№ 30486
гр. *****, 11.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110127849 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Б. Б. Д., ЕГН ********** срещу
************* която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на исковата молба.
Ищецът е направил искане за изискване и прилагане по делото на НОХД № ****/2015
г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, което съдът намира за основателно.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените неимуществени
вреди, следва да се уважи.
Искането на ищеца за изслушване на съдебно-психологическа експертиза, която да
отговори на формулираните в исковата молба въпроси, следва да се остави без уважение,
доколкото не е необходима за правилното решаване на спора и предвид обстоятелството, че
за установяване на фактите, за които е поискана, са допуснати свидетелски показания.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.02.2023г. от 11.00 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства с исковата молба и
отговора.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, НОХД № ****/2015 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
психологическа експертиза.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконно обвинение в престъпление по чл. 198, ал. 1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1, вр.чл. 63, ал.1, т.3 НК по ДП № *****/2014 г. по описа на 07 РУП-СДВР, пр. пр. №
37775/2014 г. на СРП, за което е оправдан с влязла в сила на 03.06.2020 г. присъда по НОХД
№ 2*****/2015 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, ведно със законната лихва считано от дата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.06.2020 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди и изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари за защита в различните инстанции:
по НОХД № 2*****/2015 г. по описа на СРС, НО, 19 състав; ДП № *****/2014 г. по описа
на 07 РУП-СДВР, пр. пр. № 37775/2014 г. на СРП и по ВНОХД № ****/2019 г. по описа на
СГС, НО, XIII въззивен състав, ведно със законната лихва считано от дата на влизане в сила
на оправдателната присъда – 03.06.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е роден на 02.07.1998 г., както и че към 2015 г.
е бил на 17 годишна възраст и ученик в 11 клас, като се ползвал с добро име сред съседи,
близки, познати и съученици. На 19.09.2014 г. в 07 РУП-СДВР било образувано досъдебно
производство № *****/2014 г. по описа на 07 РУП-СДВР, пр.пр № 37775/ 2014 год. по описа
на СРП срещу неизвестен извършител за това, че на 14.09.2014 год. в гр. *****, ж.к.
„******”, ул. „********” срещу заведение „*****” отнел чужди движими вещи - 1 бр.
златно синджирче, 1 бр. златна гривна, 1 бр. ръчен часовник „З” и сумата от 20 лева от
владението на ************* и 1 бр. часовник „Сейко” от владението на ********. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха - престъпление по
чл. 198, ал. 1 от НК. С постановление от 05.10.2015 г., предявено на ищеца на 13.11.2015 г.,
му било повдигнато обвинение в престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. На същата дата бил проведен и разпитът му като обвиняем.
След приключване на разследването, материалите по делото били предявени на ищеца на
26.11.2015 г. С обвинителен акт на СРП от 28.12.2015 г. ищецът бил предаден на съд по
обвинение в престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК. Администрирано било НОХД № 2*****/ 2015 год. по описа на СРС, НО, 19
състав. Съдебното производство по НОХД № 2*****/ 2015 год. по описа на СРС, НО, 19
състав продължило до 09.07.2019 год. и приключило с присъда, с която ищецът бил признат
за невинен и оправдан за престъплението по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Срещу присъдата на първоинстанционния съд бил подаден протест
и образувано ВНОХД № ****/2019 год. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав. С
Решение № 327/ 03.06.2020 год. по ВНОХД № ****/2019 год. по описа на СГС, била
потвърдена изцяло присъдата на СРС, НО, 19 състав по НОХД № 2*****/2015 г. и ищецът
окончателно бил признат за невиновен. От момента на повдигане на обвинението до
приключване на наказателното производство, ищецът излага, че са изминали повече от 4
години и 6 месеца, през който период твърди, че е търпял неблагоприятни последици,
изразяващи се в несправедливо обвинение в тежко умишлено престъпление и страх, че
спрямо него се извършват незаконни действия, които създават предпоставки за осъждане на
наказание „Лишаване от свобода“. Поддържа, че към момента на повдигане на обвинението
е бил все още ученик и призоваването му от органите на полицията, както и престоят му в
държавното учреждение, свързан с изготвяне на съдебно психиатрично-психологическа
експертиза, разпит, криминалистична регистрация, а в последствие и в съдебните зали и
пр., дали негативен отпечатък върху крехката му тогава психика. Действията на ответника
увредили целия му начин на живот, бил принуден да се явява на всички призовавания от
разследващи и съдебни органи, като за това бил принуден да отсъства от училище и да
2
зависи от възможностите на родителя си, тъй като не полагал труд и не разполагал със
собствени средства. Фактът на обвиняването му в грабеж станал известен и в училище, като
това го принудило да изпитва срам и неудобство от съучениците си. Бил сочен за
престъпник и приятелите му странели от него. Преди да бъде обвинен, постигал добри
резултати в усвояване на учебните дисциплини, показвал дисциплинираност и спортувал
баскетбол. Ползвал се с добро име и репутация, но обвинението, го принудило да промени
начина си на живот. Приятелите му се отдръпнали от него, спрели да комуникират с него.
Бил злепоставен пред близки, роднини и приятели. Накърнено било доброто му име в
обществото, намалена работоспособността и усърдията му, срамувал се, изпитвал
унижение, били накърнени честта и достойнството му, изживявал и силен емоционален
стрес. Извършването на незаконни действия от репресивните органи на Република България
го обезверило и намалило желанието му да се бори, да се развива и успява, като най-ярко
това рефлектирало върху успеха му в училище, който драстично бил понижен. Излага също
и че продължителността на наказателното производство го е поставила в позиция на
„вечният обвиняем“. В хода на съдебната фаза на процеса поддържа, че се е явил на общо 19
съдебни заседания, за което бил принуден да отсъства от училище, а впоследствие и от
работното си място. Повдигнатото обвинение принудило ищеца да ползва и защитник –
адвокат, за което заплатил общо 2 500 лева. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът излага, че липсват доказателства, от които да е
видно, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. Поддържа, че срещу ищеца
са водени и други наказателни производства. Сочи, че съгласно справка за съдимост от
21.07.2022 г. ищецът не е осъждан, но срещу него има регистрирани криминални прояви,
образувани дела и прекратени не поради липса на престъпление, а защото към момента на
деянията ищецът е бил непълнолетен и спрямо него били налагани възпитателни мерки по
чл. 63 НК, поради което и нямало как да се ползва с добро име сред обществото. Оспорва
иска за неимуществени вреди и по размер и сочи, че е прекомерно завишен, че не
съответства на чл. 52 ЗЗД, на икономическия стандарт в страната и установената съдебна
практика по аналогични случаи, като развива подробни съображения в тази насока. Относно
претенцията за имуществени вреди сочи, че от представените доказателства от страна на
ищеца, се установява, че е заплатил само 100 лева, поради което развива съображения, че
разноски за адв. възнаграждения се присъждат само когато страната реално ги е заплатила.
При тези твърдения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следното: че е бил обвинен в извършване на престъпление, както и че е признат за
невинен с влязло в сила решение; претърпените имуществени вреди и размера им;
претърпените неимуществени вреди; причинна връзка между обвинението и вредите.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че срещу ищеца са водени и други
наказателни производства.
ОБЯВЯВА ЗА безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че на 19.09.2014 г. в 07 РУП-СДВР е образувано досъдебно производство №
*****/2014 г., в хода на което срещу ищеца е повдигнато обвинение в престъпление по чл.
198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК; че ищецът е предаден
на съд по обвинение в престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК; че е образувано НОХД № 2*****/ 2015 год. по описа на СРС, НО, 19
състав, приключило с присъда, с която ищецът е признат за невинен и оправдан за
престъплението по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
която присъда е потвърдена с Решение № 327/ 03.06.2020 год. по ВНОХД № ****/2019 год.
по описа на СГС.
3
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4