Р Е Ш Е Н И Е
№ 644 17.06.2020 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Бургас, наказателна колегия
на 27.05.2020 година и в публично заседание в следния
състав:
Председател: Николай Гемеджиев
Съдебни
заседатели:
Секретар: Калина Събева
Прокурор: …………………….
като разгледа докладваното от съдията Гемеджиев
НАХ дело №627 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
и е образувано по жалба на „С.-**-**“ ЕООД, ЕИК *********срещу наказателно постановление
№ РД-И-038/03.07.2018
г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата-гр.
София, с което за нарушение на чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 46, ал. 3 от
Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на
лекарствени продукти, във вр. чл. 218, във вр. чл. 219, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, на основание чл. 294, във вр. чл. 291, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000.00 лева.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото
наказателно постановление, сочи допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушения на материалния закон при съставяне на акта за установяване
на нарушение и наказателното постановление. Моли се съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано и
заинтересовано лице.
В съдебно заседание пред настоящия съд,
жалбоподателят се представлява от
процесуален представител. Поддържат се аргументите, посочени в жалбата и се
моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – Изпълнителна агенция
по лекарствата-гр. София, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Районен съд - Бургас след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 28.03.2018г. служители на ИАЛ, МВР и НАП извършили
съвместна проверка в аптека на “С.-**-**” ЕООД, с Разрешение за дейността № АП-1372-1/26.03.2018
г., находяща се на адрес: гр. ***************************
По време на
проверката е съставен констативен протокол, с който проверяващият служител на
ИАЛ е задължил управителя на „С.-**-**“ ЕООД в срок до 05.04.2018г. да представи
в Изпълнителна агенция по лекарствата-гр. София фактури за извършени продажби
от аптеката за периода 01.01.2017 г. до 28.03.2018 г. Същите са представени на 10.04.2018
г.
При последващата проверка на11.04.2018 г. е установено,
че на 13.07.2017 г. с фактура за продажба на лекарствени продукти с № **********/13.07.2017
г., „С.-**-**” ЕООД - притежател на
Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти № АП-1372-1/26.03.2018 г.
е продало на „С.” ЕООД- притежател на Разрешение за търговия на едро с лекарствени
продукти с № IV-P-T-EU- S-156-l/31.8.2015 г. лекарствени продукти с режим на
отпускане „по лекарско предписание“, както следва:
-
Дуоплавин
таблетки 75 мг/100мг х 28 – 11 опаковки;
-
Мирцера ампули
50 мкг/0.3 мл – 3 опаковки;
-
Мидокалм форте
дражета 150 мг ь 30 – 139 опаковки, 3 блистера;
-
Вимпат таблетки
150 мг х 56 – 5 опаковки;
-
Дуоресп
Спиромакс инх. 320/9 мкг х 60 дози – 2 опаковки;
-
Дуоресп
Спиромакс инх. 160/4.5 мкг х 120 дози – 4 опаковки;
-
Валдоксан 25 г
х 28 бр. – 10 опаковки;
-
Лантус Солостар
100 UI/мл – 3 мл х 5 бр. – 26 опаковки;
-
Азопт капки х 5
мл – 15 опаковки;
-
Азарга сол.
10/5 мг 5 мл – 20 опаковки;
-
Еукреас
таблетки 50 мг/1000 мг х 60 – 16 опаковки;
-
Инкруз Елипта
инхалер 55 мкгр х 30 дози – 3 опаковки;
-
Спирива капсули
18 мкгр х 30 броя – 4 опаковки;
-
Прадакса
капсули 150 мкгр х 60 броя – 2 опаковки;
-
Джентадуето
таблетки 2.5 мг/1000 мг х 60 – 5 опаковки;
-
Ксарелто
таблетки 20 мг х 28 броя – 3 опаковки;
-
Ксарелто
таблетки 15 мг х 28 броя – 1 опаковка;
-
Везикеър
таблетки 5 мг х 30 броя – 13 опаковки.
Описаните лекарствени продукти са включени в Приложение №
1 на Позитивния лекарствен списък за заплащане от НЗОК, предписват се за домашно
лечение на конкретни пациенти и се отпускат срещу представено лекарско
предписание (рецепта) в аптеки.
От установените обстоятелства в хода на проверката
актосъставителят С.К.-С., на длъжност старши експерт към Дирекция „Надзор на
пазара и инспекции“ при ИАЛ, гр. София, направила извод, че “С.-**-**” ЕООД,
като притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти е извършил
продажба на лекарствени продукти до търговец на едро „С.” ЕООД, като с тези си
действия е нарушил реда за отпускане на лекарствени продукти, в режим на
отпускане по лекарско предписание директно на населението.
Актосъставителят С.К.-С. съставила срещу „С.-**-**” ЕООД
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 18.05.2018 г. за нарушение
на чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за
условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с
чл. 218, във вр. с чл. 219, ал. 1, във вр. с чл. 294, във вр. с чл. 291, ал. 1
от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Фактическата обстановка е приета на основание констативен протокол за извършена проверка на аптека с разрешение № АП- 1372-1/26.03.2018
г.; фактура с № **********/13.07.2017 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на "“С.-**-**” ЕООД на основание чл. 294, във вр. чл. 291, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000.00 лева.
В хода на
съдебното производство беше разпитана актосъставителя С.К.-С.. Тя потвърждава
обстоятелствата, описани в протокола за проверката и обстоятелствената част на
акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира изцяло показанията
на актосъставителя, тъй като същите са последователни и убедителни, поради
което ги намира за напълно достоверни и обективни, съответни на събраните по
делото писмени доказателства.
От приетата по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. И в двата акта на администрацията е направено достатъчно изчерпателно
описание на нарушението, като подробно са посочени фактическите обстоятелства,
при които е извършено то. Описани са всички релевантни за отговорността
обстоятелства, касаещи съставомерността на нарушението, съобразно състава на
посочената за нарушена правна норма, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на жалбоподателя за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в
пълен обем. И актът, и наказателно постановление са съставени от компетентни
лица в кръга на тяхната компетентност. Няма допуснато нарушение и разминаване
при посочване на нормите, очертаващи състава на нарушението и тези, определящи
административнонаказателната санкция. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът не споделя аргументите в жалбата за наличието на
материална некомпетентност на актосъставителят да съставя актове за
установяване на административно нарушение. Посочено е в жалбата, че
разпоредбата на чл.295, алинея първа от ЗЛПХМ /ЗИД ЗЛПХМ, обн. в ДВ, бр.
102/2018 г., в сила от 01.01.2019г./ е предоставила правомощие на
актосъставителят - експерт в Изпълнителната агенция по лекарствата да съставя
актове за установяване на административни нарушения едва след 01.01.2019 г. Контролните правомощия на държавните органи
са уредени в Глава Тринадесета от ЗЛПХМ.
В член 267 са определени правомощията на изпълнителния директор на ИАЛ,
за който е посочено, че е държавен инспектор по контрола върху лекарствените
средства и върху него възложени правомощията за непосредствено ръководство. Според алинея трета от същата разпоредба
непосредственият контрол се упражнява от длъжностни лица - инспектори и експерти, определени със
заповеди на директора на ИАЛ. Въз основа на тази законова делегация
изпълнителният директор на ИАЛ е издал
заповед № А/17-0555/08.08.2017 г. /лист 27 от приложеното НАХД №3470/2019 г./,
с която делегирал правомощия на определени длъжностни лица от Изпълнителната
агенция по лекарствата да упражняват държавния контрол върху лекарствените
продукти и надзора на пазара за медицински изделия. Следователно
актосъставителят е имал правомощието да съставя АУАН. В случая е приложима
разпоредбата на член 37, алинея първа, буква „б“ от ЗАНН, която гласи, че
актове могат да съставят длъжностните лица, определени от ръководителите на
ведомствата, на които е възложено приложението или контрола по приложението на
съответните нормативни актове. Член 37 от ЗАНН оправомощава две категории
длъжностни лица, които могат да съставят актове за установяване на
административно нарушение. Първата група, са тези, които са изрично посочени в
съответния нормативен акт, а втората, длъжностни лица, определени от
ръководителите на ведомствата, на които е възложено приложението или контрола
по приложението на съответните нормативни актове. Двете категории длъжностни
лица са абсолютно равноправни и с еднакви правомощия. Заповед №
А/17-0555/08.08.2017 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по лекарствата е
издадена на основание член 37 алинея първа, буква „б“ от ЗАНН без това изрично да е посочено в
заповедта. Изменението на разпоредбата
на член 295, алинея първа от ЗЛПХМ /Държавен вестник брой 102 от 2018 година/
не се отразява на материалната компетентност на актосъставителя. Всъщност с изменението
със ЗИД ЗЛПХМ, обн. в ДВ, бр. 102/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.,
законодателят изрично е посочил длъжностни лица, които имат правомощия да
съставят актове по този закон. Това изрично посочване в разпоредбата на член
295, алинея първа от ЗЛПХМ не променя
кръга на лицата, които могат да упражняват контрол върху изпълнението на закона
и тези които могат да съставят АУАН. В
действителност е извършена конкретизация на държавните органи без по същество
да се променя е кръга на оправомощените длъжностни лица. Законът за
административните нарушения и наказания има кодификационен характер. Той се
отнася за всички административни закони, които предвиждат
административнонаказателни процедури и може да се води административно-
наказателно производство. Поради тази причина нормите на ЗАНН с по-висока
стойност в ерархията на нормативните
актове изследва те да се прилагат приоритетно. Всъщност в конкретния случай не
е налице колизия на правни норми и противоречие между норми на ЗАНН и на ЗЛПХМ.
Поради изложените аргумените съдът намира, че актосъставителят е бил материално
компетентен да състави акта за установяване на административно нарушение.
Актосъставителят е действал в качеството си на длъжностно лице, определено от
ръководителя на ведомството по смисъла на
чл. 37, ал. 1,б. „б“ от ЗАНН, на което е възложен контрола по
приложението на съответния нормативен акт, като изпълнителния директор е
делегирал функции по съставяне на актове за установяване на административни нарушения.
Правото на защита на жалбоподателя да узнае всички факти
и обстоятелства, които се отнасят до административно наказателната му
отговорност не е ограничена от наказателното постановление, тъй като то няма
обвинителна функция. Наказателното постановление е акт на орган, който има
функциите на първа инстанция в административнонаказателния процес. Административнонаказващият
орган не обвинява, а решава въпроса за вината и отговорността на нарушителя,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН. Обвинителната функция в
процеса е предоставена на длъжностни лица, оправомощени да съставят актове за
установяване на административни
нарушения. Актът обвинява лицето в извършването на административно нарушение и
той трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, касаещи
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай
актът за установяване на административно нарушение е съставен според всички
изисквания на чл.42 от ЗАНН и жалбоподателят е бил уведомен за обстоятелствата,
които се отнасят до административнонаказателната му отговорност. В акта са
описани съставомерните признаци на административното нарушение. Отразено е
мястото и времето на извършване на нарушението. Следователно не е допуснато
съществено процесуално нарушение водещо, до ограничаване правото на защита на
жалбоподателят, тъй като той е бил уведомен от контролният орган за всички съставомерни
факти, касаещи административнонаказателната му отговорност.
Наказателното постановление е акт на първа инстанция в
административнонаказателното производство и съдът счита, че не е задължително
абсолютно съвпадение между квалификацията в административния акт и в наказателното
постановление. Още повече, че чл.53, ал.2 от ЗАНН задължава административнонаказващият
орган да издаде наказателно постановление, дори когато е допусната нередовност
в акта стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай тези
обстоятелства са категорично установени и правилно административнонаказващият
орган е издал наказателното постановление.
По съществото на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 218 от ЗЛПХМ търговията на
дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии. В чл. 219,
ал. 1 от ЗЛПХМ е дадена легална дефиниция на аптека. Аптеката е здравно
заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне,
опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без
лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени
продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели
и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и
санитарно- хигиенни средства.
Разпоредбата на
чл. 294 от ЗЛПХМ предвижда, че който наруши разпоредбите на този закон
или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 281-293, се наказва с
глоба от 1000 лв. до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение -
с глоба от 3000 лв. до 5 000 лв.
Известно е от правната наука, че всяка правната норма се състои хипотеза, диспозиция и
санкция. В настоящия случай хипотезата на правната норма е описана в глава девета и глава 11 от
ЗЛПХМ, съответно в член 23 и 46 от Наредба
№ 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на
лекарствени продукти. В тези разпоредби е описано дължимото поведение на
правните субекти. Посочено е кой може да извършва търговия на едро и търговия
на дребно с лекарствени продукти. В член 218 от ЗЛПХМ е посочено, че търговията
на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда
на този закон, с изключение на случаите по чл. 232, ал. 2. В член 219 от ЗЛПХМ
е дадено легално определение на аптека и е посочено изчерпателно какви дейности
може да извършва аптеката. От прочета на текста е видно, че за аптеките е изключена дейността по извършване
на търговия на едро. В Глава девета,
член 195 и следващите от ЗЛПХМ са
изброени кои правни субекти могат да извършват търговия на едро с лекарствени
продукти. За отбелязване на двата режима е, че и търговията на едро и
търговията на дребно се извършва след съответното разрешение на държавен орган,
тоест режимите са разрешителни. Нормите,
които уреждат търговията на дребно и търговията на едро с лекарствени продукти
са императивни. Те са задължителни за всички правни субекти. Нормите не са
диспозитивни и не предоставят на правните субекти възможност за избор на
поведение. Търговията на едро и на дребно с лекарствени продукти се извършва
само след предварително разрешение за конкретно определената дейност, а за
търговията на дребно в член 118 от ЗЛПХМ изрично е посочено, че се извършва
само в аптеките, тоест забранено е аптеките да извършват търговия на едро с
лекарствени продукти. Следователно в тези текстове на закона е описано, както
беше посочено по-горе, дължимото
поведение на правните субекти.
Диспозицията и санкцията на
правната норма е очертана в чл. 294 от
закона. В този текст е посочено, че който наруши разпоредбите на закона извън
случаите на текстовете по член 281- чл.293
се наказва със съответните санкции.
Поради изложените
по-горе аргументи съдът не приема възраженията в жалбата, че в закона не е
изрично посочена забрана аптеките да извършват търговия на едро с лекарствени
продукти. Законодателната техника не предполага винаги да се посочват
забранителни норми. И без това изрично да е направено е видно, че на аптеките е
забранено да извършват търговия на едро лекарствени продукти. Следователно
актосъставителят и
административно-наказващият орган са приложили
правилно закона.
При установената фактическа
обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение съответстват на действителното положение и от събраните
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 23, ал. 3, във вр. с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 за условията
и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр. с чл. 218,
във вр. с чл. 219, ал. 1, във вр. с чл.
294, във вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина. Въпреки въведената със закона забрана обаче жалбоподателят е извършил
продажба на лекарствен продукт, с режим на отпускане по лекарско предписание.
Това обстоятелство се потвърждава от показанията на актосъставителя и събраните
писмени доказателства.
От приложените по делото писмени доказателства е
безспорно, че “С.-**-**” ЕООД, като притежател на разрешение за търговия на дребно
с лекарствени продукти е продал на търговеца на едро „С.” ЕООД опаковки от
лекарствени продукти, описани по-горе не за лечение на конкретни пациенти, а е
снабдил търговец на едро.
Правната квалификация по чл. 23, ал. 3, във вр. с чл. 46,
ал. 3 от Наредба № 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени
продукти, във вр. с чл. 218, във вр. с чл. 219, ал. 1, във вр. с чл. 294, във вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона
за лекарствените продукти в хуманната медицина, е прецизна и в съответствие с
фактическото описание на състава на административното нарушение.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай,
не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В хода на производството
не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на
по-ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с
обикновените случаи. Извършеното от жалбоподателя нарушение не представлява
маловажен случай, тъй като е свързано с опазването на живота и здравето на
гражданите, а и в конкретния случай не разкрива по – ниска степен на обществена
опасност сравнение с другите нарушения от този вид. Касае за обществени
отношения, свързани с правата на пациентите, които с оглед значимостта им за
обществото и тяхната чувствителност не може да бъде прието, че засягането им е
незначително.
Правилно и законосъобразно, в съответствие с разпоредбата
на закона, наказващият орган е наложил предвидената от закона минимална санкция
за нарушението. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, тъй като
санкцията, определена от административнонаказващият орган е съобразена с
тежестта на извършеното нарушение.
Обобщавайки гореизложените съображения съдът прие, че
съставения на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение и
издаденото впоследствие наказателно постановление са законосъобразни.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Районен съд - Бургас
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №РД-И-038/03.07.2018
г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
лекарствата-гр. София, с което на „С.-**-**“ ЕООД, ЕИК *********за нарушение на
чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за
условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във вр.
чл. 218, във вр. чл. 219, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина, на основание чл. 294, във вр.
чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е
наложена имуществена санкция в размер на
3 000.00 лева.
Решението, съгласно чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от
деня на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС