Решение по дело №198/2022 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 119
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Илияна Росенова Ферева - Зелева
Дело: 20225410100198
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Девин, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20225410100198 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск, на основание
чл.144 във връзка с чл.149 СК от А. Н. А., с ЕГН **********, от гр. Д., общ.
Д., обл. Смолян, ул. М. № *, чрез адв. Р. Г. Д., с адрес на кантора гр. С., бул.
Ц. Б. № **, ж.к. Л* № **, ет.*, офис * против Н. З. А., с ЕГН **********, от
с.Б., общ. Д., обл. Смолян за осъждането му, в качеството на неин родител да
й заплаща ежемесечна издръжка в размер 250.00 лева за периода от
29.08.2021г. до месец юни 2022г., включително, когато ищцата А. А. е
навършила 18 години, но е продължила средното си образование, заедно със
законната лихва за всяка просрочена вноска в размер 250.00 лева и присъди
сторените разноски по делото.
В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че с Решение №
75/26.08.2021г. по ГД № 189/2021г. по описа на Районен съд – Девин
ответникът, в качеството си на неин баща е бил осъден да й заплаща
издръжка в размер на 250.00 лева до навършване на пълнолетие, което
настъпило на 27.08.2021г. След като е навършила пълнолетие е продължила
средното си образование през 2022г., поради което не е имала възможност да
работи. Твърди, че живее с майка си в Република Гърция и издръжката и била
поета изцяло от нея. Завършила средното си образование през м.юни 2022г.,
което смята да продължи в университет. Получаваните от майка и доходи са
недостатъчни за покриване на разходите по обучението, поради което
претендира спрямо баща си да поеме част от нейната издръжка до завършване
на средното й образование в размер 250.00лв., считано от 29.08.2021г. до м.
юни 2022г. ( пр. определение №161/21.11.2022г. за изм. на иска на основание
чл.214 ГПК), заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска и да
заплати сторените разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника е представен писмен
отговор, с който оспорва иска. Твърди, че е помагал на дъщеря си като е
1
изплатил всички дължими издръжки по Решение № 75/26.08.2021г. по ГД №
189/2021г. по описа на Районен съд - Девин. Твърди, че няма финансова
възможност да дава издръжка на ищцата, след навършване на 18 - годишна
възраст, тъй като тази издръжка би създала за него особени затруднения. На
******г. се родила дъщеря му - Д. Н. А., която е малолетна и на която дължи,
безусловно издръжка, на основание чл.143 ал.2 СК. Представя доказателства (
служебна бележка изх. № 182/08.08.2022г.) за това, че в периода от
21.10.2020г. до 09.12.2021г. е бил регистриран като безработно лице, а
периода от месец декември 2021г. до месец март 2022г. е работил и
реализирал доходи в размера от 252.19 лева до 671.23 лева, които били
крайно недостатъчни, за да издържа себе си и малолетната си дъщеря Д.. На
18.03.2022г. започнал работа за ЕТ "С. С. - Ст. С.", видно от представените
трудов договор и допълнително споразумение, с възнаграждението в размер
на минималната работна заплата, а съгласно заповед № 018/20.04.2022г. на
работодателя му, считано от 21.04.2022г. до 10.11.2022г. е в отпуск след
навършване на 6-месечна възраст на детето Д., по време на който получава
обезщетение по чл.50, ал.7 КСО в размер на 794.60 лева за месец юли 2022г.
Твърди, че в процесния период от 29.08.2021г. до настоящия момент, не е
получавал никакви доходи или получава доходи, чиито размер е
недостатъчен, за да издържа себе си и малолетната си дъщеря Д., на която
дължа издръжка с преимущество. Съгласно официално обявените данни от
НСИ на страницата на Института (https://nsi.bg) - през първото тримесечие на
2022г. средния разход на възрастен член на домакинство за: храна и
безалкохолни напитки, облекло и обувки, ВиК услуги и потребление на
електричество, поддръжка и обзавеждане на жилището, здравеопазване,
транспорт, е в размер на 401.70 лева, а за издръжката на детето Д. са
необходимо поне 300.00 лева месечно. Издръжката по чл.144 СК не е
безусловна, тъй като същата се присъжда, само ако не съставлява особено
затруднение за родителите, а в конкретния случай тази предпоставка не е
налице, поради което моли съда да се произнесе с решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Д., поддържа иска за
издръжка в размер 250.00 лева, считано от 29.08.2021г. до юни месец
включително 2022г., тъй като този размер не би съставлявал особено
затруднение за ответника. Моли съда да уважи иска и да присъди сторените
разноски.
Ответникът, чрез адв. Д. оспорва иска и моли съда да го
отхвърли. Ответникът е дължал на ищцата безусловно издръжка до
навършване на 18 годишна възраст, а след тази възраст дължи издръжкаq
само ако може да осигурява такава, без това да му създаде особени
затруднения. Това изискване не е налице за процесния период от август месец
2021г. до юни 2022г., което се установява от представените по делото
писмени доказателства за доходи. Има безусловно задължение за издръжка на
малолетното си дете, поради което моли съда да отхвърли иска и да присъди
сторените разноски по делото.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложено Удостоверение за раждане № 564714,
издадено от община Смолян се установява, че ищцата А., родена на ******г.,
2
в гр. См. е навършила пълнолетие на 27.08.2021г.
Няма спор, че ответникът в качеството си на неин баща е
заплащал дължимата месечна издръжка, присъдена с Решение №
75/26.08.2021г. по ГД № 189/2021г. по описа на Районен съд – Девин в размер
250.00 лева до 27.08.2021г., когато ищцата е навършила пълнолетие и е
отпаднало основанието за заплащане на тази издръжка.
Установява се, от представено Удостоверение, с превод от гръцки
на български език, издадено от Република Гърция, Министерство на
образованието и вероизповеданията регионална дирекция за начално и средно
образование, Йонийски острови, Дирекция средно образование Лефкада,
Гимназия с основни класове на лицея Василики Василики, Лефкада, Василики
за учебната 2021г. – 2022г., от 28.09.2021г. по протоколен номер 540, ищцата
е записана с номер 424 в регистъра на учениците през учебната 2021г. –
2022г., редовно обучение.
От представено Удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 0367/21.10.2021г. се установи, че ответникът Н. А. има
родена дъщеря Д. Н. А., родена на ******г.
Ответникът е регистриран като лице, търсещо работа за периода
от 21.10.2020г. до 09.12.2021г. ( служебна бележка изх. № 182/08.08.2022г.,
издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ - Девин)
От Удостоверение изх. № 90/08.07.2022г., издадено от „Сп. – МС“
ЕООД се установи, че ответникът в периода от 17.12.2021г. до 31.03.2022г. е
работил и е имал осигурителен доход около 800.00лв., а за периода е получил
нетно възнаграждение 1 924.23 лева.
От 18.03.2022г. работи с трудов договор ( ТД № 004/18.03.2022г.,
сключен между ЕТ „С. С. – Ст. С.“, с. Б.) на длъжността продавач –
консултант, при 4 часово работно време, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер 325.00 лева. С Допълнително споразумение от
31.03.2022г. към Трудов договор № 004/18.03.2022г. ответникът е
преназначен да изпълнява длъжността продавач – консултант при пълно
работно време с основно месечно трудово възнаграждение в размер 710.00
лева.
Със заповед № 018/20.04.2022г., на основание чл.163, ал.10,
изречение първо от КТ, чл.45б, ал.1 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските, приложено удостоверение за раждане №
0367/21.10.2021г. и във връзка с постъпила молба на ответника е разрешено
да ползва отпуск след навършване на 6 месечна възраст за остатъка до 410
дни за детето Д. Н. А., считано от 21.04.2022г. до 10.11.2022г.
От Удостоверение № 20-00142691/08.08.2022г., издадено от НОИ,
ТП – Смолян се установи, че ответникът е получил парично обезщетение за
периода от 29.08.2021г. до 08.08.2022г., при раждане на дете по чл.50, ал.7
КСО, в размер на 2 535.15 лева.
Представени са платежни нареждания от банка ДСК за извършени
от ответника в полза на ищцата преводи за издръжка по гр.д. №189/2021г.: на
24.11.2021г. - 500.00 лева; на 04.02.2022г. -500.00 лева; на 06.03.2022г. - 1
000.00 лева; на 19.04.2022г. 1 000.00 лева; на 23.07.2022г. - 1
3
000.00 лева; на 05.10.2021г. ответникът е превел в полза на ищцата сумата от
250.00 лева – разноски по ГД № 189/2021г.
От ищцата е представена Диплома за завършен общо
образователен лицей пр. № 303 /02.06.2022г. през учебната 2021 – 2022г.,
Министерство на образованието и вероизповеданията Регионална Дирекция
за начално и средно образование Йонийски острови, дирекция средно
образование Лефкада, Гимназия и основни класове на лицея Василики,
Профилираща група – Хуманитарни науки и здравеопазване – здравни и
биологични науки и след като е положила изпити съгласно съответните
разпоредби е оценена от преподавателския колектив, протокол №
50/02.06.2022г. като успешно завършила, с оценка от дипломата за завършен
общообразователен лицей, с общ среден успех при завършване отличен – 19,4
и поведение отлично.
От майката на ищцата - Ил. Ил. Ат. е представена декларация за
реализирани месечни доходи, както следва: месец май 2022г. – 160.00 евро;
месец юни 2022г. – 533.54 евро; месец юли 2022г. – 572.71 евро; месец август
2022г. – 572.71 евро и месец септември 2022г. – 554.89 евро, като през
останалите месеци на годината е била безработна.
От показанията на св. Хр. Хр., която се намира във фактическо
съпружеско с ответника се установи, на ******г. е родена дъщеря им Д..
Отношенията между ответника и ищцата се обтегнали, защото тя се обажда
рядко и не проявява интерес, не се обажда по празници и рождени дни.
Ответникът е давал много пъти пари, без документ. Ответникът е ангажиран
със сезонна работа, бил е на трудовата борса, а сега ползва отпуск за
отглеждане на детето Д., която е на година и един месец. Ответникът е
изплатил всички дължими издръжки, които са присъдени по предходното
дело, а претендираната допълнителна издръжка 250.00 лева би съставлявала
голямо затруднение, тъй като е с минимални доходи по време на отпуск за
отглеждане на детето около 700.00лв.
Св. Р. К. познава семейството на ответника, знае че той е давал
средства за издръжка на дъщеря си, но без документ, а след това е заплатил
отново издръжка. През м. октомври му се родила дъщеря и в момента е поел
грижите за детето и поради това не може да ходи на работа.
Искът е предявен на основание чл.144 СК „Родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения“.
Съгласно чл.149 СК издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година, преди предявяване на иска.
Ищцата е предявила иска от момента на навършване на
пълнолетие (29.08.2021г. до м. юни 2022г.) до завършване на средното си
образование. В трайната съдебна практика, изложена в Решение №
195/01.06.2011г. по гр. Дело № 1424/2010г., III г.о., ГК, ВКС, по чл.290 ГПК;
Решение № 273/17.10.2011г. по гр.дело № 1694/2010г., III г.о. ГК, ВКС,
4
чл.290 ГПК Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г.,
III г. о., ГК е прието, родителят дължи издръжка по чл.144 СК, когато
притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които
да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се
издържа от доходите или от използване на имуществото си. Задължението за
издръжка към непълнолетно дете е безусловно и когато родителят има и
непълнолетно дето, дължи издръжка на непълнолетното, с предимство пред
издръжката на пълнолетното и това задължение следва да бъде отчетено при
определяне възможностите на родителя да дава издръжка и на последното.
Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, тъй
като по начало пълнолетният може да се издържа сам. В ППВС № 5/70 г. е
посочено, че възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице.
Ищцата е навършила пълнолетие на 29.08.2021г. и претендира за
издръжка до завършване на обучението си в средно учебно заведение, поради
което доказва предпоставките на правото на издръжка по чл. 144 СК -
пълнолетно лице, което продължава да учи в средно учебно заведение и не е
навършила 20-годишна възраст.
Спорни са предпоставките – дали е била налице възможност да се
издържа от доходите си или от използване на имуществото си и ответникът да
може да дава издръжката без особени затруднения.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата
след като е навършила пълнолетие е продължила редовно обучение, за да
завърши средното си образование, поради което безспорно е налице първата
предпоставка на чл.142, ал.1 СК „нужда от издръжка“, за да си осигури един
нормален екзистенциален минимум стандарт от храна, облекло и учебни
пособия за да завърши средното си образование. По отношение на втората
предпоставка на чл.142, ал.1 СК „възможности“ на двамата родители, тъй
като задължението за издръжка на пълнолетен е на двамата в еднаква степен,
е установено, че двамата родители са с не високи доходи, но имат месечни
доходи от трудова заетост. Възможностите на двамата родители не са високи,
но поради редовната форма на обучение, присъствието на ищцата на учебни
занятия е било абсолютно задължително, което я поставя в една обективна
невъзможност сама да се издръжка, поради липса на реална възможност за
пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства, а не се
установи да има имущество, от което да може да се издържа. Ищцата доказа
обстоятелствата обуславящи нуждата от издръжка - необходимостта от
средства за обучение, учебни пособия, средства за транспорт, храна, облекло
и пр., но следва да бъдат отчетени и тези обстоятелства, касаещи
възможностите на родителя да издържа пълнолетното си дете, без това да
създава особени затруднения за задълженото лице. В закона няма легално
определение за понятието "особени затруднения", но същността му може да
се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за
доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се, с оглед на
материалните възможности на родителя, както и с оглед на наличието на
други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални
възможности. Съгласно т.4 ППВС 5-70 „нуждите“ на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот
5
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка
в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели, извън
издръжката. Възможността за доставяне на издръжка е свързана с наличие на
свободни средства за издръжката на претендиращия, след покриване на
собствените най - неотложни нужди и се определя от доходите на дължащия
издръжка, от имотното му състояние и квалификация (в този смисъл е т.5
ППВС 5-70 г.).
Издръжката по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-високи
материални възможности, които позволяват на дължащия да я дава без
особени затруднения. Ищцата е предявила иска за периода от момента на
навършване на пълнолетие 29.08.2021г. до завършване на средното си
образование през м. юни 2022г., като безспорно в този период е учила
редовно в образователен лицей в Р. Гърция. Възрастта на ищцата и
редовното й образование в средно учебно заведение предполагат потребност
от средства за храна, облекло, учебници, пособия, респ. необходимост от
средства за социално-културно развитие, което обуславя извода за наличие на
нужда от издръжка, поради което за задоволяване на тези нужди е
необходима поне минимална издръжка в минимума, установен в чл.142, ал.
(2) СК „една четвърт от размера на минималната работна заплата“. Този
размер е установен в ПМС №37/24.03.2022г. 710лв. от 01.04.2022г., като една
четвърт от него е в размер 177,50лв., която е била абсолютно необходима за
завършване на редовно средно образование от ищцата, тъй като безспорно в
този период не е могла да се издържа от собствени доходи и имущество.
Издръжката на ищцата докато учи, включително и тази по чл. 144
СК, след навършване на пълнолетие, се дължи и от двамата родители.
Доходите на двамата родители доказани в настоящото производство не са
високи, но възможността за предоставяне на издръжка не се изследва само от
размера на месечните доходи на задълженото лице, а и този минимум
издръжка не би създал особени затруднения за ответника. Поради
безусловната нужда от тази издръжка и поради това, че минималния размер
не съставлява особени затруднения за ответника, последният дължи издръжка
на своето пълнолетно учащо се дете за времето от 29.08.2021г. до м. юни
2022г. в размер 177.00 лв., или общо дължимата издръжка 1770.00лв. , а в
останалата част до 250.00лв. месечно до пълния размер 2500.00лв., искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора, при заявени претенции от двете страни
за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, съдът ги
определи в размер според представените от двете страни списъци по чл.80
ГПК – от ищцовата страна 500лв., по договор за правна помощ, при предявен
размер 2500лв. и уважен размер 1770лв., ответникът дължи разноски в размер
350.00лв.
Ищцата е освободена от заплащане на ДТ, съгласно чл.83 ал.1, т.2
ГПК, но не е освободена от задължението да заплати направените разноски
от ответника, при заявено искане за присъждането им, поради което на
основание чл.78, ал.3 ГПК по представен от ответника списък на разноски
700.00лв. за адвокатско възнаграждение, ищцата дължи 210.00 лв., съобразно
отхвърлена част от иска. Двете задължения подлежат на прихващане до
6
размера на по - малкото от тях, поради което съдът присъжда на ищцата
разноски съобразно уважена и отхвърлена част в размер 140.00 лв., като
приспада дължимите от нея разноски на ответника за отхвърлената част от
иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС -Девин, дължимата
държавна такса в размер 70.80лв., съобразно уважената част от иска
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. З. А., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Д.,
обл.Смолян да заплати на А. Н. А., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл.
Смолян, ул. М. № *, представлявана от адв. Р. Г. Д., с адрес на кантора гр. С.,
бул. Ц. Б. № **, ж.к. Л* № **, ет.*, офис *, в качеството си на родител баща
на А. Н. А. ежемесечна издръжка в размер 177.00 лева за периода от
навършване на пълнолетие 29.08.2021г. до завършване на средното
образование при редовна задължителна форма на обучение през месец юни
2022г., в общ размер 1770.00 лева, заедно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателно изплащане, на основание чл.144, във
връзка с чл.149 СК.
Отхвърля иска за разликата от уважения размер 1770.00 лева до
пълния предявен размер 2500.00 лева, при претендирана месечна издръжка от
250.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. З. А., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Д., обл.
Смолян да заплати на А. Н. А., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл.
Смолян, ул. М. № * разноски в размер 140.00 лева, определени на основание
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, съобразно уважена и отхвърлена част от иска.
ОСЪЖДА Н. З. А., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Д., обл.
Смолян да заплати държавна такса на основание чл.1 Тарифа за ДТ по ГПК,
във връзка с чл.69, ал.1, т.7 ГПК в размер 70.80 лева, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
7