Р Е Ш Е Н И Е
№260066 09.03.2021г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
на седемнадесети февруари две
хиляди дванадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело
№ 1133/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на И.В.В.
с ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 20-0304-001303 от
07.08.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ-Несебър, с което на
основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
жалбоподателката В. са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца, за
административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Моли се съда да
отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на административно-производствените
правила.
В съдебното заседание
жалбоподателят В. се явява лично и с процесуалния си представител. Ангажира
гласни доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
За РУП-Несебър, редовно
призовани, представител не се явява. Също представят писмени и ангажират гласни
доказателства.
Съдът намира, че депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена е пред надлежния орган, в
законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Като взе предвид исканията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбоподателят В. е санкционирана
за това, че на 28.07.2020г., около 03.00 часа, в гр.Несебър, на ул.“К.“, пред дом
№ .., посока ул.“Несебър – к-с Аполон, управлява личния си лек автомобил
„Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег.№ ....НР, като отказва да й бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнява
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 0026202, но
същата отказала да го получи. Не е дала кръв за анализ. Отказала е да бъде
изпробвана с доказателствен анализатор. За така установеното от органа по КАТ
административно нарушение на жалбоподателката е съставен акт, въз основа на
който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция административно
нарушение. При съставянето на акта, били иззети свидетелството за управление на
МПС на водача № *********, контролния й талон № 6166742, свидетелството за
регистрация на процесния автомобил – част втора № ********* и два броя табели с
рег.№ А0029НР.
Недоволна от така издаденото
наказателно постановление е останала жалбоподателката В., която е сезирала съда
с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В
жалбата си същата отрича да е извършила вмененото й във вина нарушение. Твърди,
че на процесният адрес се намира баничарница, стопанисвана от бащата на детето
й. Тъй като имала информация, че детето й /понастоящем на 7 години – вж.акт за
раждане – л.6/ е водено от баща му в ранните часове /около 4 часа сутринта/ с
него на работа, жалбоподателката сочи, че помолила неин познат да я откара до
баничарницата, за да разговаря с бащата, тъй като била разстроена и не била в
състояние да шофира. При пристигане на место, жалбоподателката твърди, че се
скарали с бащата на детето си и последният извикал полиция. Заявява, че при
пристигане на контролните органи, същата не е управлявала собствения си
автомобил. Същият бил паркиран, заключен, без запален двигател. Сочи, че било
поискано свидетелството й за управление на МПС, свалени били регистрационните
номера на автомобила й, а В. – отведена в полицейското управление. Независимо
от горното излага възражения за допуснати съществени нарушения при издаване на
обжалваното наказателното постановление, а именно – че за две отделни
административни нарушения било издадено едно наказателно постановление, с което
й било наложено едно административно наказание. Твърди се, че последното довело
до нарушаване правото на защита на жалбоподателката, тъй като препятствало
възможността й да разбере за кое точно нарушение е санкционирана – за това, че
е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
алкохол или упойващи вещества, или за неизпълнение на предписание за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта й.
Съдът, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Независимо
от това, съдът счита, че са налице основания за отмяната на същото. Съображенията
за това са следните:
Съгласно разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което е извършено
виновно. От страна на наказващият орган остана недоказано виновно поведение от
страна на жалбоподателя относно вмененото й административно нарушение и
по-конкретно – управлението на собствения й автомобил на процесната дата и час.
Видно от показанията на актосъставителя М., на 28.07.2020г., около 03.00 часа,
бил извикан от колеги от полицейски патрул в гр.Несебър, на ул.“К., пред дом № ..
по повод възникнал скандал между жалбоподателката В. и Мартин Соколов /баща на
детето й/. При пристигане на место, акт.М. заявява, че жалбоподателката била
извън автомобила, който бил с изгасен двигател. М. попитал колегите си, които
го извикали за съдействие дали са видели жалбоподателката да управлява
автомобила, при което те отрекли. С оглед на това, акта бил съставен по данни
на Мартин Соколов и свид.Алла Осян – работеща при Соколов, според които
жалбоподателката пристигнала с лекия автомобил „Мерцедес“ във видимо нетрезво
състояние, миришела силно на алкохол, поради което извикали полиция.
От показанията на водения
от жалбоподателката свидетел Иван Атанасов се установява, че жалбоподателката В.
и Мартин Соколов се водят дела за родителските права върху детето им. В тази връзка,
свид.Атанасов сочи, че жалбоподателката го помолила да я откара с нейния
автомобил до баничарницата на бащата на детето й, находяща се на ул.“К.“.
Свид.Атанасов изпълнил молбата й и я закарал до адреса, паркирал колата
отстрани до баничарницата, дал ключовете на В. и й казал, като се разбере с
бащата на детето й да му се обади да я върне обратно. Свид.Атанасов заявява, че
когато отишли на место, нямало никой, било тъмно. Сутринта свид.Атанасов
получил обаждане брата на жалбоподателката В.,***.
Законът изисква изложените в акта
и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Налице е презумпция за невиновност на нарушителя до доказване на вината му. От
събраните по делото писмени доказателства не се установи по безспорен начин, че
жалбоподателката В. е управлявала собствения си автомобил при извършената й проверка.
Напротив от показанията на акт.М. и на свид.Атанасов се потвърди, че същата не
е шофирала автомобила си през въпросната нощ, а е помолила свид.Атанасов да
откара до процесното място, където по-късно и е била извършена проверка.
Извода, който се налага е, че В. е била незаконосъобразно санкционирана. Съдът
намира за нужно да отбележи, че не е призовавал за изслушване посочените в акта
свидетели – Мартин Соколов и Алла Осян, с оглед евентуалната им
заинтересованост от изхода по делото, предвид наличието на данни за водени
между В. и Соколов дела, по които Осян е била свидетел, обстоятелство, което се
потвърди и от показанията на свид.Атанасов и с оглед на това, че именно те са
повикали полиция през процесната нощ, както заяви акт.М..
Предвид гореизложеното, съдът
намира жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а
наказателното постановление – отменено, като неоснователно и недоказано.
С оглед изхода по делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в тежест на ОД на МВР-Бургас следва да се присъдят направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/
лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0304-001303 от 07.08.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР
Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на И.В.В. с ЕГН **********,***, са наложени административни
наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за административно нарушение по чл.174, ал.3,
предл.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на И.В.В. с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 500
лева /петстотин лева/,
представляваща заплатени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в ..-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: