Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30.07.2020г. гр.Димитровград
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Димитровградския Районен Съд,
наказателна колегия, в откритото заседание на двадесет и трети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
Районен
Съдия: ИВАН
МАРИНОВ
на секретаря Валентина Господинова
и в присъствието на прокурора
...................………………………... като
разгледа докладваното от съдията Ив. Маринов АНД № 64 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е на основание чл.59
и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д.Г.Д. ***7, ЕГН **********, е
останал недоволен от наказателно постановление № 19-0254-001183/28.01.2020г. на
Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за това, че на 04.09.2019г.
около 14:35часа в гр.Димитровград, на ул.“Хасковска“ управлява в посока
север-юг собственият си лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№ ****, като при
извършената проверка се установява, че автомобила е с прекратена регистрация от
12.08.2019г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, автомобила не е представен на ГТП, с
което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3
от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и за виновното нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50лв.
В жалбата е описано, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна в частта – касаеща наложено
наказание за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като се сочат конкретни доводи
за това, най-вече свързани с липсата на субективен елемент за извършване на
нарушението, доколкото за действията по дерегистриране на описаното МПС
жалбоподателят не бил уведомен и по този начин последният нямало как да знае,
че МПС не е регистрирано по надлежния ред.
В с.з. чрез упълномощен
представител на жалбоподателя поддържа становището по жалбата си, излага мотиви
за нарушения на материалните норми, за неустановеност на описаното нарушение, моли
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград-
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Димитровград -
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съобразно събраните по делото
доказателства, Съдът намира следното:
На 04.09.2019г. полицейските
служители при РУ-МВР-Димитровград- А.А. и С.Б. изпълнявали служебните си
задължения, като извършвал контрол над движещите се по ул.“Хасковска“ в
гр.Димитровград моторни превозни средства.
Около 14:35 часа те спрели до УСМ да проверка движещият се
по ул.“Хасковска“ в посока север-юг лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№ ****.
При проверката установили, че водач и собственик на автомобила е Д.Г.Д. ***.
При проверката установили също, че автомобила е с прекратена регистрация поради
липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като регистрацията
била прекратена служебно на 12.08.2019г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП- след
уведомление от Гаранционен Фонд.
Така служителите на
РУ-МВР-Димитровград съставили АУАН №187403/04.09.2019г. срещу водача Д. за
нарушение на чл.140, ал.1 и чл.147, ал.1
от ЗДвП, като актът бил връчен на водача Д. срещу подпис, като последният не
описал възражения.
Материалите са изпратени на Районна
прокуратура-Димитровград, където е образувана преписка №1062/2019г., която е
приключила с прокурорско постановление за Отказ да се образува наказателното
производство, доколкото прокурорът е приел, че деянието макар и да осъществява
състав на престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, то случаят е маловажен,
като е препратил преписката на адм.-наказващия орган.
Прокурорът е мотивирал крайния извод на основа на събрания
в хода на образуваната преписка, от която установил, че липсват данни писмото
от Гаранционен фонд да е било получено от Д. и в случая липсвали каквито и да е
доказателства Д. да е знаел, че лекият му автомобил е дерегистриран. Така
прокурорът е приел, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление,
доколкото престъплението по чл.345 от НК е умишлено, при форма на вина- пряк
умисъл, т.е. деецът следва да съзнава, че управлява МПС което не е регистрирано
по надлежния ред, в случая - дерегистрирано, и въпреки това да осъществява
деянието.
Въз основа на така описаните АУАН и Постановление на прокурора,
било издадено предметното на делото Наказателно постановление №
19-0254-001183/28.01.2020г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково,
РУ-Димитровград, с което за описаното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3 от ЗДвП на водача Д. му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, и за виновното нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50лв.
Наказателното постановление било връчено на жалб.Д. на 31.01.2020г.
– видно от неразделната разписка към него, а жалбата против същото е получена в
съда същия ден– видно от поставения входящ номер– т.е. в законоустановения 7-дневен
срок.
Жалбата е процесуално допустима, а
по същество- частично основателна.
При съставянето на АУАН са
допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани с правото на защита
на жалбоподателя. На първо място акта е съставен в присъствието само на един
свидетел. Съобразно съдебната практика по тези въпроси обаче, така описаното
нарушение не е съществено и не влияе върху законосъобразността на проведената
адм.-наказателна процедура и не накърнява правата на нарушителя. Същественото
нарушение в случая се явява друго: - проследявайки текста на първото вменено
нарушение, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна
мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10,
ал.1 от Закона за пътищата.“. В случая обаче, управляваният от жалб.Д. лек
автомобил е с описани регистрационни номера- т.е. един от кумулативно, а не
алтернативно предвидените елементи на нарушението, не е налице.
На следващо място, по делото бе изискана информация от
Гаранционен Фонд за това дали е бил уведомен Д.Д., кога и по какъв начин за
това, че лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№ **** може да бъде дерегистриран
поради неподновена застраховка ГО. От получения отговор е видно, че на собственика
на л.а. с рег.№ ****, е било изпратено писмо рег. №059130/19.07.2019г. по описа
на Гаранционен Фонд, с което се предупреждава, че застраховката ГО е
задължителна за всяко МПС, което не е спряно от движение и че ако чрез неговия
застраховател не се получи информация за договор за сключена застраховка ще се
информира МВР за да предприеме мерки за прекратяване на регистрацията на
колата. В отговора се съдържа и информация за това, че Гаранционния фонд няма
задължение за изпращане на Уведомленията като препоръчана пощенска пратка по
смисъла на чл.34, ал.4 от ЗПУ, като уведомяването на собствениците на МПС не
било обвързано с получаването на уведомителното писмо.
В същото време липсват каквито и да било данни писмото да е
било получено от настоящият жалбоподател Д..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява на първо място, че жалбоподателят не е имал умисъл за извършване на
посоченото нарушение, поради което се отхвърля и възможността деянието да бъде
извършено от субективна страна. Действително, незнанието на закона не оневинява
никого, но в същото време няма как да бъде установено и доказано по безспорен
начин, че един водач умишлено е осъществил състава на това административно
нарушение, при положение, че липсват каквито и да било данни за уведомяването
му. На практика има изходящ номер на писмо, което би следвало да е изпратено до
нарушителя, но доколко същото действително е пристигнало, а още повече-
получено, е въпрос на доказване и то именно от адм.-наказващия орган в
настоящото адм.-наказателно производство, а не да се предполага, че след като е
изпратено, то значи е получено.
Действително липсва задължение от страна на Гаранционен
фонд да връчва уведомленията с обратна разписка. Но следва да се има предвид,
че разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ предвижда: „Информационният център уведомява собствениците на моторни
превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни
от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие
на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.“.
В тази връзка следва да са налице достатъчно обективни
данни за това, че конкретния собственик на МПС е уведомен, а не че просто му е
изпратено уведомление. Неправилна е трактовката на Гаранционен фонд за това, че
процедурата по уведомяване не била обвързана с получаването на уведомително
писмо. Приемайки текста на разпоредбата по този начин, означава неустановеност
и недоказаност на уведомяването, доколкото всеки един собственик би могъл да
отрече да е бил уведомяван, а следва да се има и предвид, че доказателствената
тежест в случая пада върху адм.-наказващият орган, не върху нарушителя-
последният не е длъжен да доказва нищо. Задължението по доказване произтича от
текста на разпоредбата, а не от убеждението на Гаранционен фонд как следва да
се възприема уведомяването.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна
страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като
несъставомерно, поради липса на субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от
субективна страна деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние
и въпреки това да иска да го извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма
на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, като непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното
деяние е извършено умишлено или непредпазливо. Пред контролните и
адм.-наказващият орган е съществувала възможността за констатиране на друго
адм.нарушение, свързано с управление на МПС без съответната задължителна
застраховка, а не управление на нерегистрирано МПС.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния
и материалния закон, водещи до неправилно ангажиране на отговорността на
жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и
процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради което, издаденото
наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Доколкото по проведеното съдебно
производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били
направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева, съобразно мотивите по-горе за изменение на
обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени
разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице
доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за
правна защита и съдействие с описана сумата от 300 лева като заплатена, то тези
разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
административно-наказващият орган съобразно решението на съда, доколкото е било
обжалвана част от наказателното постановление- по отношение на казание за
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Като обективен размер на направените
разноски спрямо крайният резултат, Съдът намира цялата сума от 300(триста)лева,
доколкото наказателното постановление е отменено в обжалваната част.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно Постановление № 19-0254-001183/28.01.2020г. на Началник Сектор към
ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на Д.Г.Д. ***7, ЕГН **********, за
това, че на 04.09.2019г. около 14:35часа в гр.Димитровград, на ул.“Хасковска“
управлява в посока север-юг собственият си лек автомобил „Тойота Авенсис“ с
рег.№ ****, като при извършената проверка се установява, че автомобила е с
прекратена регистрация от 12.08.2019г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, автомобила не
е представен на ГТП, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,
и за виновното нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лв.,
като ОТМЕНЯ
наказателното постановление в частта му- касаеща нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, заради което на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца – като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Районно Управление на МВР- гр.Димитровград при ОД на МВР- гр.Хасково, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на Д.Г.Д. ***7, ЕГН **********,
направените разноски по делото (АНД 64/2020г. по описа на РС-Димитровград) за
настоящата съдебна инстанция, в размер на 300 (триста) лева – произтичащи от
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: