правни очаквания. Единствено е налице установеният факт, че като е приел
изпълнението на доставки от „Джордан груп“ ЕООД, което е дружество,
нерегистрано по ЗДДС от 2016г., той не е положил грижата на добросъвестния
търговец. Ето защо, направените от органите по приходите изводи в тази връзка
остават необпоровергани с необходимите за това доказателства. От тяхна страна
законосъобразно е съобразена разпоредбата на чл.70 ал.5 от ЗДДС определяща, че
не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Така
изложената съвкупност на факти и обстоятелства, налага и крайния извод на този
състав на съда, че „Джордан груп“ ЕООД,
нерегистрирано по ЗДДС лице, в качеството си на доставчик на „Кепитъл
сити център“ ООД, неправомерно е издало посочените по-горе фактури и е начислило
ДДС по чл.86 ал.1 от ЗДДС, което е станало в противоречие с разпоредбата на
чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС. Тези обстоятелства са били известни на жалбоподателят,
който не представя необходимите опровергаващи този извод доказателства, поради
което правилно и законосъобразно органите по приходите не са признали правото
на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури в общ размер на 797.20
лв. Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна в тази и част, като
тя следва да бъде отхвърлена, а атакувания РА като законосъобразен да бъде
потвърден.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответника и същите са констатираха в размер на 735.51 (седемстотин
тридесет и пет и 0.51) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, на осн. чл.163 от ДОПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Кепитъл сити център“ ООД, ЕИК *********, седалище гр.Пловдив, бул.„Христо
Ботев“ №49, сектор А, оф. № 1 против Ревизионен акт №Р-16001619000436-091-001/12.08.2019г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №
623/28.10.2019 г. на Директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта, в която на оспорващия не е
признат данъчен кредит за период
м.06.2017г. на стойност 6250.71 лева по фактури, издадени от „ЗА Дизайн“ ЕООД,
и данъчен кредит за период м.10.2018г. и м.11.2018г. в размер на 797.20 лв. по
фактури, издадени от „Джордан груп“ ЕООД, общо установени задължения по ЗДДС в
размер на 7047.19 лева, в едно с прилежащите лихви в размер на 1063.05 лева.
ОСЪЖДА „Кепитъл сити
център“ ООД, ЕИК *********, седалище гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 49,
сектор А, офис 1, да заплати на Национална агенция по приходите – гр. София,
сумата от 735.51 (седемстотин тридесет и пет и петдесет и една стотинки) за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава ХII АПК.
СЪДИЯ: