Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ... . … . 2025 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в открито
заседание през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
Членове: РУМЯНА НАЙДЕНОВА
РАДИНА КАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Димитрова в.гр. д.
№ 10760/2020 г. по описа на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №158599 от 23.07.2020 год., постановено по
гр.д. 73448/2019 год. на Софийски районен съд, II ГО, 53 състав е УВАЖЕН предявения осъдителен
иск с правно основани чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД от Д.Н.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, действащ чрез процесуалния си представител адв. Д.С.
от САК, със съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул. *****и ответникът е
ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва: сума в размер на 1663 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 17.12.2016 год. до 17.12.2019
год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2019
год. до окончателното плащане и сума в размер на 202,09 лева, представляваща
лихва за забава за период от падежа на всяко отделно вземане до 17.09.2019 год.
Ответникът е осъден да заплати сума в размер на 74 лева и 250 лева на основание
чл.78, ал.6 ГПК, представляващи държавна такса и възнаграждение вещо лице.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба подава ответника по делото, с която оспорва първоинстанционното решение,
като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Основното възражение на въззивника е относно неприложимост на уредбата,
залегнала в Кодекса на труда и приложима спрямо трудовите правоотношения, към
процесния случай, който има за предмет служебно правоотношение.
Правоотношенията не са сходни и не е налице основание да се допусне прилагането
на правилата по КТ и издадените по приложението му подзаконови нормативни
актове към настоящия случай. Незаконосъобразен е извода на съда за
преизчисляване на часовете нощен труд в часове дневен труд по приетия в
атакуваното решение коефициент. Прави особено искане за спиране на
производството. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови
ново, с което да отхвърли изцяло претенциите. Претендира разноски.
Производството е спряно с Определение №261264 от 12.02.2024
год., постановено по в.гр.д. №10760/2020 год. по описа на II – Г въззивен състав, СГС. И с
Определение от 10.10.2024 год. производството е възобновено, доколкото е налице
произнасяне на СЕС, който е постановил Определение на Съда (шести състав) от 29.07.2024
год. по дело C – 435/2023 (Главна
дирекция „Гранична полиция" към Министерство на вътрешните работи срещу BO).
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от страна на ищеца, с който оспорва подадената
въззивна жалба като недоказана, необоснована и неоснователна. Поддържа изводите
на първоинстанционния съд и крайния извод по отношение на спора между страните,
като не намира основание за промяната и ревизирането му. Оспорва възраженията
на въззивника относно липса на основание за прилагане по аналогия правилата на
КТ и НСОРЗ. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, а въззивната жалба
да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в
предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу
акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
В рамките на въззивното производство с
разпореждане се констатира, че не са представени нови доказателства и не са
направени нови доказателствени искания по смисъла на чл.266 ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна
норма.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото е спор за дължимост на
възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, включително и нощен такъв,
и на обезщетение за забава при плащането му - искове, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Довод за иска си ищецът черпи от неосъществено от
работодателя - ответник превръщане на положен нощен труд в дневен такъв при
коефициент 1,143 и неприлагане на НСОРЗ спрямо правоотношенията със служителите
на МВР.
Страните не спорят относно факта, че ищеца
през процесния период от 17.12.2016
год. до 17.12.2019 год. е в служебно
правоотношение с ответника, по което ищецът полага труд като държавен служител,
изпълняващ длъжността „старши пожарникар“ в седма РСПБЗН при Столична дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при работа на смени при сумирано
изчисление на работното време за тримесечен период.
Спорните между страните
въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице
извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното
месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е
предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред.
преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 - дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в
приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.).
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Към
процесния период са приложими Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба
№8121з-908/02.08.2018 год. и Наредба №8121з-1059/26.09.2019 год.
В чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) се е
предвиждало, че при сумарното отчитане на отработеното време общият брой часове
положен нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Горецитираните Наредби са с идентично уреждане на
правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22, 00ч. до 06, 00ч., за
който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен
труд, като не въвеждат правило аналогично с това от Наредбата от 2014 г. Според
чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съответно чл.3, ал.2 на
Наредба №8121з-908/02.08.2018 год., съответно чл.9 вр. чл.12 от Наредба
№8121з-1059/26.09.2019 год. служителите
в МВР може да полагат труд през нощта между 22: 00 часа до 06: 00 часа, като
работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период,
т. е. хипотезиса на разпоредбите съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Наредбите, обаче, не уреждат изрично преизчисляване на часовете нощен труд с
определен коефициент. Приложими в случая са и издадените от Министъра на
вътрешните работи Заповеди №8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017
г., сочещи размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лв.
на час. Твърдението, че за част от процесния период, а именно 11.07.2016 год.
до 29.07.2016 год. действа Наредбата от 2014 год. е ирелевантно за настоящия
спор, доколкото претенцията на ищеца, както е заявена в исковата молба, обхваща
период от 01.11.2016 год. до 30.11.2019 год., началният момент на който е след
твърдения от ищеца период на възстановяване действието на Наредбата от 2014
год.
Нормата на чл. 187 ЗМВР е
специална спрямо общите правила, установени с КТ, а хипотезата на ал. 3 в
редакцията й от 2016 г - и по-нова, което изключва прилагането на по-стария общ
закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се в
наредби, правилници и пр. Специалният закон въвежда еднаква продължителност на
работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8 часа в
сравнение с работното време за работниците и служителите по трудови правоотношения,
установени по КТ, съгласно чл. 140, ал. 1 на който предвижда, че нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през
нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на
служителите от МВР.
Извънреден е трудът, реално
положен от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 8 ЗМВР лимитира извънредния
труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно, а разпоредбите на ал. 5 и ал. 6 указват как следва да бъде възмезден
положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2
на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен
труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът
на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определено още в самия
закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/.
Следователно, допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по
различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В
нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е
предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на
работата на държавните служители извън установеното редовно работно време. Ако
положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно време от 8 часа,
то той не се явява извънреден и затова се заплаща като нощен по определената в
Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
Липсва нормативна празнота,
която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, приета с
ПМС № 4/17.01.2007 за
преобразуването на часовете нощен труд /НСОР3 с коефициент 1,143. Нормата е
неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и
специален закон, какъвто се явява ЗМВР, нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време е еднаква – по 8 часа. В допълнение може да се посочи и
това, че коефициентът 1, 143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г
на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по
трудови правоотношения. Същото е издадено в качеството му на орган,
осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1, 143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение като за 8 часа. Следователно,
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел
увеличаване заплащането на нощния труд /за да не бъде ощетен работникът,
работил през нощта и да получи по-малко ТВ от този, който е работил през деня/,
а не е с цел заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Следователно
няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1, 143 заради
полагане на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на положен
извънреден труд, който да се възмездява.
По поставения в
производството спорен въпрос за отчитане на нощния труд и преобразуването му в
дневен, към настоящият момент е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д.
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният състав намира, че в конкретния случай
следва да съобрази задължителното тълкуване дадено от ВКС във връзка с
прилагането на правната норма, независимо от досегашната практика на състава по
този въпрос.
Според даденото задължително
тълкуване на ВКС на въпроса: "При отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба или
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове?". ВКС е възприел по задължителен за
съдилищата ред становището, че "ЗМВР е специален нормативен акт,
регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото
възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се
прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т. ч. и НСОРЗ". Прието е, освен
това, че ЗМВР не
съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в
МВР, изразено в брой на часовете при анализ на чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Според ТР № 1/2023 г., "нормата
е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8
часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, "8
часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата
"светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в
последната хипотеза от 22. 00 часа до 6. 00 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва,
че разпоредбите на ЗМВР
установяват по - голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по - голяма продължителност
на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с
основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на
нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със
съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща
индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи
да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в
издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата
е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на
нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за
прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите
по ЗМВР и по КТ
не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен
интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна
власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни".
Становището на ВКС е, че
"прилагането на НСОРЗ към
служебните правоотношения няма да обезпечи постигането на законова цел,
доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през
деня и нощта - "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието,
в която работният ден се разполага през деня или през нощта." При
разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за
спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред
закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компесаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по –
голям основен платен годишен отпуск – чл.189, ал.1 ЗМВР, обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение – чл.234, ал.1 ЗМВР, по –
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд – чл.187, ал.5 и 6 ЗМВР,
липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни
условия за придобиване право на пенсия – чл.69, ал.2 КСО.
Решаващият състав на СГС
поддържа застъпеното в мотивите на тълкувателното решение становище, че
изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС. С Определение от 29.07.2024 г. по
дело № С-435/ 2023г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, образувано по преюдициално запитване
на ОС-Смолян се приема, че член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права
на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по
въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените
задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава
на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
това законодателство и е съразмерна на тази цел. В цитирания акт СЕС е
обосновал извод и че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за
работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
на тази цел.
С решение от 24.02.2022 г. по дело
№ С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, 2 състав, образувано по
преюдициално запитване на РС-Луковит се приема, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за
работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана
с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. Такава цел, по смисъла на горецитираните актове на СЕС, в случая е
установена във визираната по-горе норма на чл. 2, ал. 1 ЗМВР, като
разликата в третирането е съизмеримо с тази цел.
Предвид обстоятелството, че
размерът на възнаграждението за положен нощен труд е определен от работодателя
именно по реда на посочените заповеди на Министъра на вътрешните работи, искът
по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред.
изм. и доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016 г.) за сумата 1601,73 лева,
представляваща разликата над начисленото за положен от ищеца нощен труд,
преизчислен с коефициент 1,143, следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД, който
също следва да бъде отхвърлен.
При това положение
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново, с
което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските.
Предвид изхода на спора, право
на разноски има въззивника в размер на 100
лв., съобразно правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 78,
ал.8 ГПК.
В случая са приложими
правилата на чл. 78, ал.8 ГПК и Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически
лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, поради което единствено условие да се присъдят
разноски за възнаграждение за юрисконсулт е съответното юридическо лице да е
било защитавано от такъв в хода на процеса. В такъв случай, не е необходимо да бъдат представени
доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като
претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение
по трудов договор, а не по договор за поръчка. Възнагражденията за
процесуално представителство, извършено от юрисконсулт са регламентирани в
Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство и защита по
граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Въззиваемият претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции,
като съдът смята за справедлив размер сумата от 100 лева.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №158599 от 23.07.2020 год.,
постановено по гр.д. 73448/2019 год. на Софийски районен съд, II ГО, 53
състав е УВАЖЕН предявения осъдителен иск с правно основани чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД от Д.Н.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, действащ
чрез процесуалния си представител адв. Д.С. от САК, със съдебен адрес:***, срещу
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София,
ул. *****и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва: сума в
размер на 1663 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 17.12.2016 год. до 17.12.2019 год., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 18.12.2019 год. до окончателното плащане
и сума в размер на 202,09 лева, представляваща лихва за забава за период от
падежа на всяко отделно вземане до 17.09.2019 год., като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно
основани чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД от Д.Н.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, действащ чрез процесуалния си представител адв. Д.С.
от САК, със съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул. *****и ответникът е
ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва: сума в размер на 1663 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
17.12.2016 год. до 17.12.2019 год., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.12.2019 год. до окончателното плащане и сума в
размер на 202,09 лева, представляваща лихва за забава за период от падежа на
всяко отделно вземане до 17.09.2019 год.
ОСЪЖДА Д.Н.М., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, действащ
чрез процесуалния си представител адв. Д.С. от САК, със съдебен адрес:*** да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул. *****сума в размер на
100 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.