№ 12654
гр. София, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110166807
по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ заплащане на сумата
от 4 189,78 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на т. а. „Шкода Рапид“, с рег. № ....,
вследствие на ПТП от 02.10.2018 г., в т. ч. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2021 г. до
окончателното плащане /след допуснато по искане на процесуалния представител на ищеца
- адв. Б. в открито съдебно заседание на 03.11.2022 г. изменение на иска чрез увеличаване на
размера му/.
Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 02.10.2018 г., в гр. Бургас, при движение по ул. „..... в
посока кръстовище с кръговото движение до КАТ – гр. Бургас, е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него т. а.
„Шкода Рапид“, с рег. № ..... Поддържа, че ответникът .... е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП-то т. а.
„Дачия Логан“, с рег. № ..... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Н.й К. К.,
който при предприемане на маневра обратен завой за включване в движението по ул. „.....
без да спази хоризонталната и вертикална пътна маркировка не пропуска движещия се с
предимство друг автомобил и реализира съприкосновение с него, вследствие на което му
причинява материални вреди. Заявява, че същите възлизат на обща стойност от 4 174,78 лв.,
в който размер на 02.11.2018 г. е изплатил застрахователно обезщетение в полза на
извършилия ремонта сервиз - „..., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15 лв. Заявява, че с регресна покана ответникът е поканен да
заплати процесната сума от общо 4 189,78 лв., като в предоставения срок той е постановил
отказ, мотивирайки се, че вина за настъпване на процесното ПТП им водачът на т. а. „Шкода
Рапид“, с рег. № .... – С. М., който е допуснал нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва настъпването на процесното ПТП да се дължи на вината на водача на застрахования
при него по застраховка „Гражданска отговорност“ т. а. „Дачия Логан“, с рег. № ...., тъй като
същият не е допуснал нарушение на ЗДвП. Оспорва причинна връзка между ПТП-то и
вредите. Оспорва същите и по размер. Заявява, че е налице случайно деяние по смисъла на
чл. 15 НК, както и съпричиняване от страна на водача на т. а. „Шкода Рапид“, с рег. № .... –
С. М., тъй като не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, за да може да избегне удар в него, допускайки по този начин нарушение
на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Оспорва размера на вложените части за ремонт, труд и материали,
като счита същия за завишен. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки:
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата –
арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на
действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в
официален сервиз на марката, т. е. срокът на гаранционната му поддръжка/; наличие на
действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
С определение от 03.02.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 02.10.2018 г. по отношение на т. а.
„Шкода Рапид“, с рег. № .... е била налице действаща застраховка „Каско на МПС“ при
ищеца ....; че към 02.10.2018 г. по отношение на т. а. „Дачия Логан“, с рег. № .... е била
налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ....; че от страна на
ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 174,78 лв. в полза на
извършилия ремонта сервиз - „....
В случая, въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел С. Й. М.,
двустранния констативен протокол за ПТП от 02.10.2018 г. и уведомлението за щета при ....,
както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът
приема за установено осъществяването на процесното ПТП от 02.10.2018 г., настъпило при
следния механизъм: около 09:00 часа, в гр. Бургас, при движение по бул. „..... и в района на
№ 13 при маневра за обратен завой и наличие на пътен знак „Б-1“ водачът на т. а. „Дачия
Логан“, с рег. № .... предприема маневра за извършване на ляв завой, като по същото време
по бул. „.... с посока към кръговото кръстовище до КАТ – гр. Бургас се движи т. а. „Шкода
Рапид“, с рег. № ...., при което траекториите на двете превозни средства се пресичат и между
тях настъпва удар. Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на
2
общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за
ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с
останалите доказателства по делото – уведомление за щета при ...., показанията на свидетеля
С. М., който непосредствено е възприел фактите, за които разказва, доколкото е бил водач
на един от участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението по съдебно-
автотехническата експертиза. В показанията си свидетелят М. разказва, че водачът на
другия автомобил е предприел маневра за завой, навлизайки в платното му за движение,
като по този начин му е отнел предимство и между двата автомобила е настъпило
съприкосновение. С категоричност свидетелят заявява, че водачът на другия автомобил се е
изнесъл от най-лява в най-дясна пътна лента, а той се е движил в средната такава, поради
което траекториите на двата автомобила са се пресекли и е настъпил удар между тях. Според
свидетеля той се движил по пътя с предимство и с разрешената за този пътен участък
скорост от 50 км/ч, без да си спомня дали водачът на другия автомобил изобщо е подал
мигач за сигнализиране на предприетата от него маневра. В случая, анализирайки така
обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че същите установяват поведението на
водача на т. а. „Дачия Логан“, с рег. № .... именно по начина, отразен в схемата към
двустранния протокол за ПТП от 02.10.2018 г. и уведомлението за щета до застрахователя-
ищец, в което свидетелят М. също е описал по идентичен начин механизма на настъпване на
процесното ПТП. Нещо повече, в голяма част показанията на свидетеля се подкрепят и от
разказаното от свидетеля Н. К. К., доколкото при разпита си по делегация пред Районен съд
– Пловдив същият потвърждава, че след предприемане от негова страна на маневра за завой
се е стремял да се престрои в крайна дясна лента на платното за движение, но още в
средната такава е настъпило съприкосновение с движещ се по нея друг автомобил. В случая,
при така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, според която щетите по т. а. „Шкода Рапид“, с рег. № ....
безспорно се намират в причинна връзка с процесното ПТП от 02.10.2018 г. Съдът намира,
че последното е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил – Н. К., като за да достигне до този извод от една
страна взима предвид собствените му показания като свидетел по делото, които безспорно
установяват, че при извършване на маневра за обратен завой не се е съобразил с пътен знак
„Б-1“, доколкото изобщо не е забелязал движещия се по пътя с предимство друг автомобил,
но въпреки това е навлязъл в него. Също така в тази насока са и показанията на свидетеля
М., който изрично заявява, че при движение по пътя с предимство е бил засечен от
пресичащия лената му за движение друг автомобил, включващ се в него. От друга страна
съдът взима предвид и изводите на експерта по съдебно-автотехническата експертиза, който
също е приел, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е
именно поведението на водача на т. а. „Дачия Логан“, с рег. № ...., който при наличието на
пътен знак „Б-1“ не е изчакал преминаването на движещия се по път с предимство т. а.
„Шкода Рапид“, с рег. № ..... Нещо повече, така описаното поведение на свидетеля Н. К.
напълно съвпада и с отразения в схемата към протокола за ПТП и уведомлението за щета от
02.10.2018 г. механизъм на настъпване на процесното ПТП, който водачът С. М. е
потвърдил и при разпита си в качеството на свидетел по делото. В случая, така
установеното поведение на водача на т. а. „Дачия Логан“, с рег. № .... несъмнено
представлява нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е пропуснал движещия се по път
с предимство т. а. „Шкода Рапид“, с рег. № ...., предприемайки маневра за обратен завой и
навлизане в него, без да пропусне вече движещия се там друг такъв, което съдът възприема
като единствената техническа причина за настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че
не се доказва с поведението си водачът на застрахования при ищеца автомобил също да е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, допускайки твърдяното нарушение по чл. 23,
ал. 1 ЗДвП. От една страна това е така, тъй като по делото не се установява водачът на т. а.
„Шкода Рапид“, с рег. № .... да се е движил с несъобразена с пътните условия и интензитета
3
на движение скорост, поставяйки се по този начин в невъзможност да предотврати
настъпването на съприкосновение с пресичащия лентата му за движение друг автомобил.
Както се посочи по-горе, изрично свидетелят М. е посочил, че скоростта на движение на
управлявания от него автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП е била
около 50 км/ч., която съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП се явява допустима скорост при движение
на пътно превозно средство от категория „В“ в рамките на населено място, като в тази
насока разказаното от него не се опровергава от други доказателства по делото. Също така
следва да се отбележи, че в случая не се касае за чиста хипотеза на неспазване на
необходима дистанция по смисъла на чл. 23, ал. 1 ЗДвП от страна на водача на т. а. „Шкода
Рапид“, с рег. № ...., както се поддържа от ответника с отговора на исковата молба, както и с
писмената защита по делото, тъй като анализът на посочената разпоредба показва, че тя
касае случаите, при които водачът на превозното средство се движи след друго превозно
средство, което се намира пред него, а настоящата хипотеза не е точно такава, доколкото
водачът на т. а. „Дачия Логан“, с рег. № .... е навлязъл на пътя с предимство, пресичайки
пътната лента, в която вече се е движил застрахованият при ищеца автомобил. В случая,
категоричен извод в тази насока съдът прави най-вече въз основа на показанията и на
двамата разпитани по делото свидетели, които в тази част изцяло се припокриват, поради
което дори и само въз основа на тях с висока степен на достоверност може да се приеме, че
водачът на т. а. „Дачия Логан“, с рег. № .... е преминал последователно от крайна лява в
крайна дясна пътна лента за движение, като по този начин е пресякъл пътя на водача на
застрахования при ищеца автомобил, който се е движил в средната такава. Тук следва да се
отбележи, че от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че за свидетеля М. е
съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП чрез
аварийно задействане на спирчаната уредба от негова страна, доколкото няма данни какво е
било разстоянието между двете превозни средства в момента на възникване на опасността, а
с оглед заключението по съдебно-автотехническата експертиза именно това обстоятелство е
от значение, за да се направи такъв извод. Нещо повече, според вещото лице такава
възможност е съществувала за водача на т. а. „Дачия Логан“, с рег. № .... в случай, че първо е
изчакал преминаването на другия автомобил и едва след това завърши маневрата си за
обратен завой и навлизане в пътя с предимство.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 02.10.2018 г., а той
изключва участието на поведението на водача С. М. в причиняването на удара. Предвид
изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при
ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът .... е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 4 174,78 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз – „..., за което свидетелства и
представеното по делото платежно нареждане за групово плащане от 02.11.2018 г.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
4
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на
вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по т. а.
„Шкода Рапид“, с рег. № ...., изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП-
то, възлиза на 4 322,15 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на
МПС-то, като е посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. В констативната част от заключението изрично експертът е посочил, че
към момента на настъпване на процесното ПТП – 02.10.2018 г. увреденият автомобилът е
бил на 2 години, 1 месец и 8 дни, като по делото не се спори, че същият е бил отремонтиран
в официален сервиз на марката - „.... В случая обаче, от страна на ищеца не са представени
доказателства относно обстоятелствата, обуславящи гаранционната поддръжка на
застрахования при него автомобил, респ., че същият е бил в рамките на гаранционен срок, за
да се приеме, че отремонтирането му е следвало да се извърши в официален сервиз. Следва
да се отбележи, че с доклада по делото от 03.02.2022 г. на същия са дадени изрични
указания в тази насока, но въпреки това той не е предприел действия за установяване на
така посоченото обстоятелство. Ето защо, съдът приема, че в случая действителният размер
на причинените вреди възлиза на посочената от вещото лице сума от 4 322,15 лв., защото
същата отговаря на средните пазарни цени. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът
има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че
сумата от 15 лв. съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което тя следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Така общият размер на дълга възлиза на 4 337,15 лв., поради
което с оглед принципа на диспозитивното начало предявеният иск за сумата от 4 189,78 лв.
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като същата се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2021 г. до окончателното
плащане.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 1 031,59 лв., от които: 167,59 лв. – платена държавна такса, 150 лв. – депозит за
САТЕ, 30 лв. – депозит за свидетел и 684 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, чието
реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените 2 броя фактури и извадки
от движение по сметка /л. 106-108 от делото/. Релевираното възражение за неговата
прекомерност съдът счете за неоснователно, тъй като претендираният общ размер не
надхвърля минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба №
01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при съобразяване
5
на начисления върху него ДДС и броя на проведените открити съдебни заседания, във всяко
от които ищецът е изпратил свой процесуален представител. С оглед изхода на спора, в
полза на ответника не следва да се присъждат разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 4 189,78 лв.,
представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ за вреди на т. а. „Шкода Рапид“, с рег. № ...., вследствие на
ПТП от 02.10.2018 г., в т. ч. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2021 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 031,59 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6