№ 8188
., 05.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110146794 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „. - ., . .“ . срещу ЕТ „Н. А.“, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС. По делото e
представена и „втора" искова молба на „. - ., . .“ . срещу „.“ ЕООД. С влязло в сила
определение от 04.04.2023 г. съдът е прекратил производството в съответната част
поради „оттегляне“ на „втората искова молба“. Ищецът твърди, че с влязло в сила
решение по гр. дело № 50081 по описа на Софийския районен съд, 51-ви състав, е бил
признат за собственик по отношение на ответника на реални части от УПИ Х, отреден
за комплексно обществено обслужване (КОО), квартал 233, местност ж. к. „.“, район
„.“, по плана на ., нанесен като поземлен имот с идентификатор ., а именно:
1. реална част от УПИ Х за КОО с площ от 5 квадратни метри при граници:
от две страни - УПИ IX за КОО /поземлен имот с идентификатор .; от две страни -
останалата част от УПИ Х за КОО /границата между поземлен имот с
идентификатор . по КККР и поземлен имот с идентификатор . по КККР и
границата между поземлен с имот с идентификатор . и поземлен имот с
идентификатор . по КККР), която реална част от УПИ Х за КОО е отразена в
зелен цвят на схемата на застъпване на стр. 5 от заключението на вещото лице
инж. Л. Г., която представлява неразделна част от решение от 15.06.2015 г. по гр.
дело 50081/2013 г. на Софийския районен съд, 51-ви състав;
2. реална част от УПИ Х за КОО с площ от 2,5 кв. м., при граници: УПИ ІХ
за КОО и от три страни - останалата част от УПИ Х за КОО (две граници между
поземлен имот с идентификатор . по КККР и поземлен имот с идентификатор . по
КККР и граници със сграда с идентификатор . в частта й, навлизаща в УПИ Х за
1
КОО), която реална част от УПИ Х за КОО е отразена в зелен цвят на схемата на
застъпване на стр. 5 от заключението на вещото лице инж. Л. Г., която
представлява неразделна част от решение от 15.06.2015 г. по гр. дело 50081/2013
г. на Софийския районен съд, 51-ви състав;
3. реална част от УПИ Х за КОО с площ от 10 кв. м., при граници: от три
страни УПИ IX за КОО и от три страни останалата част от УПИ Х за КОО
(границата между поземлени имоти с идентификатори . и . по КККР, съвпадаща с
контурите на сграда с идентификатор . в частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО, и
границата между сгради с идентификатори . и . по КККР, в частите им,
навлизащи в УПИ Х за КОО), която реална част отразена в оранжев цвят на
схемата на застъпване на стр. 5 от заключението на вещото лице инж. Л. Г., която
представлява неразделна част от решение от 15.06.2015 г. по гр. дело 50081/2013
г. на Софийския районен съд, 51-ви състав;
4. реална част от УПИ Х за КОО с площ от 8 кв. м., при граници: УПИ IX за
КОО, от две страни останалата част от УПИ Х за КОО (границата между сгради с
идентификатори . и . по КККР, в частите, навлизащи в УПИ Х за КОО, и
границата между сгради с идентификатори . и . по КККР, съвпадаща с контура на
сграда с . в частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО) и улица „.“ (уличната
регулация), която реална част от УПИ Х за КОО е отразена в оранжев цвят на
схемата на застъпване на стр. 5 от заключението на вещото лице инж. Л. Г., която
представлява неразделна част от решение от 15.06.2015 г. по гр.дело 50081/2013 г.
на Софийския районен съд, 51-ви състав.
„. - ., . .“ . твърди, че въпреки влязлото в сила решение ЕТ „Н. А.“ е продължила
да владее процесните реални части от недвижимия му имот без основание, като на
мястото им е изграден павилион, функциониращ като търговски магазин за плодове и
зеленчуци, стопанисван от ЕТ „Н. А.“, а освен това и навлиза стълбище и част от
двуетажна масивна постройка на ЕТ „Н. А.“. Иска от съда да установи правото му на
собственост върху процесните реални части от недвижим имот и да осъди ЕТ „Н. А.“
да му предаде владението върху тях. Претендира разноски. Прави евентуално
възражение за прихващане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. ЕТ „Н. А.“
с отговора на исковата молба оспорва иска като неоснователен и недоказан. Отрича „. -
., . .“ . да е собственик на процесните реални части от недвижим имот. Излага подробни
доводи във връзка с твърдяното от него придобивно основание (договор за покупко-
продажба от 12.08.2003 г., сключен със Столичната община). Твърди, че процесните
реални части всъщност принадлежат към придобития от ЕТ „Н. А.“ недвижим имот
(който бил закупен от Столичната община на 11.03.2004 г.). Излага доводи за
застрояването на двата поземлени имота, както и че регулационната линия помежду им
не е била променяна до 2019 г. Твърди, че площта на поземления имот на „. - ., . .“ . по
графични данни е 265 кв. м., но измерена на място е 244 кв. м. (едва през 2019 г. „. - ., .
.“ . придобило още 50 кв. м. от Столичната община). Твърди, че процесните реални
части винаги са били част от имота на ЕТ „Н. А.“. Отрича части от сградите на ЕТ „Н.
2
А.“ да навлизат в имота на „. - ., . .“ .. Твърди, че владее процесните реални част на
правно основание - право на собственост върху УПИ IX. Изтъква, че едноетажната
сграда (павилион) е била изградена въз основа на разрешение за строеж от 17.07.2006 г.
Твърди, че като собственик на двуетажната и едноетажната сграда и носител на
правото на строеж върху мястото, в което те са изградени, ЕТ „Н. А.“ има право въз
основа на чл. 64 3С да използва и дворното място, върху което те са изградени. Иска от
съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответникът
се е възползвал от процесуалната възможност и е предявил насрещна искова молба с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. ЕТ „Н. А.“ твърди, че е придобила
собствеността върху УПИ IX за КОО, кв. 233, местността „.“ по плана на ., одобрен със
Заповед № 666/62, № 225/81, РД-09-50-150/1994 г., РД-09-50-126/10. 03. 1999 г. и РД-
09-50-562/20.12.2001 г., всички на главния архитект на ., с площ 270 кв. м., при
граници: улица, парцел VIII - за КОО, парцел XI - за КОО, и парцел Х - за КОО, заедно
с изградените в обекта търговски обект, част от търговски център „Оряхово“, с
установен траен градоустройствен статут, със застроена площ 91 кв. м. и разгърната
застроена площ от 191 кв. м., и търговски обект павилион. Собствеността била
придобита с договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от
22.07.2002 г. и договор за продажба от 10.03.2004 г., сключени със Столичната община.
Излага отново подробни доводи, аналогични на тези от отговора на исковата молба, с
които обосновава, че всъщност процесните реални части принадлежат към придобития
от нея недвижим имот УПИ IX за КОО, а не към придобития от „. - ., . .“ . недвижим
имот УПИ Х за КОО. Поддържа, че регулационната граница между имотите не е била
измествана, но графичните материали към границата я показват по различен начин и с
неправилно местоположение, като непрекъснато я измествали на север. Заявява, че при
изготвянето на заключението и схемата на застъпване вещото лице Лилия Г. е
използвала цифровите данни от „.“ БООД, които отразявали неправилно
местоположението на границата между двата имота. Евентуално заявява, че още от
11.03.2004 г. ЕТ „Н. А.“ е заградила недвижимия си имот, в това число и процесните
реални части, и го владее явно, необезпокоявано и непрекъснато и че в нейна полза е
изтекла придобивна давност. Иска от съда да признае за установено спрямо „. – ., . .“ .,
че ЕТ „Н. А.“ е собственик на процесните реални части. Уточнява, че владението е
добросъвестно и се позовава на придобивна давност съгласно чл. 79 ЗС. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от
„. - ., . .“ ., с който оспорва насрещния иск. Твърди, че относно принадлежността на
правото на собственост върху процесните реални части между страните има влязло в
сила съдебно решение и е недопустимо да се оспорва за пореден път правото на
собственост. Позовава се на влязлото в сила решение по гр. дело № 50081 по описа на
Софийския районен съд, 51-ви състав, за 2013 г. Наред с това оспорва насрещния иск и
като неоснователен. Изтъква, че реални части от УПИ не могат да бъдат придобити по
давност. Моли за своевременност при насрочване и разглеждане на делото, като
твърди, че ЕТ „Н. А.“ шиканира процеса. Претендира разноски във връзка със защитата
срещу насрещния иск. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
По главния иск с правно основание чл. 108 ЗС
Съдът намира, че първоначалната искова молба е подадена от заинтересовано
3
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Исковата молба е
редовна, а предявеният иск – процесуално допустим.
Ищецът е предявил иск правно основание чл. 108 от Закона за собствеността
(ЗС) за признаване за установено по отношение на ответницата Н. С. А. с ЕГН
**********, действаща като ЕТ „Н. А.“, с ЕИК .., че . „. – ., . .“ с ЕИК ., с адрес на
управление: ., ., е собственик на подробно посочените по-горе реални части, и за
осъждане на ответника да предаде владението върху тях.
Искът за собственост по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на
ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:
искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху
имота. За уважаването на този иск, според трайно установената съдебна практика,
ищецът следва да докаже предвидените в закона при условията на кумулативност три
предпоставки, а именно: 1. че е собственик на вещта, предмет на иска; 2. че вещта се
намира във владение или държане на ответника и 3. че ответникът владее или държи
вещта без основание. По предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесните реални части от
поземлен имот, както и че ЕТ „Н. А.“ ги владее. В тежест на ответницата е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че владее съответните реални части на
правно основание.
С протоколно определение от 21.02.2024 г. съдът отдели като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на предявяването на
исковата молба по настоящото дело, а и към датата на съдебното заседание,
ответницата владее процесните реални части спокойно, явно, трайно и постоянно.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът и
ответницата са собственици на съседни недвижими имоти, съставляващи УПИ Х и
УПИ IX. По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост от 12.08.2003 г. ищецът е придобил правото на собственост
върху УПИ, съставляващ парцел Х /десети/, отреден за КОО от кв. 233, местност „.“,
район „.“ по плана на ., одобрен със Заповед № 666/62, № 225/81, РД-09-50-150/1994 г.,
РД-09-50-126/10. 03. 1999 г. и РД-09-50-562/20.12.2001 г., всички на главния архитект
на ., при съседи: от две страни улици, УПИ – IX за КОО, и УПИ – XI за КОО, нанесен
като поземлен имот с идентификатор .. От друга страна, с договор за продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост от 11.03.2004 г. ЕТ „Н. А.“ е придобила
собствеността върху УПИ, съставляващ парцел IX /девети/ - отреден за КОО, от кв.
233, местност „.“, район „.“ по плана на ., одобрен със Заповед № 666/62, № 225/81, РД-
09-50-150/1994 г., РД-09-50-126/10. 03. 1999 г. и РД-09-50-562/20.12.2001 г., всички на
главния архитект на ., с площ 270 кв. м., при граници: улица, парцел VIII - за КОО,
парцел XI - за КОО, и парцел Х - за КОО.
По делото е представено и прието като писмено доказателство решение по гр.
дело № 50081 по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав, за 2013 година, с което
е уважен иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР (стара редакция) и между страните
е било признато за установено, че ищецът . „.“ (това е предходната фирма на ищеца,
видно от данните, вписани в Търговския регистър) е собственик на реалните части от
УПИ Х за КОО, които съдът констатира, че са идентични и на процесните реални
части, подробно описани в доклада по настоящото дело. Решението е влязло в сила на
27.02.2017г. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк.
4
дело № 8/2014 г., ОСГК, искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (стара редакция) е положителен
установителен иск за собственост. С него се установяват пространствените измерения
на правото на собственост на ищеца върху определен поземлен имот.
Поради наличието на влязло в сила решение по установителния иск за
собственост с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР между същите страни и за същите
реални части от недвижим имот, съдът намира, че не е необходимо за изясняване на
делото от фактическа страна допускането на разпит на свидетели и на нова съдебно-
техническа експертиза, поради което същите са оставени без уважение.
Обстоятелствата, поради които се иска допускането на тези доказателствени средства,
са били вече изяснени с влязлото в сила решение по гр. дело № № 50081 по описа на
Софийски районен съд, 51-ви състав, за 2013 година, и поради силата на пресъдено
нещо същите са задължителни за настоящия съдебен състав.
В процесния случай е налице пълно тъждество между предмета и страните по
вече разрешения спор с влязлото в сила решение по гр. дело № 50081 по описа на
Софийския районен съд, 51-ви състав, за 2013 година, поради което съдът следва да
зачете силата на пресъдено нещо на решението с оглед нейните обективни и
субективни предели. Съгласно чл. 297 от ГПК: „Влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България“. Зачитането на силата на пресъдено нещо се състои в
задължението на всеки държавен орган, в частност съда, да възприеме като свое
скрепеното със силата на пресъдено нещо съдебно удостоверяване и да изхожда от него
в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от силата на пресъдено нещо,
като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със
сила на пресъдено нещо, когато той обуславя отговора на въпрос, с който държавният
орган е сезиран (така С., Ж., А. М., В. П., О. С., Р. И., „.“, десето преработено и
допълнено издание , С., 2020, стр. 348). С оглед на това съдът намира, че по отношение
на първата предпоставка за уважаване на иска – собствеността върху процесните
реални части от недвижим имот, е обвързан от силата на пресъдено нещо на решение
по гр. дело № 50081 по описа на Софийския районен съд, 51-ви състав, за 2013 година,
поради което приема за установено, че ищецът е собственик на същите.
По настоящото дело следва да се установи налице ли е основание за
осъществяването на владението от страна на ответниците на процесните общо 25 кв.м.
реални от имота на ищеца. Ищецът в уточнението към исковата си молба посочва, че
реалните части от 5 кв.м. и реалните части от 2,5 кв.м., отразени в зелен цвят от
схемата на застъпване, неоснователно се владеят от ответницата, като тя
неоснователно ги е заградила с ограда от метални колове с телена мрежа; реалните
части от 10 кв.м., отразени с оранжев цвят от схемата на застъпване, са застроени от
ответницата и тя неоснователно ги владее, като собствената двуетажна сграда
навлиза неоснователно в тези части от УПИ Х, собственост на ищеца; реалните части
от 8 кв.м., отразени с оранжев цвят в схемата за застъпване, се владеят неоснователно
от ответницата, като тя е построила там паянтова постройка – павилион. Ответницата в
отговора си не оспорва тези твърдения, но сочи, че владее същите на правно
основание, тъй като ищецът не е техен собственик. Както беше изложено по-горе,
съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, с което се установява, че .
„.“ е собственик на процесните реални части, поради което посочените от ответника
аргументи са неоснователни.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, във
връзка едно с друго и в съответствие с твърденията на страните по делото, съдът счита,
5
че не се установи владението да се осъществява на валидно правно основание. Налице
са всички елементи от фактическия състав на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС.
Несъмнено с влязло в сила съдебно решение е установено правото на собственост на
ищеца върху процесните реални части от недвижим имот. Реалните части се владеят от
ответницата, която въпреки проведените съдебни производства до момента
продължава да оспорва правото на собственост на ищеца и не го допуска до имота.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да уважи
предявената искова претенция с правно основание чл. 108 ЗС, като осъди ответницата
да предаде на ищеца владението върху собствения му недвижим имот.
По насрещния иск с правно основание чл. 124 ГПК
Съдът намира, че насрещната искова молба е подадена от заинтересовано лице
чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Същата е редовна, а
предявеният иск – процесуално допустим.
Налице е правен интерес от предявяване на насрещен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, тъй като ищецът по насрещния иск ЕТ „Н. А.“, с
ЕИК .. се позовава на нововъзникнали обстоятелства след приключване на делото по
иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР (стара редакция), които според нея са
променили принадлежността на правото на собственост върху процесните реални
части. С уточнението на насрещната искова молба от 26.04.2023 г. ищецът по
насрещния иск твърди да е установил владение върху реалните части от 11.03.2004 г.,
като от този момент владее явно, необезпокоявано и непрекъснато до датата на
образуване на настоящото производство и до момента, като изрично се позовава на
кратката петгодишна придобивна давност. Поради това съдът намира, че доколкото се
позовава на твърдения за изтекла придобивна давност, която е текла и след
производството по иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР (стара редакция),
насрещният положителен установителен иск за собственост е процесуално допустим.
Съдът обаче следва да игнорира и да не обсъжда основателността му с оглед на всички
останали фактически твърдения на ответницата, свързани с договора за покупко-
продажба, сключен между нея и Столичната община, предполагаемо „изместване“ на
границата между имотите по кадастралната карта и кадастралните регистри и
необоснованост на експертното заключение на вещото лице по приключилото дело по
иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Всички тези доводи вече са били обсъдени
в приключилото производство по иска с правно основание чл. 53, ал. 1 ЗКИР,
съответно ЕТ „Н. А.“ е могла да оспори експертното заключение на вещото лице в
същото производство. Поради тази причина те следва да се считат преклудирани. В
рамките на настоящото производство е допустимо съдът да ограничи преценката си
принадлежността на правото на собственост само до доводите на ЕТ „Н. А.“ за изтекла
впоследствие в нейна полза придобивна давност.
По предявения насрещен иск в тежест на ЕТ „Н. А.“ е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е собственица на процесните реални части от поземлен
имот на твърдяното от нея допустимо придобивно основание – че е владяла
процесните реални части в продължение на 5 години, считано от 11.03.2004 г. до
11.03.2009 г., на основание, годно да я направи собственик.
Позоваването на придобиването на собственост върху процесните реални части
въз основа на правна .елка – Договор за продажба от 11.03.2004 г., следва да се остави
без разглеждане. Абсолютна процесуална предпоставка за допускане на един иск е
6
между същите страни спорът да не е окончателно решен със сила на пресъдено нещо.
В настоящия случай с влязло в сила на 27.02.2017 г. решение по гр. дело № 50081 по
описа Софийския районен съд, 51-ви състав, за 2013 година, с което е уважен иск с
правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР (стара редакция) и между страните е било
признато за установено, че ищецът . „." е собственик на реалните части от УПИ 10 за
КОО, които съдът констатира, че са идентични и на процесните реални части. Всички
доводи, свързани с придобиването на правото на собственост от страна на ответницата
върху тези реални части е следвало да бъдат направени в производството по гр. дело №
50081 по описа на 51-ви състав за 2013 година.
В условията на евентуалност ищецът по насрещната искова молба се позовава на
придобиване на собствеността върху процесните реални части от недвижим имот въз
основа на изтичането на придобивна давност, която е текла и след производството по
иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, поради което се явява нововъзникнало
обстоятелство и обуславя разглеждането на иска.
Придобивната давност е юридическо събитие, чийто фактически състав включва
факти от физическия свят и от човешката психика. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС,
придобивната давност включва като обективен елемент упражняване на фактическа
власт по отношение на конкретен недвижим имот, и субективен елемент – вещта да се
държи като своя. Придобивната давност по см. на чл. 79 ЗС следва да се разбира като
сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия,
които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и
погасяването на права и задължения (представляващи субективния елемент от
предметното им съдържание), както и тяхното обективиране чрез волеизявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези
преживявания и представи (представляващо обективния елемент от предметното им
съдържание).
От събраните в хода на делото доказателства се установи, че действително ЕТ
„Н. А.“ в претендирания период е владяла процесните реални части. Съдът обаче следи
служебно за съществуване на пречки за придобиване на един имот по давност в
случаите на законови ограничения, каквото е ограничението по чл. 200 ЗУТ. В
трайната практика на ВКС / решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. дело № 5728/2015 г.
на ВКС, I-во г.о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. дело № 3109/2017 г. на ВКС, I-во
г.о./ се приема, че при действието на ЗУТ реална част от УПИ може да се придобие по
давност само ако отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19 /чл. 200,
ал. 1 ЗУТ/, както и в случаите на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ
изключение намира приложение единствено в хипотеза на присъединяване към
съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията,
каквото в случая не е налице. Съображенията за това са, че при действието на ЗУТ
промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по
предвидения в закона ред, какъвто е този по чл. 15 от ЗУТ.
В настоящия случай не бяха наведени твърдения, че процесните реални части от
недвижим имот отговарят на изискванията за минимални размери, а от събраните по
делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита, че не се
установява същите да отговарят на изискванията по чл. 19 от ЗУТ, поради което е
налице пречка за придобиването им по давност.
Воден от горното, съдът намира, че при разпределената доказателствена тежест
за това, ищцата по насрещния иск/ответницата не успя при условията на пълно и
7
главно доказване да установи, че е собственица на процесните реални части от
недвижимия имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. Затова в
рамките на настоящото дело спрямо нея трябва да бъдат приложени неблагоприятните
последици на тежестта на доказването и насрещният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Разноски. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца по главния иска с правно основание чл. 108 ЗС – . „., с ЕИК ., следва да бъдат
присъдени сторените в исковото производство разноски, за които е представен списък
по чл. 80 ГПК, в размер на 2 150 лв., от които – 2 100 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 50 лв. заплатена държавна такса.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по
насрещния иск с основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – . „., с ЕИК ., следва да бъдат
присъдени сторените в исковото производство разноски, за които е представен списък
по чл. 80 ГПК, в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от Закона за
собствеността по отношение на Н. С. А., с ЕГН **********, действаща като ЕТ „Н.
А.“, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: .., че . „., с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: ., е собственик на поземлени имоти с обща площ 25,50 /двадесет
и пет цяло и петдесет стотни/ кв.м., представляващи реални части от УПИ Х-за КОО от
кв. 233 по плана на ., а именно:
а) реална част от УПИ Х за КОО с площ от 5 квадратни метри при граници: от
две страни - УПИ IX за КОО /поземлен имот с идентификатор .; от две страни -
останалата част от УПИ Х за КОО /границата между поземлен имот с идентификатор .
по КККР и поземлен имот с идентификатор . по КККР и границата между поземлен с
имот с идентификатор . и поземлен имот с идентификатор . по КККР), която реална
част от УПИ Х за КОО е отразена в зелен цвят на схемата на застъпване;
б) реална част от УПИ Х за КОО с площ от 2,5 кв. м., при граници: УПИ ІХ за
КОО и от три страни - останалата част от УПИ Х за КОО (две граници между поземлен
имот с идентификатор . по КККР и поземлен имот с идентификатор . по КККР и
граници със сграда с идентификатор . в частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО), която
реална част от УПИ Х за КОО е отразена в зелен цвят на схемата на застъпване;
в) реална част от УПИ Х за КОО с площ от 10 кв. м., при граници: от три
страни УПИ IX за КОО и от три страни останалата част от УПИ Х за КОО (границата
между поземлени имоти с идентификатори . и . по КККР, съвпадаща с контурите на
сграда с идентификатор . в частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО, и границата между
сгради с идентификатори . и . по КККР, в частите им, навлизащи в УПИ Х за КОО),
която реална част е отразена в оранжев цвят на схемата на застъпване;
г) реална част от УПИ Х за КОО с площ от 8 кв. м., при граници: УПИ IX за
КОО, от две страни останалата част от УПИ Х за КОО (границата между сгради с
8
идентификатори . и . по КККР, в частите, навлизащи в УПИ Х за КОО, и границата
между сгради с идентификатори . и . по КККР, съвпадаща с контура на сграда с . в
частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО) и улица „." (уличната регулация), която реална
част от УПИ Х за КОО е отразена в оранжев цвят на схемата на застъпване.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 от Закона за собствеността Н. С. А., с ЕГН
**********, действаща като ЕТ „Н. А.“, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
.., да предаде на . „., с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., поземлени имоти с
обща площ 25,50 /двадесет и пет цяло и петдесет стотни/ кв.м., представляващи реални
части от УПИ Х-за КОО от кв. 233 по плана на ., а именно:
а) реална част от УПИ Х за КОО с площ от 5 квадратни метри при граници: от
две страни - УПИ IX за КОО /поземлен имот с идентификатор .; от две страни -
останалата част от УПИ Х за КОО /границата между поземлен имот с идентификатор .
по КККР и поземлен имот с идентификатор . по КККР и границата между поземлен с
имот с идентификатор . и поземлен имот с идентификатор . по КККР), която реална
част от УПИ Х за КОО е отразена в зелен цвят на схемата на застъпване;
б) реална част от УПИ Х за КОО с площ от 2,5 кв. м., при граници: УПИ ІХ за
КОО и от три страни - останалата част от УПИ Х за КОО (две граници между поземлен
имот с идентификатор . по КККР и поземлен имот с идентификатор . по КККР и
граници със сграда с идентификатор . в частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО), която
реална част от УПИ Х за КОО е отразена в зелен цвят на схемата на застъпване;
в) реална част от УПИ Х за КОО с площ от 10 кв. м., при граници: от три
страни УПИ IX за КОО и от три страни останалата част от УПИ Х за КОО (границата
между поземлени имоти с идентификатори . и . по КККР, съвпадаща с контурите на
сграда с идентификатор . в частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО, и границата между
сгради с идентификатори . и . по КККР, в частите им, навлизащи в УПИ Х за КОО),
която реална част е отразена в оранжев цвят на схемата на застъпване;
г) реална част от УПИ Х за КОО с площ от 8 кв. м., при граници: УПИ IX за
КОО, от две страни останалата част от УПИ Х за КОО (границата между сгради с
идентификатори . и . по КККР, в частите, навлизащи в УПИ Х за КОО, и границата
между сгради с идентификатори . и . по КККР, съвпадаща с контура на сграда с . в
частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО) и улица „." (уличната регулация), която реална
част от УПИ Х за КОО е отразена в оранжев цвят на схемата на застъпване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. А., с ЕГН **********, действаща като ЕТ „Н.
А.“, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: .. насрещен положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено
спрямо . „., с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., че ищцата по насрещния
иск е собственик на:
а) реална част от УПИ Х за КОО с площ от 5 квадратни метри при граници: от
две страни - УПИ IX за КОО /поземлен имот с идентификатор .; от две страни -
останалата част от УПИ Х за КОО /границата между поземлен имот с идентификатор .
по КККР и поземлен имот с идентификатор . по КККР и границата между поземлен с
имот с идентификатор . и поземлен имот с идентификатор . по КККР), която реална
част от УПИ Х за КОО е отразена в зелен цвят на схемата на застъпване;
9
б) реална част от УПИ Х за КОО с площ от 2,5 кв. м., при граници: УПИ ІХ за
КОО и от три страни - останалата част от УПИ Х за КОО (две граници между поземлен
имот с идентификатор . по КККР и поземлен имот с идентификатор . по КККР и
граници със сграда с идентификатор . в частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО), която
реална част от УПИ Х за КОО е отразена в зелен цвят на схемата на застъпване;
в) реална част от УПИ Х за КОО с площ от 10 кв. м., при граници: от три
страни УПИ IX за КОО и от три страни останалата част от УПИ Х за КОО (границата
между поземлени имоти с идентификатори . и . по КККР, съвпадаща с контурите на
сграда с идентификатор . в частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО, и границата между
сгради с идентификатори . и . по КККР, в частите им, навлизащи в УПИ Х за КОО),
която реална част е отразена в оранжев цвят на схемата на застъпване;
г) реална част от УПИ Х за КОО с площ от 8 кв. м., при граници: УПИ IX за
КОО, от две страни останалата част от УПИ Х за КОО (границата между сгради с
идентификатори . и . по КККР, в частите, навлизащи в УПИ Х за КОО, и границата
между сгради с идентификатори . и . по КККР, съвпадаща с контура на сграда с . в
частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО) и улица „." (уличната регулация), която реална
част от УПИ Х за КОО е отразена в оранжев цвят на схемата на застъпване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. С. А., с ЕГН **********,
действаща като ЕТ „Н. А.“, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: .. да заплати
на . „., с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., действащ чрез управителя
И.Н.Д., с ЕГН **********, сумата в размер на 2 150 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н. С. А., с ЕГН **********,
действаща като ЕТ „Н. А.“, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: .. да заплати
на . „., с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., действащ чрез управителя
И.Н.Д., с ЕГН **********, сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Приподписаната схема на застъпване на л. 197 от делото да се счита неразделна
част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му,
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10