№ 3766
гр. Варна, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20253110106117 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Г. М. Д.,
лично и в качеството си на майка и законен представител на детето Д. Х. И.
срещу Х. Р. И. в условията на обективно кумулативно съединяване, както
следва:
- чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на родителските права по
отношение на детето Д. Х. И., на майката Г. М. Д., както и за определяне на
режим на лични отношения между бащата Х. Р. И., с детето Д. Х. И..
- чл. 143 от СК за осъждане на ответника Х. Р. И., да заплаща месечна
издръжка в полза на детето Д. Х. И., в размер на 500 лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства,
погасяващи това задължение, с падеж първо число на месеца за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
- чл. 149 от СК за осъждане на ответника Х. Р. И., да заплати
издръжка за минало време в полза на детето Д. Х. И., платима чрез неговата
майка Г. М. Д., в общ размер на 3800 лв., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че с ответника Х. Р. И. са разделени от девет години,
1
като от съвместното си съжителство имат едно дете Д. Х. И., роден на
12.08.2014г.. Сочи, че към настоящия момент има нов партньор, с който също
имат общо дете на 8 години - Т.И.А. Излага, че от момента на фактическата
раздяла между страните допреди около две години, ответникът е
осъществявал спорадични срещи със сина си, веднъж на два-три месеца с
продължителност около час, час и половина, като към настоящия момент,
поради незаинтересованост и липса на обратна връзка от страна на бащата,
връзката между баща и син била окончателно прекъсната и срещи между
ответника и детето не се осъществявали.
Сочи, че отношенията между страните относно издръжката на детето,
както и режима на лични отношения официално не са урегулирани и същите
са се осъществявали чрез устни договорки между тях. Първоначално
ответникът е заплащал на майката издръжка в размер на 100 лева месечно,
като впоследствие е увеличена с 50 лева. Последно бащата е превеждал
издръжка за детето в размер на 200 лева месечно. Плащанията ответникът
превеждал за месец назад, като последното плащане било от 28.04.2025г. в
размер на 200 лева, с основание: издръжка за месец март 2025г. Излага доводи,
че превеждането на сумите на различна дата всеки месец затруднявало
майката и създавало несигурност по отношение ежемесечните разходи на
детето, някои от които следвало да бъдат платени в определени срокове.
Твърди, че връзката между детето и баща му липсвала, като изцяло
отсъствала инициатива за срещи или комуникация от страна на бащата. Освен
че не поддържал никаква връзка с детето, бащата не проявявал интерес към
здравословното, емоционалното и социалното му състояние, не е звънял или
търсил информация относно неговото развитие. Всичко това е довело до
емоционално отдръпване на детето, което вече не изпитвало потребност от
срещи с баща си, нито проявявало желание за контакт с него. Посочва, че
въпреки напътствията от страна на майката и направените опити от детето да
се свърже с баща си, ответникът не реагирал на проявените инициативи за
контакт, което продължило във времето и довело до окончателно емоционално
дистанциране и желание за среща на Д. със своя баща. Включително твърди,
че ответникът не е търсил детето и по повод празници и на рождения му ден.
Затова към този момент Д. възприемал като бащина фигура настоящия
партньор на ищцата, като му била осигурявана спокойна семейна среда.
2
Твърди, че може да разчита на пълната подкрепа на настоящия си
партньор, но въпреки това и предвид факта, че децата в семейството са две и
съобразно икономическите условия в страната, разходите в домакинството
били трудни за покриване и в тази връзка внасяните 200 лева месечна от
страна на ответника не успявали да покрият нуждите на детето Д.. Сочи, че
разходите по отношение на детето с оглед възрастта и потребностите му
растели непрекъснато. Към момента бил ученик в 4 клас, което предполага
различни разходи за храна, облекло, уроци, извънкласни дейности, джобни и
др., като наред с това посещавал и тренировки по футбол възлизащи на 100
лева месечно. Предвид интереса му към компютри и други видове
технологии, това също било свързано със закупуване на различни
електроники, чрез които детето надграждало познания и опит. Споделя, че Д.
има уголемена трета сливица, която според лекарите специалисти не трябвало
да се отстранява хирургично, но същевременно това създавало здравословни
проблеми на детето, което от своя страна налагало чести медицински
прегледи, прием на медикаменти, което също се явявало разход за майката.
Ищцата твърди, че работи като готвач и реализира минимален за
страната доход, а от друга страна ответникът е в трудоспособна възраст, не
страда от заболявания, които да го възпрепятстват да полага труд и да
реализира допълнителни доходи и е в състояние да осигурява дължимата
издръжка за детето си. Излага доводи, че ответникът е в трудово
правоотношение и се осигурява на длъжност шофьор към търговско
дружество „Ченсфилд 55" ЕООД-Варна. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Х. Р. И., чрез адв. И. В. е
депозирал писмен отговор, който счита иска за частично основателен.
Оспорва претендирания размер на издръжката, като счита, че същата следва
да бъде определена в размер от 280 лв. Оспорва предложения режим на лични
контакти между него и детето, като счита същия за крайно ограничителен и в
противоречие с най-новата съдебна практика и промененото разбиране за
пълноценен семеен живот. Твърди, че ищцата се опитва да изгради неверен и
нереален образ пред съда на ответника, за това какво е неговото отношение
спрямо семейството му и спрямо детето му. Сочи, че претендираният размер
на издръжка е прекомерно завишен с оглед нуждите на детето и действително
3
не отговаря на потребностите на детето. Излага, че няма възможност да
заплаща исканата сума. Оспорва издръжката за минал период в размер на 3
800 лв., с аргументи, че ежемесечно е превеждал сума в размер на 200 лева и
издръжката за минал период не може да е по-голяма от тази за бъдещ период,
при условие че стандарта на живот и нужната издръжка на детето в този
период е била по-ниска.
Оспорва поискания режим на лични контакти между бащата и детето,
като счита същия за прекомерно стеснен, в ущърб на детето и на Х. И..
Заявява, че би желал да прекарва колкото се може по — дълго време със сина
си. Иска да го научи на много неща, полезни навици, да го изгради като
личност, като иска детето да не расте без баща. Счита, че при определяне на
искания режим на лични отношение би могло да се стигне до „синдром на
родителско отчуждение“. Моли за отхвърляне на искането за издръжка за
размера над 300 лева месечно, както и да бъде определен по-широк режим на
лични отношения с детето.
С определение от 03.07.2025 г. съдът е постановил привременни
мерки по молбата на Г. М. Д. срещу Х. Р. И., като е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Х. И. на
майката Г. М. Д., при която е определено местоживеенето му, определил е
режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета седмица на
месеца, в неделя, за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч., като бащата е осъден да
заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 320 лв. (триста и
двадесет лева), платима по банков път, до приключване на производството по
гр. дело № 6117/2025 г., по описа на ВРС, с влязло в законна сила съдебно
решение.
В проведеното на 17.10.2025 г. открито съдебно заседание страните се
явяват лично и се представляват от процесуалните си представители, като
всеки от тях поддържа искането за постановяване на решение съобразно
постигнатото между тях споразумение, обективирано в о. с. з., в следния
смисъл:
Упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Х.
И. с ЕГН: **********, да се предостави на майката Г. М. Д., ЕГН: **********.
Местоживеенето детето Д. Х. И. с ЕГН: **********, да бъде
определено при майката Г. М. Д., ЕГН: **********, на адрес: **********.
4
Режимът на лични отношения на бащата Х. Р. И., ЕГН: ********** с
детето Д. Х. И. с ЕГН: **********, да бъде определен, както следва: всяка
първа и трета седмица на месеца, в неделя, за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч.
Бащата Х. Р. И., ЕГН: ********** да заплаща в полза на детето Д. Х.
И. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Г. М. Д.,
ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 350 лв. (триста и петдесет
лева), считано от датата на исковата молба – 13.05.2025 г., платима по банкова
сметка с IBAN: ************, при „Банка ДСК“ АД, с падеж пето число на
месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 143 от СК.
С протоколно определение от 17.10.2025 г. е прекратено по делото, в
частта по иск с правно основание чл. 149 от СК за осъждане на ответника Х. Р.
И. да заплаща издръжка за минало време в полза на детето Д. Х. И., платима
чрез неговата майка Г. М. Д., в общ размер на 3800 лв., представляваща
разликата от дължимите 6 000лв. /12 мес. по 500лв./ и изплатените до момента
2200лв. /11мес. по 200лв./, изчислена за периода от 13.05.2024г. /една година
назад/ до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението, поради оттегляне на исковата претенция, поради оттегляне на
исковата претенция в тази част от страна на ищеца и дадено съгласие за това
от страна на ответника, на основание чл. 232 от ГПК. Определението в тази
част не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила към настоящия
момент.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а и от представеното копие на удостоверение за раждане
/л.6 от делото/ се установява, че страните имат общо дете – Д. Х. И., роден на
12.08.2014 г., малолетно към настоящия момент.
Относно упражняването на родителските права по отношение на
роденото малолетно дете и режима на лични контакти:
5
В производството е представено становище от страна на Дирекция
„Социално подпомагане – гр. Варна, в която е посочено, че в интерес на детето
е родителските права да бъдат предоставени на майката, като се определи
режим на лични отношения с бащата и последният се задължи да заплаща
издръжка в полза на детето. В становището е посочено, че детето трайно се
отглежда от майка си, както и че до навършване на 9 г. възраст е поддържал
редовен контакт с баща си, като е изразена нагласа контактът между бащата и
детето да бъде възобновен.
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия
родител има интереса на детето. Предвид съвкупния анализ на ангажираните в
производството доказателства и доказателствени средства, съдът приема за
безспорно установено по делото, че до настоящия момент малолетният е
живял непрекъснато с майка си. В този смисъл е и изложеното от двамата
родители, както и свидетелските показания на разпотаните по делото
свидетели. В случая съдът приема, че не са налице данни и не се установиха
факти, които да сочат на невъзможност на майката да продължи и занапред да
полага грижи за детето или които да опровергават родителските й качества
На бащата, при гарантираната от закона възможност, следва да се
определи режим на личен контакт. Доколкото се установи, че контактът между
бащата и детето е бил напълно прекъснат в последните години, а преди това
детето никога не е оставало да преспива при баща си след навършване на
двегодишна възраст съдът намира, че определеният режим по привременните
мерки, предвид извънкласните ангажименти на детето следва да бъде
определен с настоящото решение за окончателен, доколкото е в интерес на
детето. В тази връзка е и изложеното искане от страна на родителите, а
именно: всяка първа и трета седмица на месеца, в неделя, за времето от 10:00
ч. до 18:00 ч. С осъществяването на регулярни срещи между бащата и детето
ще се възстанови поетапно връзката между тях и ще способства за плавното
адаптиране на детето. Съдът намира, че следва да посочи, че в интерес на
детето е майката да подпомага процеса на възстановяване на връзката с баща
му. При постигнато допълнително съгласие между страните и желание на
детето, бащата би могъл допълнително да общува с детето и да го вижда
извън определения режим.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се
6
посочи, че при настъпила промяна е отношенията между детето и бащата за
страните остава непрегредена възможността в последващ процес по спорна
съдебна админситрация да поискат изменение на режима на лични отношения
на бащата с детето.
Относно издръжката: Размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 от СК е определен
минималният размер на издръжката на едно дете /1/4 от размера на
минималната работна заплата/, която към настоящия момент е 269.25 лв. По
смисъла на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от СК размерът на издръжката трябва
да осигури условията на живот на детето, които е имало отпреди. Не е спорно
между страните, че детето е редовен ученик в пети клас.
Доколкото страните са постигнали съгласие по повод на размера на
издръжката, платима след депозиране на исковата молба от 350 лева и
предвид факта, че същата е над законопредвидения минимум, съдът намира,
че не следва да се произнася по повод на събраните доказателства за
получаваниъе доходи от родителите. Съдът намира, че с така определения
размер на месечната издръжка могат да бъдат задоволени доказаните
потребности на малолетното дете и е достатъчна да му осигури такива
условия на живот, каквито той би имал, ако родителите му живеят заедно.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта в издръжката.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
уважената част от исковете за издръжка в полза на Районен съд – Варна в
размер на 252 лева, на основание чл. 78, ал. 6, вр. с ал. 9 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 234 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, съобразно
постигнатото споразумение, по отношение на детето Д. Х. И. с ЕГН:
**********, на майката Г. М. Д., ЕГН: **********, като определя
местооживеенето на детето при нея на адрес: *********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения, съобразно постигнатото
7
споразумение, на бащата Х. Р. И., ЕГН:********** с детето Д. Х. И. с ЕГН:
**********, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца, в неделя, за
времето от 10:00 ч. до 18:00 ч.
ОСЪЖДА Х. Р. И., ЕГН:********** да заплаща в полза на детето Д.
Х. И. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Г. М. Д.,
ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 350 лв. (триста и петдесет
лева), считано от датата на исковата молба – 13.05.2025 г., платима по банкова
сметка с IBAN: ************, при „Банка ДСК“ АД, с падеж пето число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, съобразно постигнатото споразумение, на основание чл. 143 от
СК.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжката.
ОСЪЖДА Х. Р. И., ЕГН: **********, с адрес: ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
държавна такса по иска за издръжка в общ размер на 252 лева /двеста
петдесет и два лева/, на основание чл. 78, ал. 6, вр. с ал. 9 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8