Решение по дело №1133/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260066
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 27 март 2021 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20202150201133
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е  Ш Е Н И Е

 

№260066                                                      09.03.2021г.                                      гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                     НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на седемнадесети февруари                                    две хиляди дванадесет и първа година

в публично заседание в състав:

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Красимира Любенова

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

административно наказателно дело № 1133/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на И.В.В. с ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 20-0304-001303 от 07.08.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателката В. са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Моли се съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.

В съдебното заседание жалбоподателят В. се явява лично и с процесуалния си представител. Ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

За РУП-Несебър, редовно призовани, представител не се явява. Също представят писмени и ангажират гласни доказателства.

Съдът намира, че депозираната жалба е процесуално допустима, подадена е пред надлежния орган, в законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят В. е санкционирана за това, че на 28.07.2020г., около 03.00 часа, в гр.Несебър, на ул.“К.“, пред дом № .., посока ул.“Несебър – к-с Аполон, управлява личния си лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег.№ ....НР, като отказва да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 0026202, но същата отказала да го получи. Не е дала кръв за анализ. Отказала е да бъде изпробвана с доказателствен анализатор. За така установеното от органа по КАТ административно нарушение на жалбоподателката е съставен акт, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция административно нарушение. При съставянето на акта, били иззети свидетелството за управление на МПС на водача № *********, контролния й талон № 6166742, свидетелството за регистрация на процесния автомобил – част втора № ********* и два броя табели с рег.№ А0029НР.

Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката В., която е сезирала съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същата отрича да е извършила вмененото й във вина нарушение. Твърди, че на процесният адрес се намира баничарница, стопанисвана от бащата на детето й. Тъй като имала информация, че детето й /понастоящем на 7 години – вж.акт за раждане – л.6/ е водено от баща му в ранните часове /около 4 часа сутринта/ с него на работа, жалбоподателката сочи, че помолила неин познат да я откара до баничарницата, за да разговаря с бащата, тъй като била разстроена и не била в състояние да шофира. При пристигане на место, жалбоподателката твърди, че се скарали с бащата на детето си и последният извикал полиция. Заявява, че при пристигане на контролните органи, същата не е управлявала собствения си автомобил. Същият бил паркиран, заключен, без запален двигател. Сочи, че било поискано свидетелството й за управление на МПС, свалени били регистрационните номера на автомобила й, а В. – отведена в полицейското управление. Независимо от горното излага възражения за допуснати съществени нарушения при издаване на обжалваното наказателното постановление, а именно – че за две отделни административни нарушения било издадено едно наказателно постановление, с което й било наложено едно административно наказание. Твърди се, че последното довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателката, тъй като препятствало възможността й да разбере за кое точно нарушение е санкционирана – за това, че е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол или упойващи вещества, или за неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта й.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Независимо от това, съдът счита, че са налице основания за отмяната на същото. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което е извършено виновно. От страна на наказващият орган остана недоказано виновно поведение от страна на жалбоподателя относно вмененото й административно нарушение и по-конкретно – управлението на собствения й автомобил на процесната дата и час. Видно от показанията на актосъставителя М., на 28.07.2020г., около 03.00 часа, бил извикан от колеги от полицейски патрул в гр.Несебър, на ул.“К., пред дом № .. по повод възникнал скандал между жалбоподателката В. и Мартин Соколов /баща на детето й/. При пристигане на место, акт.М. заявява, че жалбоподателката била извън автомобила, който бил с изгасен двигател. М. попитал колегите си, които го извикали за съдействие дали са видели жалбоподателката да управлява автомобила, при което те отрекли. С оглед на това, акта бил съставен по данни на Мартин Соколов и свид.Алла Осян – работеща при Соколов, според които жалбоподателката пристигнала с лекия автомобил „Мерцедес“ във видимо нетрезво състояние, миришела силно на алкохол, поради което извикали полиция.

От показанията на водения от жалбоподателката свидетел Иван Атанасов се установява, че жалбоподателката В. и Мартин Соколов се водят дела за родителските права върху детето им. В тази връзка, свид.Атанасов сочи, че жалбоподателката го помолила да я откара с нейния автомобил до баничарницата на бащата на детето й, находяща се на ул.“К.“. Свид.Атанасов изпълнил молбата й и я закарал до адреса, паркирал колата отстрани до баничарницата, дал ключовете на В. и й казал, като се разбере с бащата на детето й да му се обади да я върне обратно. Свид.Атанасов заявява, че когато отишли на место, нямало никой, било тъмно. Сутринта свид.Атанасов получил обаждане брата на жалбоподателката В.,***.

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Налице е презумпция за невиновност на нарушителя до доказване на вината му. От събраните по делото писмени доказателства не се установи по безспорен начин, че жалбоподателката В. е управлявала собствения си автомобил при извършената й проверка. Напротив от показанията на акт.М. и на свид.Атанасов се потвърди, че същата не е шофирала автомобила си през въпросната нощ, а е помолила свид.Атанасов да откара до процесното място, където по-късно и е била извършена проверка. Извода, който се налага е, че В. е била незаконосъобразно санкционирана. Съдът намира за нужно да отбележи, че не е призовавал за изслушване посочените в акта свидетели – Мартин Соколов и Алла Осян, с оглед евентуалната им заинтересованост от изхода по делото, предвид наличието на данни за водени между В. и Соколов дела, по които Осян е била свидетел, обстоятелство, което се потвърди и от показанията на свид.Атанасов и с оглед на това, че именно те са повикали полиция през процесната нощ, както заяви акт.М..

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено, като неоснователно и недоказано.

С оглед изхода по делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в тежест на ОД на МВР-Бургас следва да се присъдят направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р Е Ш И :

        

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0304-001303 от 07.08.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на И.В.В. с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на И.В.В. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 500 лева /петстотин лева/, представляваща заплатени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в ..-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

        

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: