РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2363 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от В.Н.Е.
ЕГН **********,*** срещу о.Д.М. ЕИК
*********, представлявано от кмета на общината ***, установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните, че спрямо ответникът ищецът е собственик пo давност и наследство на
следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с площ от 1 320 кв.м., находящ
се извън строителните граници на гр.Тръстеник, съставляващ имот пл. номер 1725,
съгласно действащите улична и дворна регулации на града, утвърдени със Заповед
№432 от 1972г. в стр. кв. 181 по плана на града, заедно с построената в него
стопанска сграда, при граници и съседи: улица от две страни, *** Е. и парцела
III - 1741 на Кметство - гр. Тръстеник/така описания имот е част от ПИ с
идентификатор ***, в местността „Пасището” в Земището на гр.Тръстеник.
В обстоятелствената част
на ИМ се твърди, че ищецът е наследник на *** Е.,***.03.2013г, оставил за
наследници ищецът и ***, която от своя страна се е отказала от неговото
наследство. Излага, че *** Е. е бил собственик на процесния имот, който е
изключен от регулация по сега действащия план от 1972г., без по какъвто и да е
начин да е променяно владението и ползването му за жилищни нужди от негова
страна и неговия наследодател. Сочи, че с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давностно владение №134, том I, дело
К-156/1995г. наследодателят му е признат
за собственик процесното дворно място, като описаната В НА стопанска сграда е налична върху терена
и понастоящем. Твърди, че дворът е
заграден от всички страни и граничи от две страни с улици, а имотът е владян и
своен от наследодателя му и от него самия безпрепятствено и без претенции на
други лица от придобиването му до настоящия момент. Излага, че нито той нито
баща му са сключвали прехвърлителни сделки с имота, нито са предоставяли по
какъвто и да е начин права за ползването му на трети лица, в това число и на
общината.Сочи, че имотът никога не е бил включван в ТКЗС или друга кооперативна
или държавна селскостопанска структура. Твърди, че независимо от факта, че
имотът е изключен извън регулация и е с статут на земеделска земя, същия е
деклариран от негова страна в О.Д.М. в структурата „Местни данъци и такси“ при
общината и ежегодно са заплащани данъци върху недвижимите имоти по реда на ЗМДТ
от негова страна. Твърди, че при опит да
се снабди със скица на имота е узнал, че общината има съставен Акт за общинска
собственост №9393/от 17.12.2019г. за процесния поземлен имот, което обуславя
правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът лично и чрез процесуалния си представител на ищеца моли съда да уважи
предявения иск и да им присъди разноски. Твърди, че от събраните по делото
доказателства безспорно се е установило, че ищецът и неговият наследодател са
владели имота повече от 50 години. Излага, че ответникът не е доказал имотът да
е включван в ТКЗС или друга кооперативна или селскостопанска структура. Сочи и,
че имотът не е изключван от регулация. Моли съда да уважи иска и поради факта,
че ответникът признава основателността на същия.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на ИМ. Сочи, че искът е допустим и основателен и
като такъв признава същия. Излага, че по данни от регулационният план на гр.
Тръстеник, одобрен със Заповед № 432/29.02.1972 г., имот с кадастрален № 1725
попада извън строителните граници на населеното място и по силата на ЗЗПЗЗ като
елемент на кадастъра, процесния имот има самостоятелен кадастрален номер и е
включен в разписния лист, съпътстващ действащия регулационен план, като имотът
е записан на лицето *** Е.. Сочи, че поради изключване от регулационните
планове на гр. Тръстеник, имот № 1725 се третира като земеделска земя и същият
заедно с други съседни имоти попада в ПИ № 000250, по отношение на който с
Решение № 16000 от 25.05.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр.
Долна Митрополия е възстановен с право на собственост на Община гр. Долна
Митрополия. Излага се, че основание чл. 2, ал. 1 от ЗОС във връзка с Решение №
16000 от 25.05.1998 г. на ОбСЗГ, имотът е актуван като публична общинска
собственост с АОС № 3461/30.08.2007г. Твърди се, че през годините, след
стартирали и завършили производства по възстановяване на правото на
собственост, поземлен имот № 000250 е отново актуван с АОС № 9061/06.11.2018г.,
но вече идентифициран като: ПИ с идентификатор № ***, с обща площ 117 946 кв.м.
, местност „Пасището“, с начин на трайно предназначение „Земеделска земя“; от
ПИ с идентификатор № ***, с обща площ 117 844 кв.м., след извършено
производство по доказване на право на собственост, е образуван ПИ с
идентификатор № ***., с обща площ 114 844 кв.м., актуван с АОС № 9393/
17.12.2019г. Сочи се, че вследствие на
проведена процедура, извършена от Службата по геодезия, картография и кадастър
- Плевен, касаеща административно производство за изменение на одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри в гр. Тръстеник, имот с идентификатор
№ *** е разделен, като от него са образувани следните имоти: ПИ с идентификатор
№ *** и ПИ с идентификатор № ***, който имот е в процедура по актуване,
съгласно чл. 59, ал. от ЗОС, поради което не може да бъде приложен АОС за него.
Счита, че от така представените доказателства в едно с исковата молба, се
доказват твърденията на ищеца, досежно правото на собственост върху ПИ с №
1725.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от приложения по
делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №134, том І, дело № К156/1995 г. на нотариус при ПлРС, че *** Е. е
признат за собственик на процесния недвижим имот.
Видно е от представената по
делото скица №513/07.05.2020 г., че в момента процесният имот е посочен като
такъв, намиращ се извън регулацията на гр. Тръстеник.
От представеното по делото
Удостоверение за наследници се установява, че *** Е. е починал и е оставил за
наследници – *** и ищецът по делото В.Н.Е..
Приобщено като доказателство по
делото е и удостоверение за отказ от наследство направено от *** по отношение
на наследството, оставено й от *** *** Е..
Представен като доказателство по
делото са и Заповед № 432/29.02.1972 г. на ОНС гр. Плевен за одобряване на
регулационен план в гр. Тръстеник.
От решение №16000 от 25.08.1998
г., от което се установява какви земи са възстановени на ответника по делото по
реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ.
Установява се от приложените по
делото доказателства, че за процесния имот, като включен в границите на по –
голям недвижим имот администрацията на община Д. Митрополия е издала следните
АОС, а именно: АОС №3461/30.08.2007 г. за имот
с площ от 119,584 декара; АОС №9061/06.11.2018 г. за имот с площ от 117,946 декара
и АОС № 9393/17.12.2019 г. за имот с площ от 114,844 декара
Установява се от приложеното по
делото Удостоверение иих. №РД-12-04-87-1 /12.08.2020 г. на ОД „Земеделие“ –
Плевен, ОС „Земеделие“ Д. Митрополия, че наследодателят на ищеца е подал заявление за
възстановяване на право на собственост върху имот – лична собственост,
представляващ бивше дворно място, изключено от регулация в землището на гр.
Тръстеник.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ***
Свидетелят ***свидетелства, че
познава ищецът от повече от 50 години. Разказва, че В. ***, около декар и
половина, който се намира в края на града. Твърди, че никой не е имал претенции
от имота. Сочи, не е имало дела за това място, дори и с общината. Свидетелства,
че мястото се ползва от ищеца, а преди това се е ползвало от баща му. Излага,
че те никога не са напускали мястото.
Свидетелката *** свидетелства, че
е съдедка на ищеца, като твърди че процесното двроно място, намиращо се до
„телекоплекса“ и с площ около един декар и 300 кв.м. се стопанисва от В..
Разказва, че никой не е имал претенции към имота, дори и общината. Излага, че
мястото е оградено с телена ограда.
Свидетелят *** свидетелства, че
познава ищецът повече от 50 години и, че В. притежава дворно място до
„телекоплекса“. Сочи, че мястото е ползвано още от дядо му и никой друг не е
имал претенции към него. Разказва, че дворното място е оградено с ограда.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявената е искова претенция е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
процесния имот, който владее. Ищецът има правен интерес от воденето на този иск
винаги, когато, въпреки че владее имота в цялост, трето лице му оспорва
собствеността върху него. Интересът на ищеца се основава на твърдението му, че
притежават правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата
молба основание и на следващо място от отричането на това право от ответната
община чрез съставяне на акт за общинска собственост по отношение на имота. /В
този смисъл р-е № 851 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2008 г., IV г.
о., ГК. /
За да бъде уважен искът по чл. 124,
ал. 1 от ГПК, ищецът следва да докаже собственост върху описания в исковата
молба имот, на посоченото придобивно основание – изтекла придобивна давност.
Релевантно за изхода на настоящия спор е дали процесния имот е попадал в
приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на възстановяване по реда на
този закон. С оглед на това, че по делото не е доказан фактът, че процесният имот
някога да е бил отнеман от ищеца, респ.
от неговите наследодатели, то този имот не е и подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, поради което и не би могъл да бъде включен в земите по чл. 19 от
ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост. Възстановяването
на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ
имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които или собствеността е била отнета,
както е при одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в
реални граници, както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни
организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не. Ако
собственик на земеделска земя не е бил член-кооператор, а по делото не се
доказа ищецът, респ. праводателят им да са били, и да са владели земята си в
реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този
имот не се прилага реституционното производство, предвидено в този закон.
Действително, същият имот, записан
като идеална част, попадаща в пасище, мера ІV категория, с площ от 119,584
декара, находящ се в местността „ пасището“, и е включен в списъка на земи общинска
собственост. В чл. 19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след влизане в сила на плана
за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници(което не е установено по делото) земята, останала след възстановяване
правата на собствениците става общинска собственост. Това приложно поле обхваща
само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не
са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок - земеделски земи,
които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ
(Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. дело № 3255/2008 г. - ВКС;Решение №
798/16.11.2010 г. по гр. дело № 3303/2008 г. на V г.о. - ВКС). Ако имотът не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие
правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост
върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на
пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание, носи по
правилата на чл. 154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието,
на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищците, т.е. да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения. В тежест на ответника е
да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената тежест да установяват обстоятелството,
че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били
налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, още повече,
че такъв акт по делото не е бил представен. Общината-ответник е следвало да
установи чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното
поле чл. 19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не
е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска
собственост. Ответникът по делото не успя да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че процесния имот е попадал в приложното поле на чл.10 ЗСПЗЗ.
Същият дори не оспорва факта, че ищецът е собственик на процесния имот.
Съдът, с оглед представените по делото доказателства и направеното
признание от страна на ответника намира, че за О.Д.М. не е било налице
основание да актува процесния имот като общинска собственост, тъй като по
отношение на същия са неприложими разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което не може
да придобие правото на собственост върху процесния имот.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме за установено, че са налице законовите
предпоставки, предявената от ищеца претенция да бъде уважена, като признае за
установено спрямо О.Д.М. че ищецът е собственик на процесния недвижим имот,
като същият е придобит от него чрез наследяване и давностно владение.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото разноски в размер на 650 лева, от които 600 лева за адвокатско
възнаграждение и 50 лева за държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
о.Д.М. ЕИК *********,
представлявано от кмета на общината ***,
че В.Н.Е. ЕГН **********,*** е
съсобственик на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с площ от 1 320 кв.м., находящ
се извън строителните граници на гр.Тръстеник, съставляващ имот пл. номер 1725,
съгласно действащите улична и дворна регулации на града, утвърдени със Заповед
№432 от 1972г. в стр. кв. 181 по плана на града, заедно с построената в него
стопанска сграда, при граници и съседи: улица от две страни, *** Е. и парцела
III - 1741 на Кметство - гр. Тръстеник/така описания имот е част от ПИ с
идентификатор ***, в местността „Пасището” в Земището на гр.Тръстеник, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА о.Д.М. ЕИК *********, представлявано от кмета на
общината *** да заплати на В.Н.Е. ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски в размер на 650,00 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: