РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Бургас , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20202100600964 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба от подсъдимия И.А.
М. ЕГН ********** от с. К., община Н., област Бургас, чрез упълномощения му защитник
адв. С.Л. от АК-Бургас, против присъда № 26 от 22.07.2020 г., постановена по НОХД № 226/
2020 г. по описа на Районен съд-Н.. С присъдата подс. И.М. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК, за което му е
наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца,
търпимо при първоначален „строг“ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Със
същата присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК М. е осъден да заплати сторените в
досъдебното и в съдебното производство деловодни разноски в общ размер 198.50 лева.
Недоволен от присъдата е останал подс. М., който чрез подадената от защитника му
въззивна жалба излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата,
поради неизясненост по категоричен начин на обстоятелствата, предмет на доказване по
делото, както и поради противоречия в различните доказателствени източници за тези
факти, които първоинстанционният съд не взел предвид. Твърди се недоказаност на
авторството на деянието, съпроводено с допуснати от районния съд съществени нарушения
на правилата за събиране, проверка и оценка на наличните по делото доказателства, които
според подсъдимия са довели до неправилност на оспорения съдебен акт. Претендира се
отмяна на присъдата и постановяване на нова въззивна присъда, с която подс.М. да бъде
признат за невинен и оправдан по обвинението за извършена квалифицирана кражба на
1
велосипед. В условията на алтернативност, ако присъдата бъде приета за правилна и
законосъобразна, се иска тя да бъде изменена по отношение размера на наложеното
наказание, като същото бъде намалено до предвидения в закона минимален размер. С
жалбата не са отправени доказателствени искания.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява. Постъпили са
данни от съпругата му, че М. е напуснал страната и понастоящем се намира във Федерална
Република Германия, откъдето не е в състояние да се прибере поради карантинни
ограничения. С оглед това обстоятелство и като съобрази, че въззивното производство вече
е двукратно отлагано по причини, свързани с отказа на подсъдимия от досегашния му
защитник и ненамирането на нов защитник, съдът ангажира по реда на Закона за правната
помощ служебна адвокатска защита за подс. М. и разгледа делото в отсъствие на
подсъдимия на основание чл.269 ал.3 т.3 от НПК. Служебният защитник на жалбоподателя
поддържа жалбата, позовава се на ниската стойност на отнетата вещ и факта, че от последно
изтърпяното от подсъдимия наказание са изминали повече от 5 години, с което аргументира
наличието на определен поправителен ефект от предходните осъждания на М.. Моли
първоинстанционната присъда да бъде изменена с намаляване срока на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“.
Прокурорът оспорва жалбата като неоснователно и предлага тя да бъде оставена без
уважение. Счита, че повдигнатата спрямо подсъдимия обвинение за квалифицирана кражба
на чужда движима вещ е доказано в първоинстанционното съдебно производство по
несъмнен и категоричен начин, а районният съд не е допуснал нарушения при събиране,
проверка и оценка на събраните годни доказателствени източници, и е стигнал до правилни
фактически и правни изводи. Солидаризира се с изводите на първата инстанция относно
вида и срока на наложеното на М. наказание, което според прокурора е в рамките на
законоустановеното за извършеното престъпление и е отмерено при съобразяване на
обремененото съдебно минало на дееца, както и стойността на отнетата вещ, както и че М.
при извършване на престъплението не е бил реабилитиран за предходните си осъждания.
Предлага присъдата да бъде потвърдена като законосъобразно, обоснована и правилна.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и
пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери
жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15-
дневен срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен
контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани
достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му
решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност,
настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с
изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, както следва:
Подсъдимият И.А. М. ЕГН ********** е роден на ***********. в град Н., с
постоянен адрес село К., община Н., ул. „*******“ **. Той е *******, ******** гражданин, с
****** образование, неженен, осъждан, работи в строителството на частна практика.
След 21.00 часа на 23.08.2019г. свид. Г.И., отишъл на гости в дома на приятеля си
свид. Х.А., находящ се в сградата на телевизия „****** в к. к. „Слънчев бряг , Община Н., в
2
близост до автогарата. До дома на А. свид.И. се придвижил със собствения си велосипед
марка „Winora“, закупен преди време от негов приятел. В партерния етаж на същата сграда
се намирал стопанисваният от свид. И.Ш. хранителен магазин, който по това време бил
отворен и свид. Ш. се намирал там. Пред сградата, където живеел свид. А., била монтирана
желязна ограда. Свид. И., пристигайки пред сградата, оставил велосипеда си от вътрешната
страна на оградата и със стоманена проволка (заключващ механизъм) го привързал към
оградата, след което влязъл в сградата и се качил в жилището на свид.А.. Свид. Ш., който
познавал свидетелите И. и А., от търговския си обект възприел пристигането на И. и факта,
че последният оставил велосипеда си от вътрешната страна и го привързал към оградата.
Около 22.30 часа същата вечер, докато И. и А. били в жилището на втория, свид. Ш.
забелязал лице от мъжки пол, което се приближило до велосипеда на свид. И. и започнало да
го дърпа силно с ръце с очевидното намерение да го освободи от заключващия механизъм.
Свид. Ш. се насочил към лицето, което се опитвало да освободи велосипеда от оградата,
което било обърнато с гръб към Ш.. В определен момент лицето се обърнало, видяло свид.
Ш. да приближава и активизирало усилията си да отскубне велосипеда от заключения за
оградата механизъм. Свид. Ш. продължил да се приближава и разпознал в лицето, дърпащо
велосипеда, подс. И.М. Свид. Ш. познавал визуално подс. М., тъй като многократно го бил
виждал да преминава край автогарата, а често посещавал и заложна къща в близост до
магазина на свидетеля. Преди свид. Ш. да стогне мястото, където се намирал велосипедът,
подс. М. успял чрез натиск и дърпане да счупи заключващият механизъм, отскубнал
велосипеда, качил се на него и го подкарал в посока хотел „Кубан", като преди заведението
„Кондор“ завил наляво и се отдалечил. Свид. Ш. го последвал, но не успял да го застигне.
Непосредствено след неуспеха си да хване подсъдимия, свид. Ш. се обадил по телефона на
свид. А. и му съобщил, че велосипедът на посетителя му е бил откраднат. Свидетелите И. и
А. веднага слезли пред пред сградата и установили, че велосипедът наистина липсва, а на
място открили само заключващия механизъм, който бил счупен и откъснат. Свид. И. го
изпробвал с ключ и установил, че механизмът е повреден. За случая свид. И. посетил РУ на
МВР-Н. и съобщил за кражбата на велосипеда му.
Свид. М.Г. стопанисвал заложната къща „********“, разположена в същата офис –
сграда, в съседство с магазина на свид.Ш.. з-аложната къща разполагала със система за
видеонаблюдение, включително с камера, ориентирана да заснема пространството пред
входа на обекта. На 24.08.2019г. свид. Ш. се свързал със свид. Г., съобщил за извършената
предната вечер кражба и помолил за съдействие да прегледа записите от външната
видеокамера на заложната къща. Свид. Г. се отзовал, веднага прегледал записите от
камерата и видял как първо подс. М. се появява и минава пред камерата, а няколко минути
по-късно се връща, карайки колело, докато свид. Ш. бяга след него. Свид.Г. също познавал
подс.М., тъй като последният редовно залагал при него различни вещи, някой от които се
впоследствие се оказвали предмет на престъпление. Свид. Г. категорично разпознал подс.
И.М. като лицето, заснето от видеокамерата да се движи с велосипеда предната вечер. Вече
в хода на образуваното досъдебно производство, свид. Г. предоставил на разследващите
имената на М. и им предал доброволно диска със записите от камерите (с протокол за
доброволно предаване от 05.09.2019г, на л. 8 от досъдебното производство).
Известно време след случая свид. И. случайно срещнал подс. М. в к. к. „Слънчев
бряг". Двамата разговаряли, при което М. признал, че той го откраднал велосипеда, заявил,
че не си спомня какво е станало с него, и обещал на И. да му върне вещта или да му я плати
в пари. Впоследствие адвокат на М. се свързал със свид. И. и, като свидетелят заявил, че
няма нищо против подсъдимия да му възстанови стойността на велосипеда, съобразно
заключението на оценъчната експертиза, но до приключване на досъдебното производство,
както и в цялото първоинстанционно съдебно производство това не се случило.
3
По делото е изготвена съдебно-оценителска експертиза (л. 64 от досъдебното
производство), съгласно чието заключение към инкриминираната дата велосипедът е имал
стойност в размер на 163.40 лева.
Според приетата по делото съдебно-техническа експертиза (заключение на л. 58 - л.
62 от досъдебното производство), след анализ на записите от камерата от обекта на свид. Г.
не са установени признаци на манипулация върху записаната информация. Ат изследваната
видеоинформация е изведено, че първоначално се вижда как през тротоарната площ от
вътрешната страна на оградата преминава лице от мъжки пол, с тъмна черна коса, облечено
със светла тениска и тъмни къси панталони. Няколко секунди след това лицето се връща
обратно, но този път управлява велосипед, а след него бягайки се придвижва друго лице от
мъжки пол. Поради отдалечеността на камерата и ракурса на заснемане, извлечените от
видеозаписа фотокопия са определени от вещото лице като негодни за лицева
идентификация.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд извлече след поотделен и съвкупен
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност по делото - показанията на
свидетелите Г.И., М.Г., И.Ш. и Х.А., от протокола за оглед на веществено доказателство-
компактдиск и албум към него, от заключенията на извършените по делото оценъчна и
съдебно-техническа експертизи, от справката за съдимост на подс. М., от писмо от РУ на
МВР-Н. относно факта, че подсъдимият не е бил задържан в същото полицейско управление
на 23.08.2019г., справка за регистрации на подсъдимия в централния полицейски регистър.
Очертаната доказателствена съвкупност съдът оцени като непротиворечива относно
релевантните за делото обстоятелства. Отделните доказателствени източници взаимно се
допълват, а извършеният от първостепенния съд доказателствен анализ съответства на
изискванията на закона – осъществен е при спазване правилата на формалната логика, и е
довел до разкриване на обективната истина и коректно установяване на фактическата
обстановка. Доказателствата са тълкувани според точното им съдържание, без да бъдат
извращавани, подценявани или надценявани, като са изследвани заедно и поотделно.
Правилно при изграждане на фактическите си изводи съдът е кредитирал показанията
на свидетелите И., А., Ш. и Г.. Показанията на първите двама установяват присъствието на
И. на мястото, където е извършено деянието, предметът на отнемането, начинът на неговото
обезопасяване и състоянието, в което е открит заключващият механизъм след отнемането.
Единствен непосредствен очевидец на престъплението е свид. Ш., който познава визуално
подс. М. от години, знае прякора му, и лично е възприел поведението му по отнемане
велосипеда на свид. И., както и отдалечаването на подсъдимия с отнетата вещ. Свид. Ш.
категорично посочва подсъдимия като автор на деянието както в досъдебното, така и в
съдебното производство чрез посочването му на съда и страните в съдебната зала. Липсват
каквито и да е основания от обективно или персонално естество показанията на този
свидетел да не бъдат изцяло кредитирани, доколкото са логични, последователни,
непротиворечиви, обективни, подробни и добросъвестно депозирани. Аналогично съдът
оцени показанията и на свид.Ш., макар той да не е очевидец на стореното. Този свидетел
също познава подсъдимия от години, имал е множество случаи непосредствено да го
4
наблюдава и общува с него, когато М. е посещавал заложната му къща да залага вещи.
Свидетелят лично е прегледал записа от монтираната външна видеокамера и с категорично
заявява и поддържа, че изобразеното на записа лице, отдалечаващо се с велосипеда, е
именно подс. М., а не неговия племенник М., когото свид. Г. също познавал и заявява, че
може да го разпознае. Незначителните разминавания в показанията на Г. относно това, дали
на записа подсъдимият управлява, или бута велосипеда, съдът отдава на изминалия период
от време между разпитите на Г. в досъдебното и в първоинстанционното съдебно
производство, но отговор на този въпрос категорично се съдържа в самия видеозапис и
изготвената по него техническа експертиза. Напълно лишени от фактическа и правна основа
са възраженията, че Г. няма как да е разпознал подсъдимия по походката. Районният съд
законосъобразно и обосновано е отхвърлил това възражение, тъй като е безспорно, че
първоначално М. е попаднал в обсега на камерата, докато ходи пеш. Без каквото и да е
значение е обстоятелството, дали свид. Ш. също е гледал записите от камерата, защото,
както основателно е пособила първата инстанция, Ш. лично и непосрествено е възприел
факта на отнемането.
Съвкупната оценка на показанията на Ш. и Г., и заключението на техническата
експертиза на видеозаписа от камерата на заложната къща не оставят място за съмнение, че
автор на инкриминираното престъплрение е именно подс. И.М.. Обосновано в тази връзка
районният съд е посочил, че макар изследваният видеозапис поради разстоянието и ниската
разделителна способност на камерата да е негоден за лицева идентификация на лицето,
неговата самоличност е установена от очевидец, а описанието на поведението на
подсъдимия, дадено от свид. Ш., изцяло съответства на видеоматериала, заснет с камерата и
изследван от вещото лице.
Заключенията на оценителната и техническата експертизи действително подкрепят и
допълват фактите, изведени от коментираните по-горе гласни доказателствени източници.
Експертизите са изготвени от вещи лица с нужните образование, компетентност и опит,
заключенията им са ясни, логични, научно обосновани и съответстват изцяло на
поставените им задачи, поради което у съда не възниква съмнение за тяхната обоснованост
и правилност.
Обосновано и в съгласие със закона районният съд е оценил, но не е кредитирал
дадените от подс. М. в съдебното производство кратки обяснения. Представената от М. пред
съда теза се свежда до това, че той обективно не би могъл да е автор на деянието, защото по
време на неговото извършване бил задържан в полицията в к. к. „Слънчев бряг“, откъдето
бил освободен едва около 23.00 часа. Това защитно твърдение е категорично оборено от
нарочно изисканата справка от РУ на МВР-Н. (л.46 от съдебното производство), съгласно
която М. не фигурира в регистъра на задържаните лица на процесната дата, и не е бил
задържан тогава в управлението. Твърдението на М., че деянието вероятно е било
извършено от негов племенник на име М. въззивният съд намира също за оборена от
изричните отговори на свид. Г., който, както вече бе посочено, познава както подсъдимия,
5
така и племенника му М. и е категоричен, че на видеозаписа е заснет М., а не неговия
родственик. При тезди обстоятелства районният съд обосновано е съобразил двуяката
природа на обясненията на подсъдимия и е приел, че защитната му версия пред съда е само
проявление на правото му на защита, но не и достоверен източник на данни за
обстоятелствата, включени в обхвата на чл.102 от НПК. Основателно съдът е отбелязал, че
процесуалното поведение на подс. М. е непостоянно и граничещо с крайности, доколкото
именно подсъдимият е пожелал отлагане на разпоредителното заседание, за да му се даде
възможност да докаже, че е възстановил причинените на свид. И. имуществени вреди.
В обобщение въззивният съд счита, че доказателствената дейност на първата
инстанция и предложеният от нея анализ и оценка на доказателствената съвкупност са
осъществени при стриктно съблюдаване правилата на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 ал.2, 3 и 5
от НПК. В резултат от правилно и законосъбразно проведено съдебно следствие, районният
съд логично е достигнал до фактически обосновани и съобразени със закона изводи по
въпросите, упоменати в чл.301 ал.1 от НПК.
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до
законосъобразен извод за съставомерност на престъплението, предмет на обвинението.
От обективна страна, с отнемането на вещта от владението на собственика без
неговото съгласие, подсъдимият М. реализирал изпълнителното деяние на престъплението
кражба, което е довършено с прекратяването на фактическата власт на свид. И. върху
предмета на посегателство - велосипед марка „Winora“, на стойност 163.40 лева, негова
собственост, и установяването от страна на подсъдимия на негова фактическа власт върху
процесната вещ.
Безспорно е наличието и на квалифициращото обстоятелство по чл.195 ал.1 т.3 от
НК. Предметът на престъплението е бил обезопасен срещу отнемане със заключващ
механизъм за велосипед, представляващ стоманено въже с ключалка, поставен с цел да
ограничи достъпа на трети лица до този велосипед. По делото е доказано, че подс. М. чрез
упражняване на физическа сила нарушил целостта и функционалността на заключващия
механизъм до степен той да е негоден за по-нататъчно използване по предназначение, и така
преодолял здрава преграда за защита на имот, установявайки върху велосипеда своя трайна
фактическа власт и прекъсвайки властта на собственика.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението виновно, при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 предл. първо от НК като форма на умишлена вина. При
осъществяване на деянието в съзнанието на дееца са били налични ясни представи, че
процесната вещ не му принадлежи, че липсва знание и съгласие от страна на собственика и
че като установи своя фактическа власт върху велосипеда, властта на неговия собственик
неминуемо ще бъде прекъсната. За целта и намеренията на подсъдимия меродавни са
установените по делото негови действия – еднопосочно и последователно насочени към
преодоляване на преградата, освобождаване на вещта и бързото му бягство с нея,
независимо от присъствието на свид. Ш. и действията на последния да преследва
подсъдимия.
Наложеното от районния съд наказание на подс. М. е в рамките на
законоустановеното за престъплението по чл.195 ал.1 т.3 от НК – „Лишаване от свобода“ от
1 до 10 години), отмерено е при прецизно съобразяване на обстоятелствата по чл.54 от НК,
6
притежава потенциал да способства за постигане целите на генералната и персоналното
превенция съгласно чл. 36 от НК, и е справедливо. Правилно е отчетена обществената
опасност на конкретното деяние, която съответства на обичайната за този тип посегателства.
Съобразена е високата лична опасност на подсъдимия, изведена от многобройните му
осъждания за тежки умишлени престъпления от общ характер и изтърпените от него
ефективно наказания „Лишаване от свобода“ за различни периоди преди настоящото
престъпление. В отговор на съображенията на защитата за евентуално настъпила
реабилитация на М. районният съд в мотивите е извършил обстоен и подробен анализ на
осъжданията му и изтърпените наказания, като достиганл до заканосъобразният и
фактически обоснован извод, че подсъдимият в действителност не е реабилитиран, тъй като
последното му осъждане е на „Лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца (общо наказание
по НОХД № 1118/2012г. и НОХД № 188/2013г., двете по описа на Районен съд- Н.), което е
изтърпяно ефективно на 17.08.2014г., а съгласно разпоредбата на чл.88а ал. 2 от НК за
абсолютната му реабилитация е необходимо да изтече срок от 10 години от изтърпяване на
последното наказание, т.е. тези предпоставки е могло да са налични едва към 17.08.2024г.,
т.е. много след инкриминираната по делото дата.
При отмерване на наказанието първоинстанционният съд надлежно отчел като
смекчаващи обстоятелства ниската стойност на вещта и относително дългия период след
последното му осъждане, през което М. не е осъждан, а като отегчаващо обстоятелство
съобразил обремененото му съдебно и високата му лична опасност. При това, определеното
по реда на чл.54 от НК наказание за срок от 1 година и 6 месеца е съвсем малко над
минималния установен за престъплението по чл.195 ал.1 т.3 от НК размер от 1 година
„Лишаване от свобода“, и по мнението на въззивната инстанция е съответно на извършеното
престъпление, доколкото смекчаващите обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, та да обосноват приложение на привилегирования режим
по чл.55 ал.1 т.1 от НК. Спазени са правилата за индивидуализация на наказателната
санкция, и конкретно наложеното наказание не е явно несправедливо, съответства на
характера и интензитета на посегателството и обществената опасност на дееца, и е от
естество да обезпечи едновременното постигане на всичке заложени в чл.36 от НК цели на
наказанието. Предвид съдебната история на М., изпълнението на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ в никакъв случай не би могло да бъде отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК, а следва да се изтърпи ефективно, при правилно приложения определения от
районния съд общ режим по смисъла на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал. 3 от НПК, предвид
признаването на подс. И.М. за виновен в извършването на възведеното му с обвинителния
акт престъпление, районният съд го е осъдил да заплати сторените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 178.50 лева - по сметка на ОДМВР-Бургас, и сторените
в съдебното производство деловодни разноски в размер на 20.00 лева – по сметка на
Районен съд-Н..
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция или в
досъдебното производство нарушения на материалният закон или на процесуалните
правила, налагащи нейното изменение или отмяна, което изисква тя да бъде потвърдена.
Така мотивиран, на основание чл. 338, във връзка с чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският
7
окръжен съд, І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26 от 22.07.2020 г., постановена по НОХД № 226/
2020 г. по описа на Районен съд-Н..
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8