РЕШЕНИЕ
№ 5735
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110165105 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от М. М. Д. против Г Х Б ООД с искане да му
бъде заплатен положен извънреден труд. Ищецът твърди, че по силата на
сключен между страните трудов договор от 17.09.2021 г. полагал труд за
ответника на длъжността „Оператор наземно обслужване“ с уговорено
трудово възнаграждение в размер на 1288,69 лева. Правоотношението било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със Заповед № 273 от
06.12.2021 г. Полагането на труд ставало на десетчасови и дванадесетчасови
смени, с един работен ден, при сумарно отчитане на работното време за
четиримесечен период. През периода на действие на договора ищецът полагал
извънреден труд в размер на общо 180 часа, който следвало да бъде заплатен
с допълнително възнаграждение от 10 лева за всеки час. Ищецът счита, че му
се дължи сумата от 1800 лева за отработените 180 часа извънреден труд и
моли съда да осъди ответника да му ги изплати, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира и мораторна лихва върху главницата за периода от
06.12.2021 г. до 02.08.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че ищецът
бил негов служител на основание процесния трудов договор, основното му
трудово възнаграждение и прекратяването на трудовото правоотношение
между страните на посочените дата и основание. Не оспорва полагането от
ищеца на извънреден труд, но оспорва броя на часовете твърдян положен
труд, като твърди, че положеният от ищеца извънреден труд бил изцяло
изплатен.
1
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, изпращат представители и поддържат исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното: безспорни между страните са фактите, че ищецът е бил служител
към ответника през периода от 17.09.2021 г. до 06.12.2021 г. с трудово
възнаграждение в размер на 1288,69 лева, както и че за този период е полагал
извънреден труд.
Към исковата молба са приложени преписи на графици за работно
време на служители (л. 11 до л. 36 от приложеното към настоящото
Гражданско дело № 4487 от 2022 г. по описа на РС – Перник). Приложен е и
препис от проведена по мобилно приложение „Вайбър“ кореспонденция (л.
37 до л. 49 от същото дело). От ответника са представени преписи на извадка
отчетна форма за отработените часове на ищеца (л. 64 до 99 от същото дело).
От ответника е представен и препис на присъствена книга (л. 28 до л. 90 от
настоящото дело). След анализ съдът счита, че тези доказателства нямат
доказателствена годност. Преписите от графиците не са подписани от никого,
нито заверени като верни с оригинала, поради което е невъзможно да се
установи от кого и с каква цел са създадени. Същото важи и за приложената
„Вайбър“ кореспонденция, за която освен това не може да се установи между
кои лица е водена, дали те са били служители към ответника и дали ищецът е
участвал в нея. Приложената извадка отчетна форма за отработените часове
на ищеца е подписана и подпечатана с печат на ответника и заверена като
вярна с оригинала, но информацията, която съдържа, е твърде оскъдна, за да
бъде ценена като доказателство. Присъствената книга, ако и да е заверена
като вярна с оригинала, отново не носи подпис или печат на никое лице и не
може да се установи от кого и с каква цел е създадена.
Представени са четири броя фишове за работна заплата (л. 100 до л. 103
от приложеното към настоящото Гражданско дело № 4487 от 2022 г. по описа
на РС – Перник) от които се установява размерът на получаваното от ищеца
възнаграждение за периода от 01.09.2021 г. до 31.12.2021 г., както и препис от
приложимия от ответника правилник за вътрешния трудов ред и декларация,
че ищецът е запознат със същия (л. 104 до л. 116 от същото дело).
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че за процесния период ищецът е полагал извънреден
труд, за който му е била заплатена сумата от общо 712,71 лева, като към
момента на изготвяне на експертизата не е бил налице положен от ищеца и
незаплатен от ответника нощен труд.
Като свидетел по делото е разпитан Й ТД. – бивш служител на
ответника. Заявява, че работил там от септември до края на декември 2021 г.
като товарач. Фирмата се занимавала с наземно обслужване на самолети.
Разтоварвали багажи от самолети за гражданска авиация. Познава ищеца.
Запознали се на интервюто за работа. Ищецът също бил служител. Работели в
едни и същи смени като товарачи. Работното време на фирмата било по
график и по смени. Графикът си получавали по мобилното приложение
Вайбър, като всеки човек бил записан в таблица на ексел, в която пишело
колко часа и дни били на работа. Получавали редовна месечна заплата, както
и допълнително един лев за нощните смени, но свидетелят не знае дали
действително това допълнително възнаграждение се изплащало. На
работното си място свидетелят влизал през първите три месеца с карта –
временен пропуск за летището, а след това – с допълнителен пропуск за
2
постоянно. Вкарвали ги супервайзъри. След като получили картите, влизали
сутрин. Чекирали се сутрин и минавали проверка. При напускане на работа
нямало чекиране. Графикът се изготвял от отговорниците на летището Орлин
и Марио. Те уведомявали служителите чрез група във мобилното приложение
Вайбър. Имало обща група на товарачите и там пишели всичко, което се
случва на летището. От този график свидетелят узнавал колко извънреден
труд били положили. Друг документ нямало. Също така имало случаи хора да
си тръгват по-рано за сметка на други и това не се отразявало никъде. Всичко
било по преценка на супервайзърите. Средно на месец се натрупвали около
40-60 часа извънреден труд. Когато свидетелят напуснал му били изплатени
700лв.-800лв. за извънреден труд за 160 часа за четири месеца. Свидетелят
счита, че е положил повече извънреден труд от записаните 160 часа, както и
че не целият извънреден труд му е бил заплатен. Никъде не било записвано
къде е изработен извънредният труд. Графиците, изпращани по мобилното
приложение Вайбър, не се изпълнявали стриктно, защото някой път се
налагало някои служители да останат повече, а други – да приключат работа
по-рано. Това ставало по преценка на супервайзъра. Свидетелят не си бил
тръгвал по-рано от графика си. Имало много такива хора, но били по-старите
работници. Супервайзърите Марио и Орлин били главните шефове, а имало и
под тях служители, които разпределяли графиците на самите групи.
Свидетелят бил част от група от 5 човека за един самолет.
Като свидетел по делото беше разпитана и А Б А служител на
ответника на длъжност „експерт човешки ресурси“. Работи за ответника от
ноември 2018 г. Познава ищеца от края на 2021 г. Работел за ответника от
средата на септември до началото декември 2021 г. Занимавал се с наземни
услуги, с част от авиокомпаниите, с които ответникът имал договор. Мариян
извършвал товаро-разтоварване на пътнически багаж от и до конкретните
самолети. Ответникът разполагал с предварително изготвен график за работа,
който се изготвял на база полетното разписание за месеца. Работното време
се организирало като ръководителят на отдела изготвял график, по който се
работело и ако има промяна се отразявала в графика. Ако имало закъснение
на полет или не можел да излети, графикът се променял. Отчитал се нощен и
извънреден труд. При идване и тръгване от работа служителите се
подписвали в присъствена тетрадка. В края на месеца тази информация се
предавала на отдел човешки ресурси и се калкулирали отработените часове за
нощен и празничен труд. Когато ищецът е работил имало проверки от
държавни органи за извънреден труд – от Инспекция по труда и
Икономическа полиция. Икономическа полиция извършила проверка
конкретно на ищеца. Другата проверка била обща. При нито една проверка не
било констатирано нарушение при изплащането на извънреден труд. Били
налице проверки от тези документи.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи.
Съгласно чл. 150 КТ а положен извънреден труд се заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. За да се реализира
правото на работника да получи допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, е необходимо да се осъществят следните юридически факти:
1) наличие на трудово правоотношение, 2) реално положен от работника
извънреден труд в твърдените количества и 3) този труд да не е бил заплатен.
Между страните не се спори наличието на трудово правоотношение между
тях, нито факта на положен извънреден труд. Тези обстоятелства се доказват
3
и от приетите по делото свидетелски показания. От представената по делото
експертиза се установи размера на този труд, както и факта, че същият е бил
напълно заплатен. Съдът намира, че задължението на ответника към ищеца е
било погасено към момента на входирането на исковата молба. Поради това
основният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като обусловен
от него на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за мораторна лихва.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
От него са доказани 450 лева – адвокатско възнаграждение, които следва да
му се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Д., ЕГН: ********** със служебен
адрес срещу Г е Б ООД, ЕИК: със служебен адрес иск с правно основание
чл. 150, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1800 лева – положен извънреден труд за периода от 17.09.2021 г. до
06.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
02.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането като погасен чрез
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Д., ЕГН: ********** срещу Г х Б
ООД, ЕИК: иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 118 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 06.12.2021 г. до 02.08.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН: ********** да заплати на Г х Б ООД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските в производството в размер на 450
лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4