Решение по дело №221/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 523
Дата: 11 август 2021 г.
Съдия: Капка Павлова
Дело: 20211001000221
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 523
гр. София , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов

Капка Павлова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 1123 от 30.07.2020г., постановено по т.д.№ 5367/2016г. по описа на СГС е
признато за установено на основание чл.422,ал.1 от ГПК, че „И.И. „ЕООД и И. А. И.
дължат на „Юробанк България“ АД с предходно наименование „Юробанк И ЕФ ДЖИ
България“ АД и „Българска пощенска банка“ АД при условията на солидарна отговорност
на „Юробанк България“ АД присъдените със заповед за незабавно изпълнение от
24.06.2017г. вземания по ч.гр.д.№30808 от 24.06.2015г. на СРС, 70 състав въз основа на
запис на заповед както следва: - 30 000 /тридесет хиляди/ лв. вземане по запис на заповед с
дата на издаване 24.08.2006г. и предявен за плащане на 17.05.2015г. /удостоверено на
22.05.2015г./, ведно със законната лихва от 01.06.2015г. до изплащане на вземането и лихва
в размер на 13 231,25лв. /тринадесет хиляди двеста тридесет и един лева и двадесет и пет
стотинки/, дължима за периода 27.05.2012г. до 27.05.2015г.
По реда на чл.248 от ГПК е постановено определение № 260759/19.10.2020г.,с което е
оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските.
Против това решение е подадена въззивна жалба от И. А. И.. Със същата се твърди, че
решението е недопустимо и се моли същото да бъде обезсилено. Счита, че за ищцовата
страна не е налице правен интерес от завеждане на делото, тъй като ответниците не са
засегнали негово право, което се нуждае от защита, както и че е налице злоупотреба са
1
права. На следващо място са изложени доводи, че процесният запис на заповед е негоден, а
ищецът бил извършил финансова измама.
В законоустановения срок е подадена и частна жалба против определението,
постановено по реда на чл.248 от ГПК. Жалбоподателите считат, че след като е признато от
съда, че са налице предпоставките за освобождаване на И. А. И. от такси и разноски и
предвид материалното й състояние, то обжалваното определение следва да бъде отменено.
Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД депозирала писмен отговор на жалбата,
с който я оспорва. Развити са подробни съображения във връзка с направените от
жалбоподателката оплаквания за недопустимост и неправилност на решението.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо. Изпълнени са особените
изисквания при предявяване на иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК – исковата
претенция съответства на заявеното в заповедното производство и искът е предявен в срока
по чл. 415,ал.4 от ГПК.
Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на решението настоящата
инстанция намира следното:
С подадената искова молба „Юробанк България“ АД моли да бъде признато за
установено на основание чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.417,т.9 ГПК,вр.чл.538,ал.1,вр.чл. 463 от
ТЗ и чл.86 от ЗЗД, че ответниците дължат при условията на солидарност присъдените със
заповед за незабавно изпълнение от 24.06.2017г. вземания по ч.гр.д.№30808 от 24.06.2015г.
на СРС, 70 състав въз основа на запис на заповед суми, а именно: 30 000 /тридесет хиляди/
лв. вземане по запис на заповед с дата на издаване 24.08.2006г. и предявен за плащане на
17.05.2015г. /удостоверено на 22.05.2015г./, ведно със законната лихва от 01.06.2015г. до
изплащане на вземането и лихва в размер на 13 231,25лв. /тринадесет хиляди двеста
тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, дължима за периода 27.05.2012г. до
27.05.2015г.
Изложени са фактически твърдения,че първият ответник „И.И.“ ЕООД е издал в полза
на банката запис на заповед на 24.08.2006г. като се е задължил безусловно и неотменимо
да заплати на ищеца сумата от 30 000лв.,ведно с годишна лихва от 14,5%, считано от датата
2
на издаване. Записът на заповед е такъв на предявяване като срокът това да бъде направено
е 24.09.2016г. Ценната книга била предявена за плащане на 17.05.2015г. Същата била
редовна от външна страна и е била издаден от лицето, което се е подписало като издател и
авалирана от физическото лице И. А. И. .
С отговора на исковата молба са направени общи възражения за недопустимост и
неоснователност на исковете без да са изложени конкретни доводи във връзка с тях.
Приложена е частна жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист, въз
основа на процесния запис на заповед, в която се съдържа възражение,че записът на заповед
„не представлява действителен документ“ и не съдържа релевантни данни от какви
отношения е възникнал.
С допълнителната искова молба исковете се поддържат. Изложени са доводи, че
записът на заповед съдържа всички необходими реквизити за неговата редовност. Вземането
по същия е станало изискуемо , тъй като същият е бил предявен на издателя и авалиста с
нотариална покана рег.№5744,т.2, №116 от 27.04.2015г.
С подадения отговор на допълнителната искова молба ответниците отново оспорват
иска. Считат,че записът на заповед не е годно доказателство за притежаване на определено
право. Оспорва се „реалното съществуване“ на записа на заповед.
С молба от 30.05.2017г. ищцовата страна е въвела твърдения за наличие на каузално
правоотношение между нея и ответниците- договор за банков кредитен продукт „Бизнес
револвираща линия“. Със същия на първия ответник е било представено финансиране под
формата на револвираща линия до размера от 30 000 лв. Процесният запис на заповед бил
издаден за обезпечаване именно на тази револвираща линия. В първото по делото заседание
след приемане на доклада по делото ответниците са оспорили твърдението, че е сключен
договор за кредит и че процесният запис на заповед носи подписа на управителя на „И.И. „
ЕООД и на И. А. И. като физическо лице.
Тъй като предмет на настоящото въззивно производство е решението на СГС, с което
е уважен установителният иск против физическото лице, то настоящият състав счита
следва да бъдат обсъдени само тези от представените доказателства , които касаят
задължението на И. А. И. като авалист по записа на заповед.
Претенцията е с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК,вр.с чл.483 от ТЗ и чл.459 от ТЗ.
За да бъде уважен такъв иск е необходимо да се установи, че има валиден
менителничен ефект, който е авалиран от ответника по иска.
В случая е представен запис на заповед от 24.08.2006г., платим на предявяване.
Същият е за сумата от 30 000лв. и лихва в размер на 14,5 % годишно и съдържа всички
реквизити, предвидени в чл.535 от ТЗ. Уговорката за лихва е действителна доколкото
3
записът на заповед е такъв на предявяване по аргумент от чл. 459 от ТЗ. Срокът, до който
ценната книга е следвало да бъде предявена е 24.09.2016г.
От приетите по делото единична и тройна съдебно - почеркови експертизи се
установява, че ръкописният тест „И. А. И.“ в оригинала на запис на заповед от 24.08.2006г.
от името на „И.И.“ ЕООД е изписан от И. А. И., а подписът в долния десен ъгъл на
документа също е положен от нея. Ръкописно изписаните дати 24.08.2006г. и 24.09.2016г. не
са изпълнени от лицето И. А. И. . Следователно записът на заповед е валиден и предвид това
,че редовен от външна страна, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
издателя и авалиста.
По делото е представена нотариална покана рег.№5744,т.2, №116 от 27.04.2015г.,
връчена на издателя и на авалиста на 17.05.2015г. , с която записът на заповед е предявен за
плащане. Във връзка с оспорване на връчването по делото е приложена разписката,
изготвена от нотариуса на 17.05.2015г. Видно от същата лицето е търсено и не е намерено
в продължение на един месец на адрес, различен от постоянния такъв на лицето.
Настоящият състав намира, че връчването, извършено от нотариуса не е надлежно. По
делото няма данни кой е бил уговореният адрес за предявяване на записа на заповед, а
съгласно общите правила за предявяване на ценните книги, то трябва да бъде извършено по
местожителството на платеца. След връчване на преписите от исковата молба заедно с
приложенията обаче поканата вече е връчена, поради което към настоящия момент записът
на заповед е предявен. Следва да се отбележи,че с оглед датата на подаване на исковата
молба това е станало в срока, предвиден в самия запис на заповед.
По делото е допусната и изслушана съдебно - икономическа експертиза.
Заключението на експерта обаче има значение за установяване на каузалното
правоотношение. В случая то не следва да се обсъжда, тъй като предмет на разглеждане е
задължението на авалиста, а не на основния длъжник по записа на заповед
Съгласно трайно установената и безпротиворечива съдебна практика, уреденото в
чл. 483- чл. 485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен
характер спрямо главното задължение, което обезпечава, поради което и авалистът не може
да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл да
му противопостави самият хонорат /издател на записа на заповед/ - както абсолютни
възражения за недействителност на ефекта, с изключение на възражението относно формата,
така и лични възражения, произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и
хонората, като противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузално
правоотношение между приносителя и хонората, е допустимо само, ако авалистът също е
страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или е
извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното
правоотношение с хонората- в този смисъл са решение № 17/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д.
№ 213/2010 г., решение № 40/2012 г. на ВКС, І т. о. по т. д. № 148/2011 г., решение №
4
26/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 1027/2013 г.
В настоящия казус И. А. И. като физическо лице не е била страна по договора за
банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL 2730, което се установява от
самия договор, приет като доказателство по делото поради което на същата не може да се
признае правото да релевира възражения във връзка с договора за кредит. Вземането срещу
нея се основава само на ценната книга като абстрактна сделка и на задължаването да
заплати посочените в нея суми.
По делото няма доказателства, а не са наведени и твърдения тези суми да са заплатени.
Следователно същите са дължими. Това са посочената главница в размер на 30 000лв. и
уговорената лихва от 14,5 % годишно. Тъй като последната е договорна такава /а не лихва
за забава/ и представлява задължение , което произтича от самия запис на заповед, то е
допустимо за същата да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист. Лихвата се дължи за целия период от издаване на записа на заповед до
неговото предявяване. Претенцията е за по- малък период, за който е налице основание за
нейното присъждане.
По делото не са ангажирани доказателства за размера на лихвата за исковия период-
от 27.05.2012г. до 27.05.2015г. поради което съдът я определя по реда на чл.162 от ГПК на
13 231,25лв.
С оглед на всичко изложено предявените против И. А. И. обективно съединени
искове за признаване за установено,че същата дължи на „Юробанк България“ АД с
предходно наименование „Юробанк И ЕФ ДЖИ България“ АД и „Българска пощенска
банка“ АД присъдените със заповед за незабавно изпълнение от 24.06.2017г. вземания по
ч.гр.д.№30808 от 24.06.2015г. на СРС, 70 състав въз основа на запис на заповед както
следва: 30 000 /тридесет хиляди/ лв. вземане по запис на заповед с дата на издаване
24.08.2006г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение -01.06.2015г. до изплащане на вземането и лихва в размер
на 13 231,25лв. /тринадесет хиляди двеста тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/,
дължима за периода 27.05.2012г. до 27.05.2015г. се явяват основтелни.
По отношение на подадената от И. А. И. частна жалба против определение № 260759
от 19.10.2020г. съдът намира следното:
С това определение е оставено без уважение искането за изменение на решението в
частта за разноските като същите бъдат „отменени“. В жалбата се поддържа, че след като
съдът е приел, че тя има право да бъде освободена от такси и разноски, то не следва да
бъде натоварена и с разноските на насрещната страна. Подчертава, че не притежава нищо и
не може да заплати тези разноски.
Жалбата е неоснователна. Отговорността за разноските в гражданския процес се носи
5
от страната, за която изходът от спора е неблагоприятен. Същата е проявление на
деликтната отговорност и принципа, че всеки следва да поправи вредите, които е причинил.
В случая частната жалбоподателка е осъдена да заплати исковете суми,т.е изходът от
спора не е в нейна полза. От друга страна не сме изправени пред хипотезата, в която
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, в който случай се предвижда
изключение от правилото на чл.78,ал.1 от ГПК.
Във връзка с доводите в частната жалба следва да се посочи, че освобождаването от
внасяне на държавна такса и разноски касае друго правоотношение – процесуалното такова
между страната и съда. Ето защо съдът може при наличие на визираните в закона
предпоставки да освободи дадено лице от заплащане на държавните такси и разноски в
гражданския процес, но не и от отговорността му да репарира насрещната страна в процеса
за сторените от нея такива. Материалното състояние на лицето е динамично и има значение
при реализиране на принудителното изпълнение на присъдените суми, но не и при
преценката за тяхната дължимост.
С оглед на изложеното, обжалваното определение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1123 от 30.07.2020г., постановено по т.д.№ 5367/2016г.
по описа на СГС в обжалваната му част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260759 от 19.10.2020г. постановено по т.д.№
5367/2016г. по описа на СГС .
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.280,ал.1
и ал.2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7