Присъда по дело №314/2023 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 1
Дата: 8 януари 2024 г. (в сила от 24 януари 2024 г.)
Съдия: Габриела Петкова Димитрова
Дело: 20233620200314
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 7 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Нови пазар, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Габриела П. Д.а
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Габриела П. Д.а Наказателно дело частен
характер № 20233620200314 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Л. С. Е., ЕГН **********, живуща в гр. Ш., ул. „*** ет. *
**** ЗА ВИНОВНА в това, че на 02.04.2023 г. в с. Л., общ. К., е причинила на А. М. М.,
ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в успоредна на носа рана с оточни и
неравни ръбове, две охлузвания с червеникав цвят с дължина 2.0 и 2.5 см по лявата лицева
половина в областта на скулата, пет линейни драскотини, успоредни на носа, с дължина от 1
до 3 см с червеникав цвят, три дъговидни дълбоки охлузвания с червеникав цвят по предната
повърхтност на лявата гръдна половина над гръдната жлеза с дължина от 8 до 10 см, които в
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 305, ал. 5, пр. 4 от
НПК вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000/ хиляда/ лева.

ОСЪЖДА Л. С. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. „*** ет. * да заплати на А.
М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. „***“ № 22 сумата от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на Д.ие по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на Д.ието – 02.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователен предявения граждански иск от А.
М. М., ЕГН ********** срещу Л. С. Е., ЕГН **********, за разликата над 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева до пълния му размер от 5000 /пет хиляди/ лева.

1
ОСЪЖДА Л. С. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. „*** ет. * да заплати по
сметка на РС Нови пазар сумата от 60 /шестдесет/ лв., явяваща се 4 % държавна такса
върху уважения граждански иск, предявен от А. М. М..

ОСЪЖДА Л. С. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. „*** ет. * да заплати на А.
М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. „***“ № 22 сумата от 1 200 /хиляда и двеста/
лева, представляваща направени деловодни разноски, от които 200 /двеста/ лева за
експертиза и 1000 /хиляда/ лева за адвокатско възнаграждение, на осн.чл. 189, ал. 3 от НПК.

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд Ш. в 15- дневен
срок от днес.


Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 1, постановена на 08.01.2024 г. по НЧХД № 314/2023 г.
по описа на Районен съд Нови пазар:

Частната тъжителка А. М. М. е повдигнала обвинение срещу Л. С. Е. за това, че на
02.04.2023 г. в с. Л., общ. К., умишлено й причинила следните увреждания: успоредни на
носа рани с оточни и неравни ръбове, две охлузвания с червеникав цвят с дължина 2 и 2,5 см
по лявата лицева половина в областта на скулата, пет линейни драскотини, успоредни на
носа с дължина от 1 до 3 см с червеникав цвят, три дъговидни дълбоки охлузвания с
червеникав цвят по предната повърхтност на лявата гръдна половина над гръдната жлеза с
дължина от 8 до 10 см, които в своята съвкупност обуславят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Срещу подсъдимата Л. С. Е. е приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство и граждански иск от тъжителката А. М. М. за заплащане на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК в
размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането.
В с. з. обвинението спрямо подсъдимата Л. С. Е. се поддържа от тъжителката чрез
нейния упълномощен процесуален представител, който счита, че то е доказано по несъмнен
и безспорен начин, поради което моли съда да й наложи предвиденото в закона за това
престъпление наказание, а гражданският иск да бъде уважен изцяло. Претендира
присъждане на разноски.
Подсъдимата Л. С. Е. се явява лично в последното съдебно заседание и дава
обяснения по делото. В подробната си пледоария защитникът й сочи, че домът в с. Л. е
придобит от Л., но последната не е възпрепятствала брат си и семейството му да живее в
него. Причината, поради която Л. е отишва в с. Л. на 02.04.2023 г. е да извика майстор,
който да направи шахта, посредством която да се отведе водата от къщата и племенниците й
да не живеят във влага, съответно да не боледуват често. Счита, че агресивно поведение е
имала не Л., а снаха й – Н., която през целия ден е правила опити да я провокира да се махне
от къщата като е звъняла на съпруга си, на полицията и дори на сестра си А., която
впоследствие отишла. Сочи, че още със слизането на А. от автомобила, последата се е
насочила към Л.. Не отрича, че А. е била надрана, но счита че същата не е била жертва.
Причината, поради която Л. си е тръгнала от мястото на инцидента е не, за да избяга, а за да
не се задълбочи проблемът. Поддържа, че единственият виновник за случилото се е Н., а Л.
и А. са жертви. Сочи, че телесните увреждания по А. не са причинените умишлено, а са в
резултат на защитата на Л. като това бил начинът да се предпази. Отправя искане
подсъдимата да бъде призната за невиновна, а гражданският иск да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на разноски.
От своя страна подс. Л. С. Е. посочва, че е е съгласна с това, което казва адвокатката
й.
В предоставеното й на основание чл. 297 НПК право на последна дума посочва, че
не се признава за виновна, притеснява се да не стане нещо с брат й и да отиде в затвора, тъй
като нещата се задълбочават.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата Л. С. Е. е родена на *** г., живее в гр. Ш., ул. „***“ №55, ет. * ***, с
ЕГН **********.
Подсъдимата Л. Е. и тъжителката А. М. са в родство по сватовство, като
тъжителката е сестра на съпругата (Н.) на брата на подсъдимата (С.).
Подсъдимата и братята й имали наследствен имот в с. Л., представляващ двуетажна
къща и двор, в който имот на първия етаж от къщата живеело семейството на брата на
1
подсъдимата - С., съпругата му Н. и двете им деца, а вторият етаж се ползвал от
подсъдимата.
На 02.04.2023 г. по обяд, подсъдимата Л. Е., заедно със съпруга си К.М. Е. и двете
им деца, посетила къщата в с. Л.. Л., която ползвала втория етаж от къщата решила да
изхвърли старите мебели от етажа и да го почисти, като за целта повикала свид. П. Д. и
свид. А. Р.. Ранния следобед свидетелите пренесли диваните от дома на Л. в техния дом,
като след това подсъдимата платила на свид. Д. за почистване на етажа.
По време на изнасянето на мебелите между Н. и Л. възникнал конфликт, като двете
взаимно си викали. Л. започнала да хвърля чинии, наричала Н. курва, неблагодарница,
блъснала я по гърдите с краката на пластвасова маса. Тогава съпругът на Н. й се обадил по
телефона, чул заканите, отправени от Л. към А. и се обадил на тел. 112 да съобщи за
случващото се в с. Л.. Не след дълго време на мястото на инцидента пристигнали
полицейски служители. Полицейските служители предупредили двете жени да се въздържат
от конфликти и насилие. След напускането на мястото от полицейските служители и
въпреки предупрежденията, подсъдимата не спряла да обижда Н.. Свид. Д. и свид. Р. се
прибрали в дома си.
Същия ден на 02.04.2023 г. семейството на тъжителката А. М. били в гр. Ш. и
решили след като гласуват, тъй като било изборен ден, да посетят с. Л., за да се видят със
семейството на Н. (сестра на А.) и с децата й. Междувременно мъжът на А. се обадил на
свид. К. Е. – съпруг на Л., който му е и работодател в Германия и му казал, че ще отидат в
селото, на което Е. отвърнал „по- добре стой настрани“. След обяд на 02.04.2023 г. А. и
семейството й пристигнали в с. Л.. Всички слезли от колата, на улицата пред къщата
заварили Н., Л. и нейния съпруг, като дъщерята на Л. била в колата, а синът й бил на
улицата с колелото. Още с пристигането на А., Л. отправила иронични подмятания към нея:
„Ето, адвокатката идва, сега ще реши всички проблеми“. След като А. отишла при Н. и се
поздравили, тъжителката разбрала, че има проблем между Л. и сестра й. В присъствието на
тъжителката, подсъдимата продължила да отправя обиди към Н., наричайки я курва, че била
грозна и пр. Казвала също, че всички са мизерници, че тя има пари и ще ги унищожи.
Подсъдимата била видимо разгневена, приближила се към тъжителката, крещейки и
размахвайки пръст към лицето й, след което издрала лицето и рамената на тъжителката. В
това време към двете жени се приближил съпругът на тъжителката свид. А.А., за да ги
разтърве. Тогава А. хванала подсъдимата за косата и двете паднали на земята. Свид. А.А.
успял да хване жена си и да я издърпа настрани, а след него и свид. К. Е. отишъл да помогне
на съпругата си, взел я и се качили в колата. Междувременно Н. позванила на тел. 112.
Цялото лице и рамена на тъжителката били издрани, лицето и дрехите й били в кръв, едната
й гърда била на показ. Свидетели на случващото се станали съпрузите и децата на страните
по делото, Н., както и нейните деца. Подсъдимата и мъжът й, заедно с децата си, тръгнали за
гр. Ш., а малко след това пристигнал полицейски екип. Когато пристигнали полицейските
служители, за втори път, те установили на място само тъжителката А., нейния съпруг, сестра
й Н., както и децата им. Тъжителката била с окървавено лице и рани по тялото.
На 03.04.2023 г. частната тъжителка посетила кабинет по съдебна медицина и след
освидетелстване е издадено съдебно - медицинско удостоверение от Началник „Съдебна
медицина“ при „***“ АД, в което са отразени следните травматични увреждания: по лицето
в близост до носа се установява успоредна на него рана с оточни и неравни ръбове с
дължина 4-5 см. До тази рана личат още две охлузвания с червеникав цвят с дължина 2 и 2,5
см. По лявата лицева половинеа в областта на скулата се установяват пет
линии/драскотини/охлузвания успоредни на носа с дължина от 1 до 3 см с червеникав цвят.
По предната повърхтност на лявата предна половина над гръдната жлеза се установяват три
дъговидни дълбоки охлузвания с червеникав цвят с дължина от 8 до 10 см, успоредни на
надъжната ос на тялото.
2
В хода на съдебното производство е назначена и извършена съдебно-медицинска
експертиза, в заключението на която вещото лице формира извод, че вследствие на удари с
или върху твърди предмети с подчертан ръб тъжителката А. М. е получила разкъсно-
контузна рана по лицето, ожулвания по лицето и предната лява повърхтност на гръдния
кош, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от показанията на
разпитаните по делото свидетели – А.А., Н. А.а, Ф. М., кредитирани от съда, отчасти от
показанията на свид. К. Е., СМЕ, от писмените материали, приобщени към доказателствата
по делото, както и косвено от изслушания и приет по делото аудиозапис от обаждане на тел.
112
На първо място, съдът следва да отбележи, че по делото няма противоречие между
писмените доказателства, поради което и в случая не се налага по-детайлен коментар на
същите. От тях се установяват по категоричен начин получените от с частната тъжителка
травматични увреждания.
Наред с това, не е спорно и обстоятелството, че на процесната дата – 02.04.2023 г.
между тъжителката и подсъдимата е имало среща, която е прераснала в конфликтна
ситуация. Основният спорен в производството момент остава имало ли е нанесени удари от
страна на подсъдимата по отношение на тъжителката А. М., които да са довели до
травматичното увреждане, описано в тъжбата.
По делото са налице две основни противоречащи си групи гласни доказателства
относно обстоятелството нанасяни ли са в действителност удари от подсъдимата срещу
частната тъжителка при конфликтната ситуация помежду им в следобедните часове на
02.04.2023 г. Свид. А.А. и свид. Н. А.а навеждат твърдения за агресивно поведение и
надирания от подсъдимата по лицето и рамото на частната тъжителка, последвано от падане
на двете на земята, докато подсъдимата, нейният съпруг – свид. К. Е. и свид. А. Р. описват
агресивност в действията на частната тъжителка с данни за хващане за косата на
подсъдимата от тъжителката, събаряне на земята и скачане върху нея.
По същество преценката за достоверност на данните от тези две противоречащи си
групи гласни доказателства е улеснена значително от три основни и безспорни установени
фактически обстоятелства. По делото липсват данни подсъдимата Л. Е. да е имала каквито
и да е наранявания. От друга страна само секунди след контакта между подсъдимата и
тъжителката, последната е била възприета с ясно видими издирания по лицето и по рамото.
Същевременно показанията на свид. Н. А.а и свид. А.А. се подкрепят от възпроизведения в
хода на съдебното следствие аудиофайл, съдържащ се в CD, постъпил по делото с писмо от
Дирекция „Национална система“ 112 МВР, Районен център 112 – гр. Варна. В своята
съвкупност тези основни и несъмнени фактически констатации априори поставят под
съмнение тезата, че конфликтната ситуация между подсъдимата и тъжителката се е развила
по начина, описан от подсъдимата, нейния съпруг – свид. К. Е. и свид. А. Р. без да се е
стигнало до нанасяне на рани от подсъдимата по лицето и рамото на частната тъжителка.
Освен това полицейският служител отзовал се на втория подаден сигнал свид. Ф. Али М.
беше категорична, че е установила частната тъжителка с надрано лице. Посочените
свидетески показания /на свид. Ф. Али М./ се подкрепят и допълват от показанията на свид.
А.А. и Н. А.а. При все това, доколкото съдържанието на показанията на свид. А.А. и свид.
Н. А.а не се опровергава по категоричен начин от останалите доказателствени материали, то
за съда не съществува логично основание, което да води до извод за тяхната недостоверност.
От същите се установява, че подсъдимата първа е започнала конфликта и е упражнила
физическо насилие над А.. Изложените от свидетелите факти, свързани с възникване на
физическия сблъсък между подсъдимата и частната тъжителка съответстват на
обикновената житейска логика, предвид констатирания по делото предшестващ инцидента
3
конфликт между Л. и Н. и подбудита на Л. Е. за саморазправа.
Що се отнася до показанията на св. А. Р., който сочи, че А. е започнала да удря Л. по
главата, същите останаха неподкрепени от останалите по делото доказателства. Съдът
кредитира частично показанията на свид. К. Е., относно наличието на предшестващ
физическия сблъсък между съпругата му и тъжителката друг конфликт между Л. и Н., по
повод на който е идвала полиция. От показанията на този свидетел, съдът приема за
установено, че в действителност А. е била хванала Л. за косата, но това се е случило след
като последната я издрала по лицето и тялото. Съдът обаче не кредитира показанията му в
частта, в която сочи, че А. е скочила върху съпругата му. Такова „скачане“ на А. върху Л. не
се сочи от никой от останалите свидетели, вкл. и от свид. А. Р., както и не кореспондират с
приложените по делото медицински документи.
Десежно третата група свидетелски показания в нея съдът включи показанията на
свид. Ф. Ф. И. и свид. Л. Р. Й. – полицейски служители изпратени на мястото на инцидента,
които не установяват релевантни по делото факти. Към тази група се причисляват и
показанията на свид. П. Д., която не е възприела процесното събитие, тъй като не е била на
мястото на инцидента, когато е пристигнала тъжителката А. М.. От свидетелските показания
се установи, че е имало предшестващ инцидента конфликт между свид. Н. и подсъдимата.
Грубото и агресивно отношение на подсъдимата спрямо снаха й, впоследствие се е пренесло
и към нейната снаха – тъжителката А..
Относно обясненията на подс. Е. съдът не кредитира същите безкритично, като
отчита тяхната двойствена природа – на доказателствен източник от една страна и на
основно средство на правото на защита на подсъдимата в наказателното производство от
друга страна.
Неоснователни са и аргументите на защитника на подсъдимата, че поведението на
Л. е имало характер на защитно средство спрямо осъществено над нея посегателство от
частната тъжителка. Действително по делото е установено, че тъжителката е хванала за
косата подсъдимата, но това се е случило непосредствено след като самата подсъдима е
издрала лицето и рамената на тъжителката, поради което посоченото обстоятелство не влияе
върху съставомерността на осъщественото Д.ие, съответно не изключва обществената
опасност на същото или виновния характер на реализираното поведение.
На следващо място от заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза, което е неоспорено от страните, пълно и задълбочено, съдът установи точният
вид на причинените на тъжителката увреждания, както и механизма на тяхното настъпване.
След преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК, съдът счита, че подсъдимата Л. Е. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на
02.04.2023 г. в с. Л., общ. К., умишлено причинила на А. М. М. следните увреждания:
успоредни на носа рани с оточни и неравни ръбове, две охлузвания с червеникав цвят с
дължина 2 и 2,5 см по лявата лицева половина в областта на скулата, пет линейни
драскотини, успоредни на носа с дължина от 1 до 3 см с червеникав цвят, три дъговидни
дълбоки охлузвания с червеникав цвят по предната повърхтност на лявата гръдна половина
над гръдната жлеза с дължина от 8 до 10 см, които в своята съвкупност обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, както авторството на Д.ието, така и вида на причинената телесна повреда.
Безспорно причиненото телесно увреждане на тъжителката представлява лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, и същата е причинена от подсъдимата, поради което и съдът призна
същата за виновна.
4
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано към датата на
извършване на посегателството физическо лице.
Изпълнителното Д.ие е осъществено чрез действие - посегателство срещу телесната
неприкосновеност на друго лице, довело до причиняване на лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна - Д.ието е извършено при пряк умисъл, подсъдимата Е. е
съзнавал общественоопасния характер на Д.ието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици, причинявайки целенасочено увреждания по лицето и
тялото на тъжителката, и е желаела тяхното настъпване – желаела е да причини физическа
болка на друго лице.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът приема чистото
съдебно минало на подсъдимата.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства няма.
Съдът, след като съобрази обществената опасност на Д.ието и тази на дееца,
прецени, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78 а от НК по отношение на
подсъдимата. Същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, от Д.ието не са настъпили имуществени вреди, за
последното се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или
„Пробация“, или „Глоба“ от сто до триста лева. Не са налице отрицателните предпоставки
на чл. 78а, ал. 7 от НК, като подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност и да й бъде наложено административно наказание “Глоба”.
Като взе предвид възрастта, семейно и финансово състояние на подсъдимата, както
и превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото й съдебно минало, съдът
определи размера на имуществената санкция – „глоба” в минимален такъв, а именно 1000
лв. Съдът определи наказанието към минималния размер, тъй като приема, че се касае за
инцидентна проява на противоправно поведение, провокирана от сложни семейни
взаимоотношения, обявено за наказуемо по смисъла на НК и приема, че това наказание,
ведно с проведеното срещу нея съдебно производство ще окажат нужното възпитателно,
поправително и възпиращо въздействие и ще изпълнят целите и на генералната превенция.
Съдът намира, че с този размер на наказанието ще е се постигнат целите, предвидени в чл.
36 от НК, и ще се въздейства предупредително и възпиращо в извършването на други
престъпления от подсъдимата.
С оглед осъдителната наказателно-правната част на присъдата за престъплението по
чл. 130, ал. 1 от НК, съдът намира, че частично следва да бъде уважен предявеният
граждански иск. В гражданско-правен смисъл извършеното от подсъдимата престъпление
представлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
По своя характер причинените телесни увреждания на пострадалата А. М.
представляват посегателство срещу телесната неприкосновеност, като в зависимост от
характера и степента на увреждането, с оглед претърпените от пострадалата неимуществени
вреди - непродължителния оздравителен процес, причинените й болки и страдания,
неприятните психически изживявания, обстоятелството, че е била нападната внезапно от
своя роднина по сватовство и то пред съпруга и децата й, съответно предизвиканото чувство
на унижение и оскърбление на личността на тъжителката, съдът определи съгласно чл. 52 от
ЗЗД по справедливост обезщетение в размер на 1500 лв. Така определената стойност следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва върху глвницата, считано от датата на
увреждане до окончателното плащане.
За сумата до 3500 лв. претендираното обезщетение не съответства на тежестта на
причинените вреди и за тази част искът срещу подсъдимата следва да се отхвърли като
неоснователен. В тази връзка следва да се подчертае, че в хода на съдебното следствие не
5
бяха установени някакви по – сериозни и по – продължителни болки и страдания от
обичайните такива, които по някакъв начин да обусловят уважаването на гражданския иск в
по – висок размер от този, който беше уважен от съда.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Л. С. Е. следва да заплати в полза
на частната тъжителка А. М. М. сумата от 1200 лв., представляваща направени разноски по
делото, от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за възнаграждение за вещо
лице.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Л. С. Е. следва да заплати по
сметка на РС Нови пазар и сумата от 60 лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6
Съобщи за изтекли лични данни