№ 189685
гр. София, 26.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110164584 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „Сити кеш“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата И. Л. Л. за следните
суми: 800 лева – главница, ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до
изплащане на вземането; 40,05 лева – възнаградителна лихва за периода от
03.04.2023 г. до 18.05.2023 г.; 142 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.07.2023 г. до 01.09.2024 г.; 81,86 лева –
неустойка за забавено плащане, начислена на 17.07.2023 г., и 135 лева –
разходи за събиране на задължението, начислени в периода от 25.05.2023 г. до
01.09.2024 г. – задължения по Договор за паричен заем № 840111/03.04.2024 г.,
сключен между страните от разстояние.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдилищата не издават заповеди за
изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на
закона или добрите нрави.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира ДиректИ. 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в ДиректИ.та и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
1
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такИ.,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В договора за кредит ГПР е определен като 48,62 % (на лист 9 от
делото), т.е. ако кредитът беше отпуснат за 1 година, разходите за връщането
му не могат да са повече от 48,62 % от 800 лева, или 388,96 лева. Кредитът
обаче е отпуснат за 1 месеца, т.е. общият разход не може да превишава едни
дванадесета от годишния, или 32,41 лева, т.е. общата сума за връщане
съгласно данните по договора не може да превишава 832,14 лева. В случая
обаче разходът по кредита съгласно договора се явява равен на посоченото с
отстъпка в т. 13 от договора, или 818,63 лева.
Следователно съдът следва да тълкува договора и искането на заявителя
съгласно чл. 20 ЗЗД, така че да осигури действителността на договора. Това
означава, че вземането за договорна възнаградителна лихва следва да се уважи
само за 18,63 лева, колкото е уговорено в договора, като съдът не може да
издава заповед за изпълнение за повече от удостоверената в договора сума,
2
като именно това е целта на представянето на пълния текст на договора
съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК. Ако бъде уважена пълната претенция, това няма
да съответства на текста на представения договор, а и би означавало съдът да
присъди в повече от уговорения ГПР, което противоречи на Закона за
потребителския кредит.
Претенцията за лихва за забава е неоснователна, тъй като е предявена
очевидно и преднамерено грешно – чл. 3 ГПК, поради което съдът следва да
откаже защита на това очевидно недобросъвестно искане. Размерът на
законната лихва е установен в чл. 86 ЗЗД и Постановление на Министерския
съвет (ПМС) № 426/18.12.2014 г., като същият е равен на основния лихвен
процент на Българската народна банка, определен в началото на съответното
шестмесечие (1 януари или 1 юли), увеличен с 10 процентни пункта.
Разпоредбата е императивна – всяко друго задължение при забава за плащане
представлява договорна неустойка, която е допустима съгласно чл. 92 ЗЗД,
стига да не е забранено изрично от закона за конкретния вид задължение. При
потребителските кредити уговаряне на такИ. други неустойки за забава, по-
големи по размер от законната лихва, е абсолютно забранено съгласно чл. 33,
ал. 1 и 2 ЗПКр.
Поисканата от заявителя сума по заявлението е за законна лихва за
забава върху неплатената главница по потребителски кредит от 800 лева, е в
размер на 142 лева за периода от 01.07.2023 г. до 01.09.2024 г. Забавата е
продължила 1 година и 2 месеца и доколкото е служебно известно, че в
последните години законната лихва е в размер на 10 – 12 % годишно, общият
лихвен процент за такъв период на забава следва да е около 11,67 % – 14 %.
Същевременно поисканата сума за законна лихва от 142 лева е в размер на над
17,75 % от задължението за главница. Т.е. претендираното обезщетение е
около 150 % от законния размер, който може лесно да се определи поне
приблизително.
С оглед формалния характер на едностранното заповедно производство
по принцип съдът не следва да прави проверка за точност на изчисленията на
кредитора, но не и когато същите абсолютно очевидно преминават всякакви
възможни по закон стойности на лихвата за забава, в който случай съдът на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да следи за очевидни нарушения на
закона – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в какъвто смисъл е и практиката на контролната за
настоящия съд инстанция – Софийския градски съд, дадени в Определение №
9399/03.08.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 8290/2023 г. на ΙΙ-в състав;
Определение № 9182/28.07.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 7474/2023 г.
на ΙV-е състав; Определение № 12122/13.10.2023 г. по въззивно частно гр.
дело № 11363/2023 г. на ΙΙ-д състав; Определение № 14945/08.12.2023 г. по
въззивно частно гражданско дело № 10916/2023 г. на Софийския градски съд,
I-в състав, и други. Цитираната от заявителя практика на Окръжен съд –
Бургас, напълно игнорира служебните задължения на съда да обезпечава
законността и създава такова значение за потребителя, а това не е предвидено
нито в закона, нито следва от правните принципи.
Исканите неустойки за забава и разходи за „принудително събиране“ пък
3
не следва да се присъждат на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като
законът – чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, предвижда императивна забрана на
потребител при забава да се начисляват каквито и да е разходи и такси,
различни от лихва за забава, и то в размер не по-голям от този на законната
лихва.
Така заявлението се уважава само за претендираната главница; 18,63
лева възнаградинтелна лихва и законна лихва върху присъдената главница от
датата на заявлението.
Ако заявителят не е доволен от тълкуването на настоящия съд по
отношение на понятията „безспорност“ на вземането или последици от
неправилно изчислен ГПР, очевидно тези въпроси ще трябва да се решават от
Съда на Европейския съюз.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 818,63 лева от общо
1177,49 лева, или за 69,52 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 17,38 лева
държавна такса и 34,76 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 269582/22.08.2024 г. В ЧАСТТА, с която
„Сити кеш“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, бул.
„Цариградско шосе“, № 115е, ет. 5, иска издаване на заповед за изпълнение
срещу И. Л. Л., с ЕГН: **********, с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. **, за суми в размер на разликата между 18,63 лева (осемнадесет лева и
63 стотинки) и пълния претендиран размер от 40,05 лева (четиридесет лева
и 5 стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 03.04.2023 г. до
18.05.2023 г.; 142 лева (сто четиридесет и два лева) – законна лихва за забава
за периода от 01.07.2023 г. до 01.09.2024 г.; 81,86 лева (осемдесет и един лева
и 86 стотинки) – неустойка при забавено плащане по договор, и 135 лева (сто
тридесет и пет лева) – разходи за „събиране на вземането“ поради забава за
плащането му за периода от 25.05.2023 г. до 01.09.2024 г. – задължения по
Договор за паричен заем № 840111/03.04.2024 г., сключен между страните от
разстояние.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Сити кеш“
ООД, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на определението в сила, като ползва платената
държавна такса за вземанията, за които заявлението е отхвърлено в размер на
7,61 лева (да заплати 42,39 лева такса по иска, а за главницата, ако се стигне
до иск – още 25 лева).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
4
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
„Агенция за събиране на вземания“ АД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5