Решение по дело №2075/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 20.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2075 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано пред Районен съд - Кюстендил, след като с влязло в законна сила определение на Районен съд - София, постановено по гр.д.№ 41009/2019 г., производството пред първоначално сезирания съд е било прекратено, поради установена местна неподсъдност на спора, за липсата на която положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, съдът се е произнесъл служебно с оглед абсолютния й характер.

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от ЗД „Булинс“ против Р.Е.А..

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2017 г. в района на гр. Кюстендил, на ул. „Хаджи Димитър“ №32, било реализирано ПТП с участието на МПС „Крайслер Вояджер“, с рег. № ***АТ, собственост на ответницата, управлявано от нея и МПС „Мерцедес Е220 ЦДИ“, с рег. № ****ВН, собственост на В. А., управлявано от В. А..

Според Протокол за ПТП № 1509976/22.12.2017 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължали на противоправното поведение на ответницата, в резултат на което настъпили материални щети за МПС „Мерцедес Е220 ЦДИ“, с рег. № ***ВН. Отделно, в същия протокол, било установено, че Р.А. управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

МПС „Крайслер Вояджер“, с рег. № ***АТ било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна полица BG/02/117002134912, която била валидна към момента на събитието. В застрахователното дружество била заведена щета под № ********** от В. А., собственик на увредения автомобил и  след направена оценка му било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 289,10 лв за ремонт на увреденото МПС.

Така, на осн. чл. 500 от КЗ ищецът имал право да получи от ответницата платеното от него застрахователно обезщетение. Въпреки изпратено до Р.А. писмо за заплащане на претендираната от ищеца сума, към настоящия момент такова плащане не било налице.

Ето защо се поддържа искане, да бъде осъдена Р.Е.А., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата в общ размер на 304,10 лева, представляваща изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 289,10 лева и 15.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми като се претендират и направените съдебно-деловодни разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 25.11.2019 г., по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна. С постъпила по-късно молба, именувана „Писмен отговор“, тя не оспорва иска и признава иска, като сочи, че няма възможност да изплати сумата наведнъж и завява желание за разсрочено плащане.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения Протокол за ПТП от 22.12.2017 г., неоспорен в хода на производството, е видно, че на същата дата е установено пътно-транспортно произшествие в гр. Кюстендил, в района на ул. „Хаджи Димитър“ № 32, при което моторно превозно средство с рег. № ***АТ, собственост на ответницата и управлявано от същата, предприело маневра за заобикаляне на изчакващото на п.з. Б2 МПС с рег. № ***ВН и го ударило със задната си част като реализирало ПТП.

По силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил с рег. № КН3968АТ, собственост на Р.А., е налице застрахователна полица №BG/02/117002134912, валидна към датата на процесното ПТП, като щетите от последното са възмездени от застрахователя, съгласно застрахователния договор.

Приложено е заверено копие на Доклад  № 171003794001/12.01.2018 г.по щета №**********/28.12.2017 г., като според приложените към него писмени документи сумата от 289.10 лева е била изплатена на В. В. А.

Представена е и Регресна покана изх. № ОК-132247/01.03.2018 г. относно щета № ********** и обратна разписка за получаване на същата от ответницата.

С молбите си вх. № 26597/02.12.2019 г. и №26569/20.12.2019г., именувани „писмен отговор“, но подадени след законоустановения срок за депозиране на такъв, ответницата признава фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба, в т.ч. и наличието на алкохол в кръвта при реализирането на процесното ПТП.

Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Законът, уреждащ спорното правоотношение между страните е Кодексът за застраховането, отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) и в частност нормата на чл. 500 вр. с чл. 433, ал.1 т.3 от него, който е бил в сила по време на сключване на застрахователния договор и възникване на застрахователното събитие. (спр. параграф 22 от ПЗР на КЗ (нов)). Според посочената разпоредба застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от първия обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Събраните по делото доказателства обуславят извода, че поведението на ответника разкрива признаците на генералния деликт по см. на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние на ответницата под формата на действие, поради несъобразяване с правилата за движение по пътищата, заобикалайки увреденото МПС, последното спряло на пътен знак Б2 „Стоп“; установена от доказателствата е и настъпилата вреда като е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно поведение и настъпилия неблагоприятен имуществен резултат. Що се отнася до субективния елемент, за него законодателят е установил оборима презумция за наличие в ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД, която с оглед липсата на спор, не е оборена.

Установява се от събраните по делото доказателства още и обстоятелството, че ищцовото дружество е изплатило на собственика на увредения при процесното ПТП лек автомобил застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 289.10, която сума, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева  подлежи на възстановяване от ответника на основание  чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1во от КЗ.

Поради изложеното предявеният иск е основателен и доказан в пълния му размер от 304.10 лева, поради което следва да се уважи изцяло, като от тази сума следва да бъде приспадната доброволно платената от ответника сума в размер на 50.00 лева, и предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 254.10 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 304.10 лева следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:

Принципно е разбирането, че обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата, но дължи от деня на забавата. Досежно конкретния случай и при наличие на основанията по чл.213 КЗ (отм.), съдебната практика приема, че е нужна покана. При регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935/2015 г., ІІ Т.О., ВКС и решение № 86 от 10.07.2012 г. по т. д. № 467/2011 г., І Т.О., ВКС. Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава (моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата). Ето защо, за да се реализира отговорността за забава е необходима покана. От приложените по делото доказателства е видно, че такава покана е била изпратена на ответницата и лично получена от нея на 06.03.2018 г., поради което претенцията е основателна и в тази си част и следва да бъде уважена.

По направеното искане по чл. 241 ГПК:

Според  чл. 241, ал.1 от ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. В случая ответницата желае да заплати задълженията си разсрочено с твърдение, че няма средства, с които да удовлетвори кредитора си. Това обстоятелство не е оспорено от ищеца, заради което тя следва да погасява задълженията си на вноски от по 50 лв. всеки месец до 10-то число, считано от месеца, следващ този на влизане на решението в сила, до окончателно изплащане на задълженията.

По разноските:

            При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50.00 лева. Досежно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, не бяха ангажирани доказателства за заплащането му, поради което съдът не следва да го присъжда.

При тези съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Р.Е.А., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Булинс“  АД, вписано в Търговския регистър при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, представлявано от С. П. и К. К., сумата в размер на 254,10 лв. (двеста петдесет и четири лева и десет стотинки), в т.ч. 239.10 лв. представляващи., изплатеното по щета №**********/28.12.2017 застрахователно обезщетение, на основание валиден Договор по застраховка „Гражданска отговорност” - застрахователна полица №BG/02/117002134912, за автомобил марка и модел „Крайслер Вояджер“, с рег. № ***АТ, собственост на Р.Е.А., ЕГН: **********, поради настъпило на 22.12.2017 г. в гр. Кюстендил, в района на ул. „Хаджи Димитър” №32, пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил, управляван от Р.Е.А., ЕГН: **********, предприел заобикаляне на МПС „Мерцедес Е220 ЦДИ“, с рег. № ***ВН спряло на пътен знак Б2 „Стоп“, собственост на Валентин Атанасов, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 15,00 лв. – сторени ликвадационни разноски, като за разликата до пълния предявен размер от 304,10 лв., ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция, като неоснователна поради погасяване чрез плащане.

ОСЪЖДА Р.Е.А., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Булинс“  АД, вписано в Търговския регистър при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, представлявано от С. П. и К. К. сумата от 50.00 лева (петдесет лева), представляваща направени разноски по настоящото дело.

На основание чл. 241 от ГПК РАЗСРОЧВА изпълнението на решението, като ПОСТАНОВЯВА ответникът Р.Е.А., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Булинс“  АД, вписано в Търговския регистър при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, представлявано от С. П. и К. К., горепосочената сума с вноски от по 50 лв. всеки месец до 10-то число на месеца, считано от месеца, следващ този на влизане на решението в сила, до окончателно изплащане на задълженията.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ОС – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).

                                  

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: