Решение по дело №2175/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано е по касационна жалба от „МАГНА ОЙЛ“ ООД, подадена чрез адв. Р.В., против решение № 1188 от 01.08.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110201185 /2023г., по описа на ВРС, с което е потвърдена Резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство № BG2022/ 2000-224/МР от 15.02.2023 год., гр. Варна, с която административнонаказващия орган е прекратил на основание чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗАНН административнонаказателна преписка № BG2022/2000-224 от 02.09.2022, образувана въз основа на АУАН № BG01092022/2000/M-294 от 01.09.2022 год. и „МАГНА ОЙЛ“ ООД е осъдено да заплати 80,00 /осемдесет/ лева, разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и немотивирано. Постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Конкретно се сочи, че неправилно ВРС е приел, че не е нарушено правилото ne bis in idem, поради което е постановено в противоречие с решение №296 от 13.02.2015г. по гр.д.№7288/2013г. на ВКС. Твърди се противоречие с чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН, вр.чл.33 ал.2 от ЗАНН и с чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ. Релевират се доводи за противоречие на решението на ВРС с ТР №3 от 22.12.2015г.на ВКС по ТД №3/2015г. Излагат се съображения, че ВРС не е обсъдил изложеното в жалбата възражение, че в случая са били налице две висящи административнонаказателни преписки като е прекратено образуваното първо по време производство, а второто по време е приключило с издаването на НП №BG2022/2000-256/15.02.2023г. По изложените в касационната жалба съображения се отправя искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесната резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство № BG2022/ 2000-224/МР от 15.02.2023 год. издадена от директора на ТД Митница – Варна.

В открито съдебно заседание касаторът редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответникът, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт К оспорва касационната жалба. По съществото на спора моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендирано от касатора адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение, че „МАГНА ОЙЛ“ ООД няма правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, тъй като с тази резолюция се прекратява административно наказателното производство, поради което решението на ВРС следва да бъде обезсилено, а производството образувано по жалбата на дружеството прекратено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, участвала в производството пред районния съд, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

ВРС е бил сезиран с жалба от „МАГНА ОЙЛ“ ООД, против Резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство № BG2022/ 2000-224/ МР от 15.02.2023 год., с която АНО е прекратил на основание чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗАНН административнонаказателна преписка № BG2022/2000-224 от 02.09.2022г., образувана въз основа на АУАН № BG01092022/2000/M-294 от 01.09.2022 г.

В производство по реда на чл. 59 и сл.,във вр. с чл.54 ал.7 от ЗАНН, ВРС приел жалбата за допустима и потвърдил процесната резолюция.

Съгласно чл.54 ал.7 от ЗАНН наказващият орган прекратява административнонаказателното производство с мотивирана резолюция, когато при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Нормата на ал.7 и ал.8 на чл.54 ЗАНН предвиждат, че резолюцията, с която се прекратява административнонаказателното производство на основание ал. 1, т. 1 - 8, подлежи на обжалване и протест по реда на глава трета, раздел V. Когато съдът отмени резолюцията, наказващият орган упражнява правомощията си по чл. 52 в едномесечен срок от уведомяването му за влезлия в сила съдебен акт.

В конкретният случай не е налице спор, че е съставен АУАН № BG01092022/2000/М-294 от 01.09.2022г. за установено некоректно деклариране на преференциален произход за стока № 1 по митническа декларация 20BG002005045712RO от 15.12.2020г. Не е спорно и това, че в съставен АУАН № BG11092022/2000/М-316 от 11.09.2022г. са включени освен неправилно декларирания преференциален произход на стоката по митническа декларация MRN 20BG002005045712R0 от 15.12.2020г. и нейната неправилно определена митническа стойност преди постановяване на резолюция № BG2022/ 2000-224/ МР от 15.02.2023 г. от Директора на ТД на Митница Варна. Не е спорно и това, че на 10.02.2023г. преди постановяване на процесната резолюция е издадено наказателно постановление № BG2022/2000-256/ НП от 10.02.2023г.

Настоящият състав на съда намира, че ВРС се е произнесъл по недопустима жалба, с оглед липсата на правен интерес на дружеството жалбоподател да оспорва резолюция с която, поради допуснати от актосъставителя процесуални нарушения производството по съставения АУАН е било прекратено след издаване на НП. С оспорения акт за жалбоподателят не се създават задължения, и не може да се приеме, че е налице пряко засегнат негов интерес. Изложените във въззивната жалба и тези в касационната жалба възражения са относими в производството по оспорване на крайния акт – издаденото НП №BG2022/2000-256/10.02.2023г. на Директора на ТД Митница – Варна, въз основа на съставен АУАН № BG11092022/2000/М-316 от 11.09.2022г. доколкото административнонаказателна преписка № BG2022/2000-224 от 02.09.2022г., образувана въз основа на АУАН № BG01092022/2000/M-294 от 01.09.2022 год. е прекратена на 15.02.2023г., т.е. на датата след издаване на НП №BG2022/2000-256/10.02.2023г. на Директора на ТД Митница – Варна. В случая е издадено НП, преди произнасянето на АНО по реда на чл.54 ЗАНН, поради което образуваното въз основа на АУАН от 01.09.2022г. производство не продължава. Резолюцията би могла да бъде отменена на визираните в жалбата основания, само в случай на протест на прокурора или жалба на собственика на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата. В случай, че резолюцията е обжалвана само от лицето, по отношение на което е съставен АУАН и то само по отношение на основанието за прекратяване на производството, не и по отношение разпореждането с веществени доказателства и отнемането на вещи в полза на държавата, съдът не би могъл да я отмени на това основание, дори да констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като с това би се възстановила висящността на административнонаказателното производство, респ. би се влошило положението на обжалващия. Предвид изложеното като се е произнесъл с решение по недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено на основание чл.221 ал.3 АПК.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, Административен съд-Варна, Трети тричленен състав

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1188 от 01.08.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110201185 по описа на ВРС за 2023г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „МАГНА ОЙЛ“ ООД, против Резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство № BG2022/2000-224/МР от 15.02.2023 г., на Директора на ТД Митница Варна, с която административнонаказващия орган е прекратил на основание чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗАНН административнонаказателна преписка № BG2022/2000-224 от 02.09.2022г. по описа на ТД Митница Варна, образувана въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № BG01092022/2000/M-294 от 01.09.2022 год. по описа на ТД Митница Варна срещу „МАГНА ОЙЛ“ ООД с ЕИК ********* и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: