№ 114
ГРАД, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20201110144369 по описа за 2020 година
Предявени са активно субективно съединени частични осъдителни искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищците Н. Д. Х., АРМ. АГ. Б. и В.В.М..извеждат съдебно предявените субективни
права при твърдения, че почти четири години журналистът С.Д. ги събрал в едно
телевизионно студио в качеството им на политически анализатори и ги кръстил „Отровното
трио“, като считано от тогава и към момента на подаване на исковата молба – 15.09.2020 г.,
минимум веднъж месечно в този състав и под това название участвали в предаването, като
анализите им се ползвали с невероятна популярност и гледаемост. Поддържат, че към датата
на исковата молба търсачката „Гуугъл“ откривала 1 830 000 резултата при търсене на
„Отровното трио“. Твърдят още, че под това название преди около три години предприели
множество протестни действия и активни граждански позиции срещу правителството на
ГЕРБ, лично срещу Б.Б и последователно срещу двама главни прокурори – Ц. и Г. На
09.07.2020 г. ищците свикали протест срещу корупцията с искане на оставките на
правителството и главния прокурор, които продължили към момента на исковата молба 68
дни и били едни от най – мащабните протести. Поддържат, че на 11.09.2020 г. ответникът в
настоящото производство взела участие в предаването на БТВ „Лице в лице“, където
заявила следните неверни, обидни и клеветнически твърдения: 1. „Олигарси, които
финансират онази част от протеста, като Отровното трио“; 2. „Мафия, която
финансира протестите; 3. Въоръжен протест“; 4. „На протеста са хвърчали бутилки със
запалителна течност“. Невярно, клеветническо и обидно било твърдението, че ищците, в
качеството им на Отровното трио, били финансирани от олигарси. Ноторно било, че
протестът се финансирал единствено от дарения на граждани, получавани само по банков
1
път, максимално публично, като към момента на подаване на исковата молба на три пъти
били публикувани междинни отчети с всички приходи и разходи по специално създадена
сметка на името на Н.Х., като изначално било обявено, че даренията щели да бъдат
декларирани надлежно пред Столична община и щял да бъде заплатен дължимият местен
данък върху тях. На следващо място, невярно, клеветническо и обидно било твърдението, че
мафията финансирала протеста. Очевидно било, че нито една престъпна група/мафия не
финансирала протеста. По – нататък, невярно, клеветническо и обидно било и твърдението,
че протестът бил въоръжен, както и че хвърчали бутилки със запалителна течност. В
процесното интервю на ответника не бил посочен нито един факт, аргумент или свидетел.
Изложени били единствено неверни, клеветнически и без изключение обидни твърдения.
Следвало да бъде отчетен и фактът, че ответницата била поканена за телевизионно участие в
качеството си на Председател на Народното събрание, което било третата по старшинство
управленска длъжност в държавата, т.е. публично изказаните от същата твърдения носели
особена стойност и когато били откровени неистини, насочени към оклеветяване на
организаторите на протеста, последните следвало да бъдат санкционирани съответно.
Поддържат, че вследствие твърденията на ответника претърпели неимуществени вреди за
периода 11.09.2020 г. – 14.09.2020 г., изразяващи се в болки и страдания, както и в уронване
на престижа, личното достойнство и морала. Ето защо молят съда да уважи предявените
искове, като осъди ответника да заплати на всеки един от ищците сума в размер на по 1000
лв., предявена като частичен иск от сума в размер на по 10 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 11.09.2020 г. до окончателното изплащане на
сумите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЦВ. В. К., чрез адв. М., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че
подадената искова молба е нередовна. Твърди, че не било извършено непозволено
увреждане спрямо ищците – посочените изказвания не били обидни, нито клеветнически. Не
били разгласени никакви неверни позорни обстоятелства, нито се приписвало извършването
на престъпление. Предвид това, както ищците заявявали, същите били обществено известни
личности, водили 68дни световно известен протест срещу властта, съответно следвало да
имат по – висок праг на търпимост на изказванията относно тяхната личност, в който
смисъл била практиката на ВКС. Не ставало ясно в какво се изразявала клеветата, нито
обидата спрямо ищците по отношение на изказванията на г-жа К. и по – конкретно относно
изявленията: „Олигарси, които финансират онази част от протеста като Отровното трио“ и
„Мафия, която финансира протестите“. По отношение на изказването „въоръжен протест“
изявлението в процесното интервю било „Тези, които призоваваха да бъде последния мирен
протест…, от тук нататък ще бъде въоръжен протест, призоваваха да дойдат винкели“.
Госпожа К. не клеветяла „Отровното трио“, а коментирала изказвания на протестиращи,
които призовавали към въоръжен протест. В цитираното изказване не се съдържало нищо
унизително за честта или достойнството на ищците. Оценката на г-жа К. и коментарите по
отношение личното й впечатление като гражданин и като председател на Народното
събрание за поведението на протестиращите, нямало никакво правно съдържание, не
2
приписвало престъпление, не съдържало клеветнически неверни обстоятелства, нито факти
по отношение конкретно на ищците. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че на 11.09.2020 г. ответникът ЦВ. В. К. е участвала в
предаването „Лице в лице“ по телевизия „БТВ“, собственост на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД.
От заключението на приетата, без да бъде оспорена, съдебна видео – техническа
експертиза, чрез която е извършен оглед на записите на предаването „Лице в лице“ от
11.09.2020 г., като веществени доказателства, която експертиза съдът кредитира изцяло, се
установява, че записът стартира с уводни думи на водещата Ц.Р., която представя госта в
студиото – г-жа Ц.К..
Вещото лице след снемане на вербалната част от видео материала, възпроизвежда
относимата към предмета на настоящия спор част от предаването като текст, както следва:
В 12:41 мин. съгласно таймера на плеъра, водещата предаването Ц.Р. задава въпрос
към г-жа К.:
Ц.Р.:
-Нещо важно друго искам да Ви попитам – кажете, защо смятате, че президентът
готви метеж? Нали така беше това, което Вие казахте?
Ц.К.:
-Ами Вие не смятате ли? Проследете….Аз много…
Ц.Р.:
-Нали знаете, че в „метеж“ се съдържа въоръжено, въоръжено движение.
Ц.К.:
-А то нямаше ли? Нямаше ли на втори вечерта нещо такова? Значи, ако се върнеме
назад във времето от февруари месец, на 19-ти февруари спомняте си какво стана на
паметника Левски. Имаше едно, така… един, как да кажа едно движение, което бяхме с г-
жа Ф., и това традиционно шествие, шествие намерих думата. Шествие, което се прави
на всеки 19-ти февруари. Тогава президентът направи алтернативно шествие, което
освирка г-жа Ф.. И от 19-ти февруари се започна едно нагнетяване на това напрежение,
разбира се върхът беше, когато се вдигна рот фронт юмрука на президента пред
протестиращите, когато „отровното трио“ го припозна, хората, които разнасяха
ковчези и всичко останало и в един момент се оказа, че на втори септември президентът
специално дойде в парламента, за да мине през протестиращите. И влизайки в залата се
оказа, че хората, които носят тениски с неговия лозунг „Мутри вън“, сложиха тон колони,
за да се чува речта му от пленарна зала. Така че, ако Вие не намирате допирни точки
между президента и всичко това, което се случва…не знам какво да кажа.
3
Ц.Р.:
-Това ли е мафията и контрабандата, за която говори вашият лидер на партията и
премиер Б.Б?
Ц.К.:
-Вижте, има двама олигарси, които са извън България, които заявяват участие
във…и така дирижиране на протест, не на всички, искам да разгранича хората, които
излизат на улицата по собствена воля и изразяват собствено мнение. Хора, които имат
какво да ни кажат, хора, които отиват там по убеждение. И тези, които правят
провокации, тези, които призоваваха на…..да бъде това примерно първи да бъде
последният мирен протест. От тук нататъка ще бъде въоръжен протест. Да дойдат
винкели, хвърчаха бутилки със запалителни смеси, така че тези хора, които аааа, тези
олигарси, които финансират онази част от протеста като „Отровното трио“ и всичко
останало и извинявайте, но тази легитимация, която и господин Б. прави по фейсбук, нали
вие не оставате с друго впечатление? Разбира се, че е мафия, това е мафията, която на
практика финансира протестите.
Ц.Р.:
-Добре, но това е много обидно за хората, които са там, нали знаете, а още
повече…Има един въпрос, на който човек трябва да си отговори – има ли човек, който да е
заинтересован да падне тази власт и да прави провокации? Разбирате ли, това е абсурдно.
И тука не се отнася за Б., не се отнася дори за Ц.. Тези, които искат тази власт, те няма
да правят провокации, защото те по този начин делегитимират протеста. Кой е
заинтересован този протест да бъде делегитимиран спроед Вас?
Ц.К.:
-Вижте, тези, които искат по нормален начин оставка, по нормален начин избори
или смяна на властта, те не се пришиват към „Отровното трио“ и всички останали. То,
ако погледнете хората, които са на площада, Вие ще ги различите, ще ги разграничите
тези хора.
По делото е представено извлечение от банкова сметка с титуляр Н. Д. Х., от което е
видно, че за периода от 07.08.2020 г. до 11.09.2020 г. по посочената сметка постъпвали
различни парични суми от множество физически и юридически лица с вписани основания за
преводите в повечето от случаите: „за целите на протеста“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.В.К., А.Р.В.
и Д.К.С. (на страната на ищците), и А.Н. З. (на страната на ответника).
Свидетелят А.Н. З. заявява, че през месец юли 2020 г. е бил зам. директор на СДВР,
като през 2020 г. на територията на ГРАД били провеждани множество, стотици масови
мероприятия, включително протестни. Свидетелят заявява още, че голяма част от тях били
организирани съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите и голяма част от
тях в несъответствие със Закона за събранията, митингите и манифестациите, но ежедневно
почти били провеждани такива мероприятия от м. юли насетне, като голяма част от тях били
4
на едно и също място, но не можело да бъде разграничено кои хора идвали на организирани
протести в ден, в който са заявени и кои идвали по призиви във фейсбук. Протестите през
2020 г. продължили няколко месеца, като същите били заявявани в Столична община,
съгласно законоустановения ред, като мирни. В определени дни, в определени случаи и в
определени часови диапазони имало излизане от законоустановения ред. Имало
правонарушения, основно нарушения на обществения ред, в определени случаи имало и
престъпления от общ характер, но всеки ден бил индивидуален за себе си. В два или три,
или пет, или десет дни, е имало ситуации на масови безредици. В един ден били открити и
иззети по съответния ред, след като приключило вече масово мероприятие с безредици, били
открити две пиротехнически изделия след края на мероприятието в района на централната
градска част. В останалите дни били изграждани филтровъчни пунктове в района на
площада и в някои протестиращи били намирани забранени предмети и вещи от всякакъв
тип - джобни ножчета, маски, стъклени бутилки и пр. Тези вещи като цяло не били
забранени да бъдат носени от гражданите на територията на града, но когато имало масови
мероприятия законът повелявал да не бъдат допускани вътре. Във всички, в които били
намерени такива вещи, били отстранявани. Имало и случаи, в които мероприятията не били
статични, а динамични - шествия из територията на града. По време на шествието се
присъединявали всякакъв вид хора, които било невъзможно физически да бъдат проверявани
от полицейските органи, вследствие на което превръщането на мястото, на което се
провеждала заключителната част на мероприятието имало хора, който хвърляли различни
предмети и вещи, като не всички от тях били забранени от закона. В някои случаи имало и
предмети от инфраструктурата, павета или нещо друго. Това не се случвало от цялото
множество протестиращи, а от определени лица, като органите на полицията се стараели
след това да идентифицират всеки извършител. Това бил доста дълъг период на протести,
като в поредица от дни е имало пострадали - както полицейски служители, така и граждани,
като нараняванията били леки или средни. За тежки телесни повреди свид. З. няма
информация да били нанасяни, но имало наранени полицаи, наранени граждани, като
ежедневно колеги от МВР имали ангажимент да оповестяват тази информация към
средствата за масова информация. Свидетелят З. заявява още, че в един случай имало
намерени пиротехнически изделия след приключване на протеста, които били иззети по
съответния ред. Между 2-ри срещу 3-ти септември, когато приключила масовата безредица
вечерта, бил извършен оглед от дежурна оперативна група на СДВР на част от площад
„Независимост“, където били намерени две пиротехнически изделия.
Свидетелят М.В.К. заявява, че познава г-н А.Б. от 2005 г., като с течение на времето
станали семейни приятели. На провежданите през 2020 г. протести свид. К. вземала участие
в определени дни, тъй като живеела в гр. Пловдив. Свид. К. заявява още, че участвала
физически на протестите само в определени дни - на т.нар. „въстания“, но била в процеса от
първия ден - няколко часа преди г-н М., г-н Б. и г-н Х. да излязат пред президентството, като
през цялото време подкрепяла ищците. Свид. К. заявява, че е запозната с участието на г-жа
Ц.К. в предаването „Лице в лице“ на 11.09.2020 г. На следващо място свидетелят изяснява,
че познавайки г-н Б. от толкова години, той бил един много силен човек в публичното
5
пространство и хората не знаели всъщност колко важно е за него семейството му, майка му,
която вече била на определена възраст и как в една такава голяма кауза, която абсолютно
чистосърдечно защитавал, колко било тежко отново и отново да бъде повтаряно и особено
от страна на човек, който управлявал, а именно първият човек в държавата, защото
председателят на Народното събрание в парламентарна Република бил първият в държавата.
От неговия персонален израз да се разбере, че олигархията плащала и организирала
това….това му подействало много тежко. До ден днешен и в лични разговори, и в семейни
разговори можело да се види тежка невротична реакция при г-н Б., когато става въпрос за
това, че бил обвиняван за това, че някой плащал и едва ли не мафията организирала техните
действия в този момент. А. бил силно каузален човек и цялата тази очерняща кампания,
начело на която застанала г-жа Ц.К., за него била тежък удар.
От показанията на свидетеля А.Р.В. – съпруга на г-н В. М., преценени по реда на чл.
172 ГПК, се изяснява, че г-н М.е хипертоник и много емоционален човек. Свид. В. заявява,
че е запозната с интервюто на г-жа Ц.К. в предаването „Лице в лице“, касаещо протестите от
2020 г. Това интервю се отразило с много сериозни хипертонични кризи при г-н М., някои
от които до степен даже да не показва показателите на апарата за кръвно, колко му било
високо кръвното, с нарушение на съня - направо не можел да спи. Когато имало едно такова
обвинение човек бил безпомощен и всичко избивало в нервност, в гняв. Г-н М.все още бил
гневен по темата по простата причина, че тези твърдения продължавали да се повтарят, те
били вменени на една част от обществото, която продължавала да ги повтаря. Случвало се
също така г-н М.да си тръгне по-рано от протеста, поради здравословен проблем.
Свидетелят Д.К.С. заявява, че е близък приятел с г-н Н.Х., с който се познавали много
добре. Твърди, че г-н Х. бил силно емоционален човек, който преживявал нещата, които му
се случват, преживявал всяко дело, в което участвал, изживявал съдбата на своите клиенти,
на своите приятели. Свид. С. поддържа още, че е запознат с процесното интервю на г-жа
Ц.К. в предаването „Лице в лице“, касаещо протестите от 2020 г., като няколко пъти го
изгледал още тогава и бил шокиран от твърденията, които били артикулирани от г-жа К..
Свидетелят твърди, че бил активен участник във въпросните протести и познавал добре
всеки един от „Отровното трио“, но в по-голяма степен г-н Х. и г-н М.. На въпросните
протести имало хора, които били недоволни от корупцията, от злоупотребата с власт, като
такъв бил и свидетелят С., който упражнявал гражданското си право на протест, но в един
момент той и хората, които били на площада, били заклеймени като хора, които били
платени от мафията и от олигарси. Процесните изрази от интервюто на г-жа К. се отразили
много зле на г-н Н.Х. и същият дълго време не успял да върнете ритъма си на работа, съня
си, губел концентрация, изживял своеобразна личностна криза, защото се чувствал обиден,
наклеветен, огорчен. Описаните по-горе негативни преживявания на г-н Х. били валидни и
към ден днешен, защото не получил извинение.
По делото са събрани и други доказателства, които не изясняват факти от предмета
на доказване, поради което и като неотносими, съдът не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
6
следното:
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, се
обуславя от наличието на правопораждащия деликтната отговорност фактически състав,
който включва елементите: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредените – накърняване на
тяхното достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5)
вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага.
Безспорно е в настоящото производство, че на 11.09.2020 г. ответницата е участвала в
предаването „Лице в лице“ по телевизия „БТВ“, като от заключението на приетата съдебна
видео – техническа експертиза несъмнено се установява, че ЦВ. В. К. е направила следното
изказване: „Вижте, има двама олигарси, които са извън България, които заявяват участие
във…и така дирижиране на протест, не на всички, искам да разгранича хората, които
излизат на улицата по собствена воля и изразяват собствено мнение. Хора, които имат
какво да ни кажат, хора, които отиват там по убеждение. И тези, които правят
провокации, тези, които призоваваха на…..да бъде това примерно първи да бъде последния
мирен протест. От тук нататъка ще бъде въоръжен протест. Да дойдат винкели,
хвърчаха бутилки със запалителни смеси, така че тези хора, които аааа, тези олигарси,
които финансират онази част от протеста като „Отровното трио“ и всичко останало и
извинявайте, но тази легитимация, която и господин Б. прави по фейсбук, нали вие не
оставате с друго впечатление? Разбира се, че е мафия, това е мафията, която на
практика финансира протестите“.
Отговорността на ЦВ. В. К. се иска да бъде ангажирана при твърдения за причинени
неимуществени вреди на Н. Д. Х., АРМ. АГ. Б. и В.В.М., вследствие от разпространени на
11.09.2020 г. в предаването „Лице в лице“ обидни твърдения по отношение на ищците, а
именно: „Олигарси, които финансират онази част от протеста, като Отровното трио“;
„Мафия, която финансира протестите; „Въоръжен протест“; „На протеста са хвърчали
бутилки със запалителна течност“.
При осъществения анализ на съдържанието на процесните изявления настоящият
съдебен състав приема следното:
Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече
се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите
граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно
гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай.
Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода на печата и
другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната
7
общност да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес. В нейното
съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни,
засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен
подтекст (виж Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК).
Настоящият съдебен състав намира, че при произнасяне относно отговорността на
ответника, съдът следва да направи преценка и да съобрази предмета на спора в светлината
на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ), според който всеки
има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на
неговата кореспонденция и съответно на чл. 10 от ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да
има свобода на изразяване. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал повод да
се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията, като е счел, че
неприкосновеността на личния живот съществува независимо от твърденията за извършено
нарушение или друга лоша слава (Sciacca v. Italy). Съдът е приел, че държавата има
позитивно задължение да зачита личния живот като го закриля от натрапчивите действия на
трети лица, като преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед баланса
между чл. 8 и чл. 10 от ЕКПЧ (White v. Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в решението
Von Hannover №2 срещу Германия, като следва да се съобрази дали изнесените твърдения
имат принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на лицето, темата на
предаването и какви са последиците от същото. Съдът е намерил, че изнасянето на
твърдения единствено с цел да се задоволи любопитството на определена група не изпълва
критерия за обществен интерес. В конкретния казус темата на процесното предаване е с
висок обществен интерес и може да породи конструктивен дебат. Недопустимо е обаче да се
възпроизвеждат обидни и/или клеветнически твърдения, които манипулират общественото
мнение. Ако се установи, че в определена част твърденията са обидни и/или клеветнически,
то не може да попаднат под закрилата на чл. 10 от ЕКПЧ, като в този случай следва да се
даде приоритет на защитата на личната сфера на ищците за сметка на чл. 10 от ЕКПЧ.
Европейският съд по правата на човека е категоричен, че в обхвата на чл. 8 от Конвенцията
се включва и репутацията и честта на едно лице (Pfeifer v. Austria). В делото Chauvy и други
срещу Франция съдът тълкува чл. 8 от ЕКПЧ, като приема, че репутацията на едно лице е
защитена от разпоредбата като част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде
балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение. Следва обаче да се има предвид, че
степента на допустима критика спрямо публични фигури е по-висока, отколкото на частни
лица – Petriva v. Romania, като се съобрази фактът дали изложените твърдения
представляват „изявления за факти“ или „оценъчни съждения“, а за последните е
необходима достатъчна фактическа база, за да са в съответствие с чл. 8 от ЕКПЧ.
Именно в контекста на изложеното тълкуване следва да бъдат анализирани
процесните твърдения, вследствие на които ищците са извели вреди в неимуществената си
сфера.
Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата
8
му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл.
39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да
го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг
начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е
въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно – това право не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство
на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в
държавата като субективно право от категорията на абсолютните права (арг. и от чл. 32, ал.
1 от Конституцията).
Казването или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на
другиго в негово присъствие е противоправно деяние – обида (чл. 146, ал. 1 от НК).
Съответно разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл. 147, ал. 1 от НК). С тези
деяния се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка.
Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца
оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче,
мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява
престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението
между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата.
За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят
достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични. Обидата
е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението, макар и негативно, представлява
лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личност или събитие.
Настоящият съдебен състав приема, че изразите „Олигарси, които финансират онази
част от протеста, като Отровното трио“, „Мафия, която финансира протестите“ са
обидни. Съгласно тълковния речник, значението на думата „мафиот“ е участник в мафия,
член на мафия, а думата „мафия“ означава терористична организация, разбойническа банда,
група за организирана престъпност. Значението на думата „олигархия“ е форма на
управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото и
всеки от тази група се нарича олигарх, като обикновено думата има негативно звучене, тъй
като се приема, че парите на олигарсите са незаконно придобити. В настоящия случай не се
касае просто за негативна оценка на личността и поведението на ищците във връзка с
дейността им по организиране на процесните протести, а за изрази, пряко насочени и
целящи да уязвят тяхното достойнство. С така използваните изрази се създава впечатление
сред хората, че ищците са платени от олигарси и мафиоти с цел да бъде създаден хаос в
държавата. Със същите изрази се внушава на зрителите, че ищците са организирали
9
процесните протести, не защото считат и вярват в принципите на държавността и
демокрацията, а защото получават пари. Ето защо, така използваните изрази явно засягат
достойнството и доброто име на ищците, съставляват обида, поради което ангажират
отговорността на ответника. Останалите изрази „Въоръжен протест“, „хвърчаха бутилки
със запалителни смеси“, които са част от изказването на ответника, следва да бъдат
съобразени не фрагментарно и изолирано, а в целия контекст на темата. Тълкувани в
контекста на всичко изложено, тези изрази засилват внушението за непочтеност на ищците,
за които се създава усещането, че са допринесли за ескалация на напрежението и агресия на
процесните протести.
Неоснователно е възражението на ответника, обективирано в отговора на исковата
молба, че претенциите на ищците не били за претърпени от тях вреди в лично качество, а в
качеството им на членове на неперсонифициран субект с наименование „Отровното трио“, с
който се асоциирали. Това е така, тъй като в подаденото от ищците на 30.11.2020 г.
уточнение на исковата молба е посочено изрично, че неимуществените вреди за всеки един
от тримата се състоят в претърпени болки и страдания, както и в уронване на престижа,
личното достойнство и морала, доколкото всеки един от процесните изрази бил неверен,
обиден и клеветнически.
На следващо място, неоснователно е и възражението на ответника, че
наименованието „Отровното трио“ било „неперсонифициран субект“. На първо място
следва да се отбележи принципното положение, че когато обидата е насочена към група от
хора, тя е несъставомерна, доколкото не се отнася за конкретен човек, който може да бъде
идентифициран. Настоящият случай, обаче, не е такъв, тъй като названието „Отровното
трио“ е дадено за конкретни три лица, които е ясно кои са, а именно ищците Н. Д. Х., АРМ.
АГ. Б. и В.В.М., т.е. това не е група от неопределен брой лица, които са толкова много, че
обидата не може да бъде идентифицирана с конкретно лице. В съдебната практика по
приложението на ЗЗД няма съмнение, че увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може
да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин,
който не оставя никакво съмнение относно неговата личност (в този смисъл са Решение №
110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о., Решение № 439/20.01.2016 г.
по гр. д. № 2773/2015 г. на IV г. о. на ВКС и др.). В случая няма никакво съмнение, че
названието „Отровното трио“ е дадено за Н. Д. Х., АРМ. АГ. Б. и В.В.М.. Поради тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде приоритет на защитата
на личната сфера на ищците, доколкото процесните изявления на ответника са нарушили
правата им по чл. 8 от ЕКПЧ. На Държавата, в лицето на националния съд, е вменено
задължение да закриля правата на лицата по чл. 8 от ЕКПЧ, като при неизпълнение на това
правомощие самият той би допуснал нарушение на Конвенцията. Необходимо е с оглед
защитата на основните права и свободи на засегнатите лица да се установи това нарушение,
като на ищците се присъди справедливо обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
Доказани са и останалите предпоставки за уважаване на исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
10
С показанията на разпитаните по делото свидетели М.В.К., А.Р.В. и Д.К.С., които подлежат
на кредитиране като ясни, убедителни, житейски логични и неопровергани от останалия
доказателствен материал по делото, са установени претърпените от ищците неимуществени
вреди в резултат на направеното изказване от ответницата - засягане на името на ищците,
честта, достойнството и професионалния им авторитет.
От друга страна по делото не е установена голяма продължителност и интензитет на
негативните изживявания и на периода на възстановяване от тях. Тези обстоятелства не се
установяват и от депозираните по делото свидетелски показания.
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на поправяне
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51,
ал. 1 ЗЗД. Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства могат да начина на извършване на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и
пр.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото следва да бъде определен на 1 000
лв. за всеки един от ищците. В тази връзка следва да бъдат отчетени, от една страна, броя и
вида на обидните изрази, установената тежест на вредите - отражението на процесните
изрази върху поведението на ищците и обстоятелството, че същите са били разпространени
пред неограничен кръг от лица чрез телевизионно предаване. От друга страна по делото
липсват данни за изразени конкретни негативни нагласи спрямо ищците от трети лица и за
особена продължителност на претърпените негативни преживявания. Следва също така да
се посочи, че ищците са публични личности (което се признава и в исковата молба), а
спрямо такива личности общественото любопитство е повишено и те следва да бъдат готови
да търпят негативните последици от този вид интерес, без това да означава, че те не следва
да реагират на обидни и/или клеветнически твърдения, съдържащи се в тях. В този смисъл и
с оглед обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта,
присъждането на всеки от тях на горепосочената сума съответства на изискванията на
справедливостта. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално
удовлетворение - признаване, че действията на ответника са противоправни, и
11
отговорността му за причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на
действително претърпените вреди и не може да служи за обогатяване. От значение е и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като
"справедливостта" до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални ценности, а в сферата на последните равенството в обществото намира най -
чист израз (виж Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о., ГК
).
Ето защо предявените частични искове по чл. 45 ЗЗД следва да се уважат изцяло,
като ответницата бъде осъдена да заплати на всеки един от ищците сума в размер на 1000
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора право на разноски имат единствено ищците. Същите, обаче,
не са претендирали разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЦВ. В. К., ЕГН **********, с адрес: ГРАД, КВ., съдебен адрес: ГРАД,
УЛИЦА, да заплати на Н. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: ГРАД, УЛИЦА, на основание чл.
45 от ЗЗД, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), предявена като частичен иск от сума в размер
на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
от непозволено увреждане, осъществено чрез следните обидни изрази: „Олигарси, които
финансират онази част от протеста, като „Отровното трио“, „Мафия, която
финансира протестите“, „Въоръжен протест“, „На протеста са хвърчали бутилки със
запалителна течност“, разпространени на 11.09.2020 г. в предаването „Лице в лице“ по
„БТВ“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЦВ. В. К., ЕГН **********, с адрес: ГРАД, КВ., съдебен адрес: ГРАД,
УЛИЦА, да заплати на АРМ. АГ. Б., ЕГН **********, с адрес: ГРАД, УЛИЦА, на
основание чл. 45 от ЗЗД, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), предявена като частичен иск от
сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от непозволено увреждане, осъществено чрез следните обидни
изрази: „Олигарси, които финансират онази част от протеста, като „Отровното трио“,
„Мафия, която финансира протестите“, „Въоръжен протест“, „На протеста са
хвърчали бутилки със запалителна течност“, разпространени на 11.09.2020 г. в
предаването „Лице в лице“ по „БТВ“, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 11.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЦВ. В. К., ЕГН **********, с адрес: ГРАД, КВ., съдебен адрес: ГРАД,
УЛИЦА, да заплати на В.В.М., ЕГН **********, с адрес: ГРАД, УЛИЦА, на основание чл.
12
45 от ЗЗД, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), предявена като частичен иск от сума в размер
на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
от непозволено увреждане, осъществено чрез следните обидни изрази: „Олигарси, които
финансират онази част от протеста, като „Отровното трио“, „Мафия, която
финансира протестите“, „Въоръжен протест“, „На протеста са хвърчали бутилки със
запалителна течност“, разпространени на 11.09.2020 г. в предаването „Лице в лице“ по
„БТВ“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13