О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260209 04.11.2020 г. гр.С.З.СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 04 ноември две
хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ……………………… ………………………………………….
като
разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.дело
№ 3266 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на “Ф.Ф.” АД, гр.С. против
разпореждане от 29.07.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 2157/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд
в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 23,51лв.
- неустойка по чл.7, ал.1 от Договора за периода от 26.07.2019г. до
03.02.2020г., сумата в размер на 227,56лв. - неустойка по чл.7, ал.2 от
Договора за периода от 26.07.2019г. до 03.02.2020г., сумата в размер на
437,81лв. - такси за периода от 26.07.2019г. до 03.02.2020г., и сумата в размер
на 96,00лв. - разноски за уведомления за предсрочна изискуемост.
Частният жалбоподател излага доводи за
неправилност на обжалваното разпореждане, поради това, че ЗПК не може да намери
приложение при сделки между търговци, поради което счита, че и дружеството
длъжник , а също и солидарния длъжник предвид на тесните му професионални и
/функционални/ връзки с Б.Ш.Е.П.ЕООД следва да отговаря за пълния размер на
задължението. В случа, че частната жалба бъде оставена без уважение, то моли да
му бъде предоставена възможност на осн. чл. 145 ал.1 т.3 от ГПК да предяви
осъдителен иск за отхвърлителната част от претенцията.
Претендира се отмяната му и
постановяване издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за пълния
размер на претендираните в заявлението суми.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по заявление на “Ф.Ф.” АД, гр.С. за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1000лв. – главница,
представляваща задължение по Договор за кредит с номер 7009642/08.02.2019г.,
23,51лв. неустойка по чл.7, ал.1 от Договора за периода от 26.07.2019г. до
03.02.2020г., 227,56лв. неустойка по чл.7, ал.2 от Договора за периода от
26.07.2019г. до 03.02.2020г., 437,81лв. такси за периода от 26.07.2019г. до
03.02.2020г., 96,00лв. разноски за уведомления за предсрочна изискуемост, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски – държавна такса в
размер на 35,70лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00лв., срещу
солидарните длъжници „Б.Ш.Е.П.“ ЕООД гр.С.З.и С.В.С. ***.
В заявлението е посочено, че вземането
произтича от договор за кредит с номер
7009642 от 08.02.2019г., сключен между “Ф.Ф.” АД, гр.С. и солидарните длъжници „Б.Ш.Е.П.“ ЕООД гр.С.З.и
С.В.С. *** и обявен за предсрочно изискуем.
С обжалваното разпореждане съдът е
отхвърлил заявлението за сумата в размер на 23,51лв. - неустойка по чл.7, ал.1
от Договора за периода от 26.07.2019г. до 03.02.2020г., сумата в размер на
227,56лв. - неустойка по чл.7, ал.2 от Договора за периода от 26.07.2019г. до
03.02.2020г., сумата в размер на 437,81лв. - такси за периода от 26.07.2019г.
до 03.02.2020г., и сумата в размер на 96,00лв. - разноски за уведомления за
предсрочна изискуемост.
Посочил е, че в изпълнение на
задължението си за служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит приема, че заявлението в частта му относно сумата в размер
на 23,51лв. неустойка по чл.7, ал.1 от Договора за периода от 26.07.2019г. до
03.02.2020г., сумата в размер на 227,56лв. неустойка по чл.7, ал.2 от Договора
за периода от 26.07.2019г. до 03.02.2020г., сумата в размер на 437,81лв. такси
за периода от 26.07.2019г. до 03.02.2020г., и сумата в размер на 96,00лв.
разноски за уведомления за предсрочна изискуемост, следва да бъде отхвърлено
поради нищожност на посочените клаузи в договора за заем.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери
за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд
приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на
сумата от 96,00 лв. – разноски за уведомления за предсрочна изискуемост,
противоречи на закона.
В конкретният случай въззивният съд
приема, че противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а,
ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Нормата на чл.10а, ал.2
от ЗПК обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от
действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете
страни по договора за кредит. Изхождайки от правната същност на обявяването на
предсрочната изискуемост като упражняването на субективно право, установено в
полза на кредитора, с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока
по договора, то фактическите действия, които кредиторът предприема, за да
доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, могат да се считат за
действия по управление на кредита. Ето защо и разходите, които кредиторът прави
във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за
потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к.
по своето същество биха представлявали такса за действия, свързани с
управлението на кредита.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че обжалваното разпореждане в тази му част е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира обжалваното разпореждане
за правилно и законосъобразно и в останалата му част, а именно досежно сумата в
размер на 23,51лв. - неустойка по чл.7, ал.1 от Договора за периода от
26.07.2019г. до 03.02.2020г., сумата в размер на 227,56лв. - неустойка по чл.7,
ал.2 от Договора за периода от 26.07.2019г. до 03.02.2020г., сумата в размер на
437,81лв. - такси за периода от 26.07.2019г. до 03.02.2020г.
В депозираното заявление се твърди, а и
от представения договор за кредит е видно, че кредитополучателят се е задължил
да заплати неустойка при забава в размер на 0,3% върху всичко дължимо по
кредита. При забава повече от 40 дни, на 41-ия ден длъжниците дължат неустойка
в размер на 20% върху всичко дължимо по договора. По този начин неустойката
замества лихвата за забава, което е допустимо да бъде уговорено по този начин,
но същевременно неустойката се начислява върху всичко дължимо по договора – и
върху възнаградителната лихва и върху таксата ангажимент, предвидена в чл.3 от
договора, както и върху вече начислената, но неплатена неустойка. Поради тази
причина съдът намира клаузите в договора, послужили като основание за
начисляването на неустойка за нищожни. При забава в изплащането на задължението
следва да се дължи лихва за забава или неустойка за забава, но която се
начислява само върху главницата.
Недействителна се явява и клаузата за
начисляване на такса ангажимент в размер на 6% от усвоената главница за всеки
14-дневен период от ползване на кредита, но не по-малко от 30,00лв. Съгласно
чл.3 от договора тази такса се начислява на всеки първи ден от 14-дневния
период върху усвоената, но непогасена част от главницата. При положение, че
срокът на договора е две години, то тази такса от 6% ще бъде начислена не
по-малко от 48 пъти в рамките на изплащане на задължението. Съдът намира, че по
този начин уговорена тази такса представлява скрита възнаградителна лихва. Клаузата
е нищожна, като противоречаща на чл.10а, ал.3 ЗПК.
По изложените съображения въззивният
съд намира, че обжалваното разпореждане в тази му част е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
В допълнение следва да се посочи, че
въззивният съд намира възражението, което се прави във въззивната жалба за
неприложимост на ЗПК в настоящия случай, тъй като страни по договора за кредит
са търговци за неоснователно. Действително съгласно чл.9 ал.3 от ЗПК потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Видно от представения договор за кредит
страни по същия са “Ф.Ф.” АД, гр.С. като кредитор от една страна и длъжници „Б.Ш.Е.П.“ ЕООД гр.С.З.и С.В.С. ***
от друга страна. В случая единия съдлъжник по договора безспорно е физическо
лице. Също така няма данни по делото, че длъжника „Б.Ш.Е.П.“ ЕООД гр.С.З.вземайки
този кредит е действал в рамките на своята професионална дейност.
Предвид гореизложените съображения,
въззивният съд намира разпореждане от 29.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
2157/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната му част за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
2157/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 23,51лв. - неустойка по чл.7,
ал.1 от Договора за периода от 26.07.2019г. до 03.02.2020г., сумата в размер на
227,56лв. - неустойка по чл.7, ал.2 от Договора за периода от 26.07.2019г. до
03.02.2020г., сумата в размер на 437,81лв. - такси за периода от 26.07.2019г.
до 03.02.2020г., и сумата в размер на 96,00лв. - разноски за уведомления за
предсрочна изискуемост.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: