РЕШЕНИЕ № 24
гр. Кнежа, 13.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая
Кончарска,
при секретаря Красина Давидова,
като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 545 по описа на съда за 2019
год. и на основание данните по делото и закона за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл. 9 и чл. 11, т.7 и т.11 от ЗПК във вр. с чл.
240 от ЗЗД, чл. 33 от ЗПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк София,
сгр. 14, представлявано от Д. Д. – Зам. управител, чрез юрк. Н.А.М., срещу Н.М.П.,
с адрес: ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че е налице вземане от страна на
ищцовото дружество в размер на 1 617.00 лв., представляващи главница по
договор за кредит; 328.06 лв. – възнаградителна лихва по договора; 119.05 лв. –
законна лихва за забава за периода от 20.06.2018 год. до 11.03.2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимите суми..
В молбата се твърди, че с Договор за потребителски
заем с номер PLUS-15906344 от 17.04.2018 год.
ищцовото дружество е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на
1 617 лева. Твърди се, че сумата по договора е била изплатена от кредитора
по начин, уговорен в чл. 1 от Договора, а именно по банкова сметка ***, който
от своя страна удостоверил усвояването на посочената сума с полагането на
подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Сочи се, че съгласно чл. 3
от Договора за ответника е възникнало задължение да погаси заема на 13 месечни
вноски – всяка от по 149.62 лв., включващи главница по заема, ведно с
оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите – 46.20% и годишния лихвен процент – 32.49%. Твърди се,
че ответникът не е заплащал вноските по кредита и на основание чл. 5 от
Договора вземането на кредитора – ищец е станало изискуемо в пълен размер,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Твърди се, че
ответникът е следвало да заплати остатък по заема в размер на 1 945.06
лв., представляващи 13 бр. погасителни вноски към 20.06.2018 год., към която
дата кредитът е станал изискуем в пълния му размер. Посочва се, че въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, ответникът не изпълнил задължението
си и това принудило кредитора да му изпрати покана за доброволно изпълнение, в
която изрично обявил вземането си за изискуемо. Посочва се, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 1617.00 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на
328.06 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва – 119.05 лв., за
периода от настъпване на изискуемостта на кредита – 20.06.2018 год. до 11.03.2019 год.
Изложени са твърдения, че за събирането на посочените
суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в РС – Кн. и било образувано ч.гр. дело № 206/
2019 год., в производството по което е издадена заповед за изпълнение, връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. С оглед на това, на основание
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е упражнил правото си по да предяви в
едномесечния срок установителен иск за
вземането си.
В заключение, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на
паричното задължение по договора за потребителски кредит. Претендира деловодни разноски както в настоящото, така и в
заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител – адв. С.Ш. от ПлАК, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който се изразява становище за допустимост и
основателност на предявения иск.
Ищецът – редовно призован, не изпраща представител в съдебното
заседание. С депозирано по делото писмено становище, чрез пълномощника – юрк. П.
П., поддържа исковата молба, позовава се на писмени доказателства.
Ответникът – редовно призован по реда на чл. 47,
ал.6 ГПК, в о.с.з. се представлява от особения представител – адв. С.Ш. от ПлАК.
Особеният представител не възразява по доказателствата и не оспорва иска.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От фактическа страна
Предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан.
От представените по делото – договор за потребителски кредит № PLUS-15906344 от 17.04.2018 год.; кратък медицински
въпросник за приемане на застраховане, сертификат № PLUS-15906344 и Общи условия за застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 17.04.2018
год.; покана за доброволно плащане заедно с документ за доставяне; погасителен
план, PLUS-15906344, актуален
към 19.08.2019 год., както и от приложеното Ч.Гр.д. № 206/
2019 год. по описа на РС – Кн. се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса.
Видно от приложеното ч.гр. дело № 206 по описа за 2019
год. на РС – Кн., в производство по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение с № 193 от 26.03.2019 год. срещу Н.М.П. за
заплащане на кредитора – ищец в настоящото производство, на следните суми:
1 671 лв. – главница, възнаградителна лихва в размер на 328.06 лв. от
20.05.2018 год. до 20.05.2019 год., мораторна лихва от 20.06.2018 до 11.03.2019
год. в размер на 119.05 лв., законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда – 25.03.2019 год. до изплащане на вземането по Договор за
потребителски заем PLUS-15906344, сключен на 17.04.2018 год. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България и ответника. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК,
поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България и ответникът Н.М.П. са
сключили Договор за потребителски паричен кредит PLUS-1590634 от 17.04.2018 год., съгласно който кредиторът
е предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 1500 лв. На ответника бил предоставен и кредит за покупка на
застраховка „защита на плащанията“ в размер на 117 лв. Така общият размер на
кредита възлязъл на сумата от 1 671 лв. Съгласно договора, лихвеният
процент е 32.49%, а годишния процент на разходите – 46.20%. Крайният
срок за издължаване на дълга е 20.05.2019 год., като кредитополучателят се е
задължил да върне кредита на 13 бр. равни месечни вноски, включващи
главница и лихва в размер на 149.62 лв. Съгласно договора
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Договорът е подписан от договарящите страни и
не е оспорен от ответника. Няма спор и относно обстоятелството, че П. е усвоил
отпуснатия му кредит.
При така установените
обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
По делото безспорно
се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в производството по ч.гр. дело № 206/ 2019 год. по описа на
КжРС, срещу длъжника
– ответник Н.М.П. за заплащане на сумите: 1
671 лв. – главница, възнаградителна лихва в размер на 328.06 лв. от 20.05.2018
год. до 20.05.2019 год., мораторна лихва от 20.06.2018 до 11.03.2019 год. в
размер на 119.05 лв., законната лихва от датата на постъпване на заявлението в
съда – 25.03.2019 год. до изплащане на вземането по Договор за потребителски заем PLUS-15906344
от 17.04.2018 год. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
При условията на чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си.
По делото няма спор относно възникналите
взаимоотношения между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България във връзка с договора за потребителски
паричен кредит от 17.04.2018 год., по който дружеството се явява изправна
страна. Кредитополучателят не спори, че е усвоил заемната сума и не твърди, че
е погасил дълга си към кредитора, съгласно погасителния план. Ответникът не
оспорва и клаузите по договора за кредит, касаещи условията, при които е бил
отпуснат заема. Крайният срок за издължаване на дълга е 20.05.2019 год.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е направил изявление за настъпване
на предсрочна изискуемост на вземането и че същото е достигнало до длъжника преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. При тези данни и с оглед
установеното от фактическа страна, съдът намира, че иска по чл. 422 ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 1617 лв. – главница, е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Правата на кредитополучателя са защитени с
предвидената в т. 11 от Договора възможност да се откаже от договора чрез
отправяне на писмено предизвестие в 14-дневен срок от подписването му.
В случая страните са съгласували размера
на ГПР и лихвения процент. Със сключването на договора ответникът се е съгласил
с фиксираните в него условия, свързани с неблагоприятните последици от
неизпълнението на задължението му за връщане в определения срок на получената в
заем сума.
По изложените по-горе съображения, настоящият
съдебен състав приема, че ищецът е доказал, че между страните през процесния
период е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното,
е изпълнил поетите задължения; ответникът не е извършил дължимата насрещна
престация и е изпаднал в забава, за която дължи на ищеца
обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на забавата – 20.06.2018
год. до 11.03.2019 год.
По
разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 597.40 лв., от
които 123.40 лв. – платена д.т., 374 лв. – за възнаграждение на особения
представител и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл.
37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и разноски в заповедното
производство в размер на 91.28 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Кнежанският
Районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, че Н.М.П.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк София,
сгр. 14, представлявано от Д. Д. – Зам. управител, чрез юрк. Н.А.М. и юрк. П. П., сумата от 1 617.00 лв. (хиляда шестстотин и
седемнадесет лева и 0 ст.), представляваща
главница по договор за кредит; 328.06
лв. (триста
двадесет и осем лева и 6 ст.) – възнаградителна лихва по
договора; 119.05 лв. (сто и деветнадесет лева и
5 ст.) – законна лихва за забава за периода от 20.06.2018
год. до 11.03.2019 год., както и законната
лихва върху главницата от 25.03.2019 год. до окончателното изплащане на дължимите
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 193 от 26.03.2019 год.
по Ч.Гр.
дело № 206/ 2019 год. по описа на РС – Кн..
Сумите могат да бъдат внесени по следната
банкова сметка ***:
IBAN:
***, BIC/***: CITIBGSF – „Ситибанк Европа“ АД, клон България.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 от ГПК Н.М.П., ЕГН **********,***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк София,
сгр. 14, представлявано от Д. Д. – Зам. управител, направените в настоящото производство
разноски в размер на 597.40 лв. (петстотин
деветдесет и седем лева и 40 ст.), както и сторените разноски в заповедното
производство по Ч.Гр. дело № 206/ 2019 год. по описа на КжРС – в размер на 91.28 лв. (деветдесет и един лева и 28 ст.).
Решението може да бъде
обжалвано пред Пл. окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: