Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 140 27.04.2023г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Георги Н.
като
разгледа докладваното от съдия ЯНКОВА касационно административно дело № 178 по
описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно
процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.72, ал.4, изр. второ от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по
касационна жалба на И. Н. И. против
против Решение № 336 от 22.12.2022 г., постановено по АНД № 699/ 2022г.
по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдена като законосъобразна
Заповед
рег. № 284зз – 336
от 05.07.2022 г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган в РУ –
Казанлък –М. Г. К..
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност
на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни
основания по чл. 209, т.3 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и
необосновано Казанлъшкият районен съд е приел, че оспореният административен
акт е постановен в съответствие с материалния закон. Оспорва извода на съда за доказано
наличие на материалноправната предпоставка по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР за издаването
на заповед за задържане, като счита, че лицето не е отказало да удостовери
самоличността си за връчване на призовка по реда на чл. 180 от НПК. Направено е
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постановено друго, с което да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна Заповед рег. №
284зз – 336 от 05.07.2022г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган
в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – М. Г. К. полицейски
орган в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, не се явява, не се представлява и не взема
становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационната
жалба е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от лице с правен интерес и
надлежна процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е основателна.
Производството по АНД № 669/ 2022г. по описа на Районен
съд – Казанлък се е развило по жалба на И. Н. И., против Заповед рег. № 284зз –
336 от 05.07.2022 г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган в РУ –
Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора. С оспорената заповед е постановено
задържане за срок от 24 часа на лицето И. Н. И.. Заповедта е издадена на
основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на
принудителната административна мярка по чл.72, ал.2 от ЗМВР е обосновано с, че
след надлежно предупреждение лицето съзнателно
пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба.
С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е потвърдил
Заповед рег. № 284зз – 336 от
05.07.2022г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган в РУ – Казанлък
към ОД на МВР – Стара Загора, по съображения за постановяването на заповедта
при наличието на законово
регламентираната материалноправна предпоставка по чл.72 ал.1, т.2 от ЗМВР за
разпореденото задържане. Според съда на основание чл. 70,ал.2, предложение
първо от ЗМВР установяване на
самоличността на едно лице се извършва чрез предоставяне на лична карта. Според
съда в нарушение на горната разпоредба И. не предоставил личната си карта на полицейския
орган, само я показал, а проверката на самоличността на И. не била безцелна,
тъй като е следвало да му бъде връчена призовка по реда на чл. 180 от НПК.
Решението
на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния
закон
Заповед рег. № 284зз – 336 от 05.07.2022г. за
задържане на лице, издадена от полицейски орган в РУ – Казанлък към ОД на МВР –
Стара Загора, не
съответства на императивното изискване, предвидено в чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР да съдържа
фактическото основание за задържането на лицето. За да бъде задържано лице на
това основание, е необходимо да са изпълнени две предпоставки:
1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето,
въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да
пречи на органа на изпълни служебните си функции. В трайната
съдебна практика на ВАС, напр. Решение № 10415 от 8.10.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 1ЗЗ48/2014 г., смисълът
на разпоредбата на чл. 72, ал.1 т. 2 от ЗМВР, оправомощаваща полицейските
органи да задържат физически лица за срок, не по-дълъг от 24 часа, е да се
предостави възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по
служба дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения.
Задържането на тези лица, които и след предупреждение не преустановяват
възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции поведение, има за цел да
отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде възможност да изпълни
възложените му задачи. В заповедта не е описано въз основа на които факти е прието, че И. пречи на
полицейските служители. С това си съдържание оспорената заповед не
отговаря на изискването за форма. Разпоредбата на чл. 72,ал.2 т.2 от ЗМВР
въвежда императивно изискването за посочване на основанията за задържането. Има
се предвид не само правните, а и
фактическите основания, каквото тълкуване е възприето от съдебната практика по
ЗМВР/ Решение № 12213/2013 г. по адм.д. 14598/2012 г. на ВАС, Решение №
15574/2012 по адм.д. 425/2012 на ВАС/.Именно те са
юридическите факти, подлежащи на проверка от съда, за да бъде извършена
преценка за осъществяване на хипотезата на правната норма. Непосочването
им е съществено процесуално нарушение и нарушение на изискването за форма,
което ограничава правото на защита на засегнатото лице и препятства съдебния
контрол. Кога, къде и как е попречил на полицейски орган
да изпълни задължението си по служба, с какви негови фактически действия е
станало това, какви са били задълженията по служба на присъстващите полицаи и в
частност на издателя на заповедта, които
са останали неизпълнени, не е описано в акта. Не
се твърди и не се установява по делото, че на полицейските служители е
възложено да връчат призовка на И. и същият е отказал да я получи,
За пълнота следва да се отбележи, че с нормата на чл. 6 от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД) законодателят е задължил
гражданите да удостоверят своята самоличност при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон. Безспорно е правомощието на полицейските
органи да извършва проверки за установяване самоличността на лице, като основанията за това са изброени в чл. 70, ал. 1 от ЗМВР. г. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са регламентирани седем отделни хипотези, в които полицейските
органи могат да задържат лице и които са самостоятелни основания със свои
особености. За да бъде установена самоличността на едно лице, полицейският
орган трябва да му поиска документ за самоличност, ако то не изпълни това
разпореждане по каквато и да е причина, следва самоличността му да се установи
по другите способи, посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР.
Наред
с горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че законът свързва
неизпълнението на задължението за удостоверяване на самоличността на конкретно
лице с възможността за неговото задържане само когато тази самоличност не може
да бъде удостоверена по реда на чл. 70, ал. 2 ЗМВР.
Приложимата в случая разпоредба на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че установяването на самоличността се извършва чрез
представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с
установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за
събиране на достоверни данни. При анализа на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР следва, че полицейските органи разполагат с възможност за
установяване на самоличност при условията на оперативна самостоятелност - а
именно, чрез документите, предвидени със ЗБЛД, чрез показанията на други
граждани с установена самоличност, познаващи лицето без документ, както и по
друг начин, годен за събиране на достоверни данни.
За съда остава неясно поради какви
съображения е прието, че е налице невъзможност да бъде установена самоличността
на И..
Константна е и съдебната практика, че и
излагането на несъответни и ирелевантни мотиви като фактическо
основание за издаването на административния акт следва да бъде приравнено на
липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване наличието на
материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена от закона
компетентност и съответно води до нарушаване на императивното изискване за
съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ формалното
посочване на законовата хипотеза за постановяване на задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се счита изпълнено изискването на чл. 74, ал. 1, т.
2 от ЗМВР за посочване на основанието за задържането. За
обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в
рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата
на акта да защити правата си е следвало в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т.2
от ЗМВР да са описани конкретни фактически
обстоятелства. В този смисъл не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа
само позоваване на приложимите разпоредби без посочване на специфични
обстоятелства или действия/бездействия на задържаното лице, релевиращи
наличието на фактически основания за задържането, като
трайно ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа
обосновка на необходимостта от задържането същото се явява несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол. В случая в заповедта липсват
обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на
конкретни и обективни данни, сочещи, че лицето, спрямо което е постановено
задържането по чл. 72, ал. 4, т.
2 от ЗМВР, е попречило на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба.
Предвид горното съдът намира, че е налице твърдяното касационно основание,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено ведно с оспорената заповед. С оглед изхода на
делото на касатора следва да се присъдят направените пред двете инстанции съдебно-деловодни
разноски в размер на 580 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 336 от
22.12.2022г., постановено по АНД № 699/ 2022г. по описа на Районен съд –
Казанлък, като вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Заповед
рег. № 284зз – 336 от 05.07.2022г. за задържане на лице, издадена от полицейски
орган в РУ – Казанлък М. Г. К..
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на И. Н. И.
направените по делото разноски в размер на 580/ петстотин и осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.