Р А
З П О Р
Е Ж Д
А Н Е
№ 1528/28.7.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав,
в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
като разгледа дело номер 724 по описа за 2023 година
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по искане на Б.А.Ч., чрез адв. А., за преустановяване на неоснователни и
незаконосъобразни действия на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.
Пазарджик, изразяващи се в невръщане на отнетото му с анулирана ЗППАМ №
22-0938-000692/17.11.2022г., издадена от
началник група към ОДМВР-Плевен СУМПС и КТ към него.
В
жалбата се излагат аргументи, че действията на началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-гр.Пазарджик не се основават на законова норма, поради което се иска
незабавното им прекратяване и присъждане на направените разноски.
В депозирано писмено становище началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Пазарджик посочва, че отнетото по
административен ред СУМПС ще бъде върнато след заплащане от страна на
жалбоподателя на разходите по изготвената химико-токсикологична експертиза, в
съответствие с разпоредбата на чл. 172а от ЗДвП.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът установи следното:
Със ЗППАМ № 22-0938-000692/17.11.2022г.,
издадена от началник група към
ОДМВР-Плевен, по отношение на жалб. Ч. е приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, за това, че на 17.11.2022г. около 11,57 в гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ управлява МПС – „Волво ФМ 4 Х 2“ с ДК № РВ
7521 НС след употреба на наркотични вещества /НВ/ или техни аналози, установено
по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARPK 0012 и тестова касета DRUGTEST
5000 SТK 7 REF 8323634 LOT ARRD0981, валиден до м. август 2023г., с номер на
пробата 194. Издаден талон за изследване № 0052670 и протокол за извършване на
проверка за употреба на НВ или техни аналози № 428.
Чрез издадената ЗППАМ е отнето СУМПС № *********,
издадено от ОДМВР-Пазарджик, ведно с
контролен талон № 7687400.
По делото няма данни, и в жалбата не се твърди
издадената ЗППАМ да е била обжалвана.
По случая било образувано ДП № ЗМ 360/2022г., по
описа на РУ- гр. Червен бряг.
В жалбата се посочва / неоспорено от
административния орган /, че по образуваното ДП
е била назначена химико-токсикологична експертиза, възложена на
ВМА-София, чийто резултат за наличието на НВ във взетата за изследване кръвна
проба от жалб. Ч. е отрицателен.
Защитата срещу
неоснователни действия е визирана в нормата на чл.250 от АПК, според която
всеки, който има правен интерес, може да поиска прекратяване на действия,
извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават
на административен акт или закона. Член 56 от Конституцията на РБ
прогласява правото на всеки гражданин на защита, на когото са нарушени или
застрашени негови права или законни интереси и съответно на това право на
правните субекти, законодателят е възложил на съда задължението да извършва
контрол за законност на актовете и действията на административните органи и за
да обезпечи упражняването на
конституционното право на защита и да осигури изпълнението на задължението на
съда, законодателят е създал различни процесуални средства за защита на правата
на гражданите и на юридическите лица от актове и действия на административни
органи, както и съдебни производства за контрол на тези актове и действия от
съда. Едно от тези средства е защита срещу неоснователни действия и
бездействия, регламентирани в Глава Петнадесета на АПК. Субект на правото по
чл.250 от АПК е всеки, който има правен
интерес, а такъв има този,
на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от
определения в хипотезата на правната норма юридически факт. В условията на
чл.250 от АПК, специфичният източник на засягане правата и интересите на
търсещия защита налага преди да се определи субектът на правото да се определи
източникът на засягане. Законодателят е дефинирал съдържанието на понятието “неоснователни
действия“ и това са действия, които не
се основават на административен акт или на закона и защитата е от неюридически действия на административен
орган или на длъжностни лица и това е защита само срещу фактически действия, които
се извършват извън определението от закона правомощия на органа и функции на
длъжностното лице, защото юридическите действия на органа, извършени извън закона са нищожни и защитата срещу тях
е по реда на Глава десета - Оспорване на административни актове пред първа
инстанция. За да е допустима защитата по чл.250 от АПК, е необходимо
фактическото действие да не е прекратено, то трябва да е налично към момента на
търсене на защитата, тъй като исканото
от съда е да се прекрати действието и предоставената съдебна защита се изразява
в разпореждането да бъдат прекратени безусловно действията. За да е налице
хипотезата на чл. 250, ал. 1
от АПК е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки- действие, което се извършва от
името на административен орган или от длъжностно лице в администрацията, това
действие да не се основава на административен акт или на закона,
действието да е започнало и да не е
приключило, т.е да се осъществява и към момента на подаване на искането и към
момента на разглеждането му от съда и наличие на правен интерес от прекратяване
на действието.
В конкретния случай твърдяното от жалбоподателят
незаконосъобразно фактическо действие се изразява в невръщане
на отнетите му с горепосочената ЗППАМ
СУМПС и КТ. Това твърдяно фактическо действие е налично към
датата на подаване на жалбата, тъй като иззетите СУМПС и КТ и понастоящем се
съхраняват в сектор „ПП“-ОДМВР-Пазарджик. Поради това искането е допустимо – твърдяното фактическо
действие не е приключило. За
частния жалбоподател е налице и правен интерес от търсената защита.
За да бъде основателно искането на частния жалбоподател е необходимо твърдяното
фактическо действие да не се основава на закон или на административен акт.
В конкретната
хипотеза по делото няма данни издадената ЗППАМ да е анулирана, така, както се
твърди в жалбата, нито такива същата да била предмет на съдебен контрол,
следователно определеният
със ЗППАМ
18-месечен срок за отнемане на СУМПС не е изтекъл към момента на подаване на жалбата,
откъдето следва извода, че фактическото действие на административния орган по задържане
на СУМПС се
основава на административен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.172а,
ал.1 от ЗДвП разходите
за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за
извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с
техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни
аналози или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или
тест.
Според
нормата на чл.172а, ал.3 от ЗДвП до заплащането на разходите по ал. 1 свидетелството за
управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ / основанието за издаване на
процесната ЗППАМ /, не се връща на собственика. По делото не са ангажирани доказателства жалб. Ч. да е
заплатил направените по образуваното ДП разходи по назначаването на химико-токсикологична експертиза, възложена на
ВМА-София, № 4427/10.05.2023г., независимо от обстоятелството, че резултата за
наличието на НВ във взетата за изследване кръвна проба от жалб. Ч. е
отрицателен.
Позоваването
на чл. 28 от Наредба № 1 от 19.07. 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, е неотносъмо към спора, доколкото урежда размерите на разходите за извършване
на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на
химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
химико-токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози от ръководителите на лечебните заведения и структурите по чл. 11, чл. 19, ал.1 и чл. 20, ал.1 със съответната заповед, която информация предоставят на областните дирекции на
МВР.
Предвид
изложеното
съдът приема, че не е изпълнено предвиденото в чл.172, ал.3 от ЗДвП условие за връщане на СУМПС, следователно оспорените
фактически действия на административния орган се основават на закона, т. е. на
едно от сочените в нормата на чл. 250 от АПК основания, поради което искането се явява
неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото, на ответника се дължат
разноски, но доколкото такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 253, ал. 2,
предл. 1-во от АПК,
Административен съд – гр. Пазарджик, ХІІІ-ти състав
Р АЗ П
О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Б.А.Ч., чрез адв. А., за преустановяване на неоснователни и
незаконосъобразни действия на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.
Пазарджик, изразяващи се в невръщане на отнетото му с анулирана ЗППАМ № 22-0938-000692/17.11.2022г., издадена
от началник група към ОДМВР-Плевен СУМПС
и КТ към него.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република
България, в 3-дневен срок от издаването му.
СЪДИЯ: /П/